Тракийски храм без аналог може да превърне 10 дка в район Южен в Пловдив в археологически парк
" Унаследяването на културно-религиозно място е неповторимо за страната ", сподели археологът доцент доктор Костадин Кисьов
Тракийски храм от III век прочие Хр., без аналог у нас, може да трансформира 10 декара в регион " Южен " в Пловдив в археологически парк.
Той е открит под Голямата могила, която се изследва за трета година от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив.
Археологическият обект Голямата могила в регион " Южен " в Пловдив
(Снимки: Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Пловдив Боян Ботев)
Обектът бе посетен от кмета на Пловдив Костадин Димитров и заместник-кмета по просвета, археология и туризъм Пламен Панов, които разискаха с шефа на музея доцент доктор Костадин Кисьов опцията храмът да стане туристически обект, оповестява Българска телеграфна агенция.
Голямата могила е с диаметър 90 метра и височина 12 метра. В основата й е открит първия в района на Пловдив тракийски храм. Цялата сграда е дълга 10 метра и има две пространства. Източното е с размери 4 на 4 метра, а западното с дължина 6 метра и ширина 2 метра.
Между тях има построен триъгълен фронтон и каменна входна рамка. В източното помещение, където са се правили обредите, са открити доста остатъци от глинени съдове и скотски кости от седем типа животни, измежду които и на елен.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров (вляво) и заместник-кметът по просвета, археология и туризъм са на посещаване е археологическия обект Голямата могила в регион Южен. На място те бяха посрещнати от доцент доктор Костадин Кисьов (втори отляво) - шеф на Археологическия музей и екипа му, които описаха за финала на археологическите изследвания. Снимка: Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Пловдив Боян Ботев
Техниката на строителството на храма е безусловно присъща единствено за района и то по времето на племената на бесите, одрисите и сапеите, описа доцент Кисьов. Това е интервалът на Филипопол и Пулпудева. Като архитектура постройката е добре непокътната, а археолозите поставят старания да опазят оптимално достоверната структура.
Наличен е целият строителен материал и може да се направи цялостно възобновяване на храмовата сграда, уточни археологът. Покривът на храма е двускатен. Запазени са квадрите, които са го държали.
Храмовата сграда е неповторима за района и за тракийската просвета в цялата страна, счита доцентът. Строежът е юридически на сухи сглобки, зидано е с глинесто-песъчлив разтвор. Материалът е преизползван от остаряла постройка. Изследване на експерти от Минно-геоложкият университет " Св. Иван Рилски ", демонстрира, че каловата заварка, направена в съответствие две елементи пясък към една част глина, е по-здрава от бетон.
Старите строители са имали знания, получавани от предците им, означи археологът. Той означи, че изследването е било тежко, тъй като покривът на оборудването е бил паднал вътре. Предстоят да бъдат проучени още 30 сантиметра в дълбочина.
През първата година от разкопките е открита средновековна черква от 12-13-и век на върха на могилата, което се среща за първи път в България. Тя беше недобре непокътната и към нея имаше гробищен некропол, сподели доцент Кисьов. Тази година е открит път с настилка, който е обслужвал църквата. Самата могила е издигната поради тракийския храм.
Унаследяването на културно-религиозно място е неповторимо за страната, уточни археологът. По думите му църквата е ситуирана на върха на могилата, тъй като се е знаело, че на това място е имало езически храм, който е бил паметно, свещено място за тогавашното население.
На храма е направено в детайли снимане и може да бъде възобновен във типа, в който е бил, без измислици и фалшификации, сподели доцент Кисьов. Теренът е държавна благосъстоятелност. Ако се трансформира в археологически парк, в него може да се експонира освен тракийският храм, само че и експозиция от артефакти на музея. Може да бъдат направени детски атракции и залесяване.
Мястото има вероятност поради бъдещия път, който ще свързва регионите " Южен " и " Тракия ", означи зам.-кметът по археология, просвета и туризъм Пламен Панов.
Трасето е с дължина 1200 метра и стартира от бул. " Кукленско шосе " и приключва в бул. " Асеновградско шосе ". То е с подготвен план, който има потребност от изменение във връзка с включването му към бул. " Асеновградско шосе ". Отчуждителните процедури са направени и в най-скоро време може да стартират процедури за избор на реализатор и търсене на финансиране, добави зам.-кметът по строителството инж. Тошо Пашов.
Голямата могила в регион " Южен " е най-голямата в България. Тази е последната оживяла в региона могила, евентуално и тъй като е най-голямата. Повечето, към 100 на брой, са разрушени през разнообразни интервали при пробутване на Кукленско шосе и построяването на заводите.
Голямата могила е обособен могилен некропол, много по на юг от града. Регистриран е от началото на предишния век от археолога Борис Дякович, по-късно и от Димитър Цончев. Счита се, че е обвързван с прилежащо на града населено място или с вилно имение, принадлежало на локалната тракийска аристокрация. Ръководител на разкопките е археологът Любомир Мерджанов от РАМ -Пловдив.
Тракийски храм от III век прочие Хр., без аналог у нас, може да трансформира 10 декара в регион " Южен " в Пловдив в археологически парк.
Той е открит под Голямата могила, която се изследва за трета година от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив.
Археологическият обект Голямата могила в регион " Южен " в Пловдив
(Снимки: Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Пловдив Боян Ботев)
Обектът бе посетен от кмета на Пловдив Костадин Димитров и заместник-кмета по просвета, археология и туризъм Пламен Панов, които разискаха с шефа на музея доцент доктор Костадин Кисьов опцията храмът да стане туристически обект, оповестява Българска телеграфна агенция.
Голямата могила е с диаметър 90 метра и височина 12 метра. В основата й е открит първия в района на Пловдив тракийски храм. Цялата сграда е дълга 10 метра и има две пространства. Източното е с размери 4 на 4 метра, а западното с дължина 6 метра и ширина 2 метра.
Между тях има построен триъгълен фронтон и каменна входна рамка. В източното помещение, където са се правили обредите, са открити доста остатъци от глинени съдове и скотски кости от седем типа животни, измежду които и на елен.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров (вляво) и заместник-кметът по просвета, археология и туризъм са на посещаване е археологическия обект Голямата могила в регион Южен. На място те бяха посрещнати от доцент доктор Костадин Кисьов (втори отляво) - шеф на Археологическия музей и екипа му, които описаха за финала на археологическите изследвания. Снимка: Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Пловдив Боян Ботев
Техниката на строителството на храма е безусловно присъща единствено за района и то по времето на племената на бесите, одрисите и сапеите, описа доцент Кисьов. Това е интервалът на Филипопол и Пулпудева. Като архитектура постройката е добре непокътната, а археолозите поставят старания да опазят оптимално достоверната структура.
Наличен е целият строителен материал и може да се направи цялостно възобновяване на храмовата сграда, уточни археологът. Покривът на храма е двускатен. Запазени са квадрите, които са го държали.
Храмовата сграда е неповторима за района и за тракийската просвета в цялата страна, счита доцентът. Строежът е юридически на сухи сглобки, зидано е с глинесто-песъчлив разтвор. Материалът е преизползван от остаряла постройка. Изследване на експерти от Минно-геоложкият университет " Св. Иван Рилски ", демонстрира, че каловата заварка, направена в съответствие две елементи пясък към една част глина, е по-здрава от бетон.
Старите строители са имали знания, получавани от предците им, означи археологът. Той означи, че изследването е било тежко, тъй като покривът на оборудването е бил паднал вътре. Предстоят да бъдат проучени още 30 сантиметра в дълбочина.
През първата година от разкопките е открита средновековна черква от 12-13-и век на върха на могилата, което се среща за първи път в България. Тя беше недобре непокътната и към нея имаше гробищен некропол, сподели доцент Кисьов. Тази година е открит път с настилка, който е обслужвал църквата. Самата могила е издигната поради тракийския храм.
Унаследяването на културно-религиозно място е неповторимо за страната, уточни археологът. По думите му църквата е ситуирана на върха на могилата, тъй като се е знаело, че на това място е имало езически храм, който е бил паметно, свещено място за тогавашното население.
На храма е направено в детайли снимане и може да бъде възобновен във типа, в който е бил, без измислици и фалшификации, сподели доцент Кисьов. Теренът е държавна благосъстоятелност. Ако се трансформира в археологически парк, в него може да се експонира освен тракийският храм, само че и експозиция от артефакти на музея. Може да бъдат направени детски атракции и залесяване.
Мястото има вероятност поради бъдещия път, който ще свързва регионите " Южен " и " Тракия ", означи зам.-кметът по археология, просвета и туризъм Пламен Панов.
Трасето е с дължина 1200 метра и стартира от бул. " Кукленско шосе " и приключва в бул. " Асеновградско шосе ". То е с подготвен план, който има потребност от изменение във връзка с включването му към бул. " Асеновградско шосе ". Отчуждителните процедури са направени и в най-скоро време може да стартират процедури за избор на реализатор и търсене на финансиране, добави зам.-кметът по строителството инж. Тошо Пашов.
Голямата могила в регион " Южен " е най-голямата в България. Тази е последната оживяла в региона могила, евентуално и тъй като е най-голямата. Повечето, към 100 на брой, са разрушени през разнообразни интервали при пробутване на Кукленско шосе и построяването на заводите.
Голямата могила е обособен могилен некропол, много по на юг от града. Регистриран е от началото на предишния век от археолога Борис Дякович, по-късно и от Димитър Цончев. Счита се, че е обвързван с прилежащо на града населено място или с вилно имение, принадлежало на локалната тракийска аристокрация. Ръководител на разкопките е археологът Любомир Мерджанов от РАМ -Пловдив.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ