Липсата на детство формира „култура на бедността” в България
Унаследява ли се бедността, какво значи цикъл на беднотия, избират ли в действителност бедните своята орис, или това е територия на доста по-дълбоки структурни и обществени проблеми? С тези и други въпроси ни занимавам акцията, целяща да увеличи публичната ангажираност по политиките, касаещи детската беднотия в България, измежду които и по този начин наречената Европейска гаранция за детето.
Официалните данни, представени от социолога Алексей Пампоров, сочат, че в България към ⅓ от децата са в риск от беднотия. Как „ Гаранция за детето " на Европейската комисия може на практика да помогне в превъзмогването на този проблем, четете от изявлението с Пампоров:
Критериите нормално са свързани със статистически набирани данни за приходи и условия на живот. Евростат, а надлежно и Национален статистически институт, приема дефиниции за хора в риск от беднотия, надлежно семейства и деца в риск от беднотия и деца в риск от беднотия. Но методът на Евростат е нерелевантен на детската беднотия. Нещо повече - прикрива я със статистическа хватка, наречена „ еквивалентна канара ". По този метод всяко едно дете на възраст от 0 до 13 година се брои за 0,3 души. Всъщност, еквивалентната канара на процедура прави по този начин, че многодетните семейства да наподобяват доста по-малко небогати, в сравнение с в действителност са и надлежно прави по този начин, че децата в риск от беднотия да наподобяват по-малко.
Да, официално има публична статистика какъв брой са децата в риск от беднотия. През май тази година в отчет за УНИЦЕФ беше посочено, че в риск от беднотия са почти 1/3 от децата в България. Но отчетът стъпва главно на данни от Национален статистически институт, МОН и Евростат. Нали рабзирате, че нито преброяването нито извадковите проучвания на Евростат въобще стигат до лицата в най-дълбока беднотия. Те нямат адресна регистрация, неведнъж нямат персонални документи и в тази ситуация става дума за евентуално над 300 000 души. Няма съответна държавна статистика на бездомните и безпризорните деца. МОН следи данните за отпадналите възпитаници, само че в същото време делът на необхванатите в просветителната система деца се усилва. По тази причина ми се коства, че когато отчетът споделя, че 36% от децата са в риск от беднотия, това е една мощно оптимистична стойност. Вероятно действителният дял на децата в риск от беднотия е над 45%, т.е. напълно жестоко може да кажем, че става дума за към 600 000 хиляди деца. Тук включвам и към 40 000 хиляди украински деца, които сега са със статут на краткотрайна протекция, и които проучването през 2021 година, стъпващо на данни от 2020 година, няма по какъв начин да регистрира.
България попада в клъстера от страни с най-висока детска беднотия в Европейски Съюз, дружно с Гърция, Испания и Румъния. Понеже безспорната беднотия е обвързана с медианата на приходите в съответните страни и тъй като страните се разграничават значително по броя на своето население, е безсмислено да се вършат съпоставки в жанр „ подобряваме се по отношение на " или „ утежняваме се по отношение на " в границите на самия клъстер. Към него можем да прибавим Сърбия и Република Северна Македония, до момента в който Турция, Албания и Черна Гора оформят клъстера на най-дълбока беднотия.
Мисленето в райони и макростатистиката от време на време доста объркват нещата. Има райони доминирани от един мощен стопански център – да вземем за пример, обвързваните със София, Варна, Пловдив и Бургас, където неравенствата център-периферия са още по-дълбоки. Аз бих слязъл даже на равнище общини, да вземем за пример, Руженци – сред Видин и Монтана; Крушари и Кайнарджа – сред Силистра и Добрич; клъстерът Гурково, Николаево, Мъглиж и Твърдица; само че също по този начин Струмяни в Благоевградско или Симеоновград в Хасковско. Във всеки район има общини и обитаеми места, в които се живее добре и равнищата на беднотия са по-ниски и има общини и обитаеми места, които наподобяват забравени от обществените управляващи.
Последствията... следствията са доста тежки. Ако мислим нещата през човешкия витален цикъл, нещата стартират с преждевременни раждания на недоносени деца. Следва недохранване и липса на съответни грижи. Това води до закъснение във физическото развиване или до ранно хронифициране на белодробни болести или болести на обмяната на веществата. После следва закъснение в когнитивното развиване. Необхващане или ранно отпадане от учебно заведение. На процедура тези деца нямат детство. Нямат книжки. Нямат играчки. Нямат даже задоволително облекла за съответния сезон. Липсата на детство и съответна обществена опция за развиване образува така наречен „ просвета на бедността " – те се маргинализират, стават пасивни на легалния пазар на труда. Не работят за качество на живота, а правят действия единствено за обезпечаване на прехраната. Такива деца са в риск от попадане в педофилски мрежи, в риск от трафик на хора и всевъзможни форми на употреба, девойките са в риск от ранни раждания.
„ Гаранция за детето " е самодейност на Европейската комисия, която има за цел да понижи равнищата на детската беднотия в Европейски Съюз, като подсигурява на децата в най-голям риск от обществено изключване достъп до обучение и детски грижи, достъп до съответно педиатрично опазване на здравето, естествени условия на живот – вода, тока, топли жилища през зимата, стаи без плесен по стените и така нататък
Истината е, че без да подсигуряваме положителните жилищни условия, не можем да осигурим и останалите неща. Ако детето няма къде да спи и да отпочива, в случай че няма къде да учи уроците си и да написа домашните, по какъв начин можем да чакаме, че ще има високи просветителни постижения; в случай че не се храни пълноценно, в случай че няма топли облекла и в случай че спи „ под звездите " или измежду плесен и прахоляк – по какъв начин да чакаме да не се разболява. През последните 30 години българската страна позволи основаването на сегрегирани зони с неофициални жилища от една страна; позволи отдалечените селски и планински райони да останат без достъп до обучение и опазване на здравето за всички поданици в тях. Оттам би трябвало да се стартира. Да спрем да слушаме препоръките за икономическата резултатност на просветителната или здравната система и да търсим обществена успеваемост. В регионите, където няма съответен достъп до обществени услуги – би трябвало да се основат и поддържат такива, най-малкото с цел да спре популацията да мигрира от тях и да спрем да се чудим какво става.
Официалните данни, представени от социолога Алексей Пампоров, сочат, че в България към ⅓ от децата са в риск от беднотия. Как „ Гаранция за детето " на Европейската комисия може на практика да помогне в превъзмогването на този проблем, четете от изявлението с Пампоров:
Критериите нормално са свързани със статистически набирани данни за приходи и условия на живот. Евростат, а надлежно и Национален статистически институт, приема дефиниции за хора в риск от беднотия, надлежно семейства и деца в риск от беднотия и деца в риск от беднотия. Но методът на Евростат е нерелевантен на детската беднотия. Нещо повече - прикрива я със статистическа хватка, наречена „ еквивалентна канара ". По този метод всяко едно дете на възраст от 0 до 13 година се брои за 0,3 души. Всъщност, еквивалентната канара на процедура прави по този начин, че многодетните семейства да наподобяват доста по-малко небогати, в сравнение с в действителност са и надлежно прави по този начин, че децата в риск от беднотия да наподобяват по-малко.
Да, официално има публична статистика какъв брой са децата в риск от беднотия. През май тази година в отчет за УНИЦЕФ беше посочено, че в риск от беднотия са почти 1/3 от децата в България. Но отчетът стъпва главно на данни от Национален статистически институт, МОН и Евростат. Нали рабзирате, че нито преброяването нито извадковите проучвания на Евростат въобще стигат до лицата в най-дълбока беднотия. Те нямат адресна регистрация, неведнъж нямат персонални документи и в тази ситуация става дума за евентуално над 300 000 души. Няма съответна държавна статистика на бездомните и безпризорните деца. МОН следи данните за отпадналите възпитаници, само че в същото време делът на необхванатите в просветителната система деца се усилва. По тази причина ми се коства, че когато отчетът споделя, че 36% от децата са в риск от беднотия, това е една мощно оптимистична стойност. Вероятно действителният дял на децата в риск от беднотия е над 45%, т.е. напълно жестоко може да кажем, че става дума за към 600 000 хиляди деца. Тук включвам и към 40 000 хиляди украински деца, които сега са със статут на краткотрайна протекция, и които проучването през 2021 година, стъпващо на данни от 2020 година, няма по какъв начин да регистрира.
България попада в клъстера от страни с най-висока детска беднотия в Европейски Съюз, дружно с Гърция, Испания и Румъния. Понеже безспорната беднотия е обвързана с медианата на приходите в съответните страни и тъй като страните се разграничават значително по броя на своето население, е безсмислено да се вършат съпоставки в жанр „ подобряваме се по отношение на " или „ утежняваме се по отношение на " в границите на самия клъстер. Към него можем да прибавим Сърбия и Република Северна Македония, до момента в който Турция, Албания и Черна Гора оформят клъстера на най-дълбока беднотия.
Мисленето в райони и макростатистиката от време на време доста объркват нещата. Има райони доминирани от един мощен стопански център – да вземем за пример, обвързваните със София, Варна, Пловдив и Бургас, където неравенствата център-периферия са още по-дълбоки. Аз бих слязъл даже на равнище общини, да вземем за пример, Руженци – сред Видин и Монтана; Крушари и Кайнарджа – сред Силистра и Добрич; клъстерът Гурково, Николаево, Мъглиж и Твърдица; само че също по този начин Струмяни в Благоевградско или Симеоновград в Хасковско. Във всеки район има общини и обитаеми места, в които се живее добре и равнищата на беднотия са по-ниски и има общини и обитаеми места, които наподобяват забравени от обществените управляващи.
Последствията... следствията са доста тежки. Ако мислим нещата през човешкия витален цикъл, нещата стартират с преждевременни раждания на недоносени деца. Следва недохранване и липса на съответни грижи. Това води до закъснение във физическото развиване или до ранно хронифициране на белодробни болести или болести на обмяната на веществата. После следва закъснение в когнитивното развиване. Необхващане или ранно отпадане от учебно заведение. На процедура тези деца нямат детство. Нямат книжки. Нямат играчки. Нямат даже задоволително облекла за съответния сезон. Липсата на детство и съответна обществена опция за развиване образува така наречен „ просвета на бедността " – те се маргинализират, стават пасивни на легалния пазар на труда. Не работят за качество на живота, а правят действия единствено за обезпечаване на прехраната. Такива деца са в риск от попадане в педофилски мрежи, в риск от трафик на хора и всевъзможни форми на употреба, девойките са в риск от ранни раждания.
„ Гаранция за детето " е самодейност на Европейската комисия, която има за цел да понижи равнищата на детската беднотия в Европейски Съюз, като подсигурява на децата в най-голям риск от обществено изключване достъп до обучение и детски грижи, достъп до съответно педиатрично опазване на здравето, естествени условия на живот – вода, тока, топли жилища през зимата, стаи без плесен по стените и така нататък
Истината е, че без да подсигуряваме положителните жилищни условия, не можем да осигурим и останалите неща. Ако детето няма къде да спи и да отпочива, в случай че няма къде да учи уроците си и да написа домашните, по какъв начин можем да чакаме, че ще има високи просветителни постижения; в случай че не се храни пълноценно, в случай че няма топли облекла и в случай че спи „ под звездите " или измежду плесен и прахоляк – по какъв начин да чакаме да не се разболява. През последните 30 години българската страна позволи основаването на сегрегирани зони с неофициални жилища от една страна; позволи отдалечените селски и планински райони да останат без достъп до обучение и опазване на здравето за всички поданици в тях. Оттам би трябвало да се стартира. Да спрем да слушаме препоръките за икономическата резултатност на просветителната или здравната система и да търсим обществена успеваемост. В регионите, където няма съответен достъп до обществени услуги – би трябвало да се основат и поддържат такива, най-малкото с цел да спре популацията да мигрира от тях и да спрем да се чудим какво става.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ