Не ми пречете да бъда учител!
Уморих се от служители, които ми пречат да бъдат преподавател! Не от всички, а от една особена категория служители, тези, които упорстват в учебното заведение да се оглеждат техните комплицирани показа. Екземпляри от тази категория избуяха изключително упорито върху рохкавата почва на просветителната промяна. Като бурени са, които с паразитните си ластари нанасят непоправими провали сред смислени текстове и хрумвания.
Ще се съсредоточвам върху „ прогресивната “ визия за класния началник, която въпросната категория служители желае да огледа в българското учебно заведение. Нека забележим какво е написала дясната и надлежно лявата ръка на чиновника в два разнообразни стандарта. В единия, за приобщаващо обучение, класният началник е най-хубавият ценител на децата от класа. На него е делегирана отговорността, само че и задължението да проучва развиването на всяко дете, да дефинира кои са в риск, със характерни просветителни потребности или изявени способности и от каква спомагателна поддръжка се нуждаят, да следи работата на екипите, които ще осъществят тази поддръжка. Другият стандарт, за гражданско, екологично, здравно и мултикултурно обучение, напряко е напъдил класния началник от класа. Защото съобразителният служител като се е чудел къде да напъха финансовата просветеност, кариерното развиване, битката с тероризма, патриотичното образование, гражданската отбрана и военното образование, се е сетил за този толкоз празен от наличие час на класа и напряко го е уплътнил. На познатия принцип „ дайте да напълним ЗИП-а и СИП-а с уроци по история, география и биология и майната и на концепцията, че били избираеми “.
Имам доста въпроси, само че се опасявам, че нямат ответници. Защото въпросната категория служители са надменни в убежденията си и ампутирани от чувството за виновност. Защо този час е наименуван на класа? Клас ли ще вършим с добитата просветеност за налози и уменията да опазиш живота си при терористична опасност? Не споделям, че тези знания не са значими, само че толкоз ли е мъчно да бъдат разтворени в разнообразни дисциплини или профилирани курсове? Борбата с корупцията достолепие на класовата общественост ли е? Тази ли лекция ще направи от децата борци против обществения недостатък при ежедневния образец на смирени родители и учители? Знае ли чиновникът, че за тези тематики е отделил 23 часа в 9-ти клас и е оставил на класния 10-11? В моето учебно заведение класните ръководители поемат класовете в 9-ти клас. Кога класният ще опознае децата с цел да бъде потребен на приобщаващото обучение? Въпросът е неправилен, тъй като е ясно, че лявата ръка не е чела написаното от дясната.
Оказа се, че не би трябвало да бързам с разпределението за час на класа, тъй като би трябвало да бъдат избрани лекторите по обособените тематики. Там, където влиза той, лекторът, не съм аз, класният (въпреки, че физически се желае да присъствам)! А часът въпреки всичко е на класа. Класен съм на 10-ти клас. Записали са ми 24 наложителни тематики. В момента не знам в какъв брой от тях ще имам лектори. В моето учебно заведение часът на класа е в понеделник. До края на годината има 32 образователни понеделника. В стандарта за гражданско и прочие обучение настоят да работя за развиване на класа като общественост. В 8 часа? В стандарта за приобщаващо обучение да диагностицирам потребността от спомагателна поддръжка. В контактите с децата за 8-те часа, които обилно са ми оставили?
Нека обясня. Имаме тотално разнообразни показа за ролята и значение на класния началник. Чиновникът ме вижда като админ, регистратор, хартиен плъх категоричен реализатор на всяко причудливо скимване от горната страна. Аз считам, че класният началник е поддръжник, консултант, бранител, утешител, медиатор, модератор. Класният началник възпитава на човешки полезности и качества, за които не остава време, когато преподаваме образователния материал. Аз, като всеки, съм предметник. Моята география е оценена от чиновника на час и половина седмично, а учебниците ми се цялостни с тематики за 20% повече образователни часове. В тези часове аз съм преподавател, време за общественост и всичко обвързвано с нея няма. Затова за мен часовете на класа са от основна значимост. Това е времето, когато децата ще споделят проблемите, ще отворят душите си, ще сподавям спорове, ще укротявам смутени деца, ще се учим на полезности. Ще градим доверие и непосредственост, тъй като няма по-добър метод да възпитаваш децата от този да ги спечелиш с цел да те следват. Така съм работил постоянно, постоянно макар чиновника. Защото за мен децата не са картонени персонални каузи със засъхнало мастило, а живи същества с към момента нежни души. Не са медицински бележки и безчет информации и доклади, а човешки ориси, тийнейджърски неточности, неспирни въпроси, очакващи погледи и отворени сърца. Класен съм за шести път, изпратил съм пет класа.Никога не съм ги възприемал за административен ангажимент. Винаги са ми ги приемал за моите деца, които би трябвало да отгледам и възпитам. Само, че за това е нужно време и контакт. Някакви служители не мислят по този начин. За тях аз съм регистратор на отсъствия, събирач на наставнически писма, попълвач на картони и бележници, отчетник по всяка административна хрумка, разсилен в часа на външния преподавател, виновник за неприятното поведение… Да, само че децата не са прашасали папки.
Те си желаят живия контакт. Преди два дни посветих цяло междучасие с цел да си приказвам с тъжно и комплицирано момиче. За разлика от чиновника децата виждат класния по напълно друг метод. Образованието се прави от хора, не от служители. И макар плевелите!
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
