Горбачов заслужи възстановяването на справедливостта
Умирайки на 91-годишна възраст, Михаил Горбачов става най-дълго живелият държател на Русия, счупвайки върха на различен политически несретник - Керенски. Но за разлика от ръководителя на краткотрайното държавно управление, Горбачов умира не в Ню Йорк, а в Москва. Така че това е гибел в фамилията. И фамилията на някогашните съюзни нации в този момент би трябвало да откри думи за уместно прощаване. Справедливи думи.
Последният президент на Съюз на съветските социалистически републики си отиде, когато Съюзът, който умря при него, или умира изцяло, или се възражда още веднъж - зависи от коя столица го гледате, от Москва или от Киев.
В същото време той сякаш особено надживя враговете си Елцин, Кравчук и Шушкевич, които го изпратиха - международна политическа звезда - на политическо сметище, от което той към този момент не можеше да излезе. Кандидатствайки се за президент на Русия през 1996 година, в миналото известният общоприет секретар завоюва едвам 0,51% от гласовете. За някогашен държавен глава това е може би антирекорд. Възможно е даже в никакъв случай да не бъде обичай.
Тази цифра, унизителна за мащаба на фигурата, е едно от доказателствата, че Михаил Сергеевич Горбачов не може да разчита на посмъртно уважение измежду хората. Докато водачите на страните от Запада - груповият зложелател на днешна Русия - ще се разпилян ох съболезнования и похвали (както направиха да вземем за пример Борис Джонсън и Кондолиза Райс), от съветската страна на границата мнозина показателно няма да скърбят, допускайки изключение за римската максима " или положително, или нищо ".
Може (И би трябвало! Като предупреждение) да се опише доста за Горбачов, само че е мъчно да се подбере положителното от това - чисто въз основа на резултатите от професионалната активност. Няма по-лоша орис за един политически водач от това да залезе от небосклона поради унищожаването на поверената му страна. Това е все едно склад да бъде ограбен от пазача, все едно всички пациенти на доктор да умрат в мъка. Това е най-лошият сюжет.
В съпоставяне с Николай II, ориста на някогашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, несъмнено, е забележителна, само че императорът въобще няма избор - да управлява страната или да не управлява, до момента в който Горбачов има. Уви, той не можа да се разпореди с избора си по този начин, че да останекато добър спомен - прекомерно малко положително е обвързвано с времето му.
Но Горбачов, както всеки различен човек, има право на правдивост. И би било почтено да се подчертае, че макар всичките си неточности, той става жертва на огромно оклеветяване от управляващите на няколко самостоятелни страни - някогашните руски републики, които следват остарелия, като самата политика, принцип на " стовари всичко на предшественика. "
Грешките му са просто неточности. Не закононарушения със самодостатъчен претекст, както мнозина бяха накарани да имат вяра, а незаконна немарливост.
Горбачов не беше този, който умишлено унищожи Съюз на съветските социалистически републики - в противен случай, той поредно се опитваше да избави Съюза, пробвайки разнообразни способи. Истинските гробокопачи на общата страна са Елцин и Кравчук, разпадането ѝ е тяхно личнодело. Заради враждата си със руския водач, те вземат решение да пожертват родината си.
Няма по какъв начин да бъде иначе: разпадането на Съюз на съветските социалистически републики ги трансформира от второразредни господари в автократични монарси - първите момчета на селото, и трансформира руския президент Горбачов в нищо. Но популацията на съюзните републики вярваше повече на локалните водачи и в това време, в по-голямата си част, искаше да резервира единна страна, тъй че виновността за убийството ѝ беше стоварена върху някогашния общоприет секретар - и масите се съгласиха с този мит, като че ли всичко се е случило не пред очите на народа.
Отново не " Горбачов съобщи родината ви на американците, с цел да живее красиво ", обратно на фразата от паметния филм " Брат-2 ". Чуждите сътрудници във властта и фактическото всемогъщество на Вашингтон на съветска земя са белег на постсъветската ера.
Въпреки че водачът на Съюз на съветските социалистически републики съумя да реализира взаимно съгласие с водачите на НАТО, намирайки общ език даже с подобен русофоб като Роналд Рейгън, той извърши главното искане на Запада - изтеглянето на войските от Афганистан - едвам през 1989 година Но по това време съвсем целият руски народ, а освен Западът, желае завършек на клането.
Същите хора желаеха промени и по тази причина Горбачов не може да се назова авантюрист, чиито ненужни опити сложиха страната на колене. Всички или съвсем всички осъзнаваха потребността от промени, само че тези, които знаеха за изчерпването на държавната касичка заради падащите цени на петрола и неефективното локално ръководство, изключително мощно осъзнаваха нуждата от промени.
Горбачов направи това, което се изискваше от него или от низшите съсловия, или от линиите на съюзния бюджет. Проведе демократизация, вкара детайли на пазарна стопанска система, откри разговор, понижи набъбналите разноски за защита, отстрани непознатите паразити от издръжката (в Източна Европа помнят този миг изключително добре).
За това упорстваха не страните от нападателния блок НАТО, а милиони руски жители. Можете да обвинявате Горбачов доста във връзка с резултатите, само че не и във връзка с слагането на цели.
Той не е изменник, не е Юда, не е непознат детайл в руската система, а директен неин артикул. Според критериите, утвърдени от нея, генералният секретар е примерът на " наш човек ", най-хубавият от най-хубавите.
Произлязъл от надълбоко провинциално руско-украинско селско семейство с татко деец, той приключва учебно заведение с орден и Орден на Червеното знаме на труда за беритба в джоба си, а година по-късно е претендент за партиен член.
Впоследствие Суслов персонално се грижи за него, Брежнев персонално го предлага за поста секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, Громико персонално го номинира за ролята на общоприет секретар, а всемогъщият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов вижда Горбачов като негов правоприемник на стола на руски водач - това щеше да се случи, в случай че секретарят на Брежнев Черненко не се беше засуетил и не забави идеалната руска кариера на „ бригадира на Перестройката “.
Сега от самата дума " Перестройка " хората настръхват, само че отново споделям, че не Горбачов е набутал части от руската страна в джобовете на съседите си, не той оряза обществените стратегии поради капитализма от гангстерски вид. Това също е знак за новото време, почнало с успеха на Елцин над основния му зложелател и преместването на първия президент на Русия в Кремъл.
Впоследствие, като стовари личните си грехове върху Горбачов, той ще си припише заслугите. Но не Елцин направи Русия свободна страна, защото Съюзът на Горбачов към този момент беше свободна страна. Гласност, парламентарна народна власт, 100 пъти повече свободи и детайли на пазарна стопанска система, когато страната не има всичко в близост, даже фризьорските салони - всичко това се появи при Горбачов, а не беше подарък от екипа на Елцин и неговите западни другари.
Горбачов можеше да стане съветският Дън Сяопин. Но, уви, той се трансформира в този, който не можа да обуздае центробежните процеси, когато по едно и също време изплуваха проблемите, насъбрани през годините на " застой ". В този смисъл му липсваше гений, както му липсваха безсъвестност и цинизъм, с цел да успее в политическата битка – нещо, което съперниците му имаха в обилие.
Не можа да стане този, който удари с пестник по масата в точния момент. Горбачов се поколеба да употребява нужната мощ и употребявайки я, той се опита да избегне обществената отговорност на водача - нещо, без което не се приема при водачи в смутни времена. Той се опита да си остави демократичните черти, когато страната имаше потребност от спешен управител. Той не реши себе си и своите сили, само че още по-рано Андропов, Брежнев, Суслов и Громико позволиха неточност с него. Очевидно това е било неизбежна неточност.
Живеейки тогава напълно нов и изненадващо дълъг живот по стандартите на политически пенсионер, Горбачов безрезултатно се пробва да избели името си измежду сънародниците си, тревожейки се не толкоз за това, което е направил, а за това, което не е съумял. През тези над 30 години той не направи нищо, с цел да отлепи етикета на материално обезпечен човек (прословутата и срамна реклама на пица през 1997 година е образец не за лакомия, а за нужда). Той не отиде на Запад, където да бъде идолизиран, остана в страна, където беше ненавиждан - в личната си страна, за всички беди на която той мощно се тревожеше, радвайки се, когато новото потомство политици съумя да поправя някои от неговите неточности.
За смут на западните почитатели на Горбачов, той мина от рецензия към настоящето съветско държавно управление към поддръжка за него незабавно след обединяването с Крим.В края на ХХ век, с положителните планове на генералния секретар, постлаха пътя към съветския пъкъл. През XXI век най-висшият съд на ориста се оказа по-хуманен и евентуално по-справедлив към него от съда на мълвата. Горбачов е живял дълго, видял е всичко, само че главното, на което е съумял да стане очевидец, е повратна точка в историята, когато следствията от някои от неговите провали към този момент не наподобяват необратими, а суперсилата, изгубена при него, като че ли изправя плещи.
Той не можеше да напусне нашия свят със спокойна душа, само че можеше с вярата, че вредите за съветската страна от неговото ръководство ще бъдат по-малко, в сравнение с изглеждаше единствено преди шест месеца.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Последният президент на Съюз на съветските социалистически републики си отиде, когато Съюзът, който умря при него, или умира изцяло, или се възражда още веднъж - зависи от коя столица го гледате, от Москва или от Киев.
В същото време той сякаш особено надживя враговете си Елцин, Кравчук и Шушкевич, които го изпратиха - международна политическа звезда - на политическо сметище, от което той към този момент не можеше да излезе. Кандидатствайки се за президент на Русия през 1996 година, в миналото известният общоприет секретар завоюва едвам 0,51% от гласовете. За някогашен държавен глава това е може би антирекорд. Възможно е даже в никакъв случай да не бъде обичай.
Тази цифра, унизителна за мащаба на фигурата, е едно от доказателствата, че Михаил Сергеевич Горбачов не може да разчита на посмъртно уважение измежду хората. Докато водачите на страните от Запада - груповият зложелател на днешна Русия - ще се разпилян ох съболезнования и похвали (както направиха да вземем за пример Борис Джонсън и Кондолиза Райс), от съветската страна на границата мнозина показателно няма да скърбят, допускайки изключение за римската максима " или положително, или нищо ".
Може (И би трябвало! Като предупреждение) да се опише доста за Горбачов, само че е мъчно да се подбере положителното от това - чисто въз основа на резултатите от професионалната активност. Няма по-лоша орис за един политически водач от това да залезе от небосклона поради унищожаването на поверената му страна. Това е все едно склад да бъде ограбен от пазача, все едно всички пациенти на доктор да умрат в мъка. Това е най-лошият сюжет.
В съпоставяне с Николай II, ориста на някогашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, несъмнено, е забележителна, само че императорът въобще няма избор - да управлява страната или да не управлява, до момента в който Горбачов има. Уви, той не можа да се разпореди с избора си по този начин, че да останекато добър спомен - прекомерно малко положително е обвързвано с времето му.
Но Горбачов, както всеки различен човек, има право на правдивост. И би било почтено да се подчертае, че макар всичките си неточности, той става жертва на огромно оклеветяване от управляващите на няколко самостоятелни страни - някогашните руски републики, които следват остарелия, като самата политика, принцип на " стовари всичко на предшественика. "
Грешките му са просто неточности. Не закононарушения със самодостатъчен претекст, както мнозина бяха накарани да имат вяра, а незаконна немарливост.
Горбачов не беше този, който умишлено унищожи Съюз на съветските социалистически републики - в противен случай, той поредно се опитваше да избави Съюза, пробвайки разнообразни способи. Истинските гробокопачи на общата страна са Елцин и Кравчук, разпадането ѝ е тяхно личнодело. Заради враждата си със руския водач, те вземат решение да пожертват родината си.
Няма по какъв начин да бъде иначе: разпадането на Съюз на съветските социалистически републики ги трансформира от второразредни господари в автократични монарси - първите момчета на селото, и трансформира руския президент Горбачов в нищо. Но популацията на съюзните републики вярваше повече на локалните водачи и в това време, в по-голямата си част, искаше да резервира единна страна, тъй че виновността за убийството ѝ беше стоварена върху някогашния общоприет секретар - и масите се съгласиха с този мит, като че ли всичко се е случило не пред очите на народа.
Отново не " Горбачов съобщи родината ви на американците, с цел да живее красиво ", обратно на фразата от паметния филм " Брат-2 ". Чуждите сътрудници във властта и фактическото всемогъщество на Вашингтон на съветска земя са белег на постсъветската ера.
Въпреки че водачът на Съюз на съветските социалистически републики съумя да реализира взаимно съгласие с водачите на НАТО, намирайки общ език даже с подобен русофоб като Роналд Рейгън, той извърши главното искане на Запада - изтеглянето на войските от Афганистан - едвам през 1989 година Но по това време съвсем целият руски народ, а освен Западът, желае завършек на клането.
Същите хора желаеха промени и по тази причина Горбачов не може да се назова авантюрист, чиито ненужни опити сложиха страната на колене. Всички или съвсем всички осъзнаваха потребността от промени, само че тези, които знаеха за изчерпването на държавната касичка заради падащите цени на петрола и неефективното локално ръководство, изключително мощно осъзнаваха нуждата от промени.
Горбачов направи това, което се изискваше от него или от низшите съсловия, или от линиите на съюзния бюджет. Проведе демократизация, вкара детайли на пазарна стопанска система, откри разговор, понижи набъбналите разноски за защита, отстрани непознатите паразити от издръжката (в Източна Европа помнят този миг изключително добре).
За това упорстваха не страните от нападателния блок НАТО, а милиони руски жители. Можете да обвинявате Горбачов доста във връзка с резултатите, само че не и във връзка с слагането на цели.
Той не е изменник, не е Юда, не е непознат детайл в руската система, а директен неин артикул. Според критериите, утвърдени от нея, генералният секретар е примерът на " наш човек ", най-хубавият от най-хубавите.
Произлязъл от надълбоко провинциално руско-украинско селско семейство с татко деец, той приключва учебно заведение с орден и Орден на Червеното знаме на труда за беритба в джоба си, а година по-късно е претендент за партиен член.
Впоследствие Суслов персонално се грижи за него, Брежнев персонално го предлага за поста секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, Громико персонално го номинира за ролята на общоприет секретар, а всемогъщият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов вижда Горбачов като негов правоприемник на стола на руски водач - това щеше да се случи, в случай че секретарят на Брежнев Черненко не се беше засуетил и не забави идеалната руска кариера на „ бригадира на Перестройката “.
Сега от самата дума " Перестройка " хората настръхват, само че отново споделям, че не Горбачов е набутал части от руската страна в джобовете на съседите си, не той оряза обществените стратегии поради капитализма от гангстерски вид. Това също е знак за новото време, почнало с успеха на Елцин над основния му зложелател и преместването на първия президент на Русия в Кремъл.
Впоследствие, като стовари личните си грехове върху Горбачов, той ще си припише заслугите. Но не Елцин направи Русия свободна страна, защото Съюзът на Горбачов към този момент беше свободна страна. Гласност, парламентарна народна власт, 100 пъти повече свободи и детайли на пазарна стопанска система, когато страната не има всичко в близост, даже фризьорските салони - всичко това се появи при Горбачов, а не беше подарък от екипа на Елцин и неговите западни другари.
Горбачов можеше да стане съветският Дън Сяопин. Но, уви, той се трансформира в този, който не можа да обуздае центробежните процеси, когато по едно и също време изплуваха проблемите, насъбрани през годините на " застой ". В този смисъл му липсваше гений, както му липсваха безсъвестност и цинизъм, с цел да успее в политическата битка – нещо, което съперниците му имаха в обилие.
Не можа да стане този, който удари с пестник по масата в точния момент. Горбачов се поколеба да употребява нужната мощ и употребявайки я, той се опита да избегне обществената отговорност на водача - нещо, без което не се приема при водачи в смутни времена. Той се опита да си остави демократичните черти, когато страната имаше потребност от спешен управител. Той не реши себе си и своите сили, само че още по-рано Андропов, Брежнев, Суслов и Громико позволиха неточност с него. Очевидно това е било неизбежна неточност.
Живеейки тогава напълно нов и изненадващо дълъг живот по стандартите на политически пенсионер, Горбачов безрезултатно се пробва да избели името си измежду сънародниците си, тревожейки се не толкоз за това, което е направил, а за това, което не е съумял. През тези над 30 години той не направи нищо, с цел да отлепи етикета на материално обезпечен човек (прословутата и срамна реклама на пица през 1997 година е образец не за лакомия, а за нужда). Той не отиде на Запад, където да бъде идолизиран, остана в страна, където беше ненавиждан - в личната си страна, за всички беди на която той мощно се тревожеше, радвайки се, когато новото потомство политици съумя да поправя някои от неговите неточности.
За смут на западните почитатели на Горбачов, той мина от рецензия към настоящето съветско държавно управление към поддръжка за него незабавно след обединяването с Крим.В края на ХХ век, с положителните планове на генералния секретар, постлаха пътя към съветския пъкъл. През XXI век най-висшият съд на ориста се оказа по-хуманен и евентуално по-справедлив към него от съда на мълвата. Горбачов е живял дълго, видял е всичко, само че главното, на което е съумял да стане очевидец, е повратна точка в историята, когато следствията от някои от неговите провали към този момент не наподобяват необратими, а суперсилата, изгубена при него, като че ли изправя плещи.
Той не можеше да напусне нашия свят със спокойна душа, само че можеше с вярата, че вредите за съветската страна от неговото ръководство ще бъдат по-малко, в сравнение с изглеждаше единствено преди шест месеца.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ