Умира Навални от пневмония - три дена от сутрин до вечер нонстоп извънредни студиа. Убиват българина Марин Маринов, който е хуманитарен работник за ООН в Газа - същите медии телеграфно съобщават, че някакъв българин е починал
Умира Навални от пневмония - три дни от заран до вечер нонстоп изключителни студиа по нашите малките екрани - " Убиха Навални, международната народна власт и мир в заплаха, националната сигурност и евроориентацията на България са застрашени ". Помня го, беше петък следобяд - от 5 часа същия ден тука почнаха изключителните студиа - и продължиха нонстоп до неделя в това число. Президентът, министър председателят или патриархът да бяха умряли - нямаше да има толкоз изключителни студиа и медийно внимание.
Убиват българина Марин Маринов, който е филантропичен служащ за Организация на обединените нации в Газа - същите медии телеграфно оповестяват, че " някакъв българин (без име и самоличност) е починал в Газа " (вероятно от инфаркт или от инсулт). Дори не благоволят да му кажат името.
И съгласно мен в тази ситуация няма някакви инструкции, позвънявания от основни редактори, оперативки. Това си е типичен образец за автоцензура. Журналистите със съответния професионален инстинкт знаят защо би трябвало да приказват и защо не би трябвало - в случай че желаят да се повдигнат в кариерата. И съвсем не се постанова някой да им дава инструктаж, те са си като дресирани тюленчета.
И става нещо като натурален асортимент в природата: професионалният рефлекс за това кое е комфортно да се приказва и кое не се трансформира в основен адаптивен механизъм за оцеляване в медийната корпоративна среда. Тия " биологични типове " в медиите, които са по-автентични и нямат подобен " инстинкт " - тях " природата " ги отсява рано и по този начин " изчезват " като биологични типове в медийната екосистема още на най-ниските равнища. А тези, които са " самоселектирани " от естествения асортимент, оживелите с помощта на адаптивните си умения да се нагаждат и да усещат накъде духат ветровете - тях даже няма потребност да им даваш указания и да им правиш специфични оперативки - те сами знаят кое е разрешено и кое не.
Това, апропо, важи за съвсем всяка огромна и тежко бюрократизирана корпорация. Основният адаптивен механизъм за оцеляване и израстване в йерархията не е геният, дисциплината, отдадеността и интелекта - а умеенето да се нагаждаш и инстиктът да се харесваш на директните началници. За да ти виждат качествата, би трябвало да минеш през няколко равнища и пласта, на всеки от които има някакъв директен шеф, който ще те усеща като опасност, която би трябвало да бъде неутрализарана, в случай че си прекомерно интелигентен и достоверен.
Затова тия организации постоянно самоселектират за угодливост и конформизъм, и тактическа " преданост " към директния шеф. Ако нямат някой шеф- " еднорог " (уникален и необичаен позитивен случай) като Елон Мъск, който да се пробва да управлява целия развой, в това число и на най-ниски равнища, вместо да делегира пълномощия наляво и надясно - неизбежно сервилността и конформизма стават основен аршин за корпоративно израстване (а при някой хубави дами - и секса естествено).
Аз поради това политически съм " цезарист " - имам вяра в мощния и благодетелен водач с големи пълномощия. Цезар, Наполеон, Путин, Букеле, Орбан и по този начин нататък. Защото страната е като една огромна корпорация. И колкото повече властта в нея не е в мощен и подържан от народа водач, а в някакви администрация и институции, толкоз повече наподобява на корпорация - и толкоз повече като типична корпорация самоселектира за конформизъм и сервилна незначителност.
Тихомир Чергов
Убиват българина Марин Маринов, който е филантропичен служащ за Организация на обединените нации в Газа - същите медии телеграфно оповестяват, че " някакъв българин (без име и самоличност) е починал в Газа " (вероятно от инфаркт или от инсулт). Дори не благоволят да му кажат името.
И съгласно мен в тази ситуация няма някакви инструкции, позвънявания от основни редактори, оперативки. Това си е типичен образец за автоцензура. Журналистите със съответния професионален инстинкт знаят защо би трябвало да приказват и защо не би трябвало - в случай че желаят да се повдигнат в кариерата. И съвсем не се постанова някой да им дава инструктаж, те са си като дресирани тюленчета.
И става нещо като натурален асортимент в природата: професионалният рефлекс за това кое е комфортно да се приказва и кое не се трансформира в основен адаптивен механизъм за оцеляване в медийната корпоративна среда. Тия " биологични типове " в медиите, които са по-автентични и нямат подобен " инстинкт " - тях " природата " ги отсява рано и по този начин " изчезват " като биологични типове в медийната екосистема още на най-ниските равнища. А тези, които са " самоселектирани " от естествения асортимент, оживелите с помощта на адаптивните си умения да се нагаждат и да усещат накъде духат ветровете - тях даже няма потребност да им даваш указания и да им правиш специфични оперативки - те сами знаят кое е разрешено и кое не.
Това, апропо, важи за съвсем всяка огромна и тежко бюрократизирана корпорация. Основният адаптивен механизъм за оцеляване и израстване в йерархията не е геният, дисциплината, отдадеността и интелекта - а умеенето да се нагаждаш и инстиктът да се харесваш на директните началници. За да ти виждат качествата, би трябвало да минеш през няколко равнища и пласта, на всеки от които има някакъв директен шеф, който ще те усеща като опасност, която би трябвало да бъде неутрализарана, в случай че си прекомерно интелигентен и достоверен.
Затова тия организации постоянно самоселектират за угодливост и конформизъм, и тактическа " преданост " към директния шеф. Ако нямат някой шеф- " еднорог " (уникален и необичаен позитивен случай) като Елон Мъск, който да се пробва да управлява целия развой, в това число и на най-ниски равнища, вместо да делегира пълномощия наляво и надясно - неизбежно сервилността и конформизма стават основен аршин за корпоративно израстване (а при някой хубави дами - и секса естествено).
Аз поради това политически съм " цезарист " - имам вяра в мощния и благодетелен водач с големи пълномощия. Цезар, Наполеон, Путин, Букеле, Орбан и по този начин нататък. Защото страната е като една огромна корпорация. И колкото повече властта в нея не е в мощен и подържан от народа водач, а в някакви администрация и институции, толкоз повече наподобява на корпорация - и толкоз повече като типична корпорация самоселектира за конформизъм и сервилна незначителност.
Тихомир Чергов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ