Умело се пропагандират патологии, прекалена толерантност към всичко и всеки

Умело се пропагандират патологии, прекомерна приемливост към всичко и всеки – даже и в полово отношение

Миналата седмица конституционният арбитър проф. Атанас Семов написа отворено писмо до министъра на образованието проф. Галин Цоков акцентирайки, че „ Българските учебници са подложени на Баташко кръвопролитие ”. Според Семов,с сферата на образованието имаме няколко големи казуса, като най-очевидният е самият учебен развой, в който „ не е включено патриотичното обучение, което е изхвърчало също като Хвърковатата чета, която изобщо не се загатва в учебниците ”.  Той добавя, че Министерството на образованието и науката МОН нарушава Закона за предучилищното и учебно обучение, тъй като една от главните цели на учебното обучение е да предизвиква проучването и одобряването на националната памет и българската национална еднаквост, а това условие на междинното обучение, не е изпълнено в образователните стратегии.

Прав ли е проф. Семов?

По думите му, в нито една образователна стратегия – от 1-ви до 12-и клас – не се загатват нито един път думите „ Родина ” и „ Отечество ”, в това число и в образователната стратегия по „ Родинознание ” (1-ви и 2-ри клас), липсва и изразът „ историческа памет ”. Дава образец и с неразбираеми, подвеждащи и непълни избрания и уточнения: „ Християните прекосявали (?) към исляма ”, Бенковски „ повел чета (дори не се загатва „ Хвърковата ”), с която обикалял страната ”, а Апостолът „ се борил против законната власт ” и най-после „ бил хванат и обесен край София ”. Звучи просто като акт, осъществен от елементарен нарушител, показва Семов.

Не е и неистина, че допреди 3 години предметът „ Родинознание ” носеше блудкавото и доста общо наименование „ Околен свят ”, което можеше да значи всичко. През 2020г. с помощта на напъните и законодателните промени, препоръчани от Вътрешна македонска революционна организация, МОН вкара „ Родинознание “, като смяната влезе в действие от 2021г. Аргументацията на партията беше основана точно на Закона за предучилищното и учебно обучение, който дефинира една от задачите на образованието „ запазване и одобряване на българската национална еднаквост “ (чл. 5, алинея 1, т. 2). Макар на процедура да се реализира смяната в името на предмета, което костваше на Вътрешна македонска революционна организация две години начинания и старания, единствено на доктрина обаче остана образованието на децата в родолюбие и национализъм, съдейки и по казаното от проф. Семов.

Още по-рано, през 2016г., цялостен раздел - „ Човекът в българския свят ” - отпадна от учебниците по литература за шести клас, а с него и емблематични творби на български създатели.

 „ История славянобългарска ” също на косъм не беше махната от образователната стратегия, само че бе преместена от 6-ти в 9-ти клас, само че знакови творби попаднаха под ножа: песните на Добри Чинтулов  „ Вятър ечи, Балкан стене ", „ Къде си, вярна, ти, обич национална ", както и първият куплет на „ Шуми Марица “, за които обяснието беше, че като текст не били са толкоз въздействащи, поради това бяха преместени за часовете по музика, фолклорните песни „ Даваш ли, даваш, Балканджи Йово “ и епосът за Крали Марко отидоха в програмата по история за VI клас , а " Родната тирада " на Вазов беше преместена за проучване в начален стадий. 

Обяснението на МОН беше, че измененията в образователната стратегия са за тя да бъде осъвременена и олекотена. Вероятно за доста хора тези промени, които непрекъснато се вършат, в действителност са свързани с улеснение на учениците и програмата. Проблемът е, че касаят все творби, които имат за цел да утвърдят както българския дух, по този начин и историческата ни памет. Запращането на емблематични произведеняи в частовете по музика, които часове обичайно са неглижирани от децата (те постоянно не влизат в тях, не се приготвят, някои възпитаници даже не знаят какво се изучава) обрича на давност както създателите, по този начин и техните творения.

Единственото, за което можем да поспорим, е, дали това е инцидентно, направено заради непросветеност, или целенасочена политика за обезличаване на националната ни памет, както твърди проф. Семов. Той стигна и по-далеч, като изиска от Върховния административен съд (ВАС) да анулира решенията, с които тези образователни стратегии са утвърдени и са написани учебници по тях. " Това, което правят  учебните стратегии, особено по предмети като „ История ”, „ Български език и литература ” и „ География, е да обезродяват нашите деца ".

Образованието ни не учи децата на обич към родината, а спомага за по-лесната им индоктринация

Само че, съдейки по други интензивности и промени, нищо не е инцидентно. Да вземем за образец учебник по предмет „ Човекът и природата “ за 6-ти клас на издателство „ Просвета “, който в урок 74, стр. 155, четем: „ Половото увлечение нормално е ориентирано към представители на противоположния пол. Някои обаче откриват, че имат желания към хора от личния си пол или пък към човеци от двата пола ”. И в случай че някой ще каже – е, неистина ли е, дано децата да не порастват като коне с капаци, така и така научават това от обществените мрежи, урокът продължава по този начин: „ Понякога са нужни повече време и опит отвън рамките на пубертета, с цел да може младежът да дефинира половата си ориентировка “.

Тук към този момент е малко мъчно, да не кажем невероятно, да си разбираем написаното единствено с нуждата от познания. Открито се приказва и подбужда към придобиването на повече „ опит ” – т.е. децата да опитват и с двата пола, с цел да дефинират половата си ориентировка.

НПО-та под път и над път

За да разберем какво постанова това, се връщаме 6 години обратно – 2017г., когато НПО-та се оповестиха срещу тогавашното решение на просветителното министерство за възбрана на срещи в учебни заведения без координиране с министерството или началника на съответното районно ръководство на образованието. Дотогава те влизаха единствено по преценка на учителите и шефа на учебното заведение. Неправителствените организации се аргументираха, че от години работили за повишение на здравната и полова просвета на учениците, предварителна защита на ХИВ, СПИН и други И решението беше анулирано...

Сред скочилите срещу МОН, имаше и красноречиво звучащи НПО-та като " Джендър обучение, проучвания и технологии ” (една от интензивностите им касаеше раздаването на карта, в която учителите трябваше да отговорят дали образоват децата за " функционалности, определени от пола в семейството ", " влияние на стандартите, определени от пола върху мисленето на децата ", " насърчаване на половата тъждественост при подрастващите " ); Фондация " Глобална самодейност в психиатрията " (сред които цели е да работи в посока обезпечаване на опция за психологично благоденствие на всички човеци в обществото, като реализира както действия, ориентирани към групи в риск от обществено изключване: имигранти, представители на малцинствени групи, маргинализирани общности и др.); фондация Bcause, които са показали на страницата си, че: „ интензивно работим за реализиране на прогрес по Целите за стабилно развиване на Глобалния контракт ” – понижаване на неравенството, климатичните промени, половото тъждество и впрочем съвременни активности; фондация „ Европейски институт ”, която работи и в областта на „ миграцията и интеграцията ”, за „ да усъвършенства потенциала на националните институции, обществените органи и Неправителствени организации, работещи в региона на убежището и миграцията, и такива предоставящи разнообразни услуги на жители на трети страни, търсещи интернационална протекция или получили краткотрайна протекция (с фокус уязвими групи) ”...

Съвсем къса информация единствено на част от НПО-тата, и то единствено на тези, които намерено се оповестиха срещу решението на МОН, ясно демонстрира, че измежду задачите на нито едно от тях не попада възпитанието в родолюбие на децата, в противен случай, акцентите са мигрантите, климатичните промени, половото тъждество, разнообразието... и впрочем.

Един от последните случаи касае  разпространението на полова просветителна листовка измежду децата в частната професионална гимназия за цифрови умения „ СофтУни Светлина “. Брошурата гласи „ Сексуално здраве за лесбийки и бисексуални дами “ и е издадена от фондация „ Билитис “ по план „ Рейнбоу хъб “. Ако въпреки всичко някой не е чувал за това Неправителствени организации, ето визитната му картичка: „ Развиваме, поддържаме и овластяваме ЛГБТИ общността в България. Гордеем се, че дружно с нашите сътрудници организираме София Прайд и управляваме общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub ”.

Този случай не е казус, имаше и репортажи по медиите за сходни, като обяснението на МОН постоянно е: „ създали сме инспекция, казусът е изолиран ”, или: „ касае за единична листовка ”, както и: „ допускането на такива неправителствени организации в българското учебно заведение е отговорност на шефовете на просветителните институции ”, посредством което опрощение МОН просто си измиват ръцете.

Да сте чули обаче за сходни начинания или свободно популяризирани брошури, касаещи родолюбиви начинания, за интензивности, свързани с историята ни, за някакви открити уроци на патриотични тематики, изобщо за такива НПО-та, чиято цел е да поддържат огъня на традициите, да възпитават в обич към родината, да тачат българското. Не, акцентът на всички места към този момент е върху толерантността, приемането на другите, поощряването даже да си друг – щото е по куул и тренд, другото е отживялост. И в случай че ненапълно е разумно подрастващите да се плъзгат по тази повърхност, интензивно облъчвани от Тик-ток и впрочем, не е ли задача на ръководещите, на МОН да създадат всичко допустимо да образоват и възпитават децата в непреходните полезности?

Актуалностите са такива, че към този момент неправителствените организации имат извънредно улеснен достъп до учебните заведения, до учениците, до стратегиите на МОН, имат и лостовете, и механизмите, и финансовия запас, и опциите да въздействат на просветителния развой. Разбира се, към този миг се съблюдава официално благовъзпитание от тяхна страна, като предлаганите промени, най-малко на думи, не звучат извънредно. А такива планове и хрумвания валят на конвейер към МОН, които очевидно нямат нито ресурса, нито потенциала да ревизират детайлно всеки план. И в случай че всичко опираше единствено до усвояването на едни пари, въпреки и милиони, евентуално можеше да го преглътнем, само че все по-често въпросът е много по-съществен. Маскирани зад на пръв взор хубави думички като „ тъждество ”, „ съгласие ”, „ приемливост ”, фондации все по-успешно пробутват хрумвания и визии, които неизбежно оказват въздействие върху възпитанието и образуването на подрастващите. А за жалост, измежду техните прогресивни визии, изрично отсъстват национализъм, познаване на историята и традициите, обич към страната.

Самото Министерство на образованието още през 2018г. ни изяснява, че: „ Толерантност към разликата, превъзмогване на отрицателните предубеждения и предварителна защита на агресивното държание и насилието са предстоящи резултати от образованието, касаещо проучването на функциите и равнопоставеността на половете ”.

Къде остана неписаното предписание, че децата не би трябвало да бъдат индоктринирани, а всевъзможни прогресивни визии, идеологии, политика, не би трябвало да имат място в учебно заведение. И в случай че преди 89-та това също не се спазваше – тогава комунизмът с всичките му атрибути постановяваше избрана рамка, чието прескачане водеше до тежки последици, а децата нямаше избор какво ще учат и даже обличат, след рухването на режима, най-малко видимо, това завърши. Само че последва по-перфидната индоктринация – появиха се хиляди НПО-та, които ловко пропагандират патологии, прекомерна приемливост към всичко и всеки, интерес към екпериментирането – даже в полово отношение, скрити зад правата на дамите, ненасилието и равенството сред половете. И всичко това – обгърнато в хубави, само че извънредно изкривени към този момент думи като съгласие, приемане, поддръжка...