Умееше да се радва на чуждия успех и поощряваше младите

Умееше да се радва на непознатия триумф и поощряваше младите в киното, само че имаше и благородството да успокоява неуспелите. Думите на проф. Божидар Манов от 2016 година са за кинокритика Яко Молхов (1915-2001), от чието рождение през днешния ден се навършват 110 години.

Молхов е роден в село Каменица , през днешния ден квартал на Велинград, в оскъдно еврейско семейство. След гибелта на бащата през Първата международна война (1914-1918), фамилията живее в ограничения. Първоначално учи в родното си място, а от 1926 година е в София , където приключва гимназия и стартира да следва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като по едно и също време с това работи. По време на Втората международна война (1939-1945) е заставен да прекъсне образованието си поради антиеврейските закони. Още като юноша Молхов се включва интензивно в левите политически среди – членува в Работническия юношески съюз, а по-късно и в Българската комунистическа партия (БКП), където заема виновни партийни функционалности. Участва и в литературния кръжок „ Христо Смирненски “.

След войната работи в Българската кинематография , както и като редактор в интервала 1948-1952 година в Студията за игрални филми в Бояна. Специализира кинотеория и кинодраматургия в Съюз на съветските социалистически републики , а по-късно приключва театрознание във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “ (дн. НАТФИЗ). Между 1952 и 1963 година е основен редактор на списание „ Киноизкуство “, а през 1962 година издава книгата „ Кинокритика “, една от първите професионални разработки в тази област в България. По-късно работи в Студията за научно-популярни филми и оглавява отдел „ Белетристика “ в списание „ Пламък “ през 1973 година Членува в Съюза на българските писатели.

АКТИВНА ЛИТЕРАТУРНО-КРИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Наред с кинокритиката, Молхов развива дейна литературно-критическа активност. Пише за проблемите на актуалната литературна рецензия, мемоарната и детската литература, и разгласява публикации за водещи български и задгранични създатели. Превежда произведения на Александър Пушкин, Валентин Катаев, Иля Еренбург. Значима е ролята му при преработката на романа „ Тютюн “ на Димитър Димов, когато през 1953 година е притеглен като редактор и контролиращ фактор в процеса на преправяне на творбата.

Негови книги са сборникът от публикации „ Съвременни белетристи “ (1964), „ Литературни летописи “ (1975), „ Пловдивски силуети “ (1980), скици и етюди „ Автографи “ (1983), „ Времето на рецензия “ (1985), пътеписи „ Пътуване към Америка “ (1989) и „ Спомени от едно ненадейно пътешестване “ (1989).

КИНО

Молхов работи и като сценарист на няколко български кино лентата. Сътрудничи на периодическия щемпел с кино рецензии, изследва историята на българското кино и въздействието на италианския неореализъм, както и превежда творби на съветски и други създатели.

Автор е на сюжетите към документалните филми „ Той не умира “ (1949), в съавторство със сценаристите и режисьори Борис Грежов и Румен Григоров, „ Кратка изповед “ (1972), режисьор Маргарит Николов и „ Захари Стоянов “ (1975), режисьор Юлий Стоянов.

След 1989 година насочва вниманието си към нови тематики, измежду които мястото на еврейските писатели в българската литература.

ПРИЗНАНИЕ

Яко Молхов е притежател на премията на Съюза на българските кино дейци за оперативна рецензия (1982), на първа премия за кино лентата „ Кратка изповед “ на Прегледа на научно-популярните филми във Велинград (1973), на премията на Деветия народен обзор на документалния филм в Кюстендил – за кино лентата „ Захари Стоянов “ (1976). Получава златен тракийски ритон на Третия фестивал на късометражното кино в Пловдив (1977).

Лауреат е на Димитровска премия за приноса му в четиритомния труд „ История на Отечествената война на България (1944-1945) “. Заслужил активист на културата е (1986).

Умира през 2001 година в Лос Анджелис, Съединени американски щати.

/ДД

/БС/ДС/отдел „ Справочна “

Използвани източници: Енциклопедия на българското кино, София 2000, с. 175; Речник на българската литература, София 1977, т. 2, с. 403-404; Енциклопедия България, София 1984, т. 4, с. 330; сп. „ Септември “, бр. 12, 1985, с. 227-229; в. „ Дума “, бр. 6, 9.1.2016