Бунарджика - под натиска на багерите
Умеем ли да пазим хълмовете на Пловдив - и в частност по какъв начин застрояваме тепетата? Строителството по Бунарджика е нагледна “картина ” за строителната агресия от последните години.
“Решаващо за застрояването на тепетата е да се откри балансът - да се съблюдава идентичният мащаб на застройката. Сградите да “пълзят ” от началото на тепето до върха му и в цялата тази графика да няма огромни разлики сред височините им. Като тези, които всеобщо се виждат по Бунарджика - калканни застроявания с високи етажа, редуващи се с по-дребни и ниски, остарели къщи. Именно тези огромни разлики ще разрушат терена на хълма. Постройките по него би трябвало да са еднообразно разпръснати и това може да се контролира с един добър градоустройствен проект за хълма - без калканно застрояване, с понижен мащаб - това е изкуството на градоустройството! Така ни е учил нашият шеф на отдел в някогашната Проектантска организация арх. Марко Марков ”, разяснява арх. Дечко Дяков от група КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик).
Преди години Бунарджика е бил отвън “сферата на градските ползи ”
Градът е зародил и дълго време се развива върху Трихълмието - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Впоследствие, при “първоначалното струпване на капиталите ”, той съставлява интерес като източник на инертни материали. В началото на предишния век, след трасирането на бул. " Руски ", градската администрация обръща внимание на хълма и се заделят средства за неговото залесяване и превръщането му в място за отдих (това е по времето на кмета Божидар Найденов).
Днес обаче обстановката е друга - съвсем всички паянтови къщурки са изчезнали и в този момент територията е цялостна с жилищни кооперации на 3-4 етажа и мансарди. Резултатът от новото строителство е, че строителната агресия “заличава ” образно хълма от север,
а също така лишава от по-отдалечените квартали падащия вятър от гъсто залесените му елементи. От изток, по бул. ”Руски ”, доминират дву- и триетажни кооперации. Изключения вършат дребното кооперации, построени през 60-те, като плътността на застрояване е относително висока и надвишава 40%. И тук има ново строителство, само че относително непокътнатите здания и традициите към този момент го лимитират и поддържат мащаба и основания корниз от гарата до бул. “Шести септември “ (близо 1 км)! За страдание не може да се каже същото за отсрещния фронт на булеварда, където обемът на новия мол „ Марково тепе “ наруши тази десетилетна традиция. От юг - в непосредствена непосредственост до границите на хълма, терените също са жилищни здания на два и три етажа. Само на петдесетина метра по-надолу - на границите на Марково тепе, по и под ул. ”Гладстон ” са построени голям брой нови жилищни здания на 4 до 6 етажа плюс наложителните мансарди.
Този “венец ” нарушава естествената връзка с хълма макар височината му. Западните подножия на територията са минимум наранени от новото строителство. За сметка на това остарялото е достигнало компактно до скалите и спряло единствено тъй като няма по какъв начин да ги преодолее. В най-ниската част - по бул. ”Васил Априлов ”, с цялостна мощ се строи, несъмнено, най-вече подписано с четири-, пет- и шестетажни здания.
Бунарджика е част от централната градска част на Пловдив, взе участие в нейното действие и образно влияние и застрояването му изисква постоянна грижа и внимание, заключава арх. Дяков.
Снимки: Атанас Кънев
“Решаващо за застрояването на тепетата е да се откри балансът - да се съблюдава идентичният мащаб на застройката. Сградите да “пълзят ” от началото на тепето до върха му и в цялата тази графика да няма огромни разлики сред височините им. Като тези, които всеобщо се виждат по Бунарджика - калканни застроявания с високи етажа, редуващи се с по-дребни и ниски, остарели къщи. Именно тези огромни разлики ще разрушат терена на хълма. Постройките по него би трябвало да са еднообразно разпръснати и това може да се контролира с един добър градоустройствен проект за хълма - без калканно застрояване, с понижен мащаб - това е изкуството на градоустройството! Така ни е учил нашият шеф на отдел в някогашната Проектантска организация арх. Марко Марков ”, разяснява арх. Дечко Дяков от група КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик).
Преди години Бунарджика е бил отвън “сферата на градските ползи ”
Градът е зародил и дълго време се развива върху Трихълмието - Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Впоследствие, при “първоначалното струпване на капиталите ”, той съставлява интерес като източник на инертни материали. В началото на предишния век, след трасирането на бул. " Руски ", градската администрация обръща внимание на хълма и се заделят средства за неговото залесяване и превръщането му в място за отдих (това е по времето на кмета Божидар Найденов).
Днес обаче обстановката е друга - съвсем всички паянтови къщурки са изчезнали и в този момент територията е цялостна с жилищни кооперации на 3-4 етажа и мансарди. Резултатът от новото строителство е, че строителната агресия “заличава ” образно хълма от север,
а също така лишава от по-отдалечените квартали падащия вятър от гъсто залесените му елементи. От изток, по бул. ”Руски ”, доминират дву- и триетажни кооперации. Изключения вършат дребното кооперации, построени през 60-те, като плътността на застрояване е относително висока и надвишава 40%. И тук има ново строителство, само че относително непокътнатите здания и традициите към този момент го лимитират и поддържат мащаба и основания корниз от гарата до бул. “Шести септември “ (близо 1 км)! За страдание не може да се каже същото за отсрещния фронт на булеварда, където обемът на новия мол „ Марково тепе “ наруши тази десетилетна традиция. От юг - в непосредствена непосредственост до границите на хълма, терените също са жилищни здания на два и три етажа. Само на петдесетина метра по-надолу - на границите на Марково тепе, по и под ул. ”Гладстон ” са построени голям брой нови жилищни здания на 4 до 6 етажа плюс наложителните мансарди.
Този “венец ” нарушава естествената връзка с хълма макар височината му. Западните подножия на територията са минимум наранени от новото строителство. За сметка на това остарялото е достигнало компактно до скалите и спряло единствено тъй като няма по какъв начин да ги преодолее. В най-ниската част - по бул. ”Васил Априлов ”, с цялостна мощ се строи, несъмнено, най-вече подписано с четири-, пет- и шестетажни здания.
Бунарджика е част от централната градска част на Пловдив, взе участие в нейното действие и образно влияние и застрояването му изисква постоянна грижа и внимание, заключава арх. Дяков.
Снимки: Атанас Кънев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ