Уловът на риба в Турция е спаднал двойно от началото на века
Уловът на риба в Турция отвън рибните развъдници е понижен с 50 % сред 2000 и 2024 година, споделя проф. Мустафа Саръ от университета „ Бандърма Онйеди Ейлюл “ пред „ Хюриет дейли нюз “.
Той заяви, че сега общото годишно произвеждане на аквакултурни артикули в страната е 800 хиляди тона, от които 300 хиляди са див улов, а 500 хиляди идват от развъдници. За съпоставяне през 2000 година в развъдници са се произвеждали едвам 60 хиляди тона риба, само че от див улов са били добивани 600 хиляди тона, т.е. дивият улов е понижен двойно.
Експертът изясни, че без значение от това, че Турция сега има чудесно развиване на рибните развъдници, това не е наложително положително, тъй като за развъждането на 1 кг ципура, лаврак или пъстърва са нужни от 2,5 до 6 кг риба (за храна) и няма да има вероятност за изкуственото отглеждане на риба, в случай че запасите в морето бъдат изчерпани.
„ По отношение на аквакултурните запаси, Турция сега има водеща роля в Европа. Ако поръчате ципура в Белгия, има възможност от 80 %, че тя е пристигнала от нашия южноегейски район. Докато (от една страна) това е позитивно, (от друга) ние би трябвало да защитим нашите ресурси, с цел да осигурим дълготрайната резистентност на рибните популации в моретата ни “, споделя проф. Саръ.
Той предизвести, че проблем съществува и че дивият улов ще продължи да понижава, а типове като хамсия, сафрид и лефер ще изчезнат, в случай че не бъдат основани екосистемно основани аквакултури.
„ Рибните популации ще продължат да понижават и типове, които в никакъв случай до момента не сме яли или харесвали, ще излязат на пазара, в случай че не създадем преход към екосистемно основано ръководство на аквакултурите “, споделя специалистът.
Той акцентира нуждата от основаването на проект за краткотрайно ограничение на количеството на улова, като в същото време се поддържа несъмнено ниво на поддръжка за аквакултурната промишленост като защитно средство, отбелязва Българска телеграфна агенция.
