Улиците с бабешки имена са тъй. Този коментар е един

Улиците с старешки имена са така. Този коментар е един от многото, под фотография в групата Забелязано във Варна.

Страшната дискусия се зароди от една, на пръв взор ежедневна панорама освен в морския град, само че и в цяла България – прекъсването на бусчетата за разтоварване през магазините. - Улица Баба Тонка, всяка заран.

Тротоарно и улично право. - А къде да се спре за разтоварване?

Мрънкате но след това ви е добре като влезете в магазина и има търсеният от вас артикул нали?

- След като е всяка заран, пуснете тъжба към КАТ или към Общинска полиция, най-малко да ги наградят за качественото паркиране... - в случай че не зареждат какво ще дъвчете?

И едните са прави в рецензията си, само че и другите имат право. Вярно, че пречат на потока, но пък какво ще яде целокупния народ, в случай че магазина не е зареден. Важното е да се мрънка. Спортът на всички българи.

Преди години общинската администрация във Варна бе определила часови диапазон, в който бусчетата би трябвало да зареждат. Това трябваше да става отвън час пик.

Системата не проработи – изцяло естествено е, защото логистиката при подобен вид активност е доста комплицирана.

Все отново не е огромен маркет, който се зарежда заран и вечер и то за някои артикули веднъж седмично. Той и има обширна складова база, която може да побере доста стока. Не е по този начин при дребните, квартални магазини.