Кръщават улица в София на актрисата Катя Паскалева
Улица в столичния регион Витоша ще носи името на огромната българска актриса Катя Паскалева. Това взеха решение през днешния ден общинските съветници в София, оповестяват от столичния общински съвет.
Паскалева е измежду първите дами на българските кино и спектакъл, прави забележителни функции във филмите „ Матриархат “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Вилна зона “, „ Спирка за непознати “, „ Бедният Лука “. Емблематичната й роля остава обаче тази на Мария в „ Козият рог “.
Катя Паскалева си отива от този свят през 2002-а година.
Столичният общински съвет одобри и други именувания на пространства в столични региони: улица в квартал Изток ще бъде кръстена на проектант Александър Баров; безименна улица в регион Младост ще се споделя „ Цветна поляна “; две безименни улици в регион Студентски към този момент ще носят имената – „ Арх. Димитър Цолов “ и „ Любен Бозев – Силач “; две улици в регион Овча купел ще бъдат именувани - „ Тученица “ и „ Цветина “.
Съветниците гласоподаваха и почитане със званието „ Почетен жител на Столична община “ да бъдат отличени проф. Станислав Памукчиев и Георти Константинов.
Проф. Станислав Памукчиев е актуален български художник с впечатляващо и многопластово творчество, чиито величини и направления на развиване през годините могат да бъдат осъзнати и проследени с множеството му представяния в едни от най-известните художествени галерии в страната и с редицата му неповторими по темперамент независими изложения.
В продължение към този момент на няколко десетилетия той работи интензивно в областта на изобразителното и актуалните образни изкуства, изненадва, интригува и превзема публиката, а името му се подрежда измежду тези отличаващи се с гения си български създатели, чиито изключителни достижения и заслуги се трансформират в незаменима полезност, в неоспорим принос и за културното развиване на столицата.
Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършва Софийския университет със компетентност българска лингвистика в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 - 1971). заместник-главен редактор на вестник..Народна юноша " (1972 - 1973). основен редактор на списание „ Родна тирада " (1973 - 1983). Главен редактор на списание „ Пламък " (от 1983 до сега), което списание тази година навършва 100 година Народен представител е в Седмото велико национално заседание (1990 - 1991). Бил е книжовен редактор в Българска Телевизия (1967-1971), а през 1973 година е бил основен редактор на литературното списание за възпитаници " Родна тирада ". Главен секретар е на Съюза на българските писатели (1997).
Автор е на към 30 стихосбирки, измежду които " Една усмивка ми е столица " (1967) - отдадена на София, " Лично време ", " Неграмотно сърце ", " Общителен отшелник ", " Обичам те дотук ", " Балада за низшите чинове ", “Дърво и птица ", " Аспиринов сняг ", “Моят рецитал ", " 60 страници лирика ", " Любовно разписание “. Директор е на списание " Пламък ".
Паскалева е измежду първите дами на българските кино и спектакъл, прави забележителни функции във филмите „ Матриархат “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Вилна зона “, „ Спирка за непознати “, „ Бедният Лука “. Емблематичната й роля остава обаче тази на Мария в „ Козият рог “.
Катя Паскалева си отива от този свят през 2002-а година.
Столичният общински съвет одобри и други именувания на пространства в столични региони: улица в квартал Изток ще бъде кръстена на проектант Александър Баров; безименна улица в регион Младост ще се споделя „ Цветна поляна “; две безименни улици в регион Студентски към този момент ще носят имената – „ Арх. Димитър Цолов “ и „ Любен Бозев – Силач “; две улици в регион Овча купел ще бъдат именувани - „ Тученица “ и „ Цветина “.
Съветниците гласоподаваха и почитане със званието „ Почетен жител на Столична община “ да бъдат отличени проф. Станислав Памукчиев и Георти Константинов.
Проф. Станислав Памукчиев е актуален български художник с впечатляващо и многопластово творчество, чиито величини и направления на развиване през годините могат да бъдат осъзнати и проследени с множеството му представяния в едни от най-известните художествени галерии в страната и с редицата му неповторими по темперамент независими изложения.
В продължение към този момент на няколко десетилетия той работи интензивно в областта на изобразителното и актуалните образни изкуства, изненадва, интригува и превзема публиката, а името му се подрежда измежду тези отличаващи се с гения си български създатели, чиито изключителни достижения и заслуги се трансформират в незаменима полезност, в неоспорим принос и за културното развиване на столицата.
Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършва Софийския университет със компетентност българска лингвистика в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 - 1971). заместник-главен редактор на вестник..Народна юноша " (1972 - 1973). основен редактор на списание „ Родна тирада " (1973 - 1983). Главен редактор на списание „ Пламък " (от 1983 до сега), което списание тази година навършва 100 година Народен представител е в Седмото велико национално заседание (1990 - 1991). Бил е книжовен редактор в Българска Телевизия (1967-1971), а през 1973 година е бил основен редактор на литературното списание за възпитаници " Родна тирада ". Главен секретар е на Съюза на българските писатели (1997).
Автор е на към 30 стихосбирки, измежду които " Една усмивка ми е столица " (1967) - отдадена на София, " Лично време ", " Неграмотно сърце ", " Общителен отшелник ", " Обичам те дотук ", " Балада за низшите чинове ", “Дърво и птица ", " Аспиринов сняг ", “Моят рецитал ", " 60 страници лирика ", " Любовно разписание “. Директор е на списание " Пламък ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ