Кръщават софийска улица на великия алпинист и изследовател Боян Петров
Улица в София ще носи името на алпиниста Боян Петров , който изчезна в Хималаите през 2018 година Това реши комисията по обучение и просвета в Столичния общински съвет.
Предложението е на кмета на регион " Триадица " Димитър Божилов, а улицата, която ще носи името на Петров е в " Манастирски ливади - Изток ".
За потребление на името на Боян Петров единодушие е дала неговата сестра – Александра Петрова, защото татко му е умрял, майка му живее в чужбина, а двете му деца са малолетни.
В отчета на Божилов Петров бива описван по този начин:
" Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 и липсващ в Хималаите при започване на май 2018 година Той е роден и израсъл в кв. " Княжево ", в полите на Витоша. Средното си обучение приключва в 142 СОУ " Веселин Ханчев ", а висшето - в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Кл. Охридски ", където се дипломира като магистър еколог и зоолог през 1997 година Научната си кариера развива по-нататък в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, където работи като откривател, и близо двадесет години учи прилепите, земноводните, влечугите и пещерната фауна. Изследва над 450 пещери в България и Балканския полуостров, а също в Турция и Китай. Един от най-значимите му приноси в науката е проучването на фауната на най-високите планини по света. Благодарение на неговите експедиции Националният природонаучен музей разполага с найбогатата зоологична сбирка от високопланински екосистеми. Открил е повече от 20 нови за науката типа безгръбначни животни, като най-малко 10 носят неговото име, макар че огромна част от сбирките му занапред ще се разказват и обработват от учените. Неговите експедиционни дневници, с подробни описания и наблюдения над заобикалящия го свят и данни за адаптирането на личния му организъм в рискови условия са скъпи за зоологията, физиологията на индивида и спортната медицина. Боян Петров е създател и съавтор на 6 книги, 40 научни изявления и 35 научно-популярни публикации.
Освен надарен и предан академик, Боян е един от най-изтъкнатите български алпинисти, изкачил 10 от осемхилядниците в Хималаите и Каракорум - най-високите планини на планетата. В неговия актив са по този начин също и всички върхове - континентални първенци, като се изключи тези на Антарктида и Австралия. Участник и/или началник е на проучвателен и алпийски експедиции в Казахстан (1990), Франция, Испания и Италия (1992—2015), Гърция (2000, 2006—2014), Турция (2000, 2006—2009), Румъния (2000), Каракорум (Пакистан, 2001, 2005, 2009, 2014, 2017), Хималаите (Непал, 2014, 2015, 2016, 2017; Пакистан, 2016), Памир (Киргизстан, 2003; Таджикистан, 2010), Андите (Аржентина, 2004), Аляска (САЩ, 2004), Кавказ (Русия, 2004), Тян Шан (Казахстан, 2007), Кения, Уганда и Танзания (2009), Китай (2011, 2013).
На 31 юли 2014 година Боян става първият българин, изкачил именития К2 – първенецът на Каракорум - и то с единствен за сезона „ дабъл хедър “ (последователно нанагорнище на два осемхилядника), освен това със международен връх в бързината, единствено за 8 дни. Той e и едвам 35–ят човек в света, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Всички свои върхове Боян изкачи без помощта на кислородна маска и носачи, а чрез желязната си воля, умела тактичност и неуморна физическа подготовка ".
Предложението е на кмета на регион " Триадица " Димитър Божилов, а улицата, която ще носи името на Петров е в " Манастирски ливади - Изток ".
За потребление на името на Боян Петров единодушие е дала неговата сестра – Александра Петрова, защото татко му е умрял, майка му живее в чужбина, а двете му деца са малолетни.
В отчета на Божилов Петров бива описван по този начин:
" Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 и липсващ в Хималаите при започване на май 2018 година Той е роден и израсъл в кв. " Княжево ", в полите на Витоша. Средното си обучение приключва в 142 СОУ " Веселин Ханчев ", а висшето - в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Кл. Охридски ", където се дипломира като магистър еколог и зоолог през 1997 година Научната си кариера развива по-нататък в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките, където работи като откривател, и близо двадесет години учи прилепите, земноводните, влечугите и пещерната фауна. Изследва над 450 пещери в България и Балканския полуостров, а също в Турция и Китай. Един от най-значимите му приноси в науката е проучването на фауната на най-високите планини по света. Благодарение на неговите експедиции Националният природонаучен музей разполага с найбогатата зоологична сбирка от високопланински екосистеми. Открил е повече от 20 нови за науката типа безгръбначни животни, като най-малко 10 носят неговото име, макар че огромна част от сбирките му занапред ще се разказват и обработват от учените. Неговите експедиционни дневници, с подробни описания и наблюдения над заобикалящия го свят и данни за адаптирането на личния му организъм в рискови условия са скъпи за зоологията, физиологията на индивида и спортната медицина. Боян Петров е създател и съавтор на 6 книги, 40 научни изявления и 35 научно-популярни публикации.
Освен надарен и предан академик, Боян е един от най-изтъкнатите български алпинисти, изкачил 10 от осемхилядниците в Хималаите и Каракорум - най-високите планини на планетата. В неговия актив са по този начин също и всички върхове - континентални първенци, като се изключи тези на Антарктида и Австралия. Участник и/или началник е на проучвателен и алпийски експедиции в Казахстан (1990), Франция, Испания и Италия (1992—2015), Гърция (2000, 2006—2014), Турция (2000, 2006—2009), Румъния (2000), Каракорум (Пакистан, 2001, 2005, 2009, 2014, 2017), Хималаите (Непал, 2014, 2015, 2016, 2017; Пакистан, 2016), Памир (Киргизстан, 2003; Таджикистан, 2010), Андите (Аржентина, 2004), Аляска (САЩ, 2004), Кавказ (Русия, 2004), Тян Шан (Казахстан, 2007), Кения, Уганда и Танзания (2009), Китай (2011, 2013).
На 31 юли 2014 година Боян става първият българин, изкачил именития К2 – първенецът на Каракорум - и то с единствен за сезона „ дабъл хедър “ (последователно нанагорнище на два осемхилядника), освен това със международен връх в бързината, единствено за 8 дни. Той e и едвам 35–ят човек в света, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Всички свои върхове Боян изкачи без помощта на кислородна маска и носачи, а чрез желязната си воля, умела тактичност и неуморна физическа подготовка ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ