Почти никой не използва улични телефони, оставят ги само до болници, летища и гари
Уличните ще останат тук-там, където има скупчване на повече хора, като летища, авто- и жп гари и лечебни заведения. Това оповестиха от БТК във връзка желанието на КРС да анулира задължението телекомът да поддържа такива апарати на всички места, оповестява. Регулаторът пусна за публично разискване смяна в разпоредба за така наречен универсална услуга.
Според в този момент настоящата нормативна уредба БТК има задължението да поддържа и обществени телефони. Те би трябвало да работят 24 часа в денонощието и да има най-малко по два на 1000 души население. От КРС обаче показват, че поради необятното нахлуване на мобилните връзки уличните апарати се употребяват все по-рядко. В случай че регулаторът реши да анулира задължението за обезпечаване на достъп до публични телефони, БТК ще концентрира напъните си да ги поддържа в местоположения, които са значими от позиция на публичния интерес, показват от компанията.
Ще бъдат отстранени тези, към които няма интерес от потребителите или за които има такова искане от локалните администрации. От БТК изясняват, че за неналичието на интерес към уличните телефони приказва фактът, че плановете за ремонт на централните елементи на обитаеми места към този момент са без терен за разполагане на публични апарати. И макар напъните на телекома да поддържа в редовност уличните телефони имало доста вандалски прояви и апаратите били чупени даже незабавно след ремонт.
Премахването на уличните телефони ще постави завършек на над 100-годишната им история в България. За годината на построяването на първия публичен уред има разнообразни данни - съгласно едни източници това е станало в София през 1886 година, а съгласно други - през 1912 година Но едно е несъмнено - от първите апарати е можело да се избират единствено 5 номера - на царския замък, на кабинета на премиера, на Народното събрание, на основна дирекция на пощите и ІV полицейски сектор. Причината за ограничаването е елементарна - тогава в София е имало номератор, който може да поддържа до 5 линии. Уличните апарати първо работят с монети, след това с жетони, а в по-ново време - с фонокарти. В днешния си тип апаратите се появиха след 2005 година, когато БТК разгласи, че стартира построяването на нова национална мрежа от обществени телефонни апарати, които да са повече на брой и да работят с изключение на c карти и с монети. От тях могат да се водят градски, междуградски и интернационалните диалози, както и позвънявания към мобилните мрежи. И по този начин до 2021 година, когато уличният телефон е на път да се трансформира в атракция.
Анализът на КРС открива, че за последните 10 година ползата към апаратите навън спада фрапантно - извършените диалози през тях понижават с 95% на 100. През 2020 година междинното ползване на подобен телефон на ден е било до 15 секунди. От разбора на КРС излиза наяве още, че необятната досегаемост на мобилните телефони и проектите с включени минути за диалози към всички предопределя затихващия с бързи темпове интерес към уличните. Ще изчезне и различен продукт от близкото минало - телефонният справочник. За премахването му от регулатора се аргументират с данни от БТК, че делът на клиентите, дали единодушие данните им да бъдат включени, съставлява едвам 0,05% от общия брой клиенти на гласови услуги.
Според в този момент настоящата нормативна уредба БТК има задължението да поддържа и обществени телефони. Те би трябвало да работят 24 часа в денонощието и да има най-малко по два на 1000 души население. От КРС обаче показват, че поради необятното нахлуване на мобилните връзки уличните апарати се употребяват все по-рядко. В случай че регулаторът реши да анулира задължението за обезпечаване на достъп до публични телефони, БТК ще концентрира напъните си да ги поддържа в местоположения, които са значими от позиция на публичния интерес, показват от компанията.
Ще бъдат отстранени тези, към които няма интерес от потребителите или за които има такова искане от локалните администрации. От БТК изясняват, че за неналичието на интерес към уличните телефони приказва фактът, че плановете за ремонт на централните елементи на обитаеми места към този момент са без терен за разполагане на публични апарати. И макар напъните на телекома да поддържа в редовност уличните телефони имало доста вандалски прояви и апаратите били чупени даже незабавно след ремонт.
Премахването на уличните телефони ще постави завършек на над 100-годишната им история в България. За годината на построяването на първия публичен уред има разнообразни данни - съгласно едни източници това е станало в София през 1886 година, а съгласно други - през 1912 година Но едно е несъмнено - от първите апарати е можело да се избират единствено 5 номера - на царския замък, на кабинета на премиера, на Народното събрание, на основна дирекция на пощите и ІV полицейски сектор. Причината за ограничаването е елементарна - тогава в София е имало номератор, който може да поддържа до 5 линии. Уличните апарати първо работят с монети, след това с жетони, а в по-ново време - с фонокарти. В днешния си тип апаратите се появиха след 2005 година, когато БТК разгласи, че стартира построяването на нова национална мрежа от обществени телефонни апарати, които да са повече на брой и да работят с изключение на c карти и с монети. От тях могат да се водят градски, междуградски и интернационалните диалози, както и позвънявания към мобилните мрежи. И по този начин до 2021 година, когато уличният телефон е на път да се трансформира в атракция.
Анализът на КРС открива, че за последните 10 година ползата към апаратите навън спада фрапантно - извършените диалози през тях понижават с 95% на 100. През 2020 година междинното ползване на подобен телефон на ден е било до 15 секунди. От разбора на КРС излиза наяве още, че необятната досегаемост на мобилните телефони и проектите с включени минути за диалози към всички предопределя затихващия с бързи темпове интерес към уличните. Ще изчезне и различен продукт от близкото минало - телефонният справочник. За премахването му от регулатора се аргументират с данни от БТК, че делът на клиентите, дали единодушие данните им да бъдат включени, съставлява едвам 0,05% от общия брой клиенти на гласови услуги.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ