ул. Сливница N2След отмяна на строгите противоепидемични мерки Държавна опера

ул. " Сливница " N2

След анулация на строгите противоепидемични ограничения Държавна опера Варна възобновява постоянната си стратегия на 10 април с Вердиевия шедьовър " Тоска “, който слага и началото на XXI Великденски музикален фестивал. За да показа една от най-хубавите режисьорски трактовки на Кузман Попов, е поканен Маестро Лучано Ди Мартино. Артистичният шеф и заместител шеф на Държавна опера Пловдив, дирижирал на най-престижните подиуми в Германия, Италия, Русия и други страни, от дълго време не е гостувал във Варна, тъй че ценителите чакат с неспокойствие срещата с неговото диригентско майсторство. Във превъзходно подбрания солистичен състав ще приветстваме изключителни актьори - Габриела Георгиева като Тоска и Иван Момиров като Каварадоси, дружно със солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров като Скарпия и Евгений Станимиров като Анджелоти. Останалите функции извършват Гео Чобанов, Христо Ганевски, Людмил Петров, Петър Петров, Благовеста Статева, Георги Корбаков и Милен Митев.   

На идващия фестивален ден, 14 април, е плануван балетът " Лебедово езеро “ от Чайковски с истинска хореографска редакция на Сергей Бобров. В основните функции ще приветстваме още веднъж примабалерината от Скопие Мария Кичевска като Одета/Одилия и премиерсолистите на балетната натрупа във Варна Франциско Руиз като Принц Зигфрид и Павел Кирчев като Ротбарт..

На 16 април ще проследим трагичния поврат на събитията в мюзикъла " Парижката Света Богородица “, показан като автентичен концерт с костюми по музика на Рикардо Кочанте, с оркестровка на Данко Йорданов. Режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов, дружно със сценографката Ася Стоименова и хореографката Станислава Томова, са основали трогателен театър, заслужен за безсмъртния разказ на Виктор Юго. Принос за това имат и артистите – очарователната двойка на сцената и в живота Лилия Илиева и Велин Михайлов в функциите на Есмералда и Квазимодо, Драгомир Шопов като Клод Фроло, Борислав Веженов като Феб Дьо Шатопер, Николай Колев, Мария Павлова и Виктор Ибришимов, без да забравяме оркестъра, хора и балета на Държавна опера Варна.

17 април е специфична дата в XXI Великденски музикален фестивал. Тогава варненските симфоници ще отбележат своя 75-годишен празник със Симфоничен концерт, под палката на именития български диригент Павел Балев, основен диригент на Филхармония в Баден-Баден и основен живописен началник на Международната лятна академия " Карл Флеш “. В празничния концерт ще прозвучат премиерно за Варна две сюити от балета " Сътворението на света " от актуалния съветски композитор Андрей Петров. В програмата са включени още Увертюра " Прометей " от Лудвиг Ван Бетовен и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел със солист младия виртуоз на пианото Ивайло Василев. Макар и единствено на 13 години, той към този момент има забележителна сбирка от над 20 награди от интернационалните състезания в България, Русия, Гърция, Испания, Италия, Германия, Франция, Англия и други страни, като множеството от тях са гран-при или първи награди.

Варненската филхармония ще гостува със същия концерт в границите на Софийски музикални седмици в зала " България “ на 28 юни 2021 година

Във фестивалният април 2021 следва и 74-та годишнина на Държавна опера Варна. Официално записана на 6 април 1947 година като Народна опера Варна, тя стартира своето летоброене от 7 септември 1947 година, когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна режисура – " Продадена булка “ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, първият български тенор от плеядата световноизвестни български оперни гласове, артист, режисьор и възпитател с големи заслуги за развиването на българското оперно изкуство, учредител на Варненската опера, един от основателите на Пловдивската и на Русенската опера. На диригентския пулт застава неговият наследник Руслан Райчев, приключил с отличие диригентско майсторство  във Виена, диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна и пръв основен диригент на Варненската опера. От Варна стартира неговата блестяща 60-годишна кариера на един от най-големите модерни диригенти, триумфирали на най-престижните подиуми.

74 години по-късно, на 23 и 24 април 2021 година, варненските фенове на най-красивото музикално изкуство още веднъж са поканени в операта, с цел да съпреживеят предпремиерата на операта " Вълшебната флейта “ от В. А. Моцарт, която не е поставяна тук от 32 години. С премиерата на това заглавие, навръх превратната за обществено-политическото развиване на България дата 10 ноември 1989 година, е била открита ремонтираната близо десетилетие Основна сцена на Варненския спектакъл. А премиерата на " Вълшебната флейта “ 2021 ще бъде една от кулминационните точки в тазгодишното издание на Опера в Летния спектакъл.

" Вълшебната флейта " (Die Zauberflöte, н.ез.) е последната опера на В. А. Моцарт, писана в годината на неговата гибел – 1791. Операта има две дейности, издържани в известната по това време форма зингшпил (Singspiel, н.ез.), която включва по едно и също време говорни разговори и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – прочут за времето си артист, режисьор, създател на пиеси, импресарио, както и ексклузивен познавач на гения на Моцарт. Още щом става шеф на фамозния виенски спектакъл " Ан дер Вин " (Тheater an der Wien, https://www.theater-wien.at/de/theater/theater-an-der-wien) Шиканедер разпорежда на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема " Лулу или Вълшебната флейта " от книгата на Виланд " Джинистан " (Jinnistan). Моцарт работи с въодушевление и съумява да приключи операта през септември 1791 година Премиерата е на 30 септември в извънградския " Freihaus Theater ". Оркестърът дирижира самият Моцарт, в облика на Папагено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща обилни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. Успехът на " Вълшебната флейта " е голям.

През ноември 1792 година Шиканедер афишира 100-тното зрелище на операта, само че  Моцарт не участва, защото умира единствено 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 година Днес " Вълшебната флейта “ е едно от най-обичаните и най-често изпълнявани творби в оперните театри по целия свят.

" Вълшебната флейта " е въодушевена от философията на Просвещението (Aufklärung, н.е.), което издига в фетиш разсъдъка и устрема към знание с вярата, че те ще доведат до по-справедливо устройство на света. В този смисъл в оперния сюжет е закодирана и известна масонска семантика (Моцарт и Шиканедер са били масони), която алегорично илюстрира пътя на човечеството към рационализиране с последна цел да се трансформира: " Земята – в небесно царство, а смъртните – в богоподобни ". Неслучайно този рефрен се появява във финала и на двете дейности на " Вълшебната флейта “.

Най-известните елементи от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – грамофонната плоча, сложена на борда на двата галактически апарата, изстреляни през 1977 година по стратегия Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и фотоси, представящи разнообразието на живота и културите на Земята, като обръщение към извънземния разсъдък във вселената.

За диригент-постановчик на " Вълшебната флейта “ 2021 във Варна е поканен маестро Христо Христов, постигнал забележителни триумфи като най-младият диригент на Варненската филхармония през 1990-те години. Диригент е Стефан Бояджиев. Режисьорът на постановката Антониу Замфир идва от Опера Крайова в Румъния. В постановъчния екип влизат още Ася Стоименова - сценография и костюми, Иван Токаджиев - съветник сценография и диригентът на хора Цветан Крумов. 3D мапингът е дело на Elektrick.me. В функциите са разпределени солистите на Държавна опера Варна: ПАМИНА - Ирина Жекова, Мария Павлова; ТАМИНО - Александър Баранов, Георги Султанов (гости); ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану (The National Opera and Ballet Theater in Chisinau - Република Молдова), Пламена Гиргинова (гости); ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов; ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Гео Чобанов; ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева. С присъединяване на Оркестъра и Хора на Държавна опера Варна.

Музикалното предложение за 25 април е Камерен концерт

с многобещаващото заглавие " Испанска приказност на възприятията в музика и танц “. Инструменталното, оперното, трагичното и танцовото изкуство се преплитат в една чувствена стратегия с произведения от Морис Равел, Мануел Де Файя, Исак Албенис. Артистите, които идват от разнообразни сфери на театралните изкуства, изповядват в този концерт пристрастието си към испанското светоусещане. Участват: Стефан Бояджиев и Руслан Павлов (пиано), Зорница Стефанова и Здравка Атанасова (ударни),

Нейко Бодуров (тромпет), Михаела Берова (мецосопран), Алба Егидо и Франческо Капасо (балет) и Веселина Михалкова (драматична актриса).

XXI Великденски музикален фестивал – Варна 2021 приключва в Световния ден на балета 29 април с празнична Балетна церемония. Режисьорът Светлана Тоншева включва в специфичния концерт хореографски редакции, множеството напълно нови, на разнообразни създатели – Анна Пампулова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, както и свои хореографии. Балетните актьори ще показват Па Дьо Дьо от “Корсар ", Па Дьо Троа от “Куклената самодива ", “Половецки танци " от “Княз Игор ", " Адажио " от " Ромео и Жулиета " и др.