ул. Любен Каравелов N1В чест на вековния юбилей на Драматичен

ул. " Любен Каравелов " N1

В чест на вековния празник на Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ – Варна, театърът, ТМПЦ – Варна, и Градската художествена изложба " Борис Георгиев “ – Варна, сплотяват напъните си в организирането на галерия, която връща към артистичната сцена един пропуснат художник. Изложбата живопис " Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ се реализира със съдействието на Централния държавен списък в София, Регионалния държавен списък - Варна, изложба " Кавалет “ и изложба Антиквариат " Ели-Арт “. Куратор на плана е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов.

Кой е Григорий Лебский? Той посвещава над две десетилетия от живота си на Театъра и Операта в морския град, като рисува декори за постановки. Неговата орис е комплицирана, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия след разгрома на Бялата войска. А всичко стартира идилично за помешчическия наследник, роден през 1898 година в Ростов на Дон. Той има заложба и учи за сценичен художник в Одеското художествено учебно заведение, приключва учебното заведение, само че тъкмо през метежната 1917 година Отива на бойните полета на Първата международна война, а след това става част от Бялата армия, а след краха й в Крим през 1920 година е евакуиран с транспортен съд до остров Лемнос. През 1921 година идва в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение, и се влива във вълните на съветската емиграция от над 30 000 души, намерили леговище в България до 1922 година Сред разтурването на съветските военни учебни заведения в България, работи тежък физически труд, обезпечава си прехраната на градежи и в земеделието. Във Варна Лебский се заселва през 1927 година, а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация " Младороси “. От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали известните стоманени легла с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи -  най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава.  Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения, непосредствен е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.

Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1952 година, а след това по декорите от 1953 до 1957 година Веднага по-късно е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 година

Изкуството на Григорий Лебский показва кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ " Борис Георгиев “ – Варна:

" Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Четири десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му.

Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия " Кавалет “ и от Галерия Антиквариат " Ели-Арт “ - Варна. Това са 54 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Жан-Батист Грьоз, Сър Джошуа Рейнолдс, Николай Каразин и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия, огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета. Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма и символизма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев и на Милен Сакъзов, надалеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм. Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен темперамент - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм. “

Изложбата " Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ ще бъде експонирана в ГХГ – Варна до 7 април 2021 или ще бъде удължена, в случай че ограниченията за епидемиологичната конюнктура наложат това. В началото на месец май изложбата ще гостува в изложбеното пространство на Централния държавен списък на ул. " Московска “ 5 в София. А във Варненската изложба ще дойде квалифицираната от Софийския районен списък галерия " Ваше благородие, госпожа Чужбина ", отдадена на 100-годишнината от идването на съветските белогвардейци в България.

Григорий Лебский – Забравеният художник на Театър и Операта във Варна

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

Директор на Градска художествена изложба – Варна

Биография

Роден на 30 ноември 1898 година в Ростов на Дон. Руснак. Художник. Син на наедрял земевладелец помещик. Има две сестри, и четирима братя, убити във Втората международна война. Получава художественото си обучение на сценичен художник сред 1913 – 1917 година по сведение на София Букасова-Богословова, създател на книгата " Руската диря във Варна “ в Одеското художествено учебно заведение, което до 1919 година носи името на Негово императорско Величество Великия княз Владимир Александрович от признателност, че той персонално е субсидирал учебното заведение в продължение на 25 години.

След довеждане докрай на образованието си, дружно с по-големия си брат Андрей, също художник (р. 1895г.), влизат в състава на Донската войска, ВСЮР и Руската войска като юнкери от Атаманското военно учебно заведение до евакуацията му от Крим. Участва в Първата европейска война в пехотните елементи на Руската войска с чин подофицер и в Гражданската война в Русия под Батанск покрай Ростов на Дон, в огромните сражения при Каховска. През есента на 1920 година след разгрома на Бялата войска в Крим от болшевиките, дружно с брат му  Андрей са евакуирани с кораба " Лазарев “ на остров Лемнос, където остават 9 месеца. В 1921 година идва с транспортен съд в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение. До 1922 година още 30 000 съветски емигранти идват в България на няколко талази. Тук се разполагат и военните учебни заведения на Врангеловата войска, които стават управителни центрове на емиграцията. Григорий Лебский идва като старши портупей юнкер на Донското военно учебно заведение с служба взводен пълководец. Есента на 1925 година от състава на Атаманското военно учебно заведение в Ямбол, България, е заимствуван в чин хорунжий т.е. поручик в Руската войска. След разтурването на съветските военни учебни заведения в България, работи тежък физически труд на градежи, в земеделието, с цел да се изхранва. Претърпява тежка акцидент с увреждане на дясната си ръка. След като се възвръща, работи единствено като художник. Няма подробни данни за какво и по какви аргументи през 1927 година дружно с брат си Андрей идват и се заселват във Варна. С годините сложният живот и битието на бежанец на Лебский в България трансформира и неговите обществени и идеологически възгледи и e евентуално това да е било обвързвано с приемането на руско поданство и с опцията да си откри работа по специалността като сценичен художник.

През 1933 година Григорий Лебский става началник на Варненския отдел на емигрантската организация " Младороси “ във Варна и като подобен, стартира дейна активност по укрепването на белогвардейски, законно монархически и съветски формирования и организации в България. Създава Клуб на организацията на ул. " Миладинова “ на ъгъла с ул. " Опълченска “ (в дома на Мария Данилович). За тази си активност е бил наблюдаван от българските управляващи, а активността на организацията против болшевишка Съюз на съветските социалистически републики е била сведена до вероятния най-малко и стопира дефинитивно след решение на центъра на интернационалната организация " Младороси “ в Прага. Поддържа връзки с британския консул във Варна Бейкър, с френския консул Пол Антоан, с католическия енорийски духовник отец Шишков и католическия духовник Франц от белгийски генезис. Рисува към 30-те години иконите за католическия храм " Непорочното зачатие на Мария “ във Варна. Независимо че е бил задържан и квартирата му обискирана, като белоемигрант в България той не е бил политически пандизчия, концлагерист или участник в партизанското придвижване. След края на войната през 1947 година става член на Съюза на руските жители в НР България. Бил е следен от управляващите сред 1955-1960 година по съмнение за шпионаж в интерес на Франция, само че не са открити никакви доказателства за това.

Григорий Лебский има тежък брак с Нина Алексиева Горская (р. 1905 година в Ростов на Дон), белогвардейка, кабаретна балерина, а след брака им през 1936 година стопанка. Драматичните връзки сред двамата приключват с раздялата им през 1948 година, когато Нина отпътува за София. Лебский остава самичък без свое семейство и наследници. Живее във Варна, като сменя няколко адреса. Първоначално живее в околност " Салтанат “ до кръчма " Акациите “, по-късно на ул. " Александър Василев “ №9. Арестуван е поради активността си в " Младороси “, само че е освободен без повдигнато обвиняване.  С поддръжката на френския консул във Варна Пол Антоан, двамата с жена му са назначени за пазачи на Френското гробище във Варна. По сведения, непокътнати от едно писмо на Лебский от 8.03.1941 година от (ЦДА, ф. 313К, оп.1, а.е. 2601, л. 1-3 ) те живеят там в една беседка и кьошк, благосъстоятелност на Евантия Радославова. Последният му прочут след адрес е на ул. " Жечка Карамфилова “ №9 ( дн. " Генерал Радко Димитриев “) наоколо до музея " Георги Велчев “.

От 4 септември 1928 година до 4 септември 1944 година работи като художник-декоратор в частните " Креватни работилници “ (железни кревати) на Нако Нинов на ул. " Христо Ботев “ №21 и Юрдан Тогаров на ул. " 6 септември “ №44. В свободното си време рисува пейзажи -  най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава.  Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения с портрети на партийни водачи и тематични композиции. Там се сприятелява с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.

Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский работи през 1952 година в началото на хонорар като художник по костюмите, а по-късно е назначен на щат за художник на декорите от 22 август 1953 г.  до 16 август 1957 година В едно документално донесение на художника Власи Лингорски, с който работят дружно в едно ателие, разбираме, че " не му липсва възприятието да рисува и би станал относително добър художник (театрален), в случай че не се увлича в детайлности – елементи които се губят на сцената при осветяване, а това утежнява декора с бои и време на изработването “. От текста излиза наяве, че не търпи рецензии и че има тежък, " самобитен “ темперамент, от който всички служащи са респектирани.

От 26 август 1957 година до 16 ноември 1965 година Лебский работи като художник в Народната опера на град Варна, където в началото е назначен за началник на сценографското ателие, а по-късно е намален в художник I-ва категория заради липса на тапия за приключено висше художествено обучение.

Във Варненския трагичен спектакъл, с помощта на прецизната си и усърдна работа, той доближава до служба началник на сценографското ателие. На 11 май 1952 година за сценографията на операта " Русалка “ е награден от жури на IV фестивал на колективите на художествената самоинициатива на Съюза на руските жители в Н. Р. България в град София " за украшения към литературно-музикална комбинация “ с Почетна грамота първа степен. От септември 1953 година е помощник-декоратор във Варненския трагичен спектакъл. В началото на 1954 година става профсъюзен член на ОРПС при Народния спектакъл и има покана да работи в София, само че се отхвърля.

През 1955 година в програмата на Варненския трагичен спектакъл е включен спектакълът " Коварство и обич “, отдаден на 150 година от гибелта на " великия наследник на човечеството, безсмъртният бранител на угнетените Фридрих Шилер “. След имената на настоящите лица и артистите, четем, че художник архитект на пиесата е Михаил Михайлов, а художници реализатори са Власи Лингорски и Григорий Лебский.

В същия сезон 1954 - 1955 година имената им още веднъж попадат в програмата на две постановки – " Къщичка в покрайнините “ на Алексей Арбузов -  мелодраматична пиеса от войната, известна под името  " Къща в Черкизово “ и на " Щастие “, една " драма в 6 картини от Орлин Василев, лауреат на Димитровска премия “. На титулната страница на програмата е отпечатана част от речта на " комунистическия водач на Народна република България, други Георги Димитров “ произнесена за юбилея на актрисата Адрияна Будевска. Там ясно се виждат идеологическите насоки, подкрепящи изкуството на соцреализма в театъра, насоки превърнати в постулати за естетиката и наличието на българското театрално изкуството през култовския интервал. Жанровите и идеологическите особености на репертоарните произведения демонстрират по какъв начин изкуството на театъра се доближава към индивида, към всекидневието му.

През 1958 година по време на годишния си отпуск, като руски жител, Григорий Лебский се завръща за първи и финален път в Русия. Посещава родния си Ростов на Дон, Северен Кавказ и столицата на Грузия Тбилиси. Преценява, че живота му в България е по-свободен. Доволен е, че има креативна работа във Варненския спектакъл по правенето на декори и костюми. Работи театралната си работа с готовност и въодушевление, а в свободното си време рисува своите живописни морски пейзажи от Черноморието и от родното Азорско море, както и сантиментални съветски пейзажи с брезови горички. През целия си живот на бежанец в България Григорий Лебский не придобива и не има недвижима благосъстоятелност. След пенсионирането си през 1964 година живее нищожно, с пенсията си на сценичен художник. Всички парични средства от продажбата на живописните си картини влага в закупуването на материали на изобразяване.

Негови картини са непокътнати единствено в частни сбирки в България и чужбина. Никога не е правил своя независима галерия. Умира в беднотия и в самотност. Погребан е в Централните гробища на Варна.

Първата международна война се оказва съдбоносна за развиването на европейските страни и най-много за Русия. България губи огромна част от своята територия и претърпява една от най-тежките си национални произшествия. За Русия това се оказва още по-катастрофално след подписването на Брест-Литовския кротичък контракт вследствие на което тя губи освен доста територии, само че и огромна част от нейните армии остават в плен в разнообразни страни в Европа. Империята рухва. 1919 година Гражданската война бушува на голямата територия на Русия, която е разграничена на два лагера – на остарялото държавно управление - Бялата войска, и на болшевишкото – Червената войска. Това е най-кръвопролитната братоубийствена война, вследствие на която два милиона руснаци остават в емиграция и неизвестно какъв брой милиона стават жертва. Октомврийската гражданска война има огромно отражение в България. Като победена страна тя поема на своя територия 30 000 съветски емигранти, само че остава единствената страна наоколо до границите на Русия, която резервира с помощта на държавното управление на Александър Стамболийски невмешателство във вътрешните ѝ работи. Това се оказва единствено външната показна страна на скритата политика, която води земеделското държавно управление за разтурянето и обезвреждането на Бялата армия в България. А тя по никакъв начин не е малобройна.

Всичко стартира с разгрома на белогвардейците в Крим през есента на 1920 година През 1921 година Григорий Лебский житейски се е трансформирал в " корабокрушенец “ от разрушения транспортен съд на  историята на бялото емигрантството в България. Благодарение на любовта си към изкуството, през днешния ден той е пренесен от вълните на забравата до крайбрежията на паметта ни.

Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Четири десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му.

Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия " Кавалет “ и от Галерия Антиквариат " Ели-Арт “ - Варна. Това са 54 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Жан-Батист Грьоз, Сър Джошуа Рейнолдс, Николай Каразин и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета. Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма и символизма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев и на Милен Съкъзов, надалеч са и  от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм. Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен характер  - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм.

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

Директор на ГХГ " Борис Георгиев “ – Варна