ул. Любен Каравелов N1Една изложба със сложна съдба радва ценителите

ул. " Любен Каравелов " N1

Една галерия със комплицирана орис радва ценителите по необикновен метод. Обичаният варненски художник Иван Обретенов подреди своите най-нови работи живопис в Художествения музей " Георги Велчев “ в навечерието на новото затваряне на галериите в България поради пандемията от Covid-19. Откриване нямаше, само че ползата към творчеството на уважавания създател е мощен, по тази причина управлението на Градската художествена изложба " Борис Георгиев “ – Варна, показва изложбата онлайн във Facebook страницата на културния институт.

В изложбената зала Ателие на Художествения музей " Георги Велчев “ са експонирани осем платна – акрил и масло, основани в последните месеци. Авторът, който е и приет стихотворец, е нарекъл сбирката си " Огледално време “. Онлайн се показват четири от платната, всяко със своята история, която може да се види на /

Какво се крие зад поетичното мото на тази експозиция, Иван Обретенов споделя в отговор на въпросите на Нина Локмаджиева.

- Мислили ли сте в миналото, че ще имате онлайн галерия? Какво виждате в огледалото в този момент? Нарекли сте изложбата си " Огледално време “. Защо?

-Една картина в никакъв случай не е тъкмо замислена, основаването й е развой в придвижване и във времето нещата се трансформират доста, а крайният резултат от време на време те изненадва – за положително или неприятно. То това му е хубавото на рисуването – че е непредвидимо, че има импровизация във всичко. А в този момент в огледалото какво се вижда? - Вижда се един безпорядък, в който ние сме участници, без да желаем. Онлайн галерия и аз не бях чувал, то се случва по насила, само че въпреки всичко по този начин картините ще стигнат до хората. А нарекох изложбата " Огледално време “, тъй като всеки човек се вглежда в себе си. Говорят, че в този момент е времето на преоценките, на вглеждането, на спирката. А това вглеждане в действителност е настоящо постоянно – през целия човешки живот, само че не на всеки е обещано да го види. Искат се други качества, с цел да можеш да видиш себе си в профил.

- Кои са картините в онлайн изложбата?

-Първата картина, която посетителите виждат и в залата, и онлайн, съм нарекъл " Бягащият “ – тя въплъщава замисъла на моята галерия " Огледално време “. Струва ми се, че е някак доста настояща. В нея има фигура на бягащ човек в тил, прекомерно условно нарисувана. Тази картина задава доста въпроси. Не дава отговори. Това за мен е сериозната, дълбоката картина – не ти дава отговори, от теб зависи по какъв начин ще я схванеш. На всеки влияе по друг метод. Струва ми се, че този бягащ е доста непосредствен до нашето време, за което едни споделят, че е бездуховно, други, че е безкомпромисно... Тази фигура и мен ме изненада, тъй като аз също нямам отговорите, само че даже и откакто я приключих, не преставам да се запитвам за какво бяга този човек, накъде бяга, за какво е самичък.

" Минувач “ е друга картина в изложбата – с условна дребна фигура долу, в която аз самият се оприличавам. Това е един човек, който е в пространството – там в ъгъла - един минувач, каквито сме всички ние. Мога да се замисля за какво е тъкмо по този начин, само че ми се коства, че съм си намерил моето положително място в това пространство – в ъгъла, където мога да вземам участие, само че без да давам оценки – единствено да следя, да съпреживявам.

От най-новите ми работи е " Бяла сянка “ – в нея има особена фигура, която не е в центъра, изместена е по-встрани. Тази фигура се движи в един конвенционален безпорядък, а сянката, която оставя след себе си, не е черна, бяла е .

Единствената картина, която е показвана към този момент преди две години в Градската художествена изложба - Варна, е с необикновен формат – висока е като колона и се споделя " Плащаница “. В алено е, с дребната фигура на детенце, което се учудва на света. Това е въодушевление от една моя детска фотография от сбора на село Кичево, когато всички към този момент са развеселени на Гергьовден и аз съм встрани самичък. Така аз, възрастният човек, нарисувах себе си като дребен. Това не съм го афиширал, само че то си затворено там, в тази картина. Сякаш момчето е минало под плащаницата, както е по традиция, и по-късно е станало по-друго. Човек по-късно прекосяване се трансформира, най-малко за миг. Променя се светогледът му. Този дребен човек от картината е в едно такова безтегловно пространство. Аз обичам огромните пространства, тъй като и в живота е по този начин. Прието е всекидневно картините да са композирани с явен център, подредени, да се показва техника. Докато моите работи са едни ненаселени пространства. Така е, тъй като ти и в този момент в случай че излезеш на открито, пред погледа ти ще има две трети небе.

- Така е във Вашия взор – Вие имате просторност пред очите си. Не Ви ли се е случвало обаче да се разхождате с някого и да му кажете – гледай каква хубост, а той – абе, каква хубост, виж какви отпадъци има нахвърляни тук. А ти си му показвал облаците.

-Ето моя отговор:

Облаците като риби

по небето плуват в муден кръг.

Молят се за дъжд, със който

във морето да се приберат.

- В каква посока на мисли Ви насочва категорията " време “ в концепцията на изложбата? Във метафизичен проект като част от галактическото време-пространство, в измеримостта на един човешки живот, и в злободневието на социума ни през днешния ден?

-Когато художникът рисува, той е във времето, той не е на едно от тези места, с изкуството си той е на всички места. Има художници, които остават постоянно настоящи. Времето е доста значима категория, ние постоянно се сещаме за думите на Апостола. Но когато художникът е самичък, той е самичък боец, той се сблъсква с времето доста същински – съвсем физически, до момента в който прави една картина. А тя към този момент живее своя личен живот във времето.

- Безвремието на пандемията ражда картини. Как виждате този необикновен интервал във вашето огледало – креативно и мисловно?

-Художникът си рисува своята същина, той бърза да реализира във времето това, което мисли. През карантината най-вече да изпие две ракии повече самичък. Иначе не виждам някаква разлика. Е, една горест те наляга и тя евентуално се отразява в творбите. При нас е друго от тези актьори, на които им е нужна аудитория – музиканти, артисти. Нашето изкуство има тази привилегия да бъдеш самичък – и неуспехът да е твой, и триумфът да е твой. И когато бъде основано едно произведение, то може да се потвърди чак след години – контактът не е толкоз значим. Но все пак ти си участник, ти си във времето, творчеството ти отразява огледално това време – и пандемии, и връзки. Това, което се случва в този момент, е едно от отразените неща, за жалост – печално.

- А стихове появяват ли се в последно време, или не е време за лирика?

И за стиховете е значимо, че времето е в теб – тях или ги има, или ги няма. Има го отражението на това, което правиш, само че... създателят постоянно върви самичък. Ето ви едно от стихотворенията, които неотдавна написах:

Когато ме кръщаваха Иван

под сянката на безконечния небесен кръст,

под свода в селския черковен храм

видях по какъв начин Господ ми размахва пръст.

Чух камбани да звънят

високо над черковната градина

и литнах в първия си Млечен път,

размахвайки крила от бяла перушина.

Сега поляната е празна,

конете са натирени в гората,

думите зачеркнати,

изсъхнала тревата.

Само плисък на безумна птица

изпълва нищото със смях.

Аз съм пеперуда, забодена с топлийка,

а от крилата ми се сипе пъстър прахуляк.

Свечерява, здрачава...

И дъжд над мен, когато към този момент не вали,

не знам дали тогава

денят от време на време за мене ще скърби.

Това е най-новото ми стихотворение, получи се внимателно – аз доста обичам това комбиниране сред лириката, чувствителността и дълбоката драма. И една картина, в случай че я направиш по този начин, става доста мощна.

А ето ви и стих за платното, за тръгването към една картина, за бялото. Това бяло е един колапс, една безусловно съвършена равнища. С твоята намеса ти нормално го разваляш.

Платното - бяло съвършенство,

действителност и привидение,

за сълза ли е предусещане,

или за избавление?

- Колегията на художниците в този момент е раздрана от неналичието на срещи, не се срещнахте и за новата Ви галерия. Сигурно Ви е погрешно за това, само че какво бихте споделили на своите сътрудници, в случай че бяхте дружно на откриването?

-Обикновено им споделям " Наздраве! “. Разговорът е значим. Срещаме се да вземем за пример тези дни на улицата с моите сътрудници Димитър Борисов и Лора Маринова и почваме с Митко да си приказваме кой каква ракия сварил, на кой котел, по какъв начин. Лора ни стопира с думите: " Половин час говорите, а за изкуство една дума не споменахте. “

- Говорите си за живота, по този начин ли?

-Да, за живота. Много забавни диалози се получават. При мен от дълги години на Трифон Зарезан се събираме петнайсетина души – художници, писатели, другари. И тогава е същинско другарство, диалогът върви и върви. А виното е от моята асма на Траката. Природата, когато е покрай нея, човек се усеща по-свободен. В града доста влакна те влачат по всички страни, а тук, тук е друга връзката с морето, връзката с бога.

- Сега какво има на статива в ателието Ви, накъде гледате?

-На статива ми има една незавършена картина. Искам нещо ново да се получи, нещо по-различно от досегашните ми работи. Смятам да има фигура, която да центрирам. Тя не е кой знае каква, само че би трябвало да извърши цялото платно. И в този момент се чудя тази фигура в какъв цвят да бъде. Жълта е доста елементарно да я направиш, само че зелена? – зеленото е доста виновен цвят – може да бъде и кахърно, и отровно зелено, и панаирджийско. Сега таман разсъждавам. Ще ми пристигна на мозъка по някое време по какъв начин да я завърша. Ето накъде виждам. Продължавам.

Иван Обретенов е член на СБХ. Завършил Философския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работи в областта на живописта и дребната пластика. Издал е две поетични книги - " Ангели на спирката " и " Спасени видения ". Носител на годишната премия на Художествен музей " Георги Велчев " и на премия " Варна " за образни изкуства. Участвал в доста изложения.

Изложбата ще бъде експонирана до 31 декември 2020, чака се да може да бъде прегледана и онлайн след 21 декември.

Изложбена зала Ателие " Георги Велчев “ - филиал на Градска художествена изложба " Борис Георгиев “ – Варна

Още културни събития във Варна открийте в ArtVarna.Net- Артистична Варна в вести, мнения и пристрастия. Харесайте нашата страница във Фейсбук, с цел да научавате първи най-новото: