ул. Любен Каравелов N1Една изложба, която е изразителен артистичен жест

ул. " Любен Каравелов " N1

Една галерия, която е експресивен артистичен жест на огромен актьор не толкоз с броя на работите, колкото с концептуалната им мощ, връща в началата и основните моменти от творчеството на проф. Владимир Иванов – почитан график и учител, художник, който изкуши редица млади актьори във Варна със скритите послания на актуалното образно изкуство, заяви Нина Локмаджиева.

Изложбата е във връзка наближаващата 75-годишнина на художника и е единствено от творби от сбирката на Цвета Георгиева. Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, организатор в ГХГ " Борис Георгиев “ – Варна.

Ден преди откриването проф. Владимир Иванов показа:

" Отдавна смятах да направя нещо с тази сбирка на приятелката ми Цвета Георгиева, тъй като е хубаво да се види нещо, което демонстрира връзката на двама души в най-хубавия смисъл – в духовния смисъл на думата. В нея има графики - принтове, бездънен щемпел, литография, има поп-живопис – един обект – същинска малка врата, има и рисунка. Литографията преди време през 1996 година я върших в графичната база в Бургас. Работите са 12, само че едната е триптих, по тази причина изображенията са 14.

Най-старите са от началото на 80-те години, излагал съм ги в първите Биеналета на графиката във Варна, има една работа от 1984 година, която откри отзив и измежду колегията, и измежду феновете – " Тайни послания “. Тя беше насочна точка за работата ми в идващите години. След това има други графики, като едната от тях съм правил в Амстердам, един принт от 2012 година – и една рисунка. Всичките работи в изложбата са в концептуален проект, в един указател, където се стремя да превалира концепцията пред осъществяването, въпреки че в графиката това мъчително се реализира. В един обичаен тип изкуство аз съм се опитал да внеса концептуални моменти. Което в 80-те години не беше доста известно в България.

Последната работа е един принт, написал съм върху една кутия на улицата " Това изкуство ли е? “ Въпросът не е мой, той е на един от известните американски концептуалисти – Джоузеф Косут, който споделя, че всяко произведение, което провокира този въпрос, в действителност може да бъде наречено модерно. Всяко, което не провокира този въпрос, не е модерно, а попада в стандартните работи, които са остарели за втората половина на ХХ век. До този принт стои една работа, към която в действителност е е насочен въпросът, тъй като тези неща, които пиша, могат да бъдат погледнати и като детска игра.

Така е и с " Imagine “ - тя може да има много пластове. Единият е фамозната ария на Джон Ленън, която през 70-те години беше химн на всички, които желаеха да се освободят от статуквото, каквото и да значи това. А различен слой е това, че аз съм написал тази дума върху стената на остарялата Окръжна болница във Варна. Тя е значима за мен, тъй като съм роден на метри от нея. Навремето бул. " Цар Освободител “ е бил канал, оттатък него на север е нямало нищо и там строят Окръжна болница. И когато през 1918-та година след войните към Варна прииждат бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, общината им дава земя чартърен и там се образуват три квартала – Добруджански, Тракийски и Македонски. Аз съм роден в Македонския квартал, тъй като прабаба ми и още три дами с нея са пристигнали от Кукуш, бягали през София и пристигнали във Варна. Защо? - тъй като щерка на нейната сестра била във Варна с мъжа си, а мъжът й е бил небезизвестният Йосиф Хаджистоянов, който прави водния проект на Варна, докарвайки водата от Девненските извори а взе участие и в построяването на Северните бани. Бил е хидроинжер и проектант, приключил в Германия, работил в стила на Виенския сецесион, има ред постройки в центъра на Варна – хотели, къщи на бул. " Княз Борис “ и ул. " Македония “, на ул. " Охрид “. За половин година е бил и кмет на Варна, а по-късно отива в София. Та неговата жена е първа братовчедка на баба ми. Той трябвало да помогне да се откри работа за три дами – прабаба ми пристигнала с двете си дъщери и със свекърва си. Архитектът им направил дребна къща, а прабаба ми е прала чаршафи за тази болница, на стената на която аз написах " Imagine “. Оголени са тук-там старите стени, с този прекрасен бръшлян доста добре се получава. “

За изкуството на Владимир Иванов написа доцент Лора Попова:

" Реакцията на Владимир Иванов по отношение на преобръщането на стойностите в хипермодерните времена е характерна. Той извежда творчеството като фокус, през който се правят оценка ежедневните дейности на индивида, както и като път към истината, Абсолюта, любовта. Според художника изкуството изтръгва от дребното и дребнавото, избавя от привидностите, по тази причина е в положение да преодолее несъгласието сред тленно и постоянно. Модус на живеене, творенето побеждава стихията на времето и преходността на материята, следвайки невидимото. Без да е вяра, носи избавителната мощност и сила на вярата, с цел да води оттатък директно даденото. Императив за смяна, то подарява висш смисъл на човешкия живот. Изкуството надмогва уседналостта на профанното и на сетивата, изтръгва от света на рутинно-делничния темп, с цел да възвиси индивида. Така, през призмата на естетизирания опит, художникът внушава, че битийното време и пространство са преобразими, обновлението на света е осъществимо по пътя на креативните актове.

Във философията на Владимир Иванов, в неговите естетически визии творчеството е метод за превъзмогване на линейното време. Духовен филтър, същинско духовно битие – то е Възкресение. Възкресение на духа. Подобно схващане в избрана степен противостои на хипермодерните настройки, за които границите не са трансцендентни, времето и пространството са " чисто количество “, а творчеството е от прагматичен порядък – хипермодерният човек изобретява и естетизира всеки обект на познанието. “

Владимир Иванов е роден през 1946 година във Варна.

Завършва Френската езикова гимназия във Варна.

Дипломира се в компетентност " Графика “ в Националната художествена академия през 1975 година

Работил е като живописен редактор в книгоиздателство " Георги Бакалов “- Варна.

От 1990 до 1994 година живее и работи в Нидерландия.

От 1995 година е учител във Варненския свободен университет " Черноризец Храбър “.

През 1998 година става доцент, а в 2004 година професор по изобразително изкуство и изкуствознание.

Изнасял е лекции в Софийския университет " Свети Климент Охридски “, Нов български университет, Художествената академия в град Бреда, Нидерландия, Кралската художествена академия в Антверпен, Белгия.

Има над 30 независими изложения и многочислени участия в групови изложения в България и отвън нея.

Негови произведения са владеене на влиятелни сбирки, сред които: Градската художествена изложба – Варна, Софийската градска художествена изложба, Националната изложба, Дрезденския графичен кабинет, сбирката " Мейджи “ в Токио, Конгресната библиотека във Вашингтон и други.

Живее и работи във Варна.