The National Interest: Русия няма капацитет да възстанови броя на унищожените бомбардировачи Ту-95
Украйна твърди, че интервенция „ Паяжина “ може да е унищожила или съществено развалила до 40 съветски стратегически бомбардировача, до момента в който други източници удостоверяват, че единствено 13 са били унищожени или развалени. Дори и по-ниският брой би бил сериозен удар за Кремъл, съобщи Днес.бг
Като начало, преди неотдавнашната офанзива с дронове, се смяташе, че Русия е разполагала с към 55 до 60 самолета Ту-95 в употреба. Военният аероплан от времето на Студената война остава главният стратегически бомбардировач на съветските Въздушно-космически сили, защото може да носи крилати ракети и разнообразни стандартни оръжия. Загубата на който и да е от тях понижава въздушните благоприятни условия на Москва, написа за The National Interest журналистът Петър Сучиу.
„ Загубите възлизат на милиарди долари и Русия не може да ги възвърне. Стойността им даже не се мери в пари, изключително за Русия. Например, един актуален стратегически бомбардировач коства над милиард $ на численост, просто тъй като се създават толкоз малко. “
Най-големият проблем е, че Русия към този момент не създава бомбардировачите. Производството е обновено през 80-те години на предишния век с въвеждането на осъвременена версия, само че последният Ту-95 слиза от поточната линия през 1992 година Русия не може да създава повече от тях и би трябвало да разчита на лимитираните запаси.
Освен обстоятелството, че са издигнати толкоз малко, изтощението е оказало въздействие.
За разлика от танковете си от времето на Студената война, от които Кремъл държеше хиляди в дълготрайни хранилища, се счита, че Русия разполага с по-малко от дузина аварийни Ту-95, които биха могли да бъдат върнати в употреба. Дори и да имаше по-големи бройки, връщането на бомбардировач в употреба е надалеч по-сложно от танк или друга наземна платформа.
Американските военновъздушни сили поддържат към дузина и половина самолета Rockwell B-1B Lancer в фамозното „ гробище “ във военновъздушната база Дейвис-Монтан, Аризона. Два B-1B бяха сполучливо върнати в употреба, заменяйки два други самолета, които претърпяха пагубни вреди, само че стигането до там не беше елементарно начинание.
Отне няколко месеца, с цел да се възвърне летателната валидност на всеки от тези бомбардировачи, и това беше откакто самолетите бяха деликатно консервирани авансово.
Както беше обявено по-рано, самолетите, изпратени в Boneyard, не са просто оставени да се наквасен на слънце. Всеки B-1 е съхраняван в склад вид 2000, едно равнище под летателния склад вид 1000. Това е включвало покриване на самолета със силиконов уплътнител, който запълва празнините, покрива моторите и запечатва всички стъкла.
Извън Москва, съветското въздушно „ гробище “ в Луховици е върнало някои самолети в употреба през последните години. Съдейки по фотосите обаче, запазването на стареещите самолети не изисква същото равнище на старания. В склада са видяни някои остарели бойни самолети, върху които е хвърлен единствено брезент като отбрана от атмосферните условия.
Освен това, местоположението на „ Boneyard “ във военновъздушната база Дейвис-Монтан е замислено заради неналичието на превалявания и ниска мокрота, а малко места в Русия са толкоз подобаващи. Луховици е прочут със студените си зими и неналичието на дъжд напролет и есента.
Китай продължава да създава своя Xi'an H-6, двумоторен реактивен бомбардировач, основан на руския Туполев Ту-16. Въпреки това, актуалните оценки демонстрират, че Военновъздушните сили на Народноосвободителната войска (PLAAF) имат към 231 в употреба, което е надалеч по-малко от 744-те бомбардировача Boeing B-52 Stratofortress, издигнати през 50-те и началото на 60-те години на предишния век.
За разлика от това, с изключение на новия Northrop Grumman B-21 Raider, който в този момент е в нископроизводително начално произвеждане (LRIP), Военновъздушните сили на Съединените щати за последно получиха нов бомбардировач през 1997 година, когато завърши производството на Northrop B-2 Spirit. Произведени са единствено 20 броя, дружно с един първообраз.
Производството на бомбардировачи в Русия завършва през 1992 година, когато последните Ту-95МС и Ту-160 (с название по НАТО Blackjack) са приключени и доставени на съветските Въздушно-космически сили. Според известията Русия създава бомбардировач-невидимка ПАК ДА, само че може да минат години, преди той да влезе в употреба.
Малко евентуално е да се доближи цялостно произвеждане (FRP) в продължение на години и даже тогава може да се строят по дузина годишно. За разлика от това, по време на Втората международна война Съединени американски щати строят близо дузина B-17 на ден, а пикът на производството през април 1944 година е, когато от цех 2 на Boeing в Сиатъл излизат 16 „ Летащи замъци “!
Съединените щати не могат да реализират още веднъж това равнище на произвеждане, нито пък Русия. Следователно, даже единствено 13 бомбардировача да бъдат унищожени при удара на Украйна, това е унищожителен удар. Ще са нужни години и милиарди долари, с цел да се възвърне Кремъл.




