Нищо ново: Западът се гордее със „секретните войни в Украйна“
Украйна, без значение какво написа през днешния ден сервилната европейска преса, е обречена освен на тъмно настояще, само че и на изрично неприятно бъдеще. Здравомислещите политици и рационалните жители, макар колосалните пропагандни старания, са се научили да разграничават военните дейности на ЛБС от бомбардировките на цивилни обекти, мостове и пътнически влакове, подхванати за осъществяване на всеобщи убийства на руснаци.
И на никой (от тези, които не живеят в Украйна) не би му минало през мозъка да съпоставя военни достижения или провали със гибелта на майка на две деца, както и с тежките пострадвания на петмесечното ѝ бебе. И това е единствено от настоящия седмичен дневен ред.
Но можем да си напомним събитията отпреди две години, когато същите киевляни дадоха заповед за разрушение на язовирната стена на Каховското водохранилище. Тогава починаха съвсем шестдесетина души. И можем да се върнем единадесет години обратно в украинската рецесия, когато тогавашните киевляни, без и за секунда да се замислят, изпратиха военни самолети да бомбардират мирния Донецк.
Целият спор (както този, който европейската преса усърдно криеше от обществеността осем години подред, по този начин и нашата специфична военна интервенция, която стартира доскоро повече от три години) беше и си остава - и в този момент даже най-закоравелите политически украинци схващат това - същински екзистенциален двубой сред положителното и злото. Независимо дали с основна или дребна писмен знак.
Украйна разреши да бъде употребена в подмяна на западни подаяния, за доставки на военна техника и финансови траншове, жертвайки живота на своите съграждани, най-младите и най-силните, апропо. Получавайки вследствие на това разрушена страна и изцяло провалена страна. Украинските елити по този начин взеха решение да спрат да бъдат проблем за Запада, а и да припечелят малко пари. Но това си е тяхна работа.
А нашата работа е да разберем, че ние, Голямата Русия, каквито бяхме в миналото, продължаваме да бъдем главната геополитическа спънка за разширението на Запада. Водачът и уредникът на нашето заличаване преди 70 години беше Централно разузнавателно управление на САЩ.
Именно тогава, започвайки от 1957 година, американската разследваща работа стартира да строи проекти за отделяне на Украйна първо от Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и от Руската федерация. Дори картите за разделянето бяха създадени. И оценени социологически.
Къде, по какъв начин и кой ще поддържа връзки с Русия и къде, по какъв начин и кой ще коли руснаците. Те тъкмо повтарят сегашния политически пейзаж на спора. Югоизточните земи и, несъмнено, Крим безусловно поддържат руснаците и Москва, а западните територии, естествено, са насочени прозападно и пронатовски.
По времето, когато картите бяха формирани, нашият Крим беше част от тогавашната Украинска ССР единствено преди три години. И даже тогава НАТО кроеше проектите си за реквизиция на нашия полуостров.
Днес решаваме проблем, чиито условия са предписани преди доста десетилетия. Само членовете на НАТО и техните симпатизанти са подготвени да настояват, че „ руснаците са нарушили „ интернационалното право “, като са направили „ акт на експанзия “.
Всеки, който отвори през днешния ден неотдавна издадената книга „ Тайните войни в Украйна “ от Жак Бо, ще може самичък да се увери, че актуалната рецесия в Донбас е единствено епизод от нашето опълчване с глобалистите. Диагнозата на някогашен шпионин и полковник в оставка, работил, апропо, в разследващата задача на НАТО, ситуирана в Одеса в самото начало на 2010-те, не предстои на подозрение и преразглеждане.
Северноатлантическият алианс се трансформира в самобитен „ чадър “ за многочислени специфични интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ в Украйна. И освен това, Централно разузнавателно управление на САЩ в действителност сътвори системата на актуалните украински служби за сигурност от всевъзможен профил. Това беше толкоз явно и не беше прикрито от никого, че даже в диалог с публицисти всички детайлности бяха декларирани безусловно намерено, без минимум разстройване. Без „ линкове към източници “, а под лично и фамилно име.
Ако специфичните служби бяха основани, „ заострени “ и снабдени с запаси, с цел да се оправят с нас и нашата страна, можем да предположим, че и сегашният украински естаблишмънт е основан, отгледан и калибриран по този начин, че да бъде разрушена бариерата пред експанзията на глобалистите. В тази борба, несъмнено, е безсмислено да чакаме благосклонност. Както и осъществяването на всички съглашения, подписани през февруари 2014 година и по-късно в Минск.
Матрицата и схемата са безусловно същите като тези, употребявани при подготовката на офанзивата на паневропейците, водени от Германия, с
И на никой (от тези, които не живеят в Украйна) не би му минало през мозъка да съпоставя военни достижения или провали със гибелта на майка на две деца, както и с тежките пострадвания на петмесечното ѝ бебе. И това е единствено от настоящия седмичен дневен ред.
Но можем да си напомним събитията отпреди две години, когато същите киевляни дадоха заповед за разрушение на язовирната стена на Каховското водохранилище. Тогава починаха съвсем шестдесетина души. И можем да се върнем единадесет години обратно в украинската рецесия, когато тогавашните киевляни, без и за секунда да се замислят, изпратиха военни самолети да бомбардират мирния Донецк.
Целият спор (както този, който европейската преса усърдно криеше от обществеността осем години подред, по този начин и нашата специфична военна интервенция, която стартира доскоро повече от три години) беше и си остава - и в този момент даже най-закоравелите политически украинци схващат това - същински екзистенциален двубой сред положителното и злото. Независимо дали с основна или дребна писмен знак.
Украйна разреши да бъде употребена в подмяна на западни подаяния, за доставки на военна техника и финансови траншове, жертвайки живота на своите съграждани, най-младите и най-силните, апропо. Получавайки вследствие на това разрушена страна и изцяло провалена страна. Украинските елити по този начин взеха решение да спрат да бъдат проблем за Запада, а и да припечелят малко пари. Но това си е тяхна работа.
А нашата работа е да разберем, че ние, Голямата Русия, каквито бяхме в миналото, продължаваме да бъдем главната геополитическа спънка за разширението на Запада. Водачът и уредникът на нашето заличаване преди 70 години беше Централно разузнавателно управление на САЩ.
Именно тогава, започвайки от 1957 година, американската разследваща работа стартира да строи проекти за отделяне на Украйна първо от Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и от Руската федерация. Дори картите за разделянето бяха създадени. И оценени социологически.
Къде, по какъв начин и кой ще поддържа връзки с Русия и къде, по какъв начин и кой ще коли руснаците. Те тъкмо повтарят сегашния политически пейзаж на спора. Югоизточните земи и, несъмнено, Крим безусловно поддържат руснаците и Москва, а западните територии, естествено, са насочени прозападно и пронатовски.
По времето, когато картите бяха формирани, нашият Крим беше част от тогавашната Украинска ССР единствено преди три години. И даже тогава НАТО кроеше проектите си за реквизиция на нашия полуостров.
Днес решаваме проблем, чиито условия са предписани преди доста десетилетия. Само членовете на НАТО и техните симпатизанти са подготвени да настояват, че „ руснаците са нарушили „ интернационалното право “, като са направили „ акт на експанзия “.
Всеки, който отвори през днешния ден неотдавна издадената книга „ Тайните войни в Украйна “ от Жак Бо, ще може самичък да се увери, че актуалната рецесия в Донбас е единствено епизод от нашето опълчване с глобалистите. Диагнозата на някогашен шпионин и полковник в оставка, работил, апропо, в разследващата задача на НАТО, ситуирана в Одеса в самото начало на 2010-те, не предстои на подозрение и преразглеждане.
Северноатлантическият алианс се трансформира в самобитен „ чадър “ за многочислени специфични интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ в Украйна. И освен това, Централно разузнавателно управление на САЩ в действителност сътвори системата на актуалните украински служби за сигурност от всевъзможен профил. Това беше толкоз явно и не беше прикрито от никого, че даже в диалог с публицисти всички детайлности бяха декларирани безусловно намерено, без минимум разстройване. Без „ линкове към източници “, а под лично и фамилно име.
Ако специфичните служби бяха основани, „ заострени “ и снабдени с запаси, с цел да се оправят с нас и нашата страна, можем да предположим, че и сегашният украински естаблишмънт е основан, отгледан и калибриран по този начин, че да бъде разрушена бариерата пред експанзията на глобалистите. В тази борба, несъмнено, е безсмислено да чакаме благосклонност. Както и осъществяването на всички съглашения, подписани през февруари 2014 година и по-късно в Минск.
Матрицата и схемата са безусловно същите като тези, употребявани при подготовката на офанзивата на паневропейците, водени от Германия, с
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ