Украйна нападна Русия: в Сърбия медиите застанаха зад Путин, Вучич
" Украйна атакува Русия! " ; " Кръв се проля по съветската граница! " ; " Путин: Русия направи всичко допустимо за мира в Украйна "...
Това не са измислени заглавия. През тях сръбските таблоиди видяха рецесията в Украйна в часовете таман преди съветският президент Владимир Путин да признае следените от сепаратистите територии в Донбас, Източна Украйна, за самостоятелни, написа dnevnik.bg.
Информационният поток в западната съседка единствено припомня за натиска, под който се оказа Белград в актуалната рецесия. Сърбия има топли връзки с Русия, само че признаването от международна мощ на части от друга страна за самостоятелни ѝ е до болежка познато от личния ѝ опит с Косово (чиято самостоятелност пък Москва блокира). Дезинформационната офанзива на таблоидите единствено припомня, че президентът Александър Вучич от през днешния ден - малко над месец преди избори за всички управляващи в страната - се изправя пред алтернатива.
" Огромна атака "
Някои сръбски консуматори на обществени мрежи разясниха с най-голямо удивление обявата на " Информер " - най-многотиражния таблоид в страната, прочут с положителните си връзки с властта.
Той не е единственият в тази категория: дружно с други вестници получава великодушни реклами на държавни предприятия и средства по държавно финансирани медийни планове.
В текста се означи, че съветската войска умъртвила петима украински бойци, а Киев почнал " голяма атака против Донбас, прицелвайки се в цивилни жертви ".
Това се основава както на изявленията за обстрел от двете страни сред Киев и сепаратистите, по този начин и на съветското известие за навлизане през границата в понеделник. Дори съветските служби обаче бяха по-предпазливи от " Информер ": контраразузнаването разгласи проникналите от Източна Украйна (от територии, които Киев не контролира) диверсанти за " незнайни ". Дори нямаше удостоверение, че случаят се е състоял.
Друго заглавие на първа страница гласеше: " Американците тласкат света към безпорядък ". За да няма подозрение обаче, че редакцията е осведомена с ситуацията, с доста по-малки букви и доста по-ниско на страницата имаше и трето: " Путин подрежда армията да влезе в Донецк и Луганск " (имат се поради първите укази в Москва, които сътвориха още в понеделник усещането, че Русия се готви неотложно да изпрати миротворци). Самото признание на " националните републики " бе едвам на четвърта страница.
В " Српски телеграф " се виждаше и заглавието: " Путин раздра Украйна по този начин, както Западът направи със Сърбия! " Както пишеше на първата страница на вестника, " Путин праща армия да свърже Сърбия и (Република) Сръбска ". Според вестника това става за смут на британците - интерпретацията е на остарял, изваден от подтекста откъс на външния министър Лиз Тръс за Русия и Балканите.
Във " Вечерне новости ", който в миналото бе благосъстоятелност на сръбската страна, на първа страница бе налична същата информация: за нарушаването на съветската граница.
" Жестока агитация срещу Русия в хърватски медии: срамно подлагат на критика Путин, засегнаха и Шешел ", е заглавие в " Србиjа данас ", което има поради водача на Сръбската радикална партия. Гневът е ориентиран против изказванието на хърватски публицист, че Путин звучал като Шешел с нуклеарни оръжия.
Между уважението към Украйна и натиска на медиите
На тази обстановка обърна внимание и самият Вучич: той посочи, запитан от публицисти за спора, че, от една страна, осъзнава натиска, на който ще бъде подложена Сърбия да заеме ясна позиция.
" Украйна атакува Русия: в Сърбия медиите застанаха зад Путин, Вучич - не съвсем
От друга, въпреки Сърбия да почита териториалната целокупност на Украйна, би трябвало да се има поради, че медиите ѝ постоянно избират страната на Русия.
Видимата в сръбските медии част от натиска бе европейската: Брюксел съобщи, че Сърбия би трябвало да одобри европейските наказания против Русия и да се нагоди към тях, доколкото в хода на договарянията с Европейски Съюз съгласува външната си политика с него. Вучич изясни преди дни, че Белград е в сложна позиция политически и стопански и към този момент изпитва напън на гърба си, а и каквото и да реши, ще пострада тежко от цените на горивата.
Невидимата бе съветската: на 28 февруари, седмица след признаването на " републиките " в Донбас, в Белград идва секретарят на съвета по сигурността Николай Патрушев, който ще беседва с Вучич за бойците от Западните Балкани, сражаващите с Украйна. Това стана след изказвания на съветския външен министър Сергей Лавров за такива случаи в Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Освен това двамата ще приказват за " съдействие в сигурността " поради сегашната обстановка. Според някои наблюдаващи има риск Патрушев да окаже напън за признание на " републиките " в Донецк и Луганск - и даже да " флиртува " за задачата.
Страх от хаос
Президентът даде да се разбере, че решението на Путин го тревожи. По думите му цялата конструкция на сигурност в света се трансформира. " Всичко, което знаехме през вчерашния ден, към този момент не съществува ", сподели Вучич в Монако. " Виждаме, че мирът към този момент не е нещо признато за даденост. "
Едновременно с това медиите в Сърбия са 80% проруски, а другите 20 на 100 са " срещу ". В тази конюнктура Вучич се готви до 48 часа да отговори на Европейски Съюз за позицията по отношение на Русия. Това ще стане след започващи през днешния ден срещи със западни представители, които той посочи като диалог с " пет от най-развитите страни " - сред тях Англия, Франция, Германия, Италия и Съединени американски щати.
Тежестта на публичното мнение се усеща освен през медиите. Известни сърби са на проруски позиции. Тъкмо в деня на признание на ДНР и ЛНР един от тях - режисьорът Емир Кустурица - бе разгласен като режисьор на Централния спектакъл на съветската войска. При това поканата е на министъра на защитата Сергей Шойгу. Кустурица изяснява, че възнамерявал да екранизира сюжети по руския " Летят жерави " (за Втората международна война) или " Животът е знамение " (за времето на югославските войни, режисиран от самия него).
Силно проруска е и част от опозицията. Според някои отзиви опасението на Вучич е, че отчуждението от Русия може да провокира безпорядък във вътрешнополитически план; а точно това президентът желае минимум.
Това не са измислени заглавия. През тях сръбските таблоиди видяха рецесията в Украйна в часовете таман преди съветският президент Владимир Путин да признае следените от сепаратистите територии в Донбас, Източна Украйна, за самостоятелни, написа dnevnik.bg.
Информационният поток в западната съседка единствено припомня за натиска, под който се оказа Белград в актуалната рецесия. Сърбия има топли връзки с Русия, само че признаването от международна мощ на части от друга страна за самостоятелни ѝ е до болежка познато от личния ѝ опит с Косово (чиято самостоятелност пък Москва блокира). Дезинформационната офанзива на таблоидите единствено припомня, че президентът Александър Вучич от през днешния ден - малко над месец преди избори за всички управляващи в страната - се изправя пред алтернатива.
" Огромна атака "
Някои сръбски консуматори на обществени мрежи разясниха с най-голямо удивление обявата на " Информер " - най-многотиражния таблоид в страната, прочут с положителните си връзки с властта.
Той не е единственият в тази категория: дружно с други вестници получава великодушни реклами на държавни предприятия и средства по държавно финансирани медийни планове.
В текста се означи, че съветската войска умъртвила петима украински бойци, а Киев почнал " голяма атака против Донбас, прицелвайки се в цивилни жертви ".
Това се основава както на изявленията за обстрел от двете страни сред Киев и сепаратистите, по този начин и на съветското известие за навлизане през границата в понеделник. Дори съветските служби обаче бяха по-предпазливи от " Информер ": контраразузнаването разгласи проникналите от Източна Украйна (от територии, които Киев не контролира) диверсанти за " незнайни ". Дори нямаше удостоверение, че случаят се е състоял.
Друго заглавие на първа страница гласеше: " Американците тласкат света към безпорядък ". За да няма подозрение обаче, че редакцията е осведомена с ситуацията, с доста по-малки букви и доста по-ниско на страницата имаше и трето: " Путин подрежда армията да влезе в Донецк и Луганск " (имат се поради първите укази в Москва, които сътвориха още в понеделник усещането, че Русия се готви неотложно да изпрати миротворци). Самото признание на " националните републики " бе едвам на четвърта страница.
В " Српски телеграф " се виждаше и заглавието: " Путин раздра Украйна по този начин, както Западът направи със Сърбия! " Както пишеше на първата страница на вестника, " Путин праща армия да свърже Сърбия и (Република) Сръбска ". Според вестника това става за смут на британците - интерпретацията е на остарял, изваден от подтекста откъс на външния министър Лиз Тръс за Русия и Балканите.
Във " Вечерне новости ", който в миналото бе благосъстоятелност на сръбската страна, на първа страница бе налична същата информация: за нарушаването на съветската граница.
" Жестока агитация срещу Русия в хърватски медии: срамно подлагат на критика Путин, засегнаха и Шешел ", е заглавие в " Србиjа данас ", което има поради водача на Сръбската радикална партия. Гневът е ориентиран против изказванието на хърватски публицист, че Путин звучал като Шешел с нуклеарни оръжия.
Между уважението към Украйна и натиска на медиите
На тази обстановка обърна внимание и самият Вучич: той посочи, запитан от публицисти за спора, че, от една страна, осъзнава натиска, на който ще бъде подложена Сърбия да заеме ясна позиция.
" Украйна атакува Русия: в Сърбия медиите застанаха зад Путин, Вучич - не съвсем
От друга, въпреки Сърбия да почита териториалната целокупност на Украйна, би трябвало да се има поради, че медиите ѝ постоянно избират страната на Русия.
Видимата в сръбските медии част от натиска бе европейската: Брюксел съобщи, че Сърбия би трябвало да одобри европейските наказания против Русия и да се нагоди към тях, доколкото в хода на договарянията с Европейски Съюз съгласува външната си политика с него. Вучич изясни преди дни, че Белград е в сложна позиция политически и стопански и към този момент изпитва напън на гърба си, а и каквото и да реши, ще пострада тежко от цените на горивата.
Невидимата бе съветската: на 28 февруари, седмица след признаването на " републиките " в Донбас, в Белград идва секретарят на съвета по сигурността Николай Патрушев, който ще беседва с Вучич за бойците от Западните Балкани, сражаващите с Украйна. Това стана след изказвания на съветския външен министър Сергей Лавров за такива случаи в Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Освен това двамата ще приказват за " съдействие в сигурността " поради сегашната обстановка. Според някои наблюдаващи има риск Патрушев да окаже напън за признание на " републиките " в Донецк и Луганск - и даже да " флиртува " за задачата.
Страх от хаос
Президентът даде да се разбере, че решението на Путин го тревожи. По думите му цялата конструкция на сигурност в света се трансформира. " Всичко, което знаехме през вчерашния ден, към този момент не съществува ", сподели Вучич в Монако. " Виждаме, че мирът към този момент не е нещо признато за даденост. "
Едновременно с това медиите в Сърбия са 80% проруски, а другите 20 на 100 са " срещу ". В тази конюнктура Вучич се готви до 48 часа да отговори на Европейски Съюз за позицията по отношение на Русия. Това ще стане след започващи през днешния ден срещи със западни представители, които той посочи като диалог с " пет от най-развитите страни " - сред тях Англия, Франция, Германия, Италия и Съединени американски щати.
Тежестта на публичното мнение се усеща освен през медиите. Известни сърби са на проруски позиции. Тъкмо в деня на признание на ДНР и ЛНР един от тях - режисьорът Емир Кустурица - бе разгласен като режисьор на Централния спектакъл на съветската войска. При това поканата е на министъра на защитата Сергей Шойгу. Кустурица изяснява, че възнамерявал да екранизира сюжети по руския " Летят жерави " (за Втората международна война) или " Животът е знамение " (за времето на югославските войни, режисиран от самия него).
Силно проруска е и част от опозицията. Според някои отзиви опасението на Вучич е, че отчуждението от Русия може да провокира безпорядък във вътрешнополитически план; а точно това президентът желае минимум.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ