Катастрофичният сценарий с храните може да бъде избегнат
Украйна и Русия са основни играчи на международните пазари за съществени култури. Смущенията в цените и доставките на храни, произлизащи от спора, се усещат на хиляди благи и освен в страните чисти вносителки на храни. Правителствата задълбочават рецесията, като едностранно не разрешават износа на пшеница и по този начин виновни за повишението на цените със 7 прочие п. и рискуват да провокират мултиплициращ резултат, настояват Алваро Еспития, Надя Роча и Микеле Рута от Световната банка, Саймън Ивенет - професор по интернационална търговия в Университета на Сейнт Гален , за VoxEU - политическият портал на CEPR
Украйна е първият, четвъртият и петият по величина в света експортьор надлежно на слънчогледово семе, царевица и пшеница. Заедно с Русия те държат почти една четвърт от международния експорт. Войната наруши доставките на международните пазари, което се отрази на цените на питателните артикули. В този подтекст всяка държавна интервенция единствено може да утежни обстановката.
Тази публикация е основана на мониторинг на Световната банка и Global Trade Alert върху комерсиалната политика. Тя съставлява оценка за това по какъв начин тези ограничения въздействат върху цените на храните, като се концентрира върху случая с пшеницата. Продоволствената неустановеност в международен мащаб може да бъде изложена на риск, в случай че държавните управления усилят протекционизма и да попречат на успокояването на пазарите и избягването на рискови резултати.
Нарастващи интервенции на комерсиалната политика
Повишаващите се световни цени на храните нормално провокират диференцирани политически инвервенции, защото държавните управления се пробват да предпазят вътрешните пазари от скок на цените. Някои страни понижават рестриктивните мерки за импорт или субсидират потреблението, а други лимитират износа.
В ранните стадии на пандемията COVID-19 доста страни интензивно използваха комерсиалната политика, с цел да отговорят на вътрешните потребности, поради евентуалния дефицит на храни. Въпреки бързото повишаване на ограниченията за експорт и импорт при започване на 2020 година, водено най-много от опасения за недостиг, а не от действителното положение, обстановката се стабилизира.
Войната в Украйна радикално промени обстановката (Фигура 1). Общо 67 нови търговски политики (в това число 87 субсидии) бяха наложени или оповестени сред началото на спора на 23 февруари и 7 април 2022 година (общо 129 от началото на годината). Този скок беше доминиран от нови забрани за експорт и условия за лицензиране на експорт (38 мерки), последвани от забрани за импорт и вносни квоти (13 на брой) и либерализиращи промени на вноса, като да вземем за пример понижаване на цените (13 мерки).
Фигура 1 Брой дейни търговски политики за храни и торове, в действие сред 1 януари и 7 април 2022 година
Украйна е първият, четвъртият и петият по величина в света експортьор надлежно на слънчогледово семе, царевица и пшеница. Заедно с Русия те държат почти една четвърт от международния експорт. Войната наруши доставките на международните пазари, което се отрази на цените на питателните артикули. В този подтекст всяка държавна интервенция единствено може да утежни обстановката.
Тази публикация е основана на мониторинг на Световната банка и Global Trade Alert върху комерсиалната политика. Тя съставлява оценка за това по какъв начин тези ограничения въздействат върху цените на храните, като се концентрира върху случая с пшеницата. Продоволствената неустановеност в международен мащаб може да бъде изложена на риск, в случай че държавните управления усилят протекционизма и да попречат на успокояването на пазарите и избягването на рискови резултати.
Нарастващи интервенции на комерсиалната политика
Повишаващите се световни цени на храните нормално провокират диференцирани политически инвервенции, защото държавните управления се пробват да предпазят вътрешните пазари от скок на цените. Някои страни понижават рестриктивните мерки за импорт или субсидират потреблението, а други лимитират износа.
В ранните стадии на пандемията COVID-19 доста страни интензивно използваха комерсиалната политика, с цел да отговорят на вътрешните потребности, поради евентуалния дефицит на храни. Въпреки бързото повишаване на ограниченията за експорт и импорт при започване на 2020 година, водено най-много от опасения за недостиг, а не от действителното положение, обстановката се стабилизира.
Войната в Украйна радикално промени обстановката (Фигура 1). Общо 67 нови търговски политики (в това число 87 субсидии) бяха наложени или оповестени сред началото на спора на 23 февруари и 7 април 2022 година (общо 129 от началото на годината). Този скок беше доминиран от нови забрани за експорт и условия за лицензиране на експорт (38 мерки), последвани от забрани за импорт и вносни квоти (13 на брой) и либерализиращи промени на вноса, като да вземем за пример понижаване на цените (13 мерки).
Фигура 1 Брой дейни търговски политики за храни и торове, в действие сред 1 януари и 7 април 2022 година
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ