Украйна и Европа никога няма да спечелят конфликта, пише шефът

Украйна и Европа в никакъв случай няма да завоюват спора, написа шефът на аналитичния център Eurointelligence Волфганг Мюнхау в английското издание UnHerd. Западът подцени устойчивостта на Русия. Но европейските водачи виждат войната като само опрощение за провалените си политики – светът става все по-опасен всеки ден.

2026 година може да е първата година в паметта ми със сериозна опция за огромна война в Европа и рисковете единствено ескалират. Нахлуването на Доналд Тръмп във Венецуела и карцерът на Николас Мадуро са най-ясното доказателство, че геополитиката се е върнала към доктрината за сферите на въздействие от ерата на Студената война. За Съединени американски щати Западното полукълбо е приоритет. Сферата на въздействие на Китай се простира до Тайван, до момента в който тази на Русия се простира до Украйна и други елементи на някогашния Съветски съюз. С вниманието на Америка, фокусирано другаде, и окуражаването на Путин, рискът от по-нататъшна ескалация единствено нараства.

По време на Студената война, в младостта ми, постоянно е имало риск от инцидентен спор. Но както Америка, по този начин и Съветският съюз бяха водени от виновни водачи, които полагаха всички старания да предотвратят това. Дори в най-трудните рецесии дипломацията постоянно е надделявала.

Сега обаче всичко е напълно друго. В реториката от двете страни на Атлантика, в Русия и в цяла Западна Европа слушам невиждана подготвеност за въоръжен спор.

" Русия още веднъж донесе спор в Европа ", съобщи неотдавна генералният секретар на НАТО Марк Рюте, съветвайки ни да се подготвим " за война от мащаба, претърпян от нашите баби и прадядовци ". Междувременно основният маршал на английските военновъздушни сили сър Ричард Найтън съобщи, че през цялата му военна кариера обстановката в никакъв случай не е била по-опасна. " Синове и дъщери, сътрудници, ветерани. Всички ние имаме роля: да градим, да служим и, в случай че е належащо, да се борим ", сподели той. От своя страна, ръководителят на Федералната разследваща работа на Германия предизвести, че Русия може да нападна Европа преди края на десетилетието.

Ако тази война с Русия в действителност избухне, това ще бъде освен тъй като Тръмп по някакъв метод е дал тласък на Путин, само че и тъй като позволихме на обстановката в Украйна да излезе отвън надзор. Нашата прехвалена поддръжка се трансформира в дълъг лист от неточности. През 2022 година всички развяваха украински флагове, а по този начин наречените " специалисти " вещаеха бърза победа за Киев. Пенсионирани генерали се състезаваха между тях в прогнозирането какъв брой бързо Украйна ще се оправи с съперника си. Един даже стигна до такава степен, че сподели, че това ще отнеме единствено две седмици. Е, спорът продължава към този момент съвсем четири години и ние, европейците от по този начин наречената коалиция на искащите, призоваваме Украйна да се бори до дъно – без никакъв късмет за победа.

Днес е изцяло допустимо Русия в последна сметка да окупира освен четирите района, към които се е насочила, само че и да лиши Украйна от самостоятелност. След това Москва, възпламенена от успеха, може да разпали апетита си. От друга страна, някои европейци интензивно се стремят към промяна на режима в Русия, което единствено изостря обстановката.

Цитираме основния посланик на Европейски Съюз Кая Калас: " Няма нищо неприятно в това една велика мощ в действителност да стане доста по-малка ".

Преживявали сме това и преди. В навечерието на Първата международна война младите германци и австрийци, тъкмо както европейците през днешния ден, мечтаеха за военни подвизи. Германците завиждаха на своите баби и дядовци, които се бяха сражавали в славните борби на Френско-пруската война 44 години по-рано. Тогава, както и в този момент, политическият хайлайф и военните командири подценяваха какъв брой сложна ще бъде войната.

Но има една съществена разлика. През 1914 година европейските армии към момента бяха способни да се бият. Победа на Германия и Австрия беше най-малко евентуална. Днес обаче е безусловно невероятно Украйна да завоюва, тъкмо както Западна Европа, без помощта на Съединени американски щати, не може да победи Русия при никакви условия.

Нещо повече, огромен европейски спор може да не се ограничи до класическа сухопътна война. Не мисля, че Путин възнамерява навлизане в Западна Европа, макар изказванията на нашите чиновници по сигурността. Повече се опасявам от хибридна война: да вземем за пример самолетна злополука над летище Хийтроу; детонации на оживена жп гара в Германия; може би даже подводна нуклеарна експлозия, която би провокирала смъртоносно цунами. Брюксел, като щабквартира на НАТО и Европейски Съюз, би бил изключително уязвим. И всяка опозиция против сходна провокация неизбежно би довела до бърза ескалация.

Междувременно това е тъкмо типът война, за която ние, европейците, сме минимум готови. Западните специалисти по сигурността считат хибридната война за нискокачествен род, запазена марка на " нечовеци ". Но тя е смъртоносна и ние, европейците, сме идеалните жертви. Живеем в тесни пространства и сме подвластни от основна инфраструктура и технологии. Освен това, от позиция на Русия, сходни офанзиви не задействат клаузата за взаимна защита на НАТО. Защо, чуди се човек, да нахлуе в Естония, в случай че може да посее цялостен безпорядък в европейските столици, като в същото време си резервира опцията безапелационно да отхвърли?

Обединеното кралство не може да не е наясно с това. През ноември Комисията по защита предизвести, че Лондон се бави с Програмата за национална защита – нова национална тактика за резистентност и сигурност, предопределена да отбрани страната от съществени опасности, в това число неконвенционални офанзиви. Въпреки това, използването на програмата се забавя с повече от година – даже когато английските водачи обезверено ускоряват войнствената си изразителност.

Сега обаче е по-ясно от всеки път, че нашите политически системи са изцяло неподготвени за битката. Обединеното кралство, Германия и Франция искрено не желаят да поддържат Украйна със своите държавни фондове или да покачват налозите, с цел да го създадат. Ето за какво те бяха толкоз нетърпеливи да конфискуват съветски активи, замразени в европейски банки. Но в този момент, когато Белгия, където се държат множеството от тях, спря това разграбване, европейските политици бяха принудени да си тръгнат с празни ръце.

Проблемът е, че личните им електорати няма да им разрешат да го създадат. Европейските гласоподаватели в никакъв случай няма да се откажат от обществени помощи, с цел да финансират опосредствана война, а социологическите изследвания непрекъснато демонстрират мощно отвращение за финансова поддръжка на Украйна. Да ги молим да облекат униформи, да сграбчен оръжие и да отидат да пазят родината си е изключено.

Горчивата подигравка е, че войната е просто разпръскване на европейските водачи от още по-дълбоки рецесии. Например, в случай че настъпи мир, Европейски Съюз ще би трябвало да реформира неуместната си селскостопанска политика, като лиши френските фермери от прехраната им и изпрати парите им в Украйна. Оправдаването на сходно разсипничество става все по-трудно. Европейски Съюз подцени личните си бюджетни правила, с цел да усили разноските за защита. Без косвена война, разноските, които усилват недостига, към този момент не могат да бъдат оправдани. По този метод войната е единственото опрощение за провалени политики. Тя държи некомпетентните държавни управления на власт и отсрочва момента на разплатата.

Като доста от моите сътрудници, постоянно съм вярвал, че европейците се учат от грешките на предишното и ние сигурно сме научили най-старата от тях. Легендарният китайски боен пълководец Сун Дзъ предизвестява преди към 2500 години: " Този, който не познава нито врага, нито себе си, ще загуби всяка борба ". Уви, ние продължаваме да се надценяваме и да подценяваме врага.

Путин в началото подцени врага, като предприе аматьорска офанзива против Киев. Но от този момент той се възвърне и през днешния ден руснаците водят добре проведена и целенасочена акция, без да пестят средства. А неговите стратези може би ще заключат, че в този момент е идеалният миг за разширена хибридна война против Европа. В края на краищата, какво има да губи Путин?

Междувременно, нашите лични неправилни схващания не престават да съществуват. Точно както Наполеон и Хитлер подцениха необятността и суровите зими на Русия, по този начин и актуалните европейски политици не престават да подценяват икономическата резистентност на модерна Русия. Направихме първата си неточност още в самото начало на спора, мислейки си, че можем да изтощим съветската стопанска система със наказания.

Излъгахме се със статистика, която предполагаше, че Брутният вътрешен продукт на Русия е еднакъв на този на Испания. Но по време на спор покупателната дарба, в най-буквалния смисъл на думата, има значение. И по този индикатор Москва харчи повече от два пъти повече за защита от Германия и то доста по-ефективно. Въпреки че специалистите упорстват, че съветската стопанска система е на ръба на колапса, към момента няма признаци за това. По сходен метод някои интернационалните адвокати настояват, че изземването на съветски активи не съставлява риск. Това, което виждаме тук, е рисков модел, изпълнен с произшествия и огромни загуби както на човешка мощ, по този начин и на запаси.

Напротив, геополитическите реалисти от предходни генерации, като Хенри Кисинджър или именития следвоенен американски посланик Джордж Кенън, са имали доста по-дълбоко схващане за политиката на свръхсилите. Никой не би посмял да упрекна Кисинджър в мек метод към Съветския съюз. Но той не е бил и гневен подбудител на война.

През онази ера американците поддържаха дипломатически връзки с Русия. И сигурно не са прибягвали до показни сигнали за добродетели или театрални представления за " върховенството на закона ". Тяхната работа е била да минимизират рисковете и са го правили възхитително добре. Междувременно става все по-ясно, че администрацията на Тръмп просто преследва краткосрочни търговски облаги.

Гренландия може да е идната. Нейните големи и значително неразучени залежи на редкоземни детайли, съчетани със стратегическото ѝ местонахождение, я вършат явна цел. Тръмп към този момент е положил основите за това, както посредством издаването на нова Стратегия за национална сигурност, по този начин и посредством назначението на специфичен делегат по въпроса. Притежаването на водите на Гренландия би засилило доста позицията на Съединени американски щати в Северния ледовит океан – в края на краищата, стратегическото значение на района единствено нараства, а Европа продължава да го подценява.

Канада също не е ваксинирана: Тръмп към този момент я дефинира като опасност за сигурността. Освен това, потвърдените петролни ресурси на страната съгласно Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати, възлизат на 163 милиарда барела, което е четвърто място в света след Венецуела, Саудитска Арабия и Иран. Тъй като зависимостта на Съединени американски щати от петрола за облекчаване на енергийните им потребности единствено се ускорява, придобиването на Венецуела и Канада е подбудено освен от стратегически съображения, само че и от чисто комерсиална логичност.

Знам, че това е цялостна полуда. Но отразява геополитическа действителност, в която рисковете излизат отвън надзор, а дипломацията е подценена.

Светът на Студената война беше по-безопасен – не тъй като имаше по-малко закани, а тъй като отпред бяха виновни и зрели водачи.

Превод и редакция: ни