Путин и компания бяха осъдени в Хага от малко момиченце
Украйна е победила във войната. Путин е арестуван в Хага, дружно с най-близкото му обграждане. Тече дело за военни закононарушения и геноцид против украинския народ. Обвинител е малко момиченце от Мариупол, изгубило всичките си близки. Всичко това се случва на сцената на Народния спектакъл.
Постановката е „ Хага “, а сцената – тази на Народния спектакъл . В ролята на Путин е жена, само че това нито е акцент, нито крие кой знае каква скандална провокация.
Според режисьора на постановката Галин Стоев самият Путин като персонаж не е забавен. Той е изработен от празнина, носи в себе си едно голямо нищо. И защото природата не търпи празно място, Путин е запълнил тази своя празнина с безгранично зло.
Пиесата
„ Хага “ е по едно и също време тъмно и смешно, реалистично и фантастично странствуване през ужасяващите последствия от съветската военна експанзия в Украйна . Неин създател е украинската драматуржка Саша Денисова .
Пиесата е основана на същински истории на украински бежанци и на действителни реплики на членове на кремълската върхушка – директни виновници за непредизвиканото навлизане в прилежащата страна и за действието на пропагандната машина на Москва .
В пиесата Путин и няколко от неговите най-яростни поддръжници са затворени в Хага в очакване на присъда от Международен арбитражен съд за военни закононарушения. Те кроят проекти между тях по какъв начин да избегнат правосъден развой или най-малко да получат леки присъди. Не изпитват никаква виновност и към момента имат илюзии и вяра, че ще им се размине.
Но в хода на делото стартират да се предават един различен или просто да полудяват от последователно осъзнатата свирепост на осъщественото от тях. Или от безапелационния отвод да го признаят.
Това би трябвало да бъде сложено в България веднагаГалин Стоев
„ Когато гледах международната премиера на тази пиеса в Полша, на излизане от театъра си споделих, че това би трябвало да бъде сложено в България незабавно. И това беше от една страна прочувствено решение, от друга усещах, че оттатък художествения жест, има и нещо друго доста по-важно “, споделя пред Свободна Европа режисьорът на „ Хага “ в Народния спектакъл Галин Стоев .
Според него това е опция да потвърди на самия себе си, че театърът може да играе значима роля в актуалното общество и да слага въпроси. Както и да насочва гражданския дискурс към тематики, които доста политици по високите етажи заобикалят, или по-лошо - третират по злоумишлен метод.
Момиченцето
Скритият акцент в пиесата изненадващо не е трибуналът, както подсказва името на пиесата. А неизбежните последствия, които зверствата на войната имат върху живота на елементарните хора. И в частност върху най-беззащитните членове на обществото – децата.
Разказвачът в тази пиеса е украинско момиченце, изгубило един по един всичките си най-близки родственици след съветски ракетни офанзиви против сринатия със земята град Мариупол . Процесът против отговорните за това се случва в неговото въображение, което е цялостно с типично детското предпочитание за игра, само че и с полуосъзнатата тежка контузия от загубата на всичко, което е представлявал светът му – майка, татко, баба, дядо и дом.
Когато едно дете се сблъсква с жестокостта на действителността, възрастният постоянно няма отговорГалин Стоев
„ Детският взор е най-чистият. Когато едно дете се сблъсква с жестокостта на действителността, възрастният доста постоянно няма отговор за това. Защо? Защото погледът на детето в действителност слага загадъчен знак на всичко, което възрастният счита за несъмнено и непоклатимо “, споделя режисьорът на „ Хага “.
Подсъдимите
Онова, с което пиесата най-вече влияе обаче е хиперреализмът, с който се построяват облиците на обвинените във въображаемия развой. На сцената на Народния спектакъл феновете чуват от устата на актьорите фактически изречени реплики на същинските Путин, Пригожин, Суровикин и останалите виновни за започването и поддържането на така наречен от тях „ специфична военна интервенция “. Тези реплики от сцената звучат хем смешно, хем злокобно, а подтекстът, в който са казани наподобява още по-абсурден.
Ето кои са действителните персони (освен президентът Путин , изигран от Радена Вълканова), изправени пред интернационален арбитражен съд в пиесата „ Хага “:
Валентина Матвиенко (София Бобчева) – ръководител на Съвета на федерацията на Русия;
Маргарита Симонян (Илияна Коджабашева) – пропагандист на Кремъл, основен редактор на телевизия Russia Today (RT);
Рамзан Кадиров (Васил Драганов) – президент на Чеченската република, член на бюрото на Висшия съвет на партията на Путин „ Единна Русия “;
Евгений Пригожин (Юлиян Вергов) – починалият към този момент началник на съветската частна войска „ Вагнер “, интензивно взела участие във военните дейности в Украйна;
Сергей Шойгу (Явор Вълканов) – министър на защитата на Руската федерация;
Сергей Суровикин (Христо Петков) – някогашен главнокомандващ на Въздушно-космическите сили на Русия;
Владимир Сурков (Димитър Николов) – един от най-важните някогашни съветници на Путин, който му проправя пътя към президентската власт и дълго дава отговор за украинското направление на съветската политика;
Николай Патрушев (Пламен Димов) – секретарят на Съвета за сигурност на Русия;
Юрий Ковалчук (Велислав Павлов) – съветски милиардер, предприемач и финансист, „ персоналният банкер на Путин “.
„ Путин, Шойгу, Кадиров, Патрушев и цялата върволяк от персонажи в действителност в пиесата са видени условно като играчки, с които едно дете играе. Най-зловещите играчки “, споделя Галин Стоев .
В диалог с публиката след премиерата на „ Хага “ в София, авторката Саша Денисова споделя, че преди да стартира да написа пиесата, е направила лист с над 30 имена, които би сложила на правосъдната пейка. По думите ѝ обаче подобен огромен актьорски състав никой спектакъл не би могъл да си разреши, а зрелище, включващо всички тях, би траяло с дни.
Авторката
Саша Денисова е режисьор, драматург и публицист. Работила е дълги години в Русия, откакто е приключила Московското учебно заведение за живописен спектакъл. Учила е драматургия и документален спектакъл в British Royal Court Theatre.
Денисова има сложени над 25 представления на водещи московски подиуми. Още в първите дни на войната обаче тя бяга от Русия , която за нея се трансформира в терористична страна. Установява се в Полша , където към този момент има над 3 милиона украински бежанци и стартира да събира техни истории. Въз основа на тях написва и слага пиесата „ Шестте ребра на гнева “ и двете военни пиеси „ Хага “ и „ Майка ми и пълномащабното настъпление “.
„ Работата на Саша Денисова беше незнайна за мен до началото на по този начин наречената „ специфична военна интервенция “. След като стартира тази отвратителна война, аз като доста театрални практици си дадох сметка, че не знам нищо за украинския спектакъл. И започнах да подпитвам към себе си. Нейното име се появи от няколко разнообразни страни “, споделя Стоев.
Режисьорът
Галин Стоев работи като сценичен режисьор от 1991 година в София. Впоследствие работата му е показана на разнообразни европейски подиуми в Белгия, Англия, Франция, Германия, Русия, Аржентина, Италия. Решаваща се оказва срещата му с съветския драматург Иван Вирипаев .
Между 2002 и 2023 година Галин Стоев прави девет представления по свои текстове в разнообразни европейски театри. От 2007 година режисьорът работи основно във Франция и Белгия , а от 2018 година е артистичен шеф на Националния трагичен спектакъл в Тулуза , Франция, където първата му режисура „ Непоносимо дълги обятия “ от Иван Вирипаев получава премията на френската рецензия. През 2019 година Галин Стоев е почетен със степен „ Кавалер на ордена за изкуство и литература “ на Френската република.
Режисьорът е прочут с острата си позиция против непредизвиканата експанзия на Русия против Украйна още от самото ѝ начало. В момента споделя, че е стъписан от големия % български жители, които са настроени про-путински. Според него обаче в последна сметка " естествените хора " са повече. Просто те не са толкоз шумни и истерични, нито толкоз " отвратителни " в обществените си изяви.
Оттук насетне всички маски са падналиГалин Стоев
„ Оттук насетне всички маски са паднали, тъй че даже и тази зле напудрена агитация, която тече по националното ни радио, която пробутва на всички места шефката на Съвет за електронни медии примерно, т.е. тази отрова, която се сипе на дребни порции тук и там – и от президента се чуват такива приказки, и от други политици, към този момент да не приказвам за фашистката войска „ Възраждане “ – цялото това отравяне на обществото и неналичието на здравословен отговор от общността, това в действителност е най-притеснителното за мен в България сега “, споделя Стоев.
Постановката е „ Хага “, а сцената – тази на Народния спектакъл . В ролята на Путин е жена, само че това нито е акцент, нито крие кой знае каква скандална провокация.
Според режисьора на постановката Галин Стоев самият Путин като персонаж не е забавен. Той е изработен от празнина, носи в себе си едно голямо нищо. И защото природата не търпи празно място, Путин е запълнил тази своя празнина с безгранично зло.
Пиесата
„ Хага “ е по едно и също време тъмно и смешно, реалистично и фантастично странствуване през ужасяващите последствия от съветската военна експанзия в Украйна . Неин създател е украинската драматуржка Саша Денисова .
Пиесата е основана на същински истории на украински бежанци и на действителни реплики на членове на кремълската върхушка – директни виновници за непредизвиканото навлизане в прилежащата страна и за действието на пропагандната машина на Москва .
В пиесата Путин и няколко от неговите най-яростни поддръжници са затворени в Хага в очакване на присъда от Международен арбитражен съд за военни закононарушения. Те кроят проекти между тях по какъв начин да избегнат правосъден развой или най-малко да получат леки присъди. Не изпитват никаква виновност и към момента имат илюзии и вяра, че ще им се размине.
Но в хода на делото стартират да се предават един различен или просто да полудяват от последователно осъзнатата свирепост на осъщественото от тях. Или от безапелационния отвод да го признаят.
Това би трябвало да бъде сложено в България веднагаГалин Стоев
„ Когато гледах международната премиера на тази пиеса в Полша, на излизане от театъра си споделих, че това би трябвало да бъде сложено в България незабавно. И това беше от една страна прочувствено решение, от друга усещах, че оттатък художествения жест, има и нещо друго доста по-важно “, споделя пред Свободна Европа режисьорът на „ Хага “ в Народния спектакъл Галин Стоев .
Според него това е опция да потвърди на самия себе си, че театърът може да играе значима роля в актуалното общество и да слага въпроси. Както и да насочва гражданския дискурс към тематики, които доста политици по високите етажи заобикалят, или по-лошо - третират по злоумишлен метод.
Момиченцето Скритият акцент в пиесата изненадващо не е трибуналът, както подсказва името на пиесата. А неизбежните последствия, които зверствата на войната имат върху живота на елементарните хора. И в частност върху най-беззащитните членове на обществото – децата.
Разказвачът в тази пиеса е украинско момиченце, изгубило един по един всичките си най-близки родственици след съветски ракетни офанзиви против сринатия със земята град Мариупол . Процесът против отговорните за това се случва в неговото въображение, което е цялостно с типично детското предпочитание за игра, само че и с полуосъзнатата тежка контузия от загубата на всичко, което е представлявал светът му – майка, татко, баба, дядо и дом.
Когато едно дете се сблъсква с жестокостта на действителността, възрастният постоянно няма отговорГалин Стоев
„ Детският взор е най-чистият. Когато едно дете се сблъсква с жестокостта на действителността, възрастният доста постоянно няма отговор за това. Защо? Защото погледът на детето в действителност слага загадъчен знак на всичко, което възрастният счита за несъмнено и непоклатимо “, споделя режисьорът на „ Хага “.
Подсъдимите
Онова, с което пиесата най-вече влияе обаче е хиперреализмът, с който се построяват облиците на обвинените във въображаемия развой. На сцената на Народния спектакъл феновете чуват от устата на актьорите фактически изречени реплики на същинските Путин, Пригожин, Суровикин и останалите виновни за започването и поддържането на така наречен от тях „ специфична военна интервенция “. Тези реплики от сцената звучат хем смешно, хем злокобно, а подтекстът, в който са казани наподобява още по-абсурден.
Ето кои са действителните персони (освен президентът Путин , изигран от Радена Вълканова), изправени пред интернационален арбитражен съд в пиесата „ Хага “:
Валентина Матвиенко (София Бобчева) – ръководител на Съвета на федерацията на Русия;
Маргарита Симонян (Илияна Коджабашева) – пропагандист на Кремъл, основен редактор на телевизия Russia Today (RT);
Рамзан Кадиров (Васил Драганов) – президент на Чеченската република, член на бюрото на Висшия съвет на партията на Путин „ Единна Русия “;
Евгений Пригожин (Юлиян Вергов) – починалият към този момент началник на съветската частна войска „ Вагнер “, интензивно взела участие във военните дейности в Украйна;
Сергей Шойгу (Явор Вълканов) – министър на защитата на Руската федерация;
Сергей Суровикин (Христо Петков) – някогашен главнокомандващ на Въздушно-космическите сили на Русия;
Владимир Сурков (Димитър Николов) – един от най-важните някогашни съветници на Путин, който му проправя пътя към президентската власт и дълго дава отговор за украинското направление на съветската политика;
Николай Патрушев (Пламен Димов) – секретарят на Съвета за сигурност на Русия;
Юрий Ковалчук (Велислав Павлов) – съветски милиардер, предприемач и финансист, „ персоналният банкер на Путин “.
„ Путин, Шойгу, Кадиров, Патрушев и цялата върволяк от персонажи в действителност в пиесата са видени условно като играчки, с които едно дете играе. Най-зловещите играчки “, споделя Галин Стоев .
В диалог с публиката след премиерата на „ Хага “ в София, авторката Саша Денисова споделя, че преди да стартира да написа пиесата, е направила лист с над 30 имена, които би сложила на правосъдната пейка. По думите ѝ обаче подобен огромен актьорски състав никой спектакъл не би могъл да си разреши, а зрелище, включващо всички тях, би траяло с дни.
Авторката
Саша Денисова е режисьор, драматург и публицист. Работила е дълги години в Русия, откакто е приключила Московското учебно заведение за живописен спектакъл. Учила е драматургия и документален спектакъл в British Royal Court Theatre.
Денисова има сложени над 25 представления на водещи московски подиуми. Още в първите дни на войната обаче тя бяга от Русия , която за нея се трансформира в терористична страна. Установява се в Полша , където към този момент има над 3 милиона украински бежанци и стартира да събира техни истории. Въз основа на тях написва и слага пиесата „ Шестте ребра на гнева “ и двете военни пиеси „ Хага “ и „ Майка ми и пълномащабното настъпление “.
„ Работата на Саша Денисова беше незнайна за мен до началото на по този начин наречената „ специфична военна интервенция “. След като стартира тази отвратителна война, аз като доста театрални практици си дадох сметка, че не знам нищо за украинския спектакъл. И започнах да подпитвам към себе си. Нейното име се появи от няколко разнообразни страни “, споделя Стоев.
Режисьорът
Галин Стоев работи като сценичен режисьор от 1991 година в София. Впоследствие работата му е показана на разнообразни европейски подиуми в Белгия, Англия, Франция, Германия, Русия, Аржентина, Италия. Решаваща се оказва срещата му с съветския драматург Иван Вирипаев .
Между 2002 и 2023 година Галин Стоев прави девет представления по свои текстове в разнообразни европейски театри. От 2007 година режисьорът работи основно във Франция и Белгия , а от 2018 година е артистичен шеф на Националния трагичен спектакъл в Тулуза , Франция, където първата му режисура „ Непоносимо дълги обятия “ от Иван Вирипаев получава премията на френската рецензия. През 2019 година Галин Стоев е почетен със степен „ Кавалер на ордена за изкуство и литература “ на Френската република.
Режисьорът е прочут с острата си позиция против непредизвиканата експанзия на Русия против Украйна още от самото ѝ начало. В момента споделя, че е стъписан от големия % български жители, които са настроени про-путински. Според него обаче в последна сметка " естествените хора " са повече. Просто те не са толкоз шумни и истерични, нито толкоз " отвратителни " в обществените си изяви.
Оттук насетне всички маски са падналиГалин Стоев
„ Оттук насетне всички маски са паднали, тъй че даже и тази зле напудрена агитация, която тече по националното ни радио, която пробутва на всички места шефката на Съвет за електронни медии примерно, т.е. тази отрова, която се сипе на дребни порции тук и там – и от президента се чуват такива приказки, и от други политици, към този момент да не приказвам за фашистката войска „ Възраждане “ – цялото това отравяне на обществото и неналичието на здравословен отговор от общността, това в действителност е най-притеснителното за мен в България сега “, споделя Стоев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ