Украсяване на дома, закичване на елха със светещи лампички, поставяне

...
Украсяване на дома, закичване на елха със светещи лампички, поставяне
Коментари Харесай

10 български коледни обичая

Украсяване на дома, закичване на елха със светещи лампички, слагане на дарове под празничното дърво – действия, свързани с Коледа, които се съблюдават по целия свят.

Какво обаче отличава българските Бъдни вечер и Коледа? Сега ще споменем 10 обичая, които се предават от потомство на потомство в България.

1. Трапезата

За Бъдни вечер се приготвят постни ястия. Броят им на масата би трябвало да е нечетен – 7, 9 или 11. Всяко едно от ястията би трябвало да е приготвено от членовете на фамилията. Характерни са гозби, направени от обичайни за българите артикули в този сезон на годината – ошав, фасул, питка, пълнени чушки.

Червеното вино също е наложително за вечерята на 24 декември – знак на Христовата кръв. Смята се, че седне ли се един път на масата, цяла вечер не се става. А стане ли се – масата не се отсервира. Вярва се, че членовете от фамилията, които към този момент не са измежду живите, също идват на масата откакто празнуващите я изоставен.

На Рождество пък се извършват тъкмо противоположните неща – трапезата е отрупана щедро с месни ястия като сарми, пълнена пуйка със зеле, капама и каквото друго може да измайстори домакинята. Общото е, че наложително се събира цялото семейство.

 10 български коледни обичая

2. „ Мръсни дни “

Това е бит, който се извършва в интервала Коледа – Йордановден. Свързан е с редица забрани – да не се излиза нощем, да не се работи с вълна (тъй като се счита, че овчите стада на стопаните ще бъдат нападнати от вълци), да не се изхвърля пепелта от домашните огнища в двора (за да се предотврати развъждането на митичните същества „ караконджули “).

По време на „ мръсните дни “ хората носели в джобовете си по глава чесън. Правели го за да отблъскват отрицателните вълшебства, защото се е вярвало, че в този откъслек от време те били най-силни, в случай че се създадат. А с цел да предпазят дома си, до входната врата поставяли бодливи тръни, клонка от глог или от боровинков шубрак.

3. Бъдни вечер

Както към този момент споменахме в обичаите с трапезата, на Бъдни вечер се извършват и редица други поверия. Едно от най-разпространените измежду тях е това със слагането на орехи в четирите ъгъла на стаята, в която вечеря фамилията. Това се прави за, да се осветят и четирите направления на света, с изключение на цялата софра и стопаните на къщата. Всички тези обреди са свързани с желанието на хората да имат по-благодатна, щастлива и сполучлива бъдеща година, както и да благодарят за към този момент миналата.

4. Боговица

Друг обред, обвързван с вечерята на Бъдни вечер, е приготвянето на специфичен самун – Боговица. Особеното при него е, че наложително се подготвя с „ мълчана вода “, която категорично би трябвало да бъде донесена от млада мома в бяло менче.

Брашното, с което се замесва хлябът, би трябвало да се пресее 3 пъти. А преди да бъде изпечено, забърканото тесто се оформя и украсява с фигури, изобразяващи предстоящата плодородна година – оборът, цялостен с животни; градината, цялостна с посеви и слънцето, даващо живот на всички тях.

Важно е да отбележим, че неомъжените дами не месят сходен самун. Това е по този начин, тъй като се счита, че в случай че изоставен къщата през новата година, с тях ще си отиде и плодородието на дома.

5. Бъдник

Дънерът, който се слага в камината на Бъдни вечер, също е специфичен – назовава се „ Бъдник “. Обичайно е от огромно дъбово дърво. Той също се употребява за разгадаване на бъдещата година – в случай че огънят е огромен, тя ще е плодородна; в случай че е слаб – реколтата няма да е богата.

 10 български коледни обичая

6. Прикадяване на вечерята

Това е бит, който се прави още веднъж за здраве на цялото семейство. Най-възрастният представител в дома прикадява с тамян цялата трапеза. После разчупва към този момент приготвената за вечеря питка. Първото парче се отделя пред иконата на Света Богородица, а идващите се раздават от най-големия към най-младия в рода.

7. Каква ще е годината

За някои от към този момент упоменатите традиции означаваме, че се вършат за разгадаване на идващата година. Тук ще споменем още един подобен – всеки член на фамилията чупи един инцидентно определен орех. Ако ядката му е огромна и годна за ястие – годината ще е добра, в случай че е развалена обаче – бъдещите 12 месеца няма да са от положителните за фамилията.

8. Денят на Св. Богородица

На 26 декември, вторият ден от Коледа, се отбелязва денят на Божията майка. Народният бит повелява осъществяването на най-малко едно жертвоприношение – най-често кокошка. Прави се курбан и се раздава на близки за здраве и благодат. Замесва се още веднъж и самун, който се назовава „ богородичен “. По повърхността му се изобразяват фигури, отразяващи раждането на Христос от Дева Мария. Той също се раздава дружно с курбана.

9. Коледари

Може би най-атрактивната от всички коледни обичаи е тази, обвързвана с коледарите. Това са група млади момчета, обикалящи къщите из обитаемото място, в което живеят. Влизат във всеки дом и пеят песни, посредством които назовават думи за сполучлива година в фамилията.

Също по този начин те се считат за пазители на местата, които обикалят – пазят ги от караконджули и таласъми, които излизат по време на Коледните празници съгласно поверията. В знак на признателност, стопаните ги посрещат с отворени прегръдки, радват им се и ги подаряват със особено изпечени за задачата кравайчета.

 10 любопитни обстоятелството за Международния фестивал на маскарадните игри

10. Сурва

Единствения новогодишен бит, включен в листата на ЮНЕСКО с нематериалното международно завещание, е Сурва. Той е излъчен години наред от потомство на потомство и се извършва и до през днешния ден. Изразява се в маскарадно надиграване, което има за цел да прогони злите сили и духове и да даде път на положителното – да се посрещне една здрава и плодородна година.

Тези игри се вършат по време на така наречен „ мръсни дни “ от група млади мъже – „ сурвакари “. Те се маскират със самобитни костюми, отрупани с чанове и хлопки, изобразяващи наложително жених, младоженка, свекър и свекърва.

Те влизат постоянно първи при стопаните на посещаваните от тях домове. След тях идват и останалите обичайни облици – на поп, мечка и музиканти. Костюмите на сурвакарите са направени по специфична методология – от обърнати на назад кожи или от части плат, който са нарязани на ленти.

Празничното въодушевление, което основава цялата сурвакарска група, е в действителност огромно и визитата им се чака с неспокойствие както от дребни, по този начин и от огромни.

Източник: 10te.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР