Навлизаме в период на разместване на ключови пластове в международната политика
Украинците и иранците за мен са нациите на 2022 година - смелостта и волята им за независимост са впечатляващи, споделя политологът
2022-а сложи света пред съществени тествания след нашествието на Русия в Украйна. Потърсихме политолога Владимир Шопов за разбор и резюме на обстановката, както и за прогноза за идната година.
- Г-н Шопов, кое бе особеното в геополитическата 2022 година?
- Втората съветска инвазия на Украйна отключи няколко дълготрайно значими процеса в интернационалната политика. Завръщането на териториалната война и цялата тази логичност на връзките сред страните в Европа слага завършек на ерата на презумцията за мир, на мисленето за войната сред страните като преодолян стадий в връзките сред тях. Сега допускането и подготовката за сходна политическа действителност ще стартира още веднъж да структурира дейностите на страните на „ остарелия континент “. Оформянето на стратегическа ос сред Русия и Китай също форсира процеса на разделяне сред Изтока и Запада, най-общо казано, и тази линия на разделяне ще е основна през идните години. Тя не просто затвърждава две политически общности, само че и навлиза в стопанската система, технологиите, вложенията и други области. Ускореното изнасяне на производствата на микрочипове на Запад е може би най-точната илюстрация на тази макро развой. Ескалацията на противостоенето сред Китай и Съединени американски щати е различен основен детайл на външнополитическото бъдеще.
- Кои бихте отличили като най-влиятелни фигури по света през 2022-а?
- Очевидно най-влиятелната политическа фигура бе тази на Володимир Зеленски. И не просто тъй като направи очевидното, да отбрани съществуването и независимостта на страната си, а тъй като съумява да поддържа огромна интернационална коалиция в отбрана на страната. Контрастът сред неговата политическа поява и първи управнически стъпки и случилото се след 24 февруари 2022 година е изумителен. Бих изтъкнал, може би малко ненадейно, и президента на Съединени американски щати, Джо Байдън по няколко аргументи. Той съумя да убеди останалите западни политици и публично мнение, че Москва готви война в моменти, в които те избраха рутината и спокойствието. Успява да удържа обединението в поддръжка на Украйна. Успява и да върне позициите на Съединени американски щати в Азия, което малко се разяснява, само че изисква съществени старания и качества. Като групови субекти, за мен украинците и иранците са нациите на 2022-а. Тяхната обща воля за независимост и храброст са в действителност впечатляващи.
- Как се показа България в интернационален проект през 2022-а?
- България имаше сложна и даже в немалка степен унизителна 2022-а от интернационална позиция. Политически и институционално, страната не съумя да заеме безапелационна позиция по изцяло еднопосочния проблем с войната на Русия против Украйна. Нещо повече, тази обстановка ясно илюстрира задълбочаващата се амбивалентност на българските жители по отношение на привидно безалтернативната им идентификация и принадлежност към западния свят. Ние просто желаеме да се скрием от протичащото се в света и най-много от алтернативите и изборите, които застават пред нас. София реши да влага съвсем целия си остатъчен дипломатически капитал, с цел да наложи промени в преговорния развой за участие на Северна Македония в Европейски Съюз. Едва съумя да се измъкне от делене от Румъния за влизане в Шенген, участието в еврозоната е все по този начин нестабилно. Пропускаме неповторима опция за по едно и също време рационализация и интеграция в границите на НАТО. Страната е очевидно маргинализирана в границите на Европейски Съюз и Алианса. Функционираме с външнополитически капитал, който е на сериозно ниско равнище, изключително на фона на войната в Украйна. Ако това не се поправя бързо, рискуваме по-дългосрочни опасности и извеждането на страната в една недекларирана сива зона дружно със страните от Западните Балкани.
- Как очаквате да продължи войната в Украйна през 2023 година?
- Навлизаме в позиционна война, само че тя не дава отговор на задачите на нито една от двете страни. Затова още след няколко седмици ще има опити за нарушение на настоящия баланс. 2023 година може в най-хубавия случай да донесе краткотрайно помирение, само че има няколко процеса, които са към този момент забележими и последователно ще стартират да трансформират обстановката. Западът остава задоволително обединен и дава все по-качествено въоръжение, до момента в който Москва последователно губи тихата поддръжка на Китай и Индия, значително остава само Иран. Второ, в Украйна към този момент започва ускорена де факто интеграция в западната общественост, най-много военно, само че и от ден на ден стопански и институционално. Там ще минава огромната нова разграничителна линия в Европа и това ще е все по-видно през идните месеци. Напредват и проектите за следвоенна поддръжка на страната, само че това не е просто финансов пакет. Това ще е цялостна рамка за рационализация по западен модел.
- Кои очаквате да са измежду най-ключовите събития в интернационален проект следващата година?
- Извън очевидното, войната в Украйна и реакциите по отношение на нея, ще бъдем очевидци на възходящ брой линии на напрежение и ескалиращи рецесии. Например, усилващият се напън от страна на Китай върху Тайван и забележимото „ стягане на примката “, което Пекин се пробва да приложи. Реакцията на Запада обаче също е все по-активна и е допустимо да има припламвания през идната година. Същото се отнася до противостоенето сред Северна и Южна Корея. Очевидно режимът в Пхенян интерпретира възходящото напрежение сред Китай и Запада като опция да форсира не просто нуклеарната си стратегия и да пробва все нови и нови офанзивни интервенция над полуострова. Иран също може да стане още по-агресивен, най-малкото тъй като ще му се наложи да укрепва легитимността си след месеците на митинги. Ускорената милитаризация може да се окаже най-ефективния метод за оцеляване на режима в Техеран. Китай и Индия още веднъж се изправят един против различен в Хималаите в повтаряне на конфликта от 2020 година и това е увещание, че Азия ще е от ден на ден сцена на конфликт. Така че събития и спорове ще има задоволително, те даже ще стават от ден на ден. Просто навлизаме в подобен интервал на разбъркване на основни пластове в интернационалната система.
- Виждате ли капацитет за съществени рецесии през идната година, свързани с стопанска система, енергетика и други?
- Мнозина ни успокояват, че и в стопанската система, и в енергетиката дъното се вижда или към този момент сме стъпили на него и следва да се оттласнем. Това може и да е по този начин, само че надалеч по-важно е да се разбере, че навлизаме в нови макро преходи, в които страните би трябвало да се ориентират и нареждат. Икономически, върви развой на частична деглобализация и препозициониране на индустриални вериги и капиталови тактики, което включва връщането им назад в Европа и Съединени американски щати. Китай е все по-рисков и доста компании към този момент го напущат. Тук има голям брой благоприятни условия за юго-източна Европа и съответно България. Енергийно, по едно и също време се форсира зеленият енергиен преход и се преправят мрежите на доставяне далеко от по-несигурни играчи и пазари, най-много Русия. Към екологичния императив се добави и геополитическият и тук измененията са бързи и скоро енергийната карта на Европа ще е неразпознаваема. И двата процеса носят неустановеност и инфлация, само че те ще носят по-малко опасности през започващата година. Въпросът е да вдигнем взор напред, да разберем трендовете и да подготвим България за тях.
2022-а сложи света пред съществени тествания след нашествието на Русия в Украйна. Потърсихме политолога Владимир Шопов за разбор и резюме на обстановката, както и за прогноза за идната година.
- Г-н Шопов, кое бе особеното в геополитическата 2022 година?
- Втората съветска инвазия на Украйна отключи няколко дълготрайно значими процеса в интернационалната политика. Завръщането на териториалната война и цялата тази логичност на връзките сред страните в Европа слага завършек на ерата на презумцията за мир, на мисленето за войната сред страните като преодолян стадий в връзките сред тях. Сега допускането и подготовката за сходна политическа действителност ще стартира още веднъж да структурира дейностите на страните на „ остарелия континент “. Оформянето на стратегическа ос сред Русия и Китай също форсира процеса на разделяне сред Изтока и Запада, най-общо казано, и тази линия на разделяне ще е основна през идните години. Тя не просто затвърждава две политически общности, само че и навлиза в стопанската система, технологиите, вложенията и други области. Ускореното изнасяне на производствата на микрочипове на Запад е може би най-точната илюстрация на тази макро развой. Ескалацията на противостоенето сред Китай и Съединени американски щати е различен основен детайл на външнополитическото бъдеще.
- Кои бихте отличили като най-влиятелни фигури по света през 2022-а?
- Очевидно най-влиятелната политическа фигура бе тази на Володимир Зеленски. И не просто тъй като направи очевидното, да отбрани съществуването и независимостта на страната си, а тъй като съумява да поддържа огромна интернационална коалиция в отбрана на страната. Контрастът сред неговата политическа поява и първи управнически стъпки и случилото се след 24 февруари 2022 година е изумителен. Бих изтъкнал, може би малко ненадейно, и президента на Съединени американски щати, Джо Байдън по няколко аргументи. Той съумя да убеди останалите западни политици и публично мнение, че Москва готви война в моменти, в които те избраха рутината и спокойствието. Успява да удържа обединението в поддръжка на Украйна. Успява и да върне позициите на Съединени американски щати в Азия, което малко се разяснява, само че изисква съществени старания и качества. Като групови субекти, за мен украинците и иранците са нациите на 2022-а. Тяхната обща воля за независимост и храброст са в действителност впечатляващи.
- Как се показа България в интернационален проект през 2022-а?
- България имаше сложна и даже в немалка степен унизителна 2022-а от интернационална позиция. Политически и институционално, страната не съумя да заеме безапелационна позиция по изцяло еднопосочния проблем с войната на Русия против Украйна. Нещо повече, тази обстановка ясно илюстрира задълбочаващата се амбивалентност на българските жители по отношение на привидно безалтернативната им идентификация и принадлежност към западния свят. Ние просто желаеме да се скрием от протичащото се в света и най-много от алтернативите и изборите, които застават пред нас. София реши да влага съвсем целия си остатъчен дипломатически капитал, с цел да наложи промени в преговорния развой за участие на Северна Македония в Европейски Съюз. Едва съумя да се измъкне от делене от Румъния за влизане в Шенген, участието в еврозоната е все по този начин нестабилно. Пропускаме неповторима опция за по едно и също време рационализация и интеграция в границите на НАТО. Страната е очевидно маргинализирана в границите на Европейски Съюз и Алианса. Функционираме с външнополитически капитал, който е на сериозно ниско равнище, изключително на фона на войната в Украйна. Ако това не се поправя бързо, рискуваме по-дългосрочни опасности и извеждането на страната в една недекларирана сива зона дружно със страните от Западните Балкани.
- Как очаквате да продължи войната в Украйна през 2023 година?
- Навлизаме в позиционна война, само че тя не дава отговор на задачите на нито една от двете страни. Затова още след няколко седмици ще има опити за нарушение на настоящия баланс. 2023 година може в най-хубавия случай да донесе краткотрайно помирение, само че има няколко процеса, които са към този момент забележими и последователно ще стартират да трансформират обстановката. Западът остава задоволително обединен и дава все по-качествено въоръжение, до момента в който Москва последователно губи тихата поддръжка на Китай и Индия, значително остава само Иран. Второ, в Украйна към този момент започва ускорена де факто интеграция в западната общественост, най-много военно, само че и от ден на ден стопански и институционално. Там ще минава огромната нова разграничителна линия в Европа и това ще е все по-видно през идните месеци. Напредват и проектите за следвоенна поддръжка на страната, само че това не е просто финансов пакет. Това ще е цялостна рамка за рационализация по западен модел.
- Кои очаквате да са измежду най-ключовите събития в интернационален проект следващата година?
- Извън очевидното, войната в Украйна и реакциите по отношение на нея, ще бъдем очевидци на възходящ брой линии на напрежение и ескалиращи рецесии. Например, усилващият се напън от страна на Китай върху Тайван и забележимото „ стягане на примката “, което Пекин се пробва да приложи. Реакцията на Запада обаче също е все по-активна и е допустимо да има припламвания през идната година. Същото се отнася до противостоенето сред Северна и Южна Корея. Очевидно режимът в Пхенян интерпретира възходящото напрежение сред Китай и Запада като опция да форсира не просто нуклеарната си стратегия и да пробва все нови и нови офанзивни интервенция над полуострова. Иран също може да стане още по-агресивен, най-малкото тъй като ще му се наложи да укрепва легитимността си след месеците на митинги. Ускорената милитаризация може да се окаже най-ефективния метод за оцеляване на режима в Техеран. Китай и Индия още веднъж се изправят един против различен в Хималаите в повтаряне на конфликта от 2020 година и това е увещание, че Азия ще е от ден на ден сцена на конфликт. Така че събития и спорове ще има задоволително, те даже ще стават от ден на ден. Просто навлизаме в подобен интервал на разбъркване на основни пластове в интернационалната система.
- Виждате ли капацитет за съществени рецесии през идната година, свързани с стопанска система, енергетика и други?
- Мнозина ни успокояват, че и в стопанската система, и в енергетиката дъното се вижда или към този момент сме стъпили на него и следва да се оттласнем. Това може и да е по този начин, само че надалеч по-важно е да се разбере, че навлизаме в нови макро преходи, в които страните би трябвало да се ориентират и нареждат. Икономически, върви развой на частична деглобализация и препозициониране на индустриални вериги и капиталови тактики, което включва връщането им назад в Европа и Съединени американски щати. Китай е все по-рисков и доста компании към този момент го напущат. Тук има голям брой благоприятни условия за юго-източна Европа и съответно България. Енергийно, по едно и също време се форсира зеленият енергиен преход и се преправят мрежите на доставяне далеко от по-несигурни играчи и пазари, най-много Русия. Към екологичния императив се добави и геополитическият и тук измененията са бързи и скоро енергийната карта на Европа ще е неразпознаваема. И двата процеса носят неустановеност и инфлация, само че те ще носят по-малко опасности през започващата година. Въпросът е да вдигнем взор напред, да разберем трендовете и да подготвим България за тях.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ