Пролет под окупация, лято под обстрел, есен без ток. Как живеят оцелелите
Украинското село Циркуни се намира единствено на 15 км от съветската граница. То е окупирано още в първия ден на военната инвазия на Русия. Сутринта на 24 февруари 2022 година газът и токът стопират. Храната към този момент се подготвя на огън. И по този начин по време на цялата окупация. Сега оживелите описват и живеят с вяра.
Пенсионерките Вера Левадная и Нина Подрепная живеят на една и съща улица в село Циркуни, Източна Украйна. Преди началото на войната те са просто съседки, само че окупацията, тежкият обстрел и животът без топлота и светлина ги трансформират съвсем в семейство.
Допреди година в родното им село живеят няколко хиляди души, само че в този момент са останали доста дребна част от тях. Семействата на Вера и Нина са единствените поданици на тяхната улица.
Циркуни се намира в покрайнините на регионалния център Харков - град, който за първи път стана очевидец на въоръжено принуждение през 2014 година, когато Москва окупира Крим, а подкрепяните от Кремъл сепаратисти откриха надзор над огромни елементи от Източна Украйна. След началото на войната преди съвсем година, районът претърпя няколко месеца окупация. Местните хора си оказват помощ с каквото могат и се крепят един различен.
" Както се споделя: " Не си купуваш просто къща, а съседи ", споделя Нина, до момента в който върви по калната улица към дома на Вера.
" Защото роднините са надалеч, само че съседите са наоколо. А в случай че имаш положителни съседи, те постоянно ще ти се притекат на помощ ".
Репортаж на споделя по какъв начин тези две дами, техните близки и село Циркуни оцеляват.
" Как удрят, по какъв начин удрят, беше доста тежко "
Вера Левадная и брачният партньор ѝ даже нямат време да се опомнят, когато съветските бойци нахлуват в селото. Заедно се скриват от обстрела във влажното и студено мазе на къщата. Стоят цяла нощ там, до момента в който детонациите стихнат. И до момента не изваждат матрака - за всеки случай.
Именно от Циркуни съветските сили обстрелват Харков. А, когато украинските военни стартират да ги изтласкват, окупационните войски опустошават селото.
" Цяла нощ гледаш и гледаш - наподобява, че са се успокоили. А вечерта - по какъв начин удрят, по какъв начин удрят! Беше тежко, доста, доста тежко ", спомня си бомбардировките Егор Левадни .
И даже когато селото е освободено, е невероятно да бъдат пуснати ток и газ - всички линии са прекратени, а цялата територия е минирана. Обстрелът не стопира през цялото лято.
Спасиха ни слънчевите зарядни устройства, донесени от доброволци, споделят хората.
" Те ни помогнаха доста ", споделя Вера и демонстрира зарядното устройство на перваза на прозореца, с което само са можели да заредят телефоните си.
А когато подаването на газ е възобновено, се оказва, че модерните бойлери не работят без ток и не могат да затоплят водата. Но Вера и Егор имат шанс - нямали са време да сменят остарелия си бойлер, който работи без ток, и употребяват него.
Докато те се пробват да оцеляват, избавят и животни.
" Тези котки към този момент са наши. Дойдоха от непознати изоставени дворове. Търсят места, където живеят хора и има артикули, топлота. Даваме им да ядат каша ", споделя Вера.
Тя е приютила животните още при започване на войната. Съседите не са могли да ги вземат със себе си, бягайки от обстрела. И в този момент котките живеят в дребна дървена къщурка на двора.
По време на окупацията готвехме тук за нас, в този момент е за кучетата.Егор Левадни
Егор пък демонстрира остаряла печка на дърва в задния двор на къщата:
" По време на окупацията готвехме тук за нас, в този момент е за кучетата - купуваме кости и им варим бульон с самун ".
И Вера, и Егор към този момент са на над 70 година Те са дружно тъкмо 50 от тях, само че няма да празнуват годишнината си, тъй като тази година не е за празненства.
" Отвикнах да пека "
Те обаче се събират с най-близките си - фамилията на съседите Нина и Виктор. Но най-големият шанс за Вера е Нина.
" Ако са положителни съседите, постоянно ще се притекат на помощ ", споделя Вера, отивайки до къщата на своята другарка, с която в този момент са като семейство.
" Привет, златна моя, звездичке! ", споделя Вера на прага и двете с Нина се прегръщат.
Когато стартира окупацията, децата и внуците на Нина Подрепная са при нея. Те не могат да си тръгнат, тъй като се опасяват да не привлекат вниманието на съветските военни. Още след освобождението схващат, че към 10 техни съселяни са в неопределеност.
После даже не ни ревизираха документите, уплашиха се, потеглиха по улицата и повече не влязоха при никого.Нина Подрепная
Един ден съветски бойци идват в дома на Подрепни, с цел да ревизират документите им. Но тъкмо тогава стартира украински обстрел.
" Те попитаха: " Имате ли мазе? " Съпругът ми отговори: " Да ". И ни последваха вътре. После даже не ни ревизираха документите, уплашиха се, потеглиха по улицата и повече не влязоха при никого ", спомня си Нина.
През цялото време на окупацията тя и мъжът ѝ се отопляват със остаряла печка, която не са изхвърлили, тъй като е упорствала, че все може да потрябва.
" Нина споделяше: Не се знае какво ще стане в бъдеще. И в този момент тя е доста потребна. Не бихме могли да се оправим без нея ", споделя Виктор.
Сега съседите пият чай и си спомнят по какъв начин са посрещнали украинските военни, които освобождават селото.
" Излязох на открито, а там стояха бойци. Вера и тя изтича... Толкова млади бяха! Казах им: " Бог да ви даде здраве и дълъг живот ", споделя разчувствана Нина.
Никой от прилежащите къщи към момента не се е върнал вкъщи. Сега в Циркуни са пуснати и газ, и ток и за първи път от 10 месеца Нина е опекла кекс. Казва, че не е доста удовлетворена по какъв начин се е получил.
" Отвикнала съм да пека. Това е първият път от толкоз време. Най-после проблясва светлинка... ", споделя тя с вяра.
Сега двете с Вера и фамилиите им мечтаят единствено в никакъв случай повече да не живеят под окупация и тяхната Украйна да е свободна и самостоятелна.
Пенсионерките Вера Левадная и Нина Подрепная живеят на една и съща улица в село Циркуни, Източна Украйна. Преди началото на войната те са просто съседки, само че окупацията, тежкият обстрел и животът без топлота и светлина ги трансформират съвсем в семейство.
Допреди година в родното им село живеят няколко хиляди души, само че в този момент са останали доста дребна част от тях. Семействата на Вера и Нина са единствените поданици на тяхната улица.
Циркуни се намира в покрайнините на регионалния център Харков - град, който за първи път стана очевидец на въоръжено принуждение през 2014 година, когато Москва окупира Крим, а подкрепяните от Кремъл сепаратисти откриха надзор над огромни елементи от Източна Украйна. След началото на войната преди съвсем година, районът претърпя няколко месеца окупация. Местните хора си оказват помощ с каквото могат и се крепят един различен.
" Както се споделя: " Не си купуваш просто къща, а съседи ", споделя Нина, до момента в който върви по калната улица към дома на Вера.
" Защото роднините са надалеч, само че съседите са наоколо. А в случай че имаш положителни съседи, те постоянно ще ти се притекат на помощ ".
Репортаж на споделя по какъв начин тези две дами, техните близки и село Циркуни оцеляват.
" Как удрят, по какъв начин удрят, беше доста тежко "
Вера Левадная и брачният партньор ѝ даже нямат време да се опомнят, когато съветските бойци нахлуват в селото. Заедно се скриват от обстрела във влажното и студено мазе на къщата. Стоят цяла нощ там, до момента в който детонациите стихнат. И до момента не изваждат матрака - за всеки случай.
Именно от Циркуни съветските сили обстрелват Харков. А, когато украинските военни стартират да ги изтласкват, окупационните войски опустошават селото.
" Цяла нощ гледаш и гледаш - наподобява, че са се успокоили. А вечерта - по какъв начин удрят, по какъв начин удрят! Беше тежко, доста, доста тежко ", спомня си бомбардировките Егор Левадни .
И даже когато селото е освободено, е невероятно да бъдат пуснати ток и газ - всички линии са прекратени, а цялата територия е минирана. Обстрелът не стопира през цялото лято.
Спасиха ни слънчевите зарядни устройства, донесени от доброволци, споделят хората.
" Те ни помогнаха доста ", споделя Вера и демонстрира зарядното устройство на перваза на прозореца, с което само са можели да заредят телефоните си.
А когато подаването на газ е възобновено, се оказва, че модерните бойлери не работят без ток и не могат да затоплят водата. Но Вера и Егор имат шанс - нямали са време да сменят остарелия си бойлер, който работи без ток, и употребяват него.
Докато те се пробват да оцеляват, избавят и животни.
" Тези котки към този момент са наши. Дойдоха от непознати изоставени дворове. Търсят места, където живеят хора и има артикули, топлота. Даваме им да ядат каша ", споделя Вера.
Тя е приютила животните още при започване на войната. Съседите не са могли да ги вземат със себе си, бягайки от обстрела. И в този момент котките живеят в дребна дървена къщурка на двора.
По време на окупацията готвехме тук за нас, в този момент е за кучетата.Егор Левадни
Егор пък демонстрира остаряла печка на дърва в задния двор на къщата:
" По време на окупацията готвехме тук за нас, в този момент е за кучетата - купуваме кости и им варим бульон с самун ".
И Вера, и Егор към този момент са на над 70 година Те са дружно тъкмо 50 от тях, само че няма да празнуват годишнината си, тъй като тази година не е за празненства.
" Отвикнах да пека "
Те обаче се събират с най-близките си - фамилията на съседите Нина и Виктор. Но най-големият шанс за Вера е Нина.
" Ако са положителни съседите, постоянно ще се притекат на помощ ", споделя Вера, отивайки до къщата на своята другарка, с която в този момент са като семейство.
" Привет, златна моя, звездичке! ", споделя Вера на прага и двете с Нина се прегръщат.
Когато стартира окупацията, децата и внуците на Нина Подрепная са при нея. Те не могат да си тръгнат, тъй като се опасяват да не привлекат вниманието на съветските военни. Още след освобождението схващат, че към 10 техни съселяни са в неопределеност.
После даже не ни ревизираха документите, уплашиха се, потеглиха по улицата и повече не влязоха при никого.Нина Подрепная
Един ден съветски бойци идват в дома на Подрепни, с цел да ревизират документите им. Но тъкмо тогава стартира украински обстрел.
" Те попитаха: " Имате ли мазе? " Съпругът ми отговори: " Да ". И ни последваха вътре. После даже не ни ревизираха документите, уплашиха се, потеглиха по улицата и повече не влязоха при никого ", спомня си Нина.
През цялото време на окупацията тя и мъжът ѝ се отопляват със остаряла печка, която не са изхвърлили, тъй като е упорствала, че все може да потрябва.
" Нина споделяше: Не се знае какво ще стане в бъдеще. И в този момент тя е доста потребна. Не бихме могли да се оправим без нея ", споделя Виктор.
Сега съседите пият чай и си спомнят по какъв начин са посрещнали украинските военни, които освобождават селото.
" Излязох на открито, а там стояха бойци. Вера и тя изтича... Толкова млади бяха! Казах им: " Бог да ви даде здраве и дълъг живот ", споделя разчувствана Нина.
Никой от прилежащите къщи към момента не се е върнал вкъщи. Сега в Циркуни са пуснати и газ, и ток и за първи път от 10 месеца Нина е опекла кекс. Казва, че не е доста удовлетворена по какъв начин се е получил.
" Отвикнала съм да пека. Това е първият път от толкоз време. Най-после проблясва светлинка... ", споделя тя с вяра.
Сега двете с Вера и фамилиите им мечтаят единствено в никакъв случай повече да не живеят под окупация и тяхната Украйна да е свободна и самостоятелна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ