Украинското село Хроза е потопено в траур от ракетен удар,

Украинското село Хроза е потопено в печал от ракетен удар, който умъртви повече от 50 души

От ХАННА АРХИРОВА Associated Press и LORI HINNANT Associated Press 6 октомври 2023 година, 17:28 ч. Украйна загуби някого. Кафенето беше заличено. Цели фамилии починаха в момент. Общо 52 души починаха от население от 300 души. Сега доста селяни подозират, че локален гражданин може да е предизвестил съветските сили.

В петък, ден след стачката, строителна машина разшири гробището, с цел да направи място за всички тях. Сред починалите бяха двойка, която остави след себе си четири деца, водач на общността и три генерации от фамилията на боеца, в това число брачната половинка, майката и сина му, които също се биеха за Украйна и бяха поискали позволение да участват на погребението, извършено малко преди събуждането. < /p>

Може да минат месеци преди ДНК да разпознава множеството от останките. Засега имената са надраскани върху картонени или бели пластмасови квадрати, а връв маркира границите на пресните гробове.

Само шестима души в кафенето оцеляха и градът се пробва да проумее за какво и по какъв начин е била ориентирана вълната.

Както огромна част от района източно от районната столица Харков, Хроза е бил под съветска окупация в продължение на шест месеца, до септември 2022 година, когато украинските войски освободиха региона.

Местните споделят, че това е чисто граждански регион. Никога не е имало военна база, без значение дали съветска или украинска. Те споделиха, че единствено цивилни или фамилии са пристигнали на погребението и събуждането, а жителите са единствените хора, които биха знаели къде и по кое време се организира.

Украински публични лица сподели, че оръжието е прецизна ракета вид " Искандер ", за която се твърди, че има акуратност от 5 до 7 метра (ярда).

Дмитро Чубенко, представител на регионален прокурор, сподели, че следователите изследват дали някой от региона е предал координатите на кафенето на руснаците - изменничество за всички, които в този момент скърбят в Хроза.

Мнозина споделят това съмнение, описващо удар, плануван да убие оптимален брой хора. Датата на погребението беше избрана преди няколко седмици, а часът беше споделен в цялото село в края на предходната седмица.

Валерии и Любов Козир изгубиха щерка си и сина си в нападението, дружно с родителите на шурей им, които са им другари от детинство. Това ги прави единствени настойници на трима от четиримата им внуци на възраст от 10 до 19 години. Те споделиха, че 19-годишното момче е било отведено в Русия по време на окупацията и е било хванато там в капан.

Дъщеря им Олга се омъжи за Анатолий Пантелеев, когато беше едвам на 16 години, двамата бяха женени от две десетилетия и живееха в съседство с нейните родители. Техният шурей беше другар с Андрий Козир и макар че имаха общо име, той не беше родственик на починалия боец.

Двойката е алена Niva към момента беше паркирана на алеята в петък, само че домът им беше празен. И утринният обред на чаша кафе, споделен сред поколенията, беше разрушен. В коридора имаше портрет на Олха, изработен преди две години в кафенето, където тя по-късно щеше да почине.

Когато Любов чу детонацията, тя изтича на открито и погледна към източника на звука.

„ Децата ги няма. Това е всичко, няма ги ", сподели тя на брачна половинка си. Валери отиде с колело до кафенето, само че отхвърли жена си да го придружи. Това, което видя, беше отвратително, сподели той.

Тази нощ къща след къща по основната улица на селото бяха празни и неосветени.

Не всички тела могат да бъдат разпознати. Въпреки това Валерий отиде на гробището, с цел да резервира място, отбелязвайки на картонена табела „ Семейство Пантелееви: 4 души “.

Двойката се събра в двора в петък с другар, който беше изгубил двама братя и сестри при ракетния удар, мъжете плачеха и проклинаха войната. След това те си припомниха всеки човек, който познаваха, който беше погубен при удара. Списъкът беше дълъг.

По-надолу по улицата 15-годишната Ксюша Муховата пропусна час, с цел да отиде с по-големия си брат, с цел да даде ДНК проба. Родителите им бяха на бдителността, дружно с баба им по бащина линия.

Бюрото, където татко им преподаваше онлайн след бомбардировката на неговото учебно заведение, към момента беше разпръснато с неговите документи. Бабата на Ксюша, Тетяна Лукашова, сподели, че към момента има възприятието, че затъмнените домове ще оживеят, като че ли всичко преди малко е замръзнало във времето.

„ Аз съвсем не плачеше “, сподели Ксиуша за първата си нощ без родителите си. „ Разгледахме фотоси на преносимия компютър. Опита се да поспи. “

Тя седна на пода, заобиколена от фотоси, документиращи десетилетия от историята на нейното семейство и на селото. От време на време тя правеше нова фотография и посочваше усмихнатите лица на хора, които по някакъв метод бяха свързани със фамилията й: „ Този ​​умря “ или „ Тя също беше там. “

Когато е станала детонацията, Ксиуша е посещавала онлайн час в учебно заведение. Тя незабавно изпрати известие на най-хубавата си другарка Алина, тъй като беше сюрпризирана, че родителите й не й се обадиха, защото беше сама у дома.

Първоначално нейните 23 -годишният брат отишъл на мястото на нападението. Тя го последва с Алина, чиято майка и сестра починаха при гърмежа, а баба й е в сериозно положение. Ксюша вървеше измежду тълпата, пробвайки се да концентрира вниманието си върху лицата на тези, които бяха живи.

Когато настъпи вечерта, Ксюша отиде да спи в стаята на брат си. За да стигне до своите, тя ще би трябвало да мине през стаята, където спяха родителите й.

„ Не желая да дремя там “, сподели тя. < /p>

След ракетния удар регионът на Харков разгласи интервал на печал и разпореди знамената да бъдат свалени на половина.

Попитан за удара по Хроза, представителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че съветската войска не цели цивилни, макар многото доказателства за противното в хода на войната.

„ Ударите са ориентирани против военна инфраструктура и локации на войски ", сподели Песков.

Любов Козир към момента се пробва да разбере какво може да крие бъдещето за нея и брачна половинка й. Те чакаха щерка им и шурей им да бъдат там през старостта им, дружно с родителите му, които бяха другари и в този момент бяха семейство.

За в този момент, „ Държа хапчета “, сподели тя. „ Вземам ги, успокой се малко. Крещя, викам и след това се укротявам. ”

___

Hinnant оповестява от Париж.