Пластун пред БЛИЦ: Сърцето ме боли за Украйна, няколко нечисти хора влияят на живота в родината ми
Украинският бранител на Лудогорец Игор Пластун даде изявление за БЛИЦ СПОРТ пред пратеника ни в Германия Веселин Русинов, откакто българският първенец се класира за 1/16-финалите на Лига Европа. 27-годишният защитник разкри някои забавни детайлности от съблекалнята на тима. Пластун приказва за фамилията си, обстановката в родината си и националния тим на Украйна.
- Игор, поздравления за класирането на 1/16-финалите на Лига Европа. Как видя мача против Хофенхайм, приключил 1:1?
- Мачът беше доста тежък за нас. Най-вече поради напрежението върху тима, защото знаехме какъв брой е значима срещата. Вероятно и поради това през първото полувреме не играхме своя футбол и не се получаваше това, което искахме. Добре е, че
през второто
полувреме се
взехме в ръце,
вкарахме гол и за нас всичко приключи добре в последна сметка.
- Имаше доста неточности в играта на Лудогорец против Хофенхайм. Това единствено на напрежението ли се дължи?
- Да. Само по този метод си го изяснявам. Усещахме напрежението от значимостта на мача, а може би това сътвори и някакво вътрешно напрежение в играчите. Затова и през първото полувреме толкоз доста грешахме, губехме топката и бъркахме пасовете. Мисля, че единствено от вълнението и напрежението може да зародят такива неточности.
- Ти към този момент година и половина си в Лудогорец. Как се чувстваш в тима?
- Много добре ме одобриха. В тима има доста бразилци и в началото чаках, че това може да се окаже проблем за мен като футболист въпреки това, само че не се случи. Всички бяха доста приветливи още от първия ден на идването ми. Обстановката е отзивчива. Ето, аз към този момент съм повече от година в Лудогорец и в този момент се пробвам да оказвам помощ на новите играчи да се приспособяват в състава. Всички сме част от един отбор, всички вършим една работа и имаме общи цели. Затова е добре всички се усещаме добре като част от тима.
- Преди да дойдеш в България, имаше ли някаква визия за нашия футбол?
- Принципно, не. Няма да неистина, малко знаех за България. Едва когато узнах за интереса на Лудогорец, започнах да се интересувам. Прочетох нещо в интернет. Естествено, както и всички, знаех за Левски и ЦСКА, а и за Лудогорец бях чувал поради представянето на тима в последните години. Всички останали знания за България трупам с престоя си в страната.
- Можеш ли да направиш съпоставяне сред българския и украинския футбол?
- Не може да се прави подобен паралел. Преди пет години в украинския футбол имаше доста пари и шампионата беше на доста високо равнище. Шампионатът беше доста мощен. Като равнище беше съпоставим с мачовете от Лига Европа. Някои тимове бяха доста качествени. В момента равнището доста падна. В Украйна в този момент има по-малко чужденци и се дава късмет на локалните футболисти. От една страна това е добре за украинския футбол, само че е по-лошо за феновете, защото мачовете към този момент не са толкоз забавни. България не е толкоз огромна страна като Украйна. Затова тук има и по-малък избор на футболисти, само че шампионата е забавно по собствен си метод. И през тази година шампионатът е оспорван, както на върха на класирането, по този начин и на дъното. Ако би трябвало да обобщя, шампионата е забавно за гледане от феновете.
- Кой е най-големия майтапчия в Лудогорец?
- Много са, само че всяка компания има своите смешки. В бразилската група се забавляват по един метод. Лукоки, Мисиджан и Анисе си имат своите майтапи. Затова не мога да дефинира кой е най-големият шегобиец от тях. Почти всички са веселяци.
- Има ли съотборник, с който си по-близък?
- Не, защото се пробвам да поддържам връзка и да бъда другар с всички. Нямам проблеми с никого и с всички съм другар, както с бразилците, по този начин и с футболистите от другите страни. Да, бразилците са една компания. Все отново са много хора. Излизат дружно, поддържат връзка между тях. Това е обикновено. Това обаче не трябва да подвежда, че те са затворени единствено в тяхната група. Всички сме дружно. Един тим сме и приказваме между тях. Румънците поддържат връзка с бразилците, те пък приказват с мен и с останалите.
- В другите тимове има традиция в съблекалнята да се слуша музика. Как е при вас в Лудогорец?
- И при нас е по този начин. Когато в тима беше Джонатан Кафу, постоянно той избираше музиката. Някакви бразилски ритми. Сега, когато той напусна, мисля, че с музиката се занимава Джоди Лукоки. И неговият избор е характерен, само че тимът няма срещу. Затова той е нашият ди-джей сега.
- А ти каква музика предпочиташ и слушал ли си български реализатори?
- Слушам безусловно всичко! Е, не одобрявам тежка музика, хеви метъл. Но всичко останало мога да чувам. Зависи от настроението.
Не, не чувам
българска музика
– нито национална, нито известна. Не чувам и украинска. По малкия екран виждам някакви български реализатори, нови български песни. Гледам и чувам, защото ги излъчват, само че не мога да кажа, че съм огромен фен на българската музика.
- Къде живееш в Разград?
- В началото, когато дойдох в града, бях настанен в апартамент. От седем месеца към този момент пребивавам в къща. Това ми оказва помощ да се усещам по-комфортно и да се отпущам по-добре след тренировките и мачовете. По-удобно е и за фамилията ми.
- Наскоро ти се роди щерка - Диана. Това по какъв начин промени метода ти на живот?
- Напълно обикновено е да го промени. Когато преди три години се роди синът ми Данил, животът ми се промени съществено. Тогава през първите две седмици не знаех какво се случва и къде съм. Сега не е тъкмо по този начин. Ако може по този начин да се каже, имам опит. Но и в този момент има промени. На първо място, нощем не си доспивам. С времето и това ще отмине и всичко ще бъде наред. Децата са най-голямото благополучие в живота ми и това ме прави безумно щастлив.
- Как се запознахте с твоята брачна половинка?
- С Татяна сме дружно към този момент седем години. Запознахме се като всички младежи. Всъщност не тъкмо като всички, а като множеството. Това стана в дискотека в Киев. Двамата сме от столицата на Украйна. Това е доста огромен град, а най-интересното е, че се оказа, че живеем напълно близко. Така започнаха връзките ни. Слава Богу, че всичко е наред и се надявам още дълго да бъдем дружно.
- Помагаш ли на брачната половинка си в семейството?
- Не съм от последователите на остарялата школа, че дамата би трябвало да бъде стопанка и да стои вкъщи, с цел да дава отговор за почистването и готвенето, а мъжът да печели парите. Не, не съм подобен. Опитваме се да вършим всичко дружно и виждам да оказвам помощ. Не може да се каже, че съм някакъв кулинар и да оказвам помощ в кухнята. Има някои леки ястия, които мога да подготвя. Редки са обаче обстановките, когато ми се постанова да се занимавам с готвене.
- Като стана дума за храна, какво е обичаното ти ядене?
- Принципно футболистите не можем да ядем всичко, което ни се желае. Заради това се постанова самичък да си налагаш ограничавания и да не посягаш към обичаните ястия. Големите порции храна също не са целесъобразни. Но твърдо мога да заявя, че доста обичам украински борш. Когато се прибирам в Украйна или когато моите родители идват в България, майка ми постоянно подготвя превъзходен борш. Това ми носи огромно наслаждение, а и брачната половинка ми доста харесва тази манджа.
- А какво обичаш да пиеш?
- Като професионален състезател се пробвам главно да пия вода. Има и изключения. Това нормално е след мачовете. Тогава си разрешавам и газирано – кола и спрайт.
Не може да се каже,
че пия единствено вода,
позволявам си и други питиета, само че виждам да се лимитирам.
- Положението в родината ти е много характерно. Това по какъв метод се отразява на всекидневието на хората в страната?
- Политическата обстановка в Украйна се отрази на всичко в страната. Върху футбола оказа извънредно огромно въздействие, отразява се значително и на живота на хората. Никой не знае по кое време всичко това напрежение ще приключи. Чета новините и в последно време виждам, че още веднъж стартира нещо. Честно, поради протичащото се в Украйна, ме боли сърцето, защото няколко нечисти хора, в случай че може по този начин да се каже, въздействат на живота на всички останали в страната.
- В Украйна като неуспех ли одобриха това, че националният тим не се класира за международното състезание?
- Не, не мисля. Не мисля, че и някой е чакал класиране. Така се развиха мачовете в групата, само че съм сигурен, че в случай че Украйна се беше класирала за Мондиал 2018, щеше да се показа доста почтено.
- Очакваш ли покана за представителния отбор на родината ти след мощното показване на Лудогорец в шампионата и Лига Европа?
- Честно казано изобщо не желая да приказвам за националния тим на Украйна. Не за първи път ми задават сходен въпрос. Аз постоянно давам отговор, че желая да играя за родината си, това е моя цел. Откровено казано, мисля, че никой у нас не гледа шампионата на България. Единственият късмет да ме виждат е, в случай че гледат мачовете от евротурнирите, само че и в това не съм сигурен. Затова и нищо не мога да кажа за националния тим и за възможностите ми да играя в него.
- Малцина хора в България знаят какво значи Пластун (б.ред. - в миналото разузнаваческа служба в казашката войска, а в този момент скаутска организация (Движение на пластуните). Имаш ли някакви родствени връзки с казаците?
- Не знам за такова нещо. В фамилията ми никой не е коментирал, че сме наследници на някакви казаци. Докато играех в Украйна, постоянно ме питаха по тази тематика. В западната част на страната, където е и Лвов, това скаутско придвижване е доста публикувано. Аз четири години играх в тази част на Украйна – в Карпати (Лвов), и поради това съм осведомен с известността на това придвижване. Но в моят жанр не съм чувал да имаме някакви връзки с пластуните, нито от бабите, нито от дядовците си.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
- Игор, поздравления за класирането на 1/16-финалите на Лига Европа. Как видя мача против Хофенхайм, приключил 1:1?
- Мачът беше доста тежък за нас. Най-вече поради напрежението върху тима, защото знаехме какъв брой е значима срещата. Вероятно и поради това през първото полувреме не играхме своя футбол и не се получаваше това, което искахме. Добре е, че
през второто
полувреме се
взехме в ръце,
вкарахме гол и за нас всичко приключи добре в последна сметка.
- Имаше доста неточности в играта на Лудогорец против Хофенхайм. Това единствено на напрежението ли се дължи?
- Да. Само по този метод си го изяснявам. Усещахме напрежението от значимостта на мача, а може би това сътвори и някакво вътрешно напрежение в играчите. Затова и през първото полувреме толкоз доста грешахме, губехме топката и бъркахме пасовете. Мисля, че единствено от вълнението и напрежението може да зародят такива неточности.
- Ти към този момент година и половина си в Лудогорец. Как се чувстваш в тима?
- Много добре ме одобриха. В тима има доста бразилци и в началото чаках, че това може да се окаже проблем за мен като футболист въпреки това, само че не се случи. Всички бяха доста приветливи още от първия ден на идването ми. Обстановката е отзивчива. Ето, аз към този момент съм повече от година в Лудогорец и в този момент се пробвам да оказвам помощ на новите играчи да се приспособяват в състава. Всички сме част от един отбор, всички вършим една работа и имаме общи цели. Затова е добре всички се усещаме добре като част от тима.
- Преди да дойдеш в България, имаше ли някаква визия за нашия футбол?
- Принципно, не. Няма да неистина, малко знаех за България. Едва когато узнах за интереса на Лудогорец, започнах да се интересувам. Прочетох нещо в интернет. Естествено, както и всички, знаех за Левски и ЦСКА, а и за Лудогорец бях чувал поради представянето на тима в последните години. Всички останали знания за България трупам с престоя си в страната.
- Можеш ли да направиш съпоставяне сред българския и украинския футбол?
- Не може да се прави подобен паралел. Преди пет години в украинския футбол имаше доста пари и шампионата беше на доста високо равнище. Шампионатът беше доста мощен. Като равнище беше съпоставим с мачовете от Лига Европа. Някои тимове бяха доста качествени. В момента равнището доста падна. В Украйна в този момент има по-малко чужденци и се дава късмет на локалните футболисти. От една страна това е добре за украинския футбол, само че е по-лошо за феновете, защото мачовете към този момент не са толкоз забавни. България не е толкоз огромна страна като Украйна. Затова тук има и по-малък избор на футболисти, само че шампионата е забавно по собствен си метод. И през тази година шампионатът е оспорван, както на върха на класирането, по този начин и на дъното. Ако би трябвало да обобщя, шампионата е забавно за гледане от феновете.
- Кой е най-големия майтапчия в Лудогорец?
- Много са, само че всяка компания има своите смешки. В бразилската група се забавляват по един метод. Лукоки, Мисиджан и Анисе си имат своите майтапи. Затова не мога да дефинира кой е най-големият шегобиец от тях. Почти всички са веселяци.
- Има ли съотборник, с който си по-близък?
- Не, защото се пробвам да поддържам връзка и да бъда другар с всички. Нямам проблеми с никого и с всички съм другар, както с бразилците, по този начин и с футболистите от другите страни. Да, бразилците са една компания. Все отново са много хора. Излизат дружно, поддържат връзка между тях. Това е обикновено. Това обаче не трябва да подвежда, че те са затворени единствено в тяхната група. Всички сме дружно. Един тим сме и приказваме между тях. Румънците поддържат връзка с бразилците, те пък приказват с мен и с останалите.
- В другите тимове има традиция в съблекалнята да се слуша музика. Как е при вас в Лудогорец?
- И при нас е по този начин. Когато в тима беше Джонатан Кафу, постоянно той избираше музиката. Някакви бразилски ритми. Сега, когато той напусна, мисля, че с музиката се занимава Джоди Лукоки. И неговият избор е характерен, само че тимът няма срещу. Затова той е нашият ди-джей сега.
- А ти каква музика предпочиташ и слушал ли си български реализатори?
- Слушам безусловно всичко! Е, не одобрявам тежка музика, хеви метъл. Но всичко останало мога да чувам. Зависи от настроението.
Не, не чувам
българска музика
– нито национална, нито известна. Не чувам и украинска. По малкия екран виждам някакви български реализатори, нови български песни. Гледам и чувам, защото ги излъчват, само че не мога да кажа, че съм огромен фен на българската музика.
- Къде живееш в Разград?
- В началото, когато дойдох в града, бях настанен в апартамент. От седем месеца към този момент пребивавам в къща. Това ми оказва помощ да се усещам по-комфортно и да се отпущам по-добре след тренировките и мачовете. По-удобно е и за фамилията ми.
- Наскоро ти се роди щерка - Диана. Това по какъв начин промени метода ти на живот?
- Напълно обикновено е да го промени. Когато преди три години се роди синът ми Данил, животът ми се промени съществено. Тогава през първите две седмици не знаех какво се случва и къде съм. Сега не е тъкмо по този начин. Ако може по този начин да се каже, имам опит. Но и в този момент има промени. На първо място, нощем не си доспивам. С времето и това ще отмине и всичко ще бъде наред. Децата са най-голямото благополучие в живота ми и това ме прави безумно щастлив.
- Как се запознахте с твоята брачна половинка?
- С Татяна сме дружно към този момент седем години. Запознахме се като всички младежи. Всъщност не тъкмо като всички, а като множеството. Това стана в дискотека в Киев. Двамата сме от столицата на Украйна. Това е доста огромен град, а най-интересното е, че се оказа, че живеем напълно близко. Така започнаха връзките ни. Слава Богу, че всичко е наред и се надявам още дълго да бъдем дружно.
- Помагаш ли на брачната половинка си в семейството?
- Не съм от последователите на остарялата школа, че дамата би трябвало да бъде стопанка и да стои вкъщи, с цел да дава отговор за почистването и готвенето, а мъжът да печели парите. Не, не съм подобен. Опитваме се да вършим всичко дружно и виждам да оказвам помощ. Не може да се каже, че съм някакъв кулинар и да оказвам помощ в кухнята. Има някои леки ястия, които мога да подготвя. Редки са обаче обстановките, когато ми се постанова да се занимавам с готвене.
- Като стана дума за храна, какво е обичаното ти ядене?
- Принципно футболистите не можем да ядем всичко, което ни се желае. Заради това се постанова самичък да си налагаш ограничавания и да не посягаш към обичаните ястия. Големите порции храна също не са целесъобразни. Но твърдо мога да заявя, че доста обичам украински борш. Когато се прибирам в Украйна или когато моите родители идват в България, майка ми постоянно подготвя превъзходен борш. Това ми носи огромно наслаждение, а и брачната половинка ми доста харесва тази манджа.
- А какво обичаш да пиеш?
- Като професионален състезател се пробвам главно да пия вода. Има и изключения. Това нормално е след мачовете. Тогава си разрешавам и газирано – кола и спрайт.
Не може да се каже,
че пия единствено вода,
позволявам си и други питиета, само че виждам да се лимитирам.
- Положението в родината ти е много характерно. Това по какъв метод се отразява на всекидневието на хората в страната?
- Политическата обстановка в Украйна се отрази на всичко в страната. Върху футбола оказа извънредно огромно въздействие, отразява се значително и на живота на хората. Никой не знае по кое време всичко това напрежение ще приключи. Чета новините и в последно време виждам, че още веднъж стартира нещо. Честно, поради протичащото се в Украйна, ме боли сърцето, защото няколко нечисти хора, в случай че може по този начин да се каже, въздействат на живота на всички останали в страната.
- В Украйна като неуспех ли одобриха това, че националният тим не се класира за международното състезание?
- Не, не мисля. Не мисля, че и някой е чакал класиране. Така се развиха мачовете в групата, само че съм сигурен, че в случай че Украйна се беше класирала за Мондиал 2018, щеше да се показа доста почтено.
- Очакваш ли покана за представителния отбор на родината ти след мощното показване на Лудогорец в шампионата и Лига Европа?
- Честно казано изобщо не желая да приказвам за националния тим на Украйна. Не за първи път ми задават сходен въпрос. Аз постоянно давам отговор, че желая да играя за родината си, това е моя цел. Откровено казано, мисля, че никой у нас не гледа шампионата на България. Единственият късмет да ме виждат е, в случай че гледат мачовете от евротурнирите, само че и в това не съм сигурен. Затова и нищо не мога да кажа за националния тим и за възможностите ми да играя в него.
- Малцина хора в България знаят какво значи Пластун (б.ред. - в миналото разузнаваческа служба в казашката войска, а в този момент скаутска организация (Движение на пластуните). Имаш ли някакви родствени връзки с казаците?
- Не знам за такова нещо. В фамилията ми никой не е коментирал, че сме наследници на някакви казаци. Докато играех в Украйна, постоянно ме питаха по тази тематика. В западната част на страната, където е и Лвов, това скаутско придвижване е доста публикувано. Аз четири години играх в тази част на Украйна – в Карпати (Лвов), и поради това съм осведомен с известността на това придвижване. Но в моят жанр не съм чувал да имаме някакви връзки с пластуните, нито от бабите, нито от дядовците си.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ