Украинският президент Петро Порошенко 2018 година няма да е лесна

Украинският президент Петро Порошенко

2018 година няма да е лесна за Украйна. Четиригодишният интервал, изминал след Революцията на достолепието, изисква от днешната власт решителни дейности - а по-точно резултати. Войната в източните райони, тоталната корупция на всички властови нива, неналичието на качествени промени в живота образуват съществени протестни настройки в обществото. Екипът на Петро Порошенко, разчитащ през 2019 година да завоюва още веднъж президентските избори, е изправен пред сложна задача: през новата година освен да търси врагове в украинската политика, само че и да показва достижения.

" Мъждеещият " спор в Донбас

2017 година не съумя за жал да донесе упования мир в Източна Украйна. Независимо от многото примирия, натиска на Европа и Съединени американски щати върху Русия и огромното освобождение на пленници войната в Донбас продължава. Кремъл не желае да извършва договореностите от Минск. " Мъждеещият " спор в Луганска и Донецка област е прекомерно комфортен за Москва.

Путин, от една страна, все така се пазари за Украйна с Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Доналд Тръмп, а от друга - в навечерието на президентските избори демонстрира на хората в Русия твърдия дух на Владимир Владимирович.

Едва ли ни чакат през новата година промени в съветската позиция за Донбас. Путин и западните медиатори вероятно ще упорстват Киев да извърши поетите задължения - да даде специфичен статут на ред региони към Донецк и Луганск, да организира локални избори и т. н. Украйна към този момент е подготвена с отговора: след новогодишните празници се планува приемането на закон за деокупация на Донбас, определящ апропо и статута на Русия като страна-агресор.

С една дума, Киев и Москва ще оставят на дипломатическата " люлка " въпроса за Донбас. Това е задоволително за Русия към този момент, а за Киев - не, само че той е заставен да играе по разпоредбите на Путин.

Странно в действителност, само че обстановката в Донбас може да се промени поради идните президентски избори в Украйна. Политик, който сполучи да реализира мир в източните райони, очевидно ще има положителни шансове да завоюва вота през 2019 година А източноукраинският спор няма по какъв начин да бъде решен без интензивно присъединяване на Русия.

Чия игра е подготвена през днешния ден да поддържа Москва в Украйна? Играта на Порошенко, на Юрий Бойко - съпредседател на партията " Опозиционен блок ", на някогашната премиерка Юлия Тимошенко, на Виктор Медведчук - водач на публичното придвижване " Украински избор-право на народа ", или на Серхий Тигипко, лидер на партията " Силна Украйна "? Днес е мъчно да се каже. Но това явно ще стане ясно още през 2018 година

Ще вземат ли антикорупционерите превъзходство над корупционерите?

Украйна навлиза в 2018 година на фона на остра борба сред Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и " старите " силови ведомства. Преди три години украинските политици говореха с горделивост за най-хубавото си в света антикорупционно законодателство, за прогресивното електронно подаване на заявления от чиновниците и т. н. Човек да намерения, че до година-две Украйна вечно ще се отърве от продажни, крадливи политици и служители. Реалността, уви, излезе друга. " Кръстоносният поход " против корупцията, управляван от НАБУ, се сблъска с една крепко циментирана кръгова система.

Няма смешка, НАБУ посегна на нещо свято - арестува настоящия началник на държавната данъчна работа Роман Насиров, заподозря в противозаконни дейности главата на ЦИК Михайло Охендовски, откри разработки против депутати от провластови групи в Радата. И без значение кой разправя, че детективите-антикорупционери нарушавали закона, предходната година те станаха истински национални герои. Властимащите пък изгубиха инстинкта си за самозапазване. Виждат го освен детективите от НАБУ, само че и елементарните украинци.

Новата година се обрисува решаваща в борбата сред борците с корупцията и корупционерите. Въпросът е подложен без заобикалки: ще остане ли на власт днешната клептокрация или ще бъде свалена. Изходът от тази борба значително зависи от президента Петро Порошенко, генералния прокурор Юрий Луценко и шефа на Службата за сигурност на Украйна Васил Грицак.

А да не забравяме, че през 2018 година стартира работа Държавното бюро за следствие, което ще подхване украинските топ корупционери. Не е изключена и появяването на Антикорупционен съд, за чието основаване упорстват Западът и опозицията. Всичко това, да се надяваме, ще обезпечи победа над корупцията в Украйна.

" Терминатор " за Порошен ко

През новата година в Украйна започват импровизирано две изборни акции - президентска и парламентарна. И въпреки изборите да са чак през 2019, изходът им очевидно доста ще зависи от събитията през 2018 година Сред главните кандидати за поста държавен глава е днешният президент Петро Порошенко. Но в случай че съдим по изтеклата година, основна роля в изборната му акция ще играе Юрий Луценко. Именно Луценко преди време бе " движеща мощ " в пропрезидентската парламентарна група " Блок на Петро Порошенко ", таман той като общоприет прокурор влезе в спор с НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура, таман той упрекна Михаил Саакашвили, че работи за Русия.

Юрий Луценко, нарекъл се " политически терминатор " още през 2005 година, когато бе назначен за вътрешен министър на Украйна, през днешния ден е " таранът " на Порошенко. Резултатът от президентската акция през 2019 година значително ще зависи от неговите умения и политически усет. Защото упоменатият Саакашвили, да вземем за пример, няма да слезе от сцената. Както и антикорупционните органи, измежду чиито " клиенти " и преди, и в този момент има хора, близки до Порошенко.

2018-а без пресилване ще бъде годината на Юрий Луценко. Очаква го или политически връх - да речем, министър-председателски пост, или политическа давност. Нека обаче да напомним, че Луценко, както прочее и Тимошенко, са политици с кариера, наподобяваща синусоида - ту във властта, ту в опозицията, ту затворническа килия, ту министерски или прокурорски кабинет. Затова през 2018 година може да следим появяването на още един евентуален претендент за президент на Украйна. Ако не на изборите през 2019, то сигурно през 2024 година Стига единствено " терминаторът " да не изгори прибързано.

Коментарът показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с мнението на съветската редакция и на " Дойче веле " като цяло - бел. на медията.

По Българска телеграфна агенция