Вацлав Клаус: Защо никой не иска да организира сериозни преговори за мир в Украйна
Украинският спор продължава към този момент два месеца. Някои „ експерти” даже предвиждат, че той може да се проточи месеци, в случай че не и години. Не мога да се примиря с сходни лекомислени изказвания. Всеки ден умират хора, нарастват доказателствата за убийства на мирни поданици и пленени бойци.
Унищожени са големи материални полезности. Не единствено Украйна, само че и Русия ще върнат виталното си ниво с години обратно. И все пак, не се водят в действителност съществени мирни договаряния. Напротив, вместо оферти за такива договаряния, чуваме единствено войнствени апели и известия за увеличение на доставките на съвременно въоръжение.
Кой би трябвало да взе участие в договарянията
Вероятно биха ми възразили, че към този момент вървят договаряния сред Украйна и Русия. Така е, само че те не водят до нищо. А и могат ли изобщо да доведат до нещо? Това ли са същинските договаряния? И не би трябвало ли да бъдат водени от други? Дали в действителност става дума за руско-украински спор и може ли той да бъде решен единствено от руснаците и украинците? А може би, нещата са напълно разнообразни? Нима не виждаме спора на Запада с Русия, в който Украйна се оказа трагичен, само че комфортен обект (първоначално бях написал „ единствено трагичен субект”, само че истината е, че през своята комплицирана и спорна 30-годищна история Украйна, след разпадането на Съветския съюз, въпреки всичко съумя да внесе своя, лична милостиня, даже и в качеството си на „ субект”)?
Убеден съм, че Западът и Русия следва да седнат колкото се може по-бързо на масата за договаряния. Не се ангажирам да предлагам техния формат, само че в него наложително следва да участват Съединени американски щати. Изглежда явно, че от името на Европа, там би трябвало да участват представители на Европейски Съюз. Макар че персонално аз нямам доверие в техния мандат и достоверността им, или в случай че би трябвало да съм по-точен, не знам, до каква степен тези хора в действителност показват действителните ползи на огромните европейски страни, като Франция, където се организират президентски избори, или Германия с новото и неопитно, крайноляво държавно управление. Впрочем, измежду участниците следва да бъде и Китай. Всички тези играчи обаче преследват личните си, мощно различаващи се ползи и не демонстрират заинтригуваност този спор да завърши колкото се може по-бързо.
В предишното Украйна и украинците се употребиха със благосклонностите на европейците. Лично аз обаче, постоянно съм се срамувал, виждайки, по какъв начин чехите се отнасят към украинските мигранти (легални и нелегални), работещи у нас. Днес обаче всички безусловно излъчват обич към Украйна и украинците. Но дали тази обич не е единствено прикритие за „ омразата към Русия”, както написа в писмо до мен една дама, която не познавам персонално? Само че омразата към който и да било е неприятен и слаб претекст за любовта към някой различен. С помощта на любовта и/или омразата няма по какъв начин да бъде изменена трагичната обстановка в Украйна. На напред във времето следва да излязат разсъдъкът и хладният прагматизъм.
Между другото, в упоменатото нагоре писмо, въпросната дама ми написа, че „ всички са заслепени от желанието Русия да бъде унищожена, даже с цената на самоунищожаването и икономическото очистване на Европа”. Дойде време да съберем храброст и да повдигнем този въпрос. Следва да търсим и намираме поуките от историята. Преди няколко седмици открих в един антикварен магазин книга на забележителния, въпреки и нееднозначен от политическа позиция, съветски публицист Иля Еренбург. Тя е издадена през 1923, а заглавието и е „ Тръст Д.Е.: история на гибелта на Европа”. Тръст Д.Е. (Trust for the Destruction of Europe) е името на Организация за унищожаването на Европа. Разбира се, тази книга не е същинска антиутопия, като тези на Олдъс Хъксли или Оруел, само че все пак си коства да я прочетем. Защото демонстрира, че след шока от Първата международна война, през 20-те и 30-те години по този начин са разсъждавали мнозина европейски мислители, а освен тези двамата. Не се ли доближаваме до реализацията на тези антиутопии? И дали Европа няма да се окаже една от директните жертви на това, което се случи на Украйна?
Какво ще донесе въоръженият спор
Точно такова усещане се основава и през днешния ден, когато виждаме по какъв начин се подценяват икономическите и миграционните последствия от украинската рецесия. Ясно е, че от спора ще се възползват с цел да подтикват европейската унификация и да подтиснат суверенитета на националните страни. Страните интензивно ще се милитаризират. Нима това не тревожи никого? Или, да го кажем иначе, дали тези, които имат смелостта да го признаят, са марионетки на Путин? Или, в противен случай, това са хора, които не желаят да позволен въпросният Trust for the Destruction of Europe (Тръст за разрушаването на Европа – Тръст Д.Е.), в актуалната му и „ прогресивна” вариация, да унищожи Стария континент? Или най-малко неговата източна и централна част? В края на краищата, тази част на Европа в никакъв случай не се е употребила с огромни благосклонности в европейския Запад.
Членовете на нашето държавно управление и Народното събрание следва да се считат преди всичко за представители на Централна и Източна Европа. Дали обаче те се държат по този начин? Те приказват доста за страданията на украинския народ, само че ми се коства, че не вършат всичко с цел да може този спор да завърши колкото се може по-скоро (и да не позволен Чехия да се окаже измежду основните му жертви). Дали зад това не се крие злонамерената сметка, че колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз повече ще бъде отслабена Русия? И, че оптималното удължение на войната е преференциално? Самият аз изпадам в смут от мисълта, че някой би могъл да си мисли нещо сходно. При това освен политиците, само че и тези, които управляват нашите публични медии.
Вацлав Клаус е закостенял чешки политик, министър ръководител на Чехия през 1992-1998 и президент на страната през 2003-2013, публикацията му е оповестена в iDNES.cz
Унищожени са големи материални полезности. Не единствено Украйна, само че и Русия ще върнат виталното си ниво с години обратно. И все пак, не се водят в действителност съществени мирни договаряния. Напротив, вместо оферти за такива договаряния, чуваме единствено войнствени апели и известия за увеличение на доставките на съвременно въоръжение.
Кой би трябвало да взе участие в договарянията
Вероятно биха ми възразили, че към този момент вървят договаряния сред Украйна и Русия. Така е, само че те не водят до нищо. А и могат ли изобщо да доведат до нещо? Това ли са същинските договаряния? И не би трябвало ли да бъдат водени от други? Дали в действителност става дума за руско-украински спор и може ли той да бъде решен единствено от руснаците и украинците? А може би, нещата са напълно разнообразни? Нима не виждаме спора на Запада с Русия, в който Украйна се оказа трагичен, само че комфортен обект (първоначално бях написал „ единствено трагичен субект”, само че истината е, че през своята комплицирана и спорна 30-годищна история Украйна, след разпадането на Съветския съюз, въпреки всичко съумя да внесе своя, лична милостиня, даже и в качеството си на „ субект”)?
Убеден съм, че Западът и Русия следва да седнат колкото се може по-бързо на масата за договаряния. Не се ангажирам да предлагам техния формат, само че в него наложително следва да участват Съединени американски щати. Изглежда явно, че от името на Европа, там би трябвало да участват представители на Европейски Съюз. Макар че персонално аз нямам доверие в техния мандат и достоверността им, или в случай че би трябвало да съм по-точен, не знам, до каква степен тези хора в действителност показват действителните ползи на огромните европейски страни, като Франция, където се организират президентски избори, или Германия с новото и неопитно, крайноляво държавно управление. Впрочем, измежду участниците следва да бъде и Китай. Всички тези играчи обаче преследват личните си, мощно различаващи се ползи и не демонстрират заинтригуваност този спор да завърши колкото се може по-бързо.
В предишното Украйна и украинците се употребиха със благосклонностите на европейците. Лично аз обаче, постоянно съм се срамувал, виждайки, по какъв начин чехите се отнасят към украинските мигранти (легални и нелегални), работещи у нас. Днес обаче всички безусловно излъчват обич към Украйна и украинците. Но дали тази обич не е единствено прикритие за „ омразата към Русия”, както написа в писмо до мен една дама, която не познавам персонално? Само че омразата към който и да било е неприятен и слаб претекст за любовта към някой различен. С помощта на любовта и/или омразата няма по какъв начин да бъде изменена трагичната обстановка в Украйна. На напред във времето следва да излязат разсъдъкът и хладният прагматизъм.
Между другото, в упоменатото нагоре писмо, въпросната дама ми написа, че „ всички са заслепени от желанието Русия да бъде унищожена, даже с цената на самоунищожаването и икономическото очистване на Европа”. Дойде време да съберем храброст и да повдигнем този въпрос. Следва да търсим и намираме поуките от историята. Преди няколко седмици открих в един антикварен магазин книга на забележителния, въпреки и нееднозначен от политическа позиция, съветски публицист Иля Еренбург. Тя е издадена през 1923, а заглавието и е „ Тръст Д.Е.: история на гибелта на Европа”. Тръст Д.Е. (Trust for the Destruction of Europe) е името на Организация за унищожаването на Европа. Разбира се, тази книга не е същинска антиутопия, като тези на Олдъс Хъксли или Оруел, само че все пак си коства да я прочетем. Защото демонстрира, че след шока от Първата международна война, през 20-те и 30-те години по този начин са разсъждавали мнозина европейски мислители, а освен тези двамата. Не се ли доближаваме до реализацията на тези антиутопии? И дали Европа няма да се окаже една от директните жертви на това, което се случи на Украйна?
Какво ще донесе въоръженият спор
Точно такова усещане се основава и през днешния ден, когато виждаме по какъв начин се подценяват икономическите и миграционните последствия от украинската рецесия. Ясно е, че от спора ще се възползват с цел да подтикват европейската унификация и да подтиснат суверенитета на националните страни. Страните интензивно ще се милитаризират. Нима това не тревожи никого? Или, да го кажем иначе, дали тези, които имат смелостта да го признаят, са марионетки на Путин? Или, в противен случай, това са хора, които не желаят да позволен въпросният Trust for the Destruction of Europe (Тръст за разрушаването на Европа – Тръст Д.Е.), в актуалната му и „ прогресивна” вариация, да унищожи Стария континент? Или най-малко неговата източна и централна част? В края на краищата, тази част на Европа в никакъв случай не се е употребила с огромни благосклонности в европейския Запад.
Членовете на нашето държавно управление и Народното събрание следва да се считат преди всичко за представители на Централна и Източна Европа. Дали обаче те се държат по този начин? Те приказват доста за страданията на украинския народ, само че ми се коства, че не вършат всичко с цел да може този спор да завърши колкото се може по-скоро (и да не позволен Чехия да се окаже измежду основните му жертви). Дали зад това не се крие злонамерената сметка, че колкото по-дълго не престават военните дейности, толкоз повече ще бъде отслабена Русия? И, че оптималното удължение на войната е преференциално? Самият аз изпадам в смут от мисълта, че някой би могъл да си мисли нещо сходно. При това освен политиците, само че и тези, които управляват нашите публични медии.
Вацлав Клаус е закостенял чешки политик, министър ръководител на Чехия през 1992-1998 и президент на страната през 2003-2013, публикацията му е оповестена в iDNES.cz
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ