Украинските въоръжени сили (ВСУ) опитват да си върнат превзетия от

Украинските въоръжени сили (ВСУ) пробват да си върнат завладения от съветската войска и тотално опустошен Бахмут. Кореспондентът на БиБиСи Джонатан Бил получи извънреден достъп до групата елитни снайперисти, известни като „ Бахмутските призраци “, до момента в който те правят нощен рейд към позициите на окупатора.

Командирът на снайперската група с позивна Призрак персонално води английския публицист и оператора му към мястото, наречено „ на ръба на живота “ – снайперската база в покрайнините на някогашния град.

„ Моята позивна от началото на войната е Призрак. Когато започнахме да сеем смут измежду руснаците в Бахмут, започнаха да ни назовават „ Бахмутските призраци “, споделя командирът.

Базата на „ Призраците “ към този момент се намира в обсега на съветската артилерия. Главният Призрак обаче въобще не трепва от грохота на падналия наоколо снаряд. „ Артилерийският обстрел постоянно е нещо притеснително. Но от артилерията можеш да се укриеш, а от снайпера – не “, споделя той.

Групата на „ Призраците “ се състои от към 20 индивида и се намира в покрайнините на Бахмут към този момент половин година. Основната им задача е да поразяват скъпи цели – най-много висши офицери, само че не простят и на останалите окупатори.

„ Колко съветски военни сте „ записали “ на сметката си? “, пита Джонатан Бил.

„ О, имаме доказано число: 524. От тях 76 са мои, персонални “, дава отговор Призрак.
Групата води електронен доклад за всеки изстрел
Не всички обаче си водят персонални сметки.

Снайперистът с позивна Кузя, който тази нощ е „ на промяна “, изяснява напълно човешки:

„ Тук не става въпрос за някаква горделивост. Ние не убиваме хора. Ние унищожаваме врага. “

До войната Кузя работил в цех. И в никакъв случай не е обичал оръжието. Но след съветската експанзия му се наложило да стисне американската снайперска винтовка Barrett в ръце. Сега я преглежда за последно преди да се насочи на „ задачата “.

„ Всяка задача е рискова. Ако сбъркаш, врагът може да те убие. Естествено, че изпитвам боязън – единствено простакът не се бои от нищо “, споделя Кузя.

В днешния рейд към вражеските позиции ще го съпровожда Тарас – неговият коректировчик. Кущ пък е водачът, който ще ги закара оптимално покрай фронтовата линия. След което двамата ще се промъкват – лазешком или както могат, още над километър, с цел да се доберат до задачата. Призрака остава в базата дружно с новия снайперист – младок с позивна Британеца.

Най-новият член на групата получил прякора си, тъй като бил на подготовка точно във Англия.
На неговата сметка още няма доказани изумени цели
Но Призрака сортира всеки човек в групата си персонално, ръководейки се от неговите „ човечност и национализъм “, а не от военен опит и привички.

Когато се притъмнява, Кузя и Тарас се качват при Кущ в бронирания „ Хамър “. Джонатан Бил и операторът Мъс Кемпбъл също са с тях, с цел да ги съпроводят до мястото, откъдето двамата снайперисти ще се оправят сами.

Шофоьорът Кущ изяснява, че част от маршрута непрекъснато се обстрелва от съветската артилерия. Пали мотора и потегля, а Кущ пуска музика от телефона си. Казва през смях, че украинският рап хем повдига настроението, хем заглушава грохота на вражеската артилерия.

„ Хамърът “ се клатушка по изровените от снаряди пътища, а в близост се чуват глухи гърмежи. Групата минава около няколко разрушени украински бронирани машини – на тях не им е провървяло. Кущ демонстрира и минните полета от двете страни на черния път.

20-ина минути по-късно „ Хамърът “ внезапно стопира. Двамата снайперисти отварят вратата и изчезват в мрака.
„ С Бога напред! “, вика след тях Кущ и бързо потегля към базата
По противоположния път внезапно нещо пробясва ослепително откъм гърба и се чува мощен гърмеж. „ Хамърът “ стартира да се тресе по-силно. Шофьорът Кущ отваря вратата си, поглежда обратно и стартира мощно да ругае. Но дава газ и някак си се добират до базата с опънати нерви. Там Кущ намира огромното парче нащърбен метал, което е пробило задната ризница на джипа, само че не е ранило никого.

В базата бойците се залепят за радиостанциите и чакат вести от снайперистите Кузя и Тарас. Кущ и Британеца от напрежение едвам се удържат на място. А през това време Призрака звъни по телефона на 7-годишната си дъщеричка, която с екстаз крещи:
„ Обичам те, татенце! “…
Кратка минута естествен живот посред ужаса на войната. Иначе Призрака, по време на отпуската, към този момент е научил детето си да разглобява и сглобява автомат…

След 7 дълги часа идва време да бъдат евакуирани двамата снайперисти от бойното поле. Без да са мигнали цяла нощ, водачът Кущ и двамата публицисти още веднъж яхват „ Хамъра “. Пътуват в мрачевина – Кущ се пробва да кара по памет, с цел да не притеглят огъня фаровете на машината. Още едно внезапно прекъсване и… Кузя и Тарас скачат в джипа.

На базата ги посрещат с очевидно възприятие на облекчение. А Кузя рапортува: „ Един изстрел – една цел. И по този начин – няколко пъти. “

После демонстрира на видеозапис от прицела за нощно виждане. Един изстрел и… Според снайперистите това блестящо премятащо се нещо там е бил (вече не е) съветски картечар, водещ огън по украинските пехотинци на фронтовата линия.

Сега снайперистите ще почиват. До идната нощна задача.
„ Радвам се, че се върнах. Радвам се, че всички сме живи “, споделя Кузя.
За половин година няколко индивида от групата били ранени, включително и основният Призрак. Но никой не е умрял.

„ Всеки рейд може да ни е финален. Но ние сме на правата страна “, обобщава Призрака.

Тази дребна група снайперисти не може да завоюва войната, нито даже да отвоюва Бахмут от окупаторите. Но бойците са уверени до дъно, че правят нещо значимо и належащо. Този „ лов “ на съветски бойци – беззвучно и от засада – оказва голямо психическо въздействия върху врага. А точно това е работата на снайпериста, защитаващ земята и народа си.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!