Украинските фермери разполагат с 20 млн. тона зърно, което не

Украинските фермери разполагат с 20 млн. тона зърно, което не могат да доставят на интернационалните пазари поради войната с Русия, а новата годишна продукция е на път. Какво може да се направи, с цел да се обезпечи храна на хората в страни, които обезверено се нуждаят от нея, в миг, когато цените на питателните артикули в целия свят се повишават до небесата?

Отговор на този въпрос дава Би Би Си. 

В началото на февруари Надежда Стецюк очакваше печеливша година. През 2021 година времето е хубаво и тя прибира отлична годишна продукция от царевица, пшеница и слънчоглед в дребната си плантация в Черкаския район на Украйна.

Цените на интернационалния пазар се покачваха с всеки минал ден, по тази причина тя задържа част от запасите си, с цел да ги продаде по-късно. И тогава стартира войната.

В региона на Черкаси не се водят дейни боеве - както и 80% от земеделските земи в страната, той е под украински надзор. Последствията от съветското настъпление обаче настъпват незабавно.

" След нашествието въобще не можехме да продаваме зърно. Сега цената тук е на половина по-ниска от тази преди войната ", споделя Стецюк. - В Европа и по света може да има продоволствена рецесия, само че тук всичко е замразено, тъй като не можем да доставим продуктите си ".

Украинският външен министър Дмитрий Кулеба назова изнудване предлагането на Русия да вдигне блокадата на украинските черноморски пристанища в подмяна на анулация на глобите.

Украйна е един от най-големите експортьори на хранителни артикули. На нея се падат 42% от слънчогледовото олио, 16% от царевицата и 9% от пшеницата, продавани на международния пазар.

Украйна е основен снабдител на значими култури  



Някои страни са мощно подвластни от вноса от Украйна. Ливан внася 80% от пшеницата си от Украйна, а Индия - 76% от олиото.

Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации, която обезпечава храна на гладуващите в страни като Етиопия, Йемен и Афганистан, получава 40% от пшеницата си от Украйна.

Украйна играе основна роля в обезпечаването на света със зърно



Още преди войната международните доставки на храни не са надеждни. Миналогодишната суша засегна съществено пшеницата и маслодайните култури в Канада, както и царевицата и соята в Южна Америка.

Пандемията също дава своя принос. В Индонезия и Малайзия дефицитът на работна ръка попречва събирането на палмово масло, а цените на растителните масла се покачиха в международен мащаб.

В началото на тази година цените на доста от главните артикули в света доближиха рекордни стойности. Надявахме се, че реколтата от Украйна ще помогне да се компенсира дефицитът в международен мащаб.

Но съветската инвазия се намеси. По данни на украинското министерство на земеделието страната е останала с 20 млн. тона непродадено зърно.

Преди войната 90% от украинския експорт преминаваше през дълбоководните черноморски пристанища, където се зареждаха много огромни кораби, които можеха да плават на огромни дистанции - до Китай или Индия - и въпреки всичко да осъществят облага.

Сега тези пристанища не работят: Русия е завзела по-голямата част от крайбрежието на Украйна и блокира останалата част от брега с флотилия от минимум 20 кораба, в това число четири подводници.



Украинските черноморски пристанища са по-добре оборудвани за обработка на зърно спрямо румънските и полските пристанища.

Ръководителят на Световната продоволствена стратегия (WFP) Дейвид Бийзли прикани интернационалната общественост да провежда ескорт, който да пробие блокадата.

" Без единодушието на Русия доста неща могат да се объркат във военно отношение ", споделя по тематиката Джонатан Бентам, анализатор по морска защита в Международния институт за стратегически проучвания. Той добавя, че конвоят ще изисква обилни въздушни, сухопътни и морски сили, а от политическа позиция сходна интервенция няма да е лесна за реализиране.

" В идеалния случай, с цел да се понижи напрежението, би било добре да се изиска от страните с достъп до Черно море, като Румъния или България, да го създадат. Но те евентуално нямат средства за това. Тогава ще би трябвало да помислим за включване на членове на НАТО отвън Черноморския район ", споделя той.

Това, от своя страна, ще сложи Турция, която управлява Босфора и Дарданелите и входа към Черно море, в мъчно състояние. Анкара към този момент съобщи, че ще ограничи достъпа на военни кораби до пролива.

Предложението на Русия да отвори кулоар през Черно море за доставки на храни в подмяна на облекчение на глобите пристигна в миг, когато Европейският съюз обсъждаше нов пакет от наказания. Няма признаци за вероятно намаляване на натиска на глобите в Европа.

Дори войната да завърши на следващия ден, защитата на Черно море може да отнеме месеци или години, споделя Бентам, защото Украйна пази бреговата си линия с мини и кораби, потопени на стратегически места.



Украйна минира част от крайбрежието си.

Засега продуктите от Украйна могат да се изнасят единствено по суша или с баржи през Дунав.

Миналата седмица Европейски Съюз разгласи проектите си да влага милиарди евро в съответната инфраструктура. Но съседът на Надежда Стецюк - Кийс Хейсинга, който обработва 15 000 хектара земя споделя, че това не е задоволително.

Откакто е почнала войната, той се пробва да доставя продукцията си по суша. Дразнят го безкрайните документи, свързани с пресичането на границата на Европейски Съюз, които съгласно него основават опашки с дължина до 25 км.

" Това е единствено хартия, те не взимат проби от царевица. Трябва ви единствено хартия ", споделя той.

На 18 май, два дни след оповестяването на ограниченията от Европейски Съюз, митническите чиновници изискват от водачите два формуляра, които в никакъв случай преди този момент не са виждали. " Границата не става по-лесна, в противен случай, има от ден на ден бюрократични спънки ", споделя той.

През последните три седмици Хейсинга е изпратил 150 тона зърно за Европа. Същото количество би могъл да изнесе през пристанището на Одеса за няколко часа.

" Отворете границите ", заканва се Хейсинга на Европейски Съюз, " просто пуснете стоките през тях.



Опашките от камиони, чакащи да изоставен Украйна, могат да доближат 25 км.

Основният кулоар за артикули от Украйна към този момент минава по железница. Железопътната система на страната обаче употребява релси по руски стандарт с по-голямо междурелсие, в сравнение с в Европейски Съюз, което значи, че товарите би трябвало да се претрупват в нови вагони на границата. Средното време за очакване е 16 дни, само че е допустимо да чакате на границата и един месец.

Въпреки че в множеството случаи се приказва за дефицит на храна в света, множеството зърно, което се изнася от Украйна, е царевица. Според Олена Нероба, украински зърнен анализатор в брокерската компания Maxigrain, аргументите за това са две.

Тя счита, че украинските фермери се двоумят дали да продават пшеница, тъй като ги преследва споменът за сталинския Голодомор от 1932 година, погубил милиони украинци. А царевицата не е необятно публикувана в Украйна.

Според нея различен фактор е търсенето. Европа не купува доста украинска пшеница, тя си е самодостатъчна. Износът на тази пшеница отвън Европейски Съюз е сложен, защото пристанищата в Полша и Румъния не са пригодени за експорт на огромни количества зърно.

" До юли страните от Европейски Съюз ще бъдат заети с износа на личната си лятна годишна продукция и ще имат още по-малък потенциал да се оправят с украинските артикули ", счита Нероба.

Времето изтича. Складовете са цялостни, а до лятната годишна продукция от пшеница, ечемик и рапица остават броени седмици.

Във фермата на Надежда Стецюк към момента се съхраняват към 40% от миналогодишната годишна продукция и няма доста място за реколтата през този сезон.

" Не желаеме това зърно да се разпилее. Знаем какъв брой значима е тя за Запада, за Африка и за Азия ", споделя тя. - Това е плод на нашия труд и хората имат потребност от него. "

Ако не успее да продаде запасите си, няма да може да си разреши да засади тази есен. Стецюк се надява, че интернационалната общественост ще помогне за финансирането на тези украински фермери, които резервират миналогодишната годишна продукция и засяват нивите за идната.

Ако това не се случи, обстановката ще се утежни още повече през идната година, предизвестява тя.

Много от пшеничните култури са в окаяно положение. В Централна Европа, Съединени американски щати, Индия, Пакистан и Северна Африка сухото време значи ниски бъдещи добиви. За разлика от това в Украйна времето е удобно за пшеницата.

Надежда Стецюк построява фермата дружно с към този момент починалия си брачен партньор преди 30 година, когато Украйна получава държавна самостоятелност. Те са първите в своя район, които купуват земеделска земя и стават фермери. Двете ѝ дъщери и синът ѝ работят дружно с Надежда.

" Искаме да продължим да работим. Искаме да помогнем, да осигурим на хората храна ", споделя тя.

Само за няколко месеца навлизане, споделя тя, Русия е върнала фермерите най-малко с 20 година обратно.