НПО: Липсата на информация и езиковата бариера спъват достъпа до здравеопазване на украинските бежанци
Украинските бежанци не съумяват да се ориентират в здравната система заради липса на налична информация за правата им като пациенти, за процедурите за избор на персонален доктор, която е от изключителна значимост за общия достъп до здравна помощ, както и поради езиковата преграда. Те страдат и от липса на лекарства и здравна инсталация вкъщи, като апарати за премерване на кръвно налягане, на кръвна захар и други Не схващат също за какво би трябвало да обикалят разнообразни институции, с цел да получат лечението, която им се поставя. Смятат, че помощта за тях би трябвало да е с фокус и върху психическата поддръжка. Самата здравна помощ, която им се оказва, когато доближат до такава, правят оценка по-скоро като добра. Повече от половината обаче показват, че са платили за нея, сигнализират от Националната пациентска организация.
Изводите са в следствие от изследването " Достъп до опазване на здравето за украинските бежанци в България ", извършено от Националната пациентска организация (НПО). Проведено е в интервала 15.12.2022 – 01.02.2022 година в границите на плана " #ОбединениЗаедно – усъвършенстван покровителствен потенциал на Неправителствени организации в отговор на бежанската рецесия “, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в границите на Фонд Активни жители.
От интервюираните бежанци 80 % споделят, че към този момент са потърсили здравна помощ в България, само че над 60 % са платили за нея. Една десета от правят оценка здравната помощ като отлична и няма нито една изцяло отрицателна оценка. Налага се изводът, че бежанците от Украйна имат обезпечен достъп до опазване на здравето в България и са удовлетворени от него. Налице са обаче редица административни компликации и неуредици, които затрудняват приемането на здравна помощ.
Освен на бежанците, изследването обгръща и гледната точка на представителите на разнообразни институции в бранша на опазването на здравето, на неправителствения бранш и други, по тематиката за обезпечаване на достъп до опазване на здравето за украинските бежанци в България. Посредством анкетни карти са извършени 205 изявленията, от които 127 с украински бежанци и 78 с представители на здравната система – общопрактикуващи лекари; лекари от незабавна помощ; от болнични заведения; от извънболнична помощ (различни от общопрактикуващи лекари); представители на пациентски организации; на организации, работещи с бежанци; на общинската администрация (в региона на здравеопазването); на районни здравни инспекции (РЗИ). Целта е да се разпознават главните провокации и потребности на двете страни и се предложат благоприятни условия за превъзмогването им.
" Ангажираните в системата на здравната помощ споделят същите проблеми за достъпа до нея на бежанците, които означават и самите бежанци. Представителите на системата също считат, че би трябвало да се работи в тенденция даване на ясна и разбираема информация за здравните права на бежанците на наличен за тях език. Да се обезпечава опция за превод при прегледите за превъзмогване на езиковата преграда и за по-точно снемане на анамнеза, която е от извънредно значение за вярното лекуване. Предвид претърпените психически контузии, за бежанците психическата поддръжка е от извънредно значение и съгласно медицинските лица. Те желаят и държавна поддръжка за спомагателните разноски, както и съществуване на телефон, на който да получават инструкции при зародили проблеми ", споделят от Неправителствени организации.
Резултатите от изследването са систематизирани в отчет, в който Националната пациентска организация предлага и решения на проблемите. Според тях е належащо построяването на единна осведомителна система, която да обслужва и координира целия поток на бежанци в България, освен този от Украйна, с цел да се наблюдава какъв е статутът им, дали имат персонален доктор и друга нужна информация, на база на която да им се предлага съответна поддръжка.
" Организирането на огромна осведомителна работа измежду украинските бежанци, налична на техния език, която да ги запознае с правата и отговорностите им като пациенти на здравната система, с процедурите и структурите на здравната помощ, е различен метод да се преодолеят проблемите. В този развой значима роля могат да изиграят неправителствените организации, в частност пациентските такива, които и в този момент се ангажират с подкрепяне, ходатайство и консултиране на бежанци и се употребяват с тяхното доверие. Необходимо е техни планове в тази тенденция да бъдат подкрепени от страната и локалната власт. Разработените един път материали, преведени на съответния език, биха могли да се употребяват и за бежанци от други страни. Освен за бежанците, информативен запас за работата с тях е нужен и за експертите, работещи в здравната система.
Наложително е да се работи за основаване на модел, с който медицинските служащи и представителите на други институции да бъдат подкрепени с обезпечаване на превод при работа с бежанци.
Заради претърпените психически контузии страната би трябвало да обезпечи и спомагателен запас за оказване на психическа и психиатрична помощ на бежанците, защото сега тя е отвън обсега на здравното обезпечаване, считат още уредниците на изследването ", акцентират от Организацията.
Изводите са в следствие от изследването " Достъп до опазване на здравето за украинските бежанци в България ", извършено от Националната пациентска организация (НПО). Проведено е в интервала 15.12.2022 – 01.02.2022 година в границите на плана " #ОбединениЗаедно – усъвършенстван покровителствен потенциал на Неправителствени организации в отговор на бежанската рецесия “, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в границите на Фонд Активни жители.
От интервюираните бежанци 80 % споделят, че към този момент са потърсили здравна помощ в България, само че над 60 % са платили за нея. Една десета от правят оценка здравната помощ като отлична и няма нито една изцяло отрицателна оценка. Налага се изводът, че бежанците от Украйна имат обезпечен достъп до опазване на здравето в България и са удовлетворени от него. Налице са обаче редица административни компликации и неуредици, които затрудняват приемането на здравна помощ.
Освен на бежанците, изследването обгръща и гледната точка на представителите на разнообразни институции в бранша на опазването на здравето, на неправителствения бранш и други, по тематиката за обезпечаване на достъп до опазване на здравето за украинските бежанци в България. Посредством анкетни карти са извършени 205 изявленията, от които 127 с украински бежанци и 78 с представители на здравната система – общопрактикуващи лекари; лекари от незабавна помощ; от болнични заведения; от извънболнична помощ (различни от общопрактикуващи лекари); представители на пациентски организации; на организации, работещи с бежанци; на общинската администрация (в региона на здравеопазването); на районни здравни инспекции (РЗИ). Целта е да се разпознават главните провокации и потребности на двете страни и се предложат благоприятни условия за превъзмогването им.
" Ангажираните в системата на здравната помощ споделят същите проблеми за достъпа до нея на бежанците, които означават и самите бежанци. Представителите на системата също считат, че би трябвало да се работи в тенденция даване на ясна и разбираема информация за здравните права на бежанците на наличен за тях език. Да се обезпечава опция за превод при прегледите за превъзмогване на езиковата преграда и за по-точно снемане на анамнеза, която е от извънредно значение за вярното лекуване. Предвид претърпените психически контузии, за бежанците психическата поддръжка е от извънредно значение и съгласно медицинските лица. Те желаят и държавна поддръжка за спомагателните разноски, както и съществуване на телефон, на който да получават инструкции при зародили проблеми ", споделят от Неправителствени организации.
Резултатите от изследването са систематизирани в отчет, в който Националната пациентска организация предлага и решения на проблемите. Според тях е належащо построяването на единна осведомителна система, която да обслужва и координира целия поток на бежанци в България, освен този от Украйна, с цел да се наблюдава какъв е статутът им, дали имат персонален доктор и друга нужна информация, на база на която да им се предлага съответна поддръжка.
" Организирането на огромна осведомителна работа измежду украинските бежанци, налична на техния език, която да ги запознае с правата и отговорностите им като пациенти на здравната система, с процедурите и структурите на здравната помощ, е различен метод да се преодолеят проблемите. В този развой значима роля могат да изиграят неправителствените организации, в частност пациентските такива, които и в този момент се ангажират с подкрепяне, ходатайство и консултиране на бежанци и се употребяват с тяхното доверие. Необходимо е техни планове в тази тенденция да бъдат подкрепени от страната и локалната власт. Разработените един път материали, преведени на съответния език, биха могли да се употребяват и за бежанци от други страни. Освен за бежанците, информативен запас за работата с тях е нужен и за експертите, работещи в здравната система.
Наложително е да се работи за основаване на модел, с който медицинските служащи и представителите на други институции да бъдат подкрепени с обезпечаване на превод при работа с бежанци.
Заради претърпените психически контузии страната би трябвало да обезпечи и спомагателен запас за оказване на психическа и психиатрична помощ на бежанците, защото сега тя е отвън обсега на здравното обезпечаване, считат още уредниците на изследването ", акцентират от Организацията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ