Великобритания: Мирното споразумение окончателно ли е извън сметките в Украйна?
Украинската контраатака не съумя да реализира до дъно задачите си. Планът на Киев беше да нападна мощно на южния фронт, да пробие съветската защита и в последна сметка да превземе градовете Мелитопол и Бердянск. Намеренията бяха тук украинската войска да се прегрупира и да тръгне още по на юг, като в последна сметка превземе Крим. От самото начало обаче украинските проекти изглеждаха оптимистични. Тази война се характеризира и от двете страни с постепенно придвижване, напомнящо повече на окопите от Първата международна война, в сравнение с необятните придвижвания на Втората международна война. Планът наподобява предполагаше, че съветската защита на юг е толкоз разпръсната, колкото беше в Херсон и Харков, когато те бяха завладяни към края на 2022 година В реалност отбраната се оказа извънредно дълбока, обхващаща всичко от окопите до " убийствени полета ", наситени с мини и под цялостен съветски огневи надзор.
Междувременно световните сили, подкрепящи Украйна, значително са изчерпали мунициите си, което е обвиняване за деиндустриализацията на Запада. За разлика от тях Русия, Китай и даже Северна Корея могат бързо да преоборудват индустриалните си бази, с цел да създават големи количества артилерийски снаряди, нужни за снабдяването на войната, сходно на това, което направиха европейските сили в двете международни войни. През 90-те години Западна Европа изнесе огромна част от индустриалния си потенциал в чужбина и това, което остава, е високотехнологично и профилирано.
Идва ли време за мир?
Следователно появяването на апели за мир не е изненадваща. Западът просто няма какво друго да направи, с цел да продължи да поддържа Украйна. Но това повдига очевидния въпрос: заинтригувани ли са руснаците да разискват мир в този миг?
Западните медии в последно време се концентрираха даже върху шумовете, идващи от Кремъл, които значат отвореност към мирни договаряния, като изключително внимание беше обърнато на видео, на което Владимир Путин назовава войната „ покруса “ и споделя, че „ Русия в никакъв случай не е отказвала мирни договаряния с Украйна. ” Ключовата дума тук обаче е „ в никакъв случай “. Путин дава знак, че това постоянно е била позицията на Русия от началото на войната. В украинската цитадела Авдиевка, да вземем за пример, от седмици се водят тежки боеве. Въпреки че доста западни медийни източници акцентират съветските загуби, карта (от украински източник) демонстрира ясно, че примката към града се стяга. Руснаците наподобява употребяват същата тактичност, която са приложили при Бахмут: обкръжете града, прекъснете линиите за доставки, по-късно се придвижете и унищожете бранителите.
Това повдига въпроса за какво руснаците ще дойдат на масата за договаряния, в случай че напредват в основни стратегически области. Ако украинската войска в действителност е слаба и, както западните отчети признават, е малко евентуално да бъде попълнена, за какво руснаците да упорстват и да не завладеят колкото се може повече територия преди договарянията? Подобна вероятност даже не е почнала да се разисква на Запад, написа английският уеб страница UnHerd.
Освен това има и последствия от самата война, която наподобява е направила европейските стопански системи трайно по-слаби. Вече беше оповестено, че горната граница на цената на силата във Англия ще бъде нараснала още един път. В цяла Европа по същия метод възходящите разноски обезкръвяват индустриалната база на континента, която не може да се конкурира на международната сцена с толкоз високи цени. Или да вземем продължаващата фискална рецесия във Англия. Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт към този момент е близо 1:1. Последните данни за октомври 2023 година демонстрират заеми от £14,9 милиарда, което е повече от миналогодишните £10,5 милиарда. Много от фискалните проблеми на Англия могат да бъдат проследени до гаранцията за цените на силата (EPG), нужна откакто глобите и контрасанкциите доведоха цените на силата до небето. EPG може да коства на държавното управление до £38 милиарда.
Със своя извънреден фокус върху военните резултати, вместо да преглеждат по-широките геоикономически проблеми, западните водачи към момента наподобява мислят за геополитиката по този начин, като че ли е 1823 година вместо 2023 година и по този начин тяхната мощ на международната сцена изчезва пред очите ни. Сега, когато военната алтернатива е изхабена, западните водачи желаят мир, само че са се сложили в позиция на уязвимост, където може да е по-трудно, в сравнение с си мислят.
Превод за Actualno.com Ганчо Каменарски
