Рускоезичните емигранти са задължени да доказват лоялността си към Запада
Украинската акция, която продължава от два месеца, доста утежни въпроса по какъв начин да се отнасяме към някогашните ни сънародници. Значителна част от тях, живеещи в красивата отдалеченост, недвусмислено избраха страната на украинския режим и надлежно на Запада, който го поддържа с всички сили. И се причислиха към проклятията, отправени към съветските военни и Русия като цяло.
Мотивите за сходно държание могат да бъдат разнообразни. Част от емиграцията едвам неотдавна избра свободата (други едвам след 24 февруари), само че хората, включени в тази група, от дълго време, от времето на Очаков и завладяването на Крим, т.е. от 2014 година, недвусмислено и намерено заеха позицията на Киев и в Русия ги назоваха " украинстващи ". Нищо не се е трансформирало откогато си потеглиха. Каква разлика има къде ще се умиляваш на Украйна и ужасяваш от Русия?
Освен това няма въпроси към тези - nomina sunt odiosa - които са избрали украинизма и русофобията като тип непрекъснат поминък, който им разрешава да си изкарват прехраната.
И изселването на поп музиката към Израел сигурно не е нещо неясно. Всички тези като Галкин и Гребенщиков от дълго време съчетават развито възприятие за лично великолепие с като цяло ниски умствени качества. При такива предпоставки една недомислена стъпка е единствено въпрос на време.
Това, което в действителност на пръв взор е необяснимо, е прекосяването на вчерашните към момента мирни и даже много аполитични сънародници към настоящето пеене на проклятия против Русия, както и провъзгласяването на „ популярност на Украйна “. Хората напуснаха Русия, а някои даже и Съюз на съветските социалистически републики, т.е. преди обичайно време, искайки да живеят умерено, да живеят и да вършат положителни пари надалеч от стихии и борби. И внезапно те бяха пленени от стихиите на битката за мир.
Но това, че единствено застрахователната лавица дава гаранция (просто казано, нищо не дава), не беше казано през вчерашния ден. Първите полемики за вероятни емигрантски проблеми прозвучаха още в края на 90-те, когато на хоризонта се появи дребен облак. Войната в Югославия с филантропични бомбардировки и извънредно стигматизиране на Сърбия. Което сложи въпроса: за какво в действителност руснаците са по-добри от сърбите? И за какво при положение на неподходящо развиване на събитията руснаците (в най-широкия смисъл на понятието, защото те удрят не по паспорта, а по лицето) не могат внезапно да станат нежелани. Безусловно лоялни към Съединени американски щати японските американци внезапно станаха. Не знаейки за себе си друга страна с изключение на Германия, немските евреи също внезапно станаха. Преди двадесет години това беше чисто нечиста сделка. Освен това в емигрантската среда самата дума „ бежанец “ се смяташе за обидна. Смятаха за изцяло несъстоятелна асоциацията с якобинската и болшевишката идея за " бежанец ". И във всеки случай изцяло неточна.
Защото в новия свят без граници, който е пристигнал, човек можеше свободно да отиде където си изиска, да уреди живота си както си желае и да се върне, когато си изиска. Самолетите летяха, безкасовите пари циркулираха свободно, обществените мрежи даваха опция за връзка даже със самия завършек на света. „ Пиренеите към този момент не съществуват”, тогавашните емигрантски инциденти, а оттова и самото разбиране „ емиграция” – също.
По този метод няма поданство, както и рестриктивните мерки и отговорностите, свързани с него. До задължението, при избрани условия, да отидете на война за страната, в която живеете, или най-малко да приемете условията и компликациите на военното време по порядъчен метод.
И тук поражда сериозен проблем. В изискванията на безконечен мир, който трябваше да настъпи (е, каква война може да има сред, да речем, Германия и Франция – стига нелепости!), казусът за лоялността като че ли не съществува. Платете си налозите и стига.
Докато в свят на спорове, когато тогавашната родна страна и настоящето непрекъснато местопребиваване са в извънредно неприятни връзки, спорът на лоялността става все по-остър и за емигранта е все по-трудно да се измъкне. Жилище, деца, работа, банкова сметка, взаимоотношения със съседи и сътрудници и така нататък са директно свързани с лоялността към новото непрекъснато местопребиваване и не може да се изисква подвиг от подобен човек. Когато героизмът се окаже даже просто неустановеност. “Защо не знаеш нищо, когато пишат във всички вестници? Не проличава ли в теб някогашната ти принадлежност към тоталитарна страна? Не, ти го казваш напряко, тук не можеш да се отървеш с оправдания. "
Когато неутралният и избягващ се окаже, казано на езика на сциентологичната фракция, „ евентуален източник на проблеми “, остава единствено да показва чиста преданост. Особено при съществуването на такава подозрителна генеалогия. Необходимо е да се каже, като Янкел в „ Тарас Булба “: „ Ние сме с казаците – като братя “.
На съветски това се назовава " влезеш ли в разгулен диалог - си налей вино, попаднал си измежду глутница кучета - не лай, а махай опашка. "
Трудно е да се реши. Навпремето извадиха билет, който изглеждаше късметлийски, а в този момент се случи по този начин. И тези, които в този момент са подготвени да се възмущават на слабите емигранти, горди със личната си благотворителност, биха могли да извадят този билет. Всичко се случва в живота.
Невъзможно е да живееш в общество и да бъдеш свободен от обществото и се оказа, че това размишление на класиците на марксизма важи за западното общество през днешния ден, може би даже по-силно, в сравнение с за нашето. Неприятно, само че какво да се прави. Нещастията дават разсъдък, макар че това е слаба разтуха
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Мотивите за сходно държание могат да бъдат разнообразни. Част от емиграцията едвам неотдавна избра свободата (други едвам след 24 февруари), само че хората, включени в тази група, от дълго време, от времето на Очаков и завладяването на Крим, т.е. от 2014 година, недвусмислено и намерено заеха позицията на Киев и в Русия ги назоваха " украинстващи ". Нищо не се е трансформирало откогато си потеглиха. Каква разлика има къде ще се умиляваш на Украйна и ужасяваш от Русия?
Освен това няма въпроси към тези - nomina sunt odiosa - които са избрали украинизма и русофобията като тип непрекъснат поминък, който им разрешава да си изкарват прехраната.
И изселването на поп музиката към Израел сигурно не е нещо неясно. Всички тези като Галкин и Гребенщиков от дълго време съчетават развито възприятие за лично великолепие с като цяло ниски умствени качества. При такива предпоставки една недомислена стъпка е единствено въпрос на време.
Това, което в действителност на пръв взор е необяснимо, е прекосяването на вчерашните към момента мирни и даже много аполитични сънародници към настоящето пеене на проклятия против Русия, както и провъзгласяването на „ популярност на Украйна “. Хората напуснаха Русия, а някои даже и Съюз на съветските социалистически републики, т.е. преди обичайно време, искайки да живеят умерено, да живеят и да вършат положителни пари надалеч от стихии и борби. И внезапно те бяха пленени от стихиите на битката за мир.
Но това, че единствено застрахователната лавица дава гаранция (просто казано, нищо не дава), не беше казано през вчерашния ден. Първите полемики за вероятни емигрантски проблеми прозвучаха още в края на 90-те, когато на хоризонта се появи дребен облак. Войната в Югославия с филантропични бомбардировки и извънредно стигматизиране на Сърбия. Което сложи въпроса: за какво в действителност руснаците са по-добри от сърбите? И за какво при положение на неподходящо развиване на събитията руснаците (в най-широкия смисъл на понятието, защото те удрят не по паспорта, а по лицето) не могат внезапно да станат нежелани. Безусловно лоялни към Съединени американски щати японските американци внезапно станаха. Не знаейки за себе си друга страна с изключение на Германия, немските евреи също внезапно станаха. Преди двадесет години това беше чисто нечиста сделка. Освен това в емигрантската среда самата дума „ бежанец “ се смяташе за обидна. Смятаха за изцяло несъстоятелна асоциацията с якобинската и болшевишката идея за " бежанец ". И във всеки случай изцяло неточна.
Защото в новия свят без граници, който е пристигнал, човек можеше свободно да отиде където си изиска, да уреди живота си както си желае и да се върне, когато си изиска. Самолетите летяха, безкасовите пари циркулираха свободно, обществените мрежи даваха опция за връзка даже със самия завършек на света. „ Пиренеите към този момент не съществуват”, тогавашните емигрантски инциденти, а оттова и самото разбиране „ емиграция” – също.
По този метод няма поданство, както и рестриктивните мерки и отговорностите, свързани с него. До задължението, при избрани условия, да отидете на война за страната, в която живеете, или най-малко да приемете условията и компликациите на военното време по порядъчен метод.
И тук поражда сериозен проблем. В изискванията на безконечен мир, който трябваше да настъпи (е, каква война може да има сред, да речем, Германия и Франция – стига нелепости!), казусът за лоялността като че ли не съществува. Платете си налозите и стига.
Докато в свят на спорове, когато тогавашната родна страна и настоящето непрекъснато местопребиваване са в извънредно неприятни връзки, спорът на лоялността става все по-остър и за емигранта е все по-трудно да се измъкне. Жилище, деца, работа, банкова сметка, взаимоотношения със съседи и сътрудници и така нататък са директно свързани с лоялността към новото непрекъснато местопребиваване и не може да се изисква подвиг от подобен човек. Когато героизмът се окаже даже просто неустановеност. “Защо не знаеш нищо, когато пишат във всички вестници? Не проличава ли в теб някогашната ти принадлежност към тоталитарна страна? Не, ти го казваш напряко, тук не можеш да се отървеш с оправдания. "
Когато неутралният и избягващ се окаже, казано на езика на сциентологичната фракция, „ евентуален източник на проблеми “, остава единствено да показва чиста преданост. Особено при съществуването на такава подозрителна генеалогия. Необходимо е да се каже, като Янкел в „ Тарас Булба “: „ Ние сме с казаците – като братя “.
На съветски това се назовава " влезеш ли в разгулен диалог - си налей вино, попаднал си измежду глутница кучета - не лай, а махай опашка. "
Трудно е да се реши. Навпремето извадиха билет, който изглеждаше късметлийски, а в този момент се случи по този начин. И тези, които в този момент са подготвени да се възмущават на слабите емигранти, горди със личната си благотворителност, биха могли да извадят този билет. Всичко се случва в живота.
Невъзможно е да живееш в общество и да бъдеш свободен от обществото и се оказа, че това размишление на класиците на марксизма важи за западното общество през днешния ден, може би даже по-силно, в сравнение с за нашето. Неприятно, само че какво да се прави. Нещастията дават разсъдък, макар че това е слаба разтуха
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ