Краят на американската хегемония
Ужасяващите фрагменти на обезверени афганистанци, които се пробват да се измъкнат от Кабул след разпадането на подкрепяното от Съединени американски щати държавно управление през август, наподобява, маркираха повратна точка в международната история, защото Америка обърна тил на света. Истината е, че краят на американската епоха пристигна доста по-рано. Дългосрочните източници на американска уязвимост и крах са повече вътрешни, в сравнение с интернационалните. Страната ще остане велика мощ в продължение на дълги години, само че какъв брой авторитетна ще бъде зависи от способността ѝ да взема решение вътрешните си проблеми, а не от външната ѝ политика.
Пикът на американската надмощие продължи по-малко от 20 години - от рухването на Берлинската стена през 1989 година до финансовата рецесия през 2007 - 2009 година Страната доминираше в доста области - военна, икономическа, политическа и културна. Пикът на американското надменност беше нахлуването в Ирак през 2003 година, когато се надяваше да може да промени освен Ирак и Афганистан (където влезе две години по-рано), само че и целия Близък изток. Америка надцени успеваемостта на военната мощност в налагането на дълбоки политически промени, като в това време подцени въздействието на своя стопански модел на свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието приключи със затъването на войските на Съединени американски щати в две войни против бунтовници и интернационална финансова рецесия, която акцентира голямото неравноправие вследствие на глобализацията, ръководена от Америка.
Дървеници в пода
Степента на еднополюсно превъзходство от този интервал е относително рядко срещана в историята и светът се връща към по-нормалното си положение - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове получават власт при сравнение с Америка. Крайният резултат на протичащото се в Афганистан върху геополитиката евентуално ще бъде дребен. Америка към този момент е преживявала унизително проваляне, когато се изтегли от Виетнам през 1975 година, само че бързо възвърна своето владичество в границите на малко повече от десетилетие. Много по-голямото предизвикателство за световната позиция на Съединени американски щати е вътрешно.
Американското общество е надълбоко поляризирано и му е мъчно да откри консенсус за съвсем всичко. Тази поляризация стартира по стандартните политически въпроси като налозите и абортите, само че от този момент прерасна в яростна битка за културната еднаквост. Обикновено огромна външна опасност като пандемия би трябвало да бъде мотив жителите да се обединят към общ отговор. Но рецесията с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделянето на Америка, като общественото разграничаване, носенето на маски и в този момент имунизирането се преглеждат не като ограничения за публичното здраве, а като политически маркери. Тези спорове се разпространиха във всички аспекти на живота - от спорта до марките потребителски артикули, които американците от синия и аления тим купуват.
Реклама
Поляризацията към този момент непосредствено визира външната политика. При ръководството на Обама републиканците заеха ястребова позиция и осъдиха демократите за опита за натискане на копчето Reset с Русия и хипотетичната доверчивост във връзка с президента Владимир Путин. Доналд Тръмп обърна позицията, като намерено прегърна Путин, а през днешния ден почти половината от републиканците имат вяра, че демократите съставляват по-голяма опасност за американския метод на живот, в сравнение с Русия.
По отношение на Китай има по-очевиден консенсус - и републиканците, и демократите са съгласни, че страната е опасност за демократичните полезности. Но това надалеч не е задоволително. Много по-голям тест за американската външна политика от Афганистан ще бъде Тайван, в случай че бъде подложен на директна китайска офанзива. Ще бъдат ли подготвени Съединени американски щати да жертват своите синове и дъщери в името на независимостта на този остров? Или биха ли в действителност Съединени американски щати рискували боен спор с Русия, в случай че тя нахлуе в Украйна? Това са съществени въпроси без лесни отговори, само че аргументираният спор за американския народен интерес евентуално ще се организира най-вече през обектива на това по какъв начин той въздейства на битката сред партиите.
Най-големият политически погром за първата година на администрацията на президента Джо Байдън е неспособността й да възнамерява съответно за бързия колапс в Афганистан. Байдън допусна, че изтеглянето е належащо, с цел да се концентрира върху по-големите провокации в лицето на Русия и Китай. Надявам се да е сериозен по този въпрос. Барак Обама по този начин и не е съумя да направи " завоя " към Азия, защото Америка остана фокусирана върху битката с бунтовниците в Близкия изток. През 2022 година актуалната администрация би трябвало да преразпредели както ресурсите, по този начин и политическото внимание към други места, с цел да възпира геополитическите противници и да се ангажира със съдружниците си.
Няма възможност Съединени американски щати да си възвърнат предходния статут на хегемон, нито би трябвало да се стремят да го създадат. Това, на което може да се надяват, е да поддържат с страни съидейници международен ред, другарски надъхан към демократичните полезности. Дали ще съумеят ще зависи от възобновяване на възприятието за национална еднаквост и цел вкъщи.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автори Франсис Фукуяма
Пикът на американската надмощие продължи по-малко от 20 години - от рухването на Берлинската стена през 1989 година до финансовата рецесия през 2007 - 2009 година Страната доминираше в доста области - военна, икономическа, политическа и културна. Пикът на американското надменност беше нахлуването в Ирак през 2003 година, когато се надяваше да може да промени освен Ирак и Афганистан (където влезе две години по-рано), само че и целия Близък изток. Америка надцени успеваемостта на военната мощност в налагането на дълбоки политически промени, като в това време подцени въздействието на своя стопански модел на свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието приключи със затъването на войските на Съединени американски щати в две войни против бунтовници и интернационална финансова рецесия, която акцентира голямото неравноправие вследствие на глобализацията, ръководена от Америка.
Дървеници в пода
Степента на еднополюсно превъзходство от този интервал е относително рядко срещана в историята и светът се връща към по-нормалното си положение - многополюсен, като Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове получават власт при сравнение с Америка. Крайният резултат на протичащото се в Афганистан върху геополитиката евентуално ще бъде дребен. Америка към този момент е преживявала унизително проваляне, когато се изтегли от Виетнам през 1975 година, само че бързо възвърна своето владичество в границите на малко повече от десетилетие. Много по-голямото предизвикателство за световната позиция на Съединени американски щати е вътрешно.
Американското общество е надълбоко поляризирано и му е мъчно да откри консенсус за съвсем всичко. Тази поляризация стартира по стандартните политически въпроси като налозите и абортите, само че от този момент прерасна в яростна битка за културната еднаквост. Обикновено огромна външна опасност като пандемия би трябвало да бъде мотив жителите да се обединят към общ отговор. Но рецесията с COVID-19 послужи по-скоро за задълбочаване на разделянето на Америка, като общественото разграничаване, носенето на маски и в този момент имунизирането се преглеждат не като ограничения за публичното здраве, а като политически маркери. Тези спорове се разпространиха във всички аспекти на живота - от спорта до марките потребителски артикули, които американците от синия и аления тим купуват.
Реклама
Поляризацията към този момент непосредствено визира външната политика. При ръководството на Обама републиканците заеха ястребова позиция и осъдиха демократите за опита за натискане на копчето Reset с Русия и хипотетичната доверчивост във връзка с президента Владимир Путин. Доналд Тръмп обърна позицията, като намерено прегърна Путин, а през днешния ден почти половината от републиканците имат вяра, че демократите съставляват по-голяма опасност за американския метод на живот, в сравнение с Русия.
По отношение на Китай има по-очевиден консенсус - и републиканците, и демократите са съгласни, че страната е опасност за демократичните полезности. Но това надалеч не е задоволително. Много по-голям тест за американската външна политика от Афганистан ще бъде Тайван, в случай че бъде подложен на директна китайска офанзива. Ще бъдат ли подготвени Съединени американски щати да жертват своите синове и дъщери в името на независимостта на този остров? Или биха ли в действителност Съединени американски щати рискували боен спор с Русия, в случай че тя нахлуе в Украйна? Това са съществени въпроси без лесни отговори, само че аргументираният спор за американския народен интерес евентуално ще се организира най-вече през обектива на това по какъв начин той въздейства на битката сред партиите.
Най-големият политически погром за първата година на администрацията на президента Джо Байдън е неспособността й да възнамерява съответно за бързия колапс в Афганистан. Байдън допусна, че изтеглянето е належащо, с цел да се концентрира върху по-големите провокации в лицето на Русия и Китай. Надявам се да е сериозен по този въпрос. Барак Обама по този начин и не е съумя да направи " завоя " към Азия, защото Америка остана фокусирана върху битката с бунтовниците в Близкия изток. През 2022 година актуалната администрация би трябвало да преразпредели както ресурсите, по този начин и политическото внимание към други места, с цел да възпира геополитическите противници и да се ангажира със съдружниците си.
Няма възможност Съединени американски щати да си възвърнат предходния статут на хегемон, нито би трябвало да се стремят да го създадат. Това, на което може да се надяват, е да поддържат с страни съидейници международен ред, другарски надъхан към демократичните полезности. Дали ще съумеят ще зависи от възобновяване на възприятието за национална еднаквост и цел вкъщи.
Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автори Франсис Фукуяма
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ