Пазарната икономика ни връхлетя и обърна тотално семейния стандарт от соца
Ужасно мъчно е да опишеш на актуалния човек какво е да прекрачиш в паралелна действителност - от 80-те в 90-те години на предишния век. От дъното на Колкината дупка (най-дълбоката пещера в България) да се окажеш непосредствено в окото на пазарната стопанска система.
Днешният младеж е чувал за социализма, учил е по “Човек и общество ” за рухването на Берлинската стена и за 10 ноември 1989-а, мисли си, че е наясно с драмите на нашата младост до такава степен, че тематиката към този момент му е досадна. Така и не съумява да усети нашето неспокойствие и цялостен шок, не схваща тъкмо по какъв начин демокрацията пристигна и прекатурна целия ни свят.
Проблемът не е в слушателите, а в разказвачите. В желанието си да пресъздадат мащаба на измененията, довели до ново преразпределение на света, те подминават въздействащите елементи, в които се крие дяволът. Не съумяват да предизвикат асоциативното мислене на аудиторията.
Историята за превеса на американските пред съветските сфери на въздействие след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа притегля ненапълно студентите в историческите факултети. Останалите съвременни младежи биха предпочели да научат къде се корени традицията във всеки български дом да има найлонов плик, цялостен с доста найлонови пликове. Или пък за какво човек би съжалявал, че повече няма смисъл да носи в джоба си
20 стотинки, вързани с конец
Битът на отминалите столетия е най-труден за пресъздаване, човек научава от историческите извори маршрутите на Кръстоносните походи до най-незначителни детайлности, само че няма никаква визия дали воините на Христа са носили ножички за нокти в дисагите си, или от какво са направени подметките им, с цел да извървят пътя от Рим до Йерусалим.
Жалко е! Хората инстинктивно съпоставят предишното със личното си всекидневие. Не е неприятно да покажеш маслен портрет на Екатерина Велика от Фьодор Рокотов, само че печелиш 100 % вниманието на съвременниците на COVID-19, в случай че им прочетеш писмото на съветската императрица за неотложната потребност от имунизация против едра шарка, изпратено през 1787 година до граф Пьотр Румянцев, генерал-губернатор на Малорусия.
В началото на 90-те истинската революция в България се усеща най-силно
зад политическите промени, в душите, само че и в домовете, където внезапно кретащият половин век сиромашки обичай се ъпгрейдва до стандарта на капиталистическите семейства. Такава действителност инстинктивно се пресъздава, нейните комични парадокси са почтени за епос.
Да вземем найлоновите пликове. В соца “Те такова животно нема ”, както споделил шопът, виждайки за първи път жираф в зоопарка. Само богоизбрани и късметлии имат плик, на който написа “Кореком ”, пазят го цялостен живот като златната халка на баба си, с цел да го завещаят на своите наследници.
Още по-куриозно е, че единствената стока на социалистическия пазар, която се продава в пълен, много противен на пипане непрогледен найлонов плик, е не друго, а прясното мляко.
За непросветените следва изложение за приложимост: деликатно се орязват двете остри връхчета - през едната дупчица наличието се излива в млекарче (специален съд с двойно дъно, цялостно с вода, с цел да не загаря млякото, до момента в който се вари, а се постанова варене, тъй като не е пастьоризирано). Другата дупчица се прави, с цел да циркулира въздухът. После с ножицата се отваря горната част, измива се усърдно и се закача да съхне с щипка на простора. Така
ден след ден се събират тия скъпи продукти,
в които човек може да повърне, в случай че му стане неприятно в москвича на път за морето, или да си запази вътре от влагата нещо малко, само че пъклен значимо.
След рухването на режима и навлизането на западни артикули даже най-скромният български консуматор е презадоволен откъм найлонов амбалаж, само че навиците умират постепенно и “хубавите пликове ” до ден сегашен се пазят за всеки случай.
Докато сме на лактозна вълна, допълням, че в тъмните социалистически години на никого не му минава и през разум опцията цеденото кисело мляко да се продава готово в магазина. Практикува се изцеждане по незабравима със своята хармония технология - две кофички нормално краве кисело мляко се изсипват в огромен тензух, който се завързва като бохча за батерията и се провесва над мивката. Прилича на постепенно капещо и спихващо виме, държи се една нощ и е готово.
Споменатите нагоре 20 стотинки са друга мощна метафора на родния социалистически талант. Това са монетите, с които работят уличните телефони до идването на свободата. Безброй жители си носят на всички места такава паричка с майсторски пробита дребна дупчица, през която минава конец. Пускат я в отвора на телефона по този начин, че конецът да остане извън, и завъртат шайбата. Когато си свършат диалога, дръпват конеца и си прибират стотинката.
Както споделя Корнелия Нинова, на тези предприемчиви българи “демокрацията им лиши доста ”. Стотинките са отстранени, стартират да се продават фонокарти за уличните телефони, които не се поддават на обработка в домашни условия.
Над домакините обаче през 90-те се изсипва невъобразим рог на изобилието, безусловно ги подвига на крайници. До рухването на Берлинската стена и появяването на кофи с парцали на пръчка подът се мие на колене със остаряла тениска или скъсани гащи. По същото време Съединени американски щати изпращат хора на Луната.
Естествено, в тези времена руските прахосмукачки са голяма полезност - мощни, гръмогласни като претрупана дъскорезница и тежки, колкото буре с жълтици. След като си минеш панелката, би трябвало да полегнеш, с цел да не припаднеш. Но настава смяната, един ден магазините се напълват с нови, леки, маневрени, лесни за разчистване и високо ефикасни западни модели - смучеш и пееш! Банкет ти иде да дадеш.
Само щрихирам, че до началото на 90-те години дамска превръзка и памперс са виждали само щастливците с достъп до “Кореком ” и работилите зад граница. Останалият народ купува от аптеките лигнин на големи листове. Дават ги на дебело руло, завито с амбалажна хартия. Пакетът е непосредствен по размер до 11-литрова туба минерална вода и също толкоз комфортен за носене.
Бяха поръчали на татко ми, който имаше привилегията постоянно да пътува на Запад с националните тимове по битка, 10 пакета памперси за новородената ми братовчедка. Върна се с осем. Трябвало да остави два на митничарката, която за малко да му конфискува всичките.
В интервала на огромното нямане през 1995-а, когато демократичната стопанска система изпада в дълбока рецесия, контрабандата изживява най-големия си напредък. Във ведомствата се
разпродават скрито и по неведоми пътища скъпи артикули от първа нужда,
в това число стекове нелегално импортирани цигари и детски космонавтчета.
Бях още студентка тогава, само че работех. Веднъж в редакцията някой уреди доставка на дамски превръзки и тоалетна хартия. Същата вечер родителите ми ме посрещнаха вкъщи, все едно им носех Харвардска тапия, такава наслада беше.
Макар преходът да изкоренява множеството архаични съоръжения от бита на българина, несигурността през първото десетилетие от свободата го принуждава да поддържа редица изконни обичаи, избавили не едно и две генерации от гладна гибел.
Докато в кухнята са подредени гордо мостри на западната хранително-вкусова индустрия, на балконския шир се сушат пратени от село суджуци. Ако фамилията живее на невисок етаж, подковите са върху дискретно опряна на парапета точилка, с цел да не се виждат от улицата и да не притеглят крадци. А в килерите се гушат на етажи буркани с лютеница, компоти, сладка и прочие хоуммейд деликатеси. В края на зимния сезон капачките се връщат дружно с бурканите на “мамини ”, щото следващата година я има, я няма.
Поддръжката на персоналния автомобил също претърпява необикновен напредък в пазарната стопанска система. Антифризът да вземем за пример дълги години е дефицитна стока и продължава да се намира рядко при започване на 90-те. За сметка на това под път и над път се продава на ниска цена алкохол менте, който не по-зле защищава чистачките от заледяване. Българската кола се познава по нетърпимата смрад на бъчва, само че видимостта през предното стъкло е кристална.
По времето на кабинетите “Беров ” и “Виденов ” битовите обири са част от екзотиката и жителите разполагат с боеприпас от придобивки за запазване на персоналните си коли. Перлите в короната на тази печална промишленост са неотваряема капачка за контейнер, “бастун ”, който блокира кормилото, ръчно направени стоманени решетки върху предните фарове на “Лада ” 2105, 2106 и 2107, секретни болтове за колелата, дигитален имобилайзер и най-великото откритие - свалящ се панел на радиото. Ако не е снабдена с тези защитни ограничения, всяка оставена без контрол кола може да осъмне опоскана до неразбираемост.
Музиката и киното постоянно са вълнували българското общество, ползата му към аудио-визуалната просвета не се прекършва макар жестоката изолираност, в която живее до 1989-а. Всяка плоча на Елвис Пресли и “Бийтълс ”, купена на черния пазар, като факел озарява душите. Когато международният механически напредък вкарва аудиокасетите, у нас се слага началото на бизнеса с презаписи.
Схемата е напълно елементарна: някой внася контрабандно един албум, да кажем на АBBA, и огромно количество празни касети, върху които механически асове презаписват оригинала. На кутийките написа с черен маркер “АBBA-Live ”, продават се по 10 лв. парчето. Огромен оборот става, тъй като по същото време междинната работна заплата е някъде към 80 лв.. За качество на записите няма смисъл да се приказва въобще, на българското ухо му звучат съвършено, то няма база за съпоставяне.
Този бизнес внезапно умира, когато първо в “Кореком ”, а след това и на битака стартират да продават двукасетъчни касетофони. С настъпването на 90-те обаче се разпростира напълно нова, още по-масова и доходна ниша - видеокасетите.
Интересно е да се знае, че българите се доставят с видеоустройства още през 80-те, само че
касети с филми, изключително западни, се намират извънредно мъчно
и рядко. В тази сфера нещата не потръгват стремглаво, като при аудиозаписите и видеата дълго прашасват в холните секции. Желязната завеса обаче рухва и няма кой да спре киноманите да утолят 45-годишния си апетит за съвременни филми.
Няма град, квартал, махала или село без най-малко една видеотека в гараж, трафопост, мазе, каквото и да е свободно пространство. Собствениците им преуспяват, стартират да вършат видеотечни вериги, парите напряко валят върху тях.
Първото, което прави българинът през 90-те, когато се нанася в ново жилище, не е да си пломбира водомера или да си смени адресната регистрация - неотложно се абонира във видеотеката. Аз персонално бях клиент на три, непрекъснато мъкнех напред-назад касети на камари.
Когато през 1998-а даваха церемонията за премиите “Оскар ” ние към този момент бяхме гледали всички номинирани и наградени филми: “Титаник ”, “Добрият Уил Хънтинг ”, “Поверително от LA ”, “Колкото, толкоз ”, “Амистад ”, “Мъже в черно ”. Такова нещо в соца и насън не ни се е случвало.
Ето по този начин, в случай че описваме на децата за огромния преход, тематиката няма да им се коства досадна - още ще желаят!
Диляна Ценова,
Днешният младеж е чувал за социализма, учил е по “Човек и общество ” за рухването на Берлинската стена и за 10 ноември 1989-а, мисли си, че е наясно с драмите на нашата младост до такава степен, че тематиката към този момент му е досадна. Така и не съумява да усети нашето неспокойствие и цялостен шок, не схваща тъкмо по какъв начин демокрацията пристигна и прекатурна целия ни свят.
Проблемът не е в слушателите, а в разказвачите. В желанието си да пресъздадат мащаба на измененията, довели до ново преразпределение на света, те подминават въздействащите елементи, в които се крие дяволът. Не съумяват да предизвикат асоциативното мислене на аудиторията.
Историята за превеса на американските пред съветските сфери на въздействие след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа притегля ненапълно студентите в историческите факултети. Останалите съвременни младежи биха предпочели да научат къде се корени традицията във всеки български дом да има найлонов плик, цялостен с доста найлонови пликове. Или пък за какво човек би съжалявал, че повече няма смисъл да носи в джоба си
20 стотинки, вързани с конец
Битът на отминалите столетия е най-труден за пресъздаване, човек научава от историческите извори маршрутите на Кръстоносните походи до най-незначителни детайлности, само че няма никаква визия дали воините на Христа са носили ножички за нокти в дисагите си, или от какво са направени подметките им, с цел да извървят пътя от Рим до Йерусалим.
Жалко е! Хората инстинктивно съпоставят предишното със личното си всекидневие. Не е неприятно да покажеш маслен портрет на Екатерина Велика от Фьодор Рокотов, само че печелиш 100 % вниманието на съвременниците на COVID-19, в случай че им прочетеш писмото на съветската императрица за неотложната потребност от имунизация против едра шарка, изпратено през 1787 година до граф Пьотр Румянцев, генерал-губернатор на Малорусия.
В началото на 90-те истинската революция в България се усеща най-силно
зад политическите промени, в душите, само че и в домовете, където внезапно кретащият половин век сиромашки обичай се ъпгрейдва до стандарта на капиталистическите семейства. Такава действителност инстинктивно се пресъздава, нейните комични парадокси са почтени за епос.
Да вземем найлоновите пликове. В соца “Те такова животно нема ”, както споделил шопът, виждайки за първи път жираф в зоопарка. Само богоизбрани и късметлии имат плик, на който написа “Кореком ”, пазят го цялостен живот като златната халка на баба си, с цел да го завещаят на своите наследници.
Още по-куриозно е, че единствената стока на социалистическия пазар, която се продава в пълен, много противен на пипане непрогледен найлонов плик, е не друго, а прясното мляко.
За непросветените следва изложение за приложимост: деликатно се орязват двете остри връхчета - през едната дупчица наличието се излива в млекарче (специален съд с двойно дъно, цялостно с вода, с цел да не загаря млякото, до момента в който се вари, а се постанова варене, тъй като не е пастьоризирано). Другата дупчица се прави, с цел да циркулира въздухът. После с ножицата се отваря горната част, измива се усърдно и се закача да съхне с щипка на простора. Така
ден след ден се събират тия скъпи продукти,
в които човек може да повърне, в случай че му стане неприятно в москвича на път за морето, или да си запази вътре от влагата нещо малко, само че пъклен значимо.
След рухването на режима и навлизането на западни артикули даже най-скромният български консуматор е презадоволен откъм найлонов амбалаж, само че навиците умират постепенно и “хубавите пликове ” до ден сегашен се пазят за всеки случай.
Докато сме на лактозна вълна, допълням, че в тъмните социалистически години на никого не му минава и през разум опцията цеденото кисело мляко да се продава готово в магазина. Практикува се изцеждане по незабравима със своята хармония технология - две кофички нормално краве кисело мляко се изсипват в огромен тензух, който се завързва като бохча за батерията и се провесва над мивката. Прилича на постепенно капещо и спихващо виме, държи се една нощ и е готово.
Споменатите нагоре 20 стотинки са друга мощна метафора на родния социалистически талант. Това са монетите, с които работят уличните телефони до идването на свободата. Безброй жители си носят на всички места такава паричка с майсторски пробита дребна дупчица, през която минава конец. Пускат я в отвора на телефона по този начин, че конецът да остане извън, и завъртат шайбата. Когато си свършат диалога, дръпват конеца и си прибират стотинката.
Както споделя Корнелия Нинова, на тези предприемчиви българи “демокрацията им лиши доста ”. Стотинките са отстранени, стартират да се продават фонокарти за уличните телефони, които не се поддават на обработка в домашни условия.
Над домакините обаче през 90-те се изсипва невъобразим рог на изобилието, безусловно ги подвига на крайници. До рухването на Берлинската стена и появяването на кофи с парцали на пръчка подът се мие на колене със остаряла тениска или скъсани гащи. По същото време Съединени американски щати изпращат хора на Луната.
Естествено, в тези времена руските прахосмукачки са голяма полезност - мощни, гръмогласни като претрупана дъскорезница и тежки, колкото буре с жълтици. След като си минеш панелката, би трябвало да полегнеш, с цел да не припаднеш. Но настава смяната, един ден магазините се напълват с нови, леки, маневрени, лесни за разчистване и високо ефикасни западни модели - смучеш и пееш! Банкет ти иде да дадеш.
Само щрихирам, че до началото на 90-те години дамска превръзка и памперс са виждали само щастливците с достъп до “Кореком ” и работилите зад граница. Останалият народ купува от аптеките лигнин на големи листове. Дават ги на дебело руло, завито с амбалажна хартия. Пакетът е непосредствен по размер до 11-литрова туба минерална вода и също толкоз комфортен за носене.
Бяха поръчали на татко ми, който имаше привилегията постоянно да пътува на Запад с националните тимове по битка, 10 пакета памперси за новородената ми братовчедка. Върна се с осем. Трябвало да остави два на митничарката, която за малко да му конфискува всичките.
В интервала на огромното нямане през 1995-а, когато демократичната стопанска система изпада в дълбока рецесия, контрабандата изживява най-големия си напредък. Във ведомствата се
разпродават скрито и по неведоми пътища скъпи артикули от първа нужда,
в това число стекове нелегално импортирани цигари и детски космонавтчета.
Бях още студентка тогава, само че работех. Веднъж в редакцията някой уреди доставка на дамски превръзки и тоалетна хартия. Същата вечер родителите ми ме посрещнаха вкъщи, все едно им носех Харвардска тапия, такава наслада беше.
Макар преходът да изкоренява множеството архаични съоръжения от бита на българина, несигурността през първото десетилетие от свободата го принуждава да поддържа редица изконни обичаи, избавили не едно и две генерации от гладна гибел.
Докато в кухнята са подредени гордо мостри на западната хранително-вкусова индустрия, на балконския шир се сушат пратени от село суджуци. Ако фамилията живее на невисок етаж, подковите са върху дискретно опряна на парапета точилка, с цел да не се виждат от улицата и да не притеглят крадци. А в килерите се гушат на етажи буркани с лютеница, компоти, сладка и прочие хоуммейд деликатеси. В края на зимния сезон капачките се връщат дружно с бурканите на “мамини ”, щото следващата година я има, я няма.
Поддръжката на персоналния автомобил също претърпява необикновен напредък в пазарната стопанска система. Антифризът да вземем за пример дълги години е дефицитна стока и продължава да се намира рядко при започване на 90-те. За сметка на това под път и над път се продава на ниска цена алкохол менте, който не по-зле защищава чистачките от заледяване. Българската кола се познава по нетърпимата смрад на бъчва, само че видимостта през предното стъкло е кристална.
По времето на кабинетите “Беров ” и “Виденов ” битовите обири са част от екзотиката и жителите разполагат с боеприпас от придобивки за запазване на персоналните си коли. Перлите в короната на тази печална промишленост са неотваряема капачка за контейнер, “бастун ”, който блокира кормилото, ръчно направени стоманени решетки върху предните фарове на “Лада ” 2105, 2106 и 2107, секретни болтове за колелата, дигитален имобилайзер и най-великото откритие - свалящ се панел на радиото. Ако не е снабдена с тези защитни ограничения, всяка оставена без контрол кола може да осъмне опоскана до неразбираемост.
Музиката и киното постоянно са вълнували българското общество, ползата му към аудио-визуалната просвета не се прекършва макар жестоката изолираност, в която живее до 1989-а. Всяка плоча на Елвис Пресли и “Бийтълс ”, купена на черния пазар, като факел озарява душите. Когато международният механически напредък вкарва аудиокасетите, у нас се слага началото на бизнеса с презаписи.
Схемата е напълно елементарна: някой внася контрабандно един албум, да кажем на АBBA, и огромно количество празни касети, върху които механически асове презаписват оригинала. На кутийките написа с черен маркер “АBBA-Live ”, продават се по 10 лв. парчето. Огромен оборот става, тъй като по същото време междинната работна заплата е някъде към 80 лв.. За качество на записите няма смисъл да се приказва въобще, на българското ухо му звучат съвършено, то няма база за съпоставяне.
Този бизнес внезапно умира, когато първо в “Кореком ”, а след това и на битака стартират да продават двукасетъчни касетофони. С настъпването на 90-те обаче се разпростира напълно нова, още по-масова и доходна ниша - видеокасетите.
Интересно е да се знае, че българите се доставят с видеоустройства още през 80-те, само че
касети с филми, изключително западни, се намират извънредно мъчно
и рядко. В тази сфера нещата не потръгват стремглаво, като при аудиозаписите и видеата дълго прашасват в холните секции. Желязната завеса обаче рухва и няма кой да спре киноманите да утолят 45-годишния си апетит за съвременни филми.
Няма град, квартал, махала или село без най-малко една видеотека в гараж, трафопост, мазе, каквото и да е свободно пространство. Собствениците им преуспяват, стартират да вършат видеотечни вериги, парите напряко валят върху тях.
Първото, което прави българинът през 90-те, когато се нанася в ново жилище, не е да си пломбира водомера или да си смени адресната регистрация - неотложно се абонира във видеотеката. Аз персонално бях клиент на три, непрекъснато мъкнех напред-назад касети на камари.
Когато през 1998-а даваха церемонията за премиите “Оскар ” ние към този момент бяхме гледали всички номинирани и наградени филми: “Титаник ”, “Добрият Уил Хънтинг ”, “Поверително от LA ”, “Колкото, толкоз ”, “Амистад ”, “Мъже в черно ”. Такова нещо в соца и насън не ни се е случвало.
Ето по този начин, в случай че описваме на децата за огромния преход, тематиката няма да им се коства досадна - още ще желаят!
Диляна Ценова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ