След 50 години пламъци: Портата към Ада спира да гори
Ужaсният 1 000°C кратер на " врата към Ада ", ситуиран в сърцето на каракумската пустиня в Туркменистан, най-сетне наподобява като че ли може да спре към този момент да гори - след близо 50 години.
Как се появи този " Ад "? През 1971 година руски геолози пробиват в газово находище, при което се образува гигантска дупка. За да избегнат отровните газове, те запалили газа, надявайки се огънят да изгасне за дни. Вместо това - пламъкът продължава и до през днешния ден.
Кратерът е необятен към 70 м и бездънен към 20 м и на моменти огненият му борд е бил забележим от километри. Той се е трансформирал в мощна туристическа атракция - хората разпъват палатки край него и през нощта гледат по какъв начин пламъци танцуват в мрака.
Пламъците обаче фрапантно са намалели - те към този момент са до 3 пъти по-малки в сравнение с в пиковите години. Най-очевидни са единствено при самия борд на кратера. Ирина Луриева от държавната компания Turkmengaz удостоверява: " Преди голямото зарево се виждаше от няколко километра. Днес остава единствено тленен огън. "
През 2013 година откривателят Джордж Курунис исторически слиза до самото дъно, търсейки бактерии в екстремални условия - с цел да научим по какъв начин би могъл да съществува живот на сходни места. Туркменистанското държавно управление неведнъж дискутира опцията за запечатване, само че естественото понижаване на горивото може би ще докара до решение без човешка интервенция, отбелязва Science Alert.
Как се появи този " Ад "? През 1971 година руски геолози пробиват в газово находище, при което се образува гигантска дупка. За да избегнат отровните газове, те запалили газа, надявайки се огънят да изгасне за дни. Вместо това - пламъкът продължава и до през днешния ден.
Кратерът е необятен към 70 м и бездънен към 20 м и на моменти огненият му борд е бил забележим от километри. Той се е трансформирал в мощна туристическа атракция - хората разпъват палатки край него и през нощта гледат по какъв начин пламъци танцуват в мрака.
Пламъците обаче фрапантно са намалели - те към този момент са до 3 пъти по-малки в сравнение с в пиковите години. Най-очевидни са единствено при самия борд на кратера. Ирина Луриева от държавната компания Turkmengaz удостоверява: " Преди голямото зарево се виждаше от няколко километра. Днес остава единствено тленен огън. "
През 2013 година откривателят Джордж Курунис исторически слиза до самото дъно, търсейки бактерии в екстремални условия - с цел да научим по какъв начин би могъл да съществува живот на сходни места. Туркменистанското държавно управление неведнъж дискутира опцията за запечатване, само че естественото понижаване на горивото може би ще докара до решение без човешка интервенция, отбелязва Science Alert.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ