Уж си седя на терасата, уж си чопля носа и

Уж си седнал съм на терасата, сякаш си човъркам носа и виждам по какъв начин гълъбите са я осрали цялата. " Що ми трябваше такава огромна тераса, да беше два на два, нямаше да смеят да серат тука, а да летят на възбог, при дърдавците и белоглавите лешояди " - мисля си. " Дали да стана да я премета, или да я изчегъртам, или да я измия... "
После се сещам, че терасата не е моя. Тоест моя е, но е записана като не моя, а като част от международното културно завещание. Или не че е част от международното културно завещание, ами е присъвукупена към това завещание като артефакт от античното умеене на хората тука да пекат скара, кебапчета и други услаждащи живота мръвки. 
Моя ли е, или не, в края на краищата не е ваша работа, а държавна. Затова ставам да си препека малко джигерче на скарата, само че едно изключително безсрамно пернато скача на нея и я белязва с бяло, воднисто леке.
Това не са гълъби, а злокобни месоядни хищници, мисля си. Мутанти някакви. 
Те несъмнено по тази причина се въртят тука, мамицата им, с грозни, нахални пилета - мисля още. Осраха ми и душата, и службата, и квадратите. Оставям джигерчето и скачам от квадрат А 1 на квадрат В 3 с парцала, там едно рошаво пернато с забележима наслада се изаква на метеното. 
- Измитай се, пуйко нещастна, фитка недоклана - аз знам десетки езици, имам стотици награди и хиляди заслуги, с цел да ми цапат високата тераса посерковци като вас - викнах яростно. 
Ако го бях спипал, щях да му извия врата като на непознат шпион. Ама то литна, кацна на парапета и с човешки глас измуча:
- Невърмор! 
- Какъв невърмор бе, ти гълъб ли си, гарван ли си, или си изверг, който спретва клевети, с цел да съсипе кариерата на хората? Няма ли да ме оставиш най-сетне да видя бял ден и държавна работа без душмани?
- Невърмор - отвърна гадното пиле и се издриска на С 2. 
- Ах ти, мушморок трагичен, гнида любопитна, подлога папарашка, не знаеш ли, че мен ме почита Големият шеф? Горе? Че персонално ме придвижва през талазите на времето? Не знаеш ли, че той в огъня ще стъпи за мене, изключително в случай че го натиснат по дипломатическия мазол? А, въшко перната? Не знаеш ли, че мога да бъда консул и на някоя екзопланета, в случай че желая?
- Невърмор - отвърна клюнестият урод, и се преметна като гълъб преметач. Но си беше с противен, чугунен клюн като тръба от вторични първични материали. 
- Ако те сбарам, ще направя от тебе кайма с пера! Паеля Валенсиана ще направя от тебе, сврако проклета! - изревах грозно. И се разсъниха. 
Бях плувнал в пот, чаршафът беше се усукал към мене като иберийски смок. Реалност и фикция ми се смесиха в особен артикул на жегата. 
Огледах се деликатно.
От една страна, терасата си беше насрана. От друга, обаче усещах нараснало познание на езици, лекост в мисленето, известна окриленост на духа и архангелска поддръжка откъм гърба.
Пипнах се, а там една брошура на Едгар По ме притиснала по-интимно. От нея ще да ми е бил кошмарът, рекох си. Запратих я на терасата с шут. А тя като че изграчи. И отново " Невърмор ". 
Но може да ми се е причуло от вятъра.