Уж е лято, уж е отпускарски сезон, уж (трябва) да

Уж е лято, сякаш е отпускарски сезон, сякаш (трябва) да няма вести, само че гадостите по света и у нас не свършват. Повтаряме ги, потретваме ги, умножаваме ги – нали сме на работа. И забравяме да погледнем към положителното.
А има потребност и то голяма. Не може да се живее все с неприятния образец. Не може непрекъснато политически мизерии, незаконни действия – убийства, грабежи, палежи, не може естествени нещастия. Мозъкът загнива, душата оскотява – и малко по малко преставаме да сме хора.
Затова, с голямо опрощение за огромното забавяне – реверанс пред шестима млади българи. Пред Наско, пред Ники, пред Миро, пред Любен, пред Мишо, пред Стоян. Благодаря Ви, че Ви има – същински хора, същински мъже!
Чудите се кои са ли? Да, за тях място нямаше по телвизията. Нямаше кореспонденти да тичат с микрофони, нямаше задъхани въпроси " по какъв начин се чувствате ". А заслужават да има. Защото рискуваха личния си живот, с цел да спасят непознат.
Посред нощ, откакто виждат във Фейсбук фотографията на Радка Стоименова, която са забелязали по-рано денем, до момента в който били на риба на езерото " Рибката " в Смолянско, те се връщат отново там и съумяват да извадят от водата решилата да се удави жена. Правят го, въпреки че Мирослав не може да плува добре. Само човек, който не е попадал в студените и тъмни води на езеро или язовир не знае какъв смут е това. Инстинктивен, смрязяващ до мозъка на костите боязън, който сковава всяка част, всяка клетка на тялото. И можеш да мислиш само за едно – по какъв начин да спасиш кожата. Малцина са тези, чиято душа надвива над инстинкта за самозапазване. Тези хора са герои.
Още един път – благодаря Ви, мъже. Не като родственик или непосредствен на Радка, която, за жалост, по-късно умря, а като човек. Постъпки като вашата ни дават образец по какъв начин да бъде хора, по какъв начин да бъде по-добри хора. Бъдете здрави – и нека ние имаме мотив да оповестяваме за действия като вашата по-често!
Автор: Ивайло Ачев