Уинстън Чърчил с президента Труман са снимани след произнасяне на

Уинстън Чърчил с президента Труман са снимани след изговаряне на речта във Фултън, Мисури на 5 март 1946 година AP Photo

“От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса. Зад тази завеса са останали столиците на доста остарели страни в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Всички тези фамозни градове и популацията на страните им cе намират в руската част, и те всички в една или друга форма са подложени освен на руското въздействие, само че и на един огромен и увеличаващ се надзор от Москва. ” Това са думи на Уинстън Чърчил (министър-председател на Англия от 1940 година до 1945 г.), произнесени на 5 март 1946 година, във Фултън, Съединени американски щати.

Чърчил произнася тирада в Уестминстърския лицей в града, която се свързва с началото на така наречен Студена война. Цялата тирада е отдадена на тогавашната интернационална конюнктура. С нея той прави известен термина " желязна завеса ", въпреки че метафората е употребена и преди този момент - да вземем за пример от Василий Розанов в книгата му " Апокалипсисът на нашето време " (1918 г.), а по-късно и от Гьобелс (Das Jahr 2000, ” Das Reich, 25 February 1945).  

Във Фултън Чърчил приказва за желанието на Съюз на съветските социалистически републики да популяризира безгранично своята " мощност и теория " и в тази връзка приканва Англия и Съединени американски щати " неуморно и храбро " да прокарват правилата на независимост и човешки права. 

В изданието “Български бюлетин ” от март 1946 година, са оповестени, с изключение на речта на Чърчил, и къс коментар на президента на Съединени американски щати Труман и изявление с ръководителя на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин. 

Ето каква е хронологията на събитията, непокътната в архивите на Българска телеграфна агенция:

Вашингтон, 5 март 1946 година /Ройтер/ Председателят Труман и господин Чърчил отпътуваха през днешния ден с председателския трен за Фултън /Мисури/, където някогашният английски министър-председател ще произнесе тирада.

***
Фултън /Мисури/, 5 март 1946 година /Ройтер/. В речта си, произнесена в Уестминстър Колидж тук, през днешния ден Уинстън Чърчил сподели: ’’Нито напъните за попречване на войната, нито непрекъснатото усилване на международната организация ще бъдат осъществени без това, което аз нарекох братско съдружие на говорещите британски език нации. Това значи едни особени връзки сред английската имперска общественост и Съединените щати. Братското съдружие изисква освен засилващо се другарство и взаимно съгласие сред нашите два обширни, само че сродни публични градежа, само че и продължаването на тесните връзки сред нашите военни съветници, водещи до общото изследване на вероятните рискове, еднаквостта на оръжията и пособията за образование и размяната на офицери и кадети в колежите. То би трябвало да съдържа продължаването на сегашните удобства за взаимната сигурност посредством общо потребление на всички морски и въздушни бази, които се имат от едната или от другата страна в целия свят. Това може би ще удвои подвижността на американската флота и въздухоплаване. ” (…)

Чърчил предложи незабавно да се достави Организацията на Обединените нации с интернационална въоръжена мощ. В това отношение, сподели той, ние можем да вървим единствено малко по малко, само че би трябвало да стартираме в този момент. Аз предлагам всяка от силите да бъде поканена да посвети прочут брой въздушни ескадри на работа на международната организация. Обаче, продължи той, би било “погрешно и неблагоразумно ” да се разкрият на Организация на обединените нации тайните на атомната бомба в този момент и би било незаконно безумство те да бъдат пръснати в тоя още раздорен и несплотен свят. (…)

Той настоя, “мрачните обстоятелства ” да бъдат прегледани намерено и направи разлика сред оптимизма на света след изработването на Версайския контракт и настоящето въодушевление. Той сподели: " В ония дни имаше безгранична убеденост, че войните са свършени. Аз не виждам и не усещам същата убеденост в този момент. От друга страна, аз отхвърлям мисълта, че една нова война е неизбежна и още повече, че тя е идна. Понеже съм доста сигурен, че нашите бъднини са в личните ни ръце и, че ние имаме мощност да спасим бъдещето, аз усещам дълг да се изкажа в този момент. Аз нямам доверие, че Русия желае война. Онова, което тя желае, е плодовете на войната и безкрайното разширявано на нейната мощност и доктрини. ”
(…)
Ако ние се придържаме правилно към хартата на Обединените нации и вървим напред в улегнала и сдържана мощност, като не търсим непозната земя или съкровища и като не се стараем да турим случайно надзор върху мислите на хората, в случай че всички английски морални и материални сили и убеждения се прибавят към вашите в братско съдружие, необятните пътища на бъдещето ще бъдат свободни освен за нас, само че и за всички, освен за наше време, само че и за идния век. “

***

Цялата тирада на Уинстън Чърчил е оповестена в бюлетина на Българска телеграфна агенция на идващия ден: 

Фултън /Мисури/, 6 март 1946 година /Ройтер/ В речта си произнесена тук, в Уестминистър Колеж, през вчерашния ден господин Уинстън Чърчил сподели: “Много рядка, може би изключителна чест е едно частно лице да бъде показано на университетските среди от ръководителя на Съединени американски щати. Зает с толкоз грижи и отговорности - нежелателни феномени, които той посреща с неотстъпчивост - ръководителят предприе едно пътешестване от 2000 километра, с цел да се даде едно тържествено значение на днешната ни среща и да ми се даде опция да се изкажа пред тази родствена нам страна, както и пред моите сънародници и може би някои други страни. Председателят Труман ви сподели, че неговото предпочитание, а аз съм убеден, че това е и ваше предпочитание, аз изцяло свободно да дам моето същинско мнение в тези времена, цялостни с затруднения и неизвестности. Аз в действителност ще се възползвам от по този начин дадената ми независимост. Обаче, дано поясня, че аз не съм пристигнал като публично лице или с някаква публична задача. Аз приказвам единствено от свое лично име.
(…)
В сегашния миг Съединени американски щати се намират на върха на силата на света. Това е един съдбоносен миг за американската народна власт. Който има най-голямата мощ, носи и една страшна отговорност пред бъдещето. Съществува освен възприятието за изпълнен дълг, само че по едно и също време с това и безпокойството да не се отстъпи от постигнатите достижения.
(…)
Обаче, ще бъде неправилно и неблагоразумно да се разкрият на Организация на обединените нации тайните на атомната бомба в този момент, когато Организацията се намира още в своя зародиш. Тайната се има от Съединени американски щати, Англия и Канада. Ще бъде незаконно безумство, в случай че на тази загадка се даде неограничена публичност в настоящия миг, когато светът е още разлъчен и раздорен. Мисля, че не пречи на съня на никого в никоя страна събитието, че тайната и суровите материали за атомната бомба са основно в ръцете на американците. Аз не мисля, че нашият сън би бил така спокоен, в случай че имаше противоположното състояние и в случай че в сегашния миг някоя комунистическа или неофашистка страна притежаваха монопола на това ужасно оръжие. Тогава единствено едно заплашване с тези оръжия би могло да бъде употребявано за налагането на тоталитарни системи в свободния и либерален свят, с последствия, които биха били страхотни човек да си показа. Божията воля е отредила това да не бъде по този начин.

За нас съществува един интервал, в който ние можем свободно да си поемем мирис - преди да се яви опция да би трябвало да се оправяме с тази заплаха. Но дори и това да стане, в случай че поставим изпитание, ние ще имаме такова предимство във въздушни сили, щото те биха представлявали една резултатна спирачка за всички, които биха поискали да употребят това оръжие, или биха желали да ни заплашват с него. Евентуално, когато международната организация фактически стартира да съставлява побратимяването сред народите, тези сили биха могли да ѝ се поверят.

Сега желая да прегледам втората заплаха, която заплашва елементарните хора, а точно - тиранията. Ние не можем да си затворим очите, че свободите, на които се радват всички жители на Британската империя, не съществуват в доста страни, някои от които съставляват огромна мощ. В тези страни върху народа се постанова надзор от държавни управления, последващи известни всеобхващащи проекти. В тези страни диктатори или известни олигархии употребяват силата посредством някои привилегировани партии, или посредством провеждането на избрана политика.

В днешните сложни времена не остава на нас да се намесваме на мощ във вътрешните работи на страни, които не сме победили във войната. Обаче ние не би трябвало в никакъв случай да спрем високо да даваме публичност на великите правила на свободата и правата на индивида, които сме наследили от говорещия британски свят и които посредством Магна харта и редица други закони в предишното, намират най-хубав израз в “Декларацията за независимостта ”.
(…)
Аз изложих пред вас двете огромни рискове, които заплашват народите. Още не съм приказвал за мизерията и лишенията, които в доста случаи дават съображение за най-голяма угриженост. Обаче в случай че се отстранят заплахите на войната и на тиранията, няма никакво подозрение, че науката и взаимното съдействие в идващите няколко години биха могли да донесат на миналия през тестванията на войната свят едно благополучие, по-голямо от това, което светът до момента е виждал. (…) Аз постоянно дублирам думите, които научих преда 50 години от огромния ирландско-американски оратор Бърк Кокран - " Има задоволително за всички. Земята е една великодушна майка. Тя е подготвена да даде изобилни храни на всички нейни чада, в случай че те дадат своя труд и обработват обширните ѝ пространства в мир и правдивост. ” (…)

Сянка е паднала върху светлата съюзническа победа. Никой не знае какво Съветска Русия и нейният Комунистически интернационал считат да вършат в близко бъдеще и какви са границите, в случай че изобщо има граници, на техните пристрастености за уголемение и за вербуването на почитатели. Аз имам мощно възприятие на удивление по отношение на храбрия съветски народ и за моя другар през време на войната маршал Сталин. Симпатии и положителни усеща съществуват във Англия - убеден съм също и тука - по отношение на всичките съветски нации. Съществува желанието да се преодолеят всичките разлики и да се откри едно трайно другарство.

Ние разбираме нуждата Русия да бъде сигурна на западните си граници против всякакво обновяване на една немска експанзия. Ние я приветстваме да заеме заслуженото си място сред първите страни в света. Над всичко ние одобряваме като добре пристигнали увеличаващите се връзки сред съветския и английския народ. Обаче считам за собствен дълг да изнеса пред вас известни обстоятелства по отношение на настоящето състояние в Европа.

От гр. Шчечин в Балтийското море до Триест в Адриатическото, над континента е спусната една желязна завеса. Зад тази завеса са останали столиците на доста остарели страни в Източна Европа: Варшава, Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София. Всички тези фамозни градове и популацията на страните им се намират в руската част и те всички, в една или друга форма, са подложени освен на руското въздействие, само че и на един огромен и увеличаващ се надзор от Москва. Само славната Атина ще има свободата да реши своето бъдеще посредством едни избори, които ще бъдат осъществени под взаимен английски, американски и френски контрол.

Намиращото се под съветско въздействие полско държавно управление е било насърчено да направи големи и несправедливи неточности по отношение на Германия. Милиони германци понастоящем биват експулсирани в един невиждан мащаб. Комунистическите партии, които бяха доста дребни във всичките тези страни в Източна Европа, бяха въздигнати и им бе обещано владичество и власт, надалеч надвишаващи тяхната бройка. Тези партии понастоящем на всички места поставят старания да придобият тоталитарен надзор. В съвсем всички случаи ние виждаме държавни управления, които се крепят от полицията, и в тези страни, с изключение на в Чехословакия, няма същинска народна власт. Турция и Персия са надълбоко обезпокоени от искания, които се предявяват против тях и от натиска, който се упражнява от московското държавно управление. В Берлин русите се пробват да основат една квази-комунистическа партия в окупираната от тях област на Германия, като на известни групи левичарски водачи се вършат специфични удобства.
(…)
Каквито и изводи да се извлекат от тези обстоятелства - а това фактически са обстоятелства, това не е освободената Европа, за чието основаване ние се бихме. Нито пък това е една Европа, в която съществуват нужните условия за един дълготраен мир.

И пред желязната завеса, пусната през Европа, съществуват други аргументи за безпокойствие. (…) Освен в Британското общежитие и в Съединените щати, където комунизмът е в своя зародиш, комунистическите партии или петите им колони съставляват една растяща заплаха за християнската цивилизация. Това са тъжните обстоятелства, които би трябвало да се изяснят след една победа, извоювана с едно превъзходно другарство по оръжие и за идеята на свободата и демокрацията. Ще бъде доста безразсъдно от наша страна да не ги разгледаме напряко, до момента в който има още време. (…)

Аз нямам доверие, че Съветска Русия желае война. Онова, което желаят русите, е запазването на плодовете на войната и безкрайното разширение на тяхната мощност и доктрини. (…)

От това, което видях от нашите съветски другари и съдружници през войната, аз се убедих, че няма нищо, от което те да се възхищават толкоз доста, колкото от силата, и че няма нищо, към което те демонстрират по-малко ценене, колкото към военната уязвимост. По тая причина остарялата теория за равновесието на силата е нездрава. Ние не можем да си позволим, в случай че можем да избегнем това, да работим на тясно поле и да провокираме прелъщение за изпитване на силата. Ако западните демокрации стоят дружно и се придържат строго към правилата на хартата на Обединените нации, тяхното въздействие за продължаването на тия правила ще бъде голямо и евентуално никой няма да ги обезпокоява. Ако обаче, те станат разграничени или се  колебаят в своя дълг и в случай че всички тия значими години отидат на вятъра, тогава в действителност злополуката може да сполети всички нас. ”

Споменавайки за неотдавнашната война, Чърчил сподели: " Аз я видях да иде и виках високо на моите сънародници и на света, само че никой не обърна никакво внимание. До 1933 година или даже до 1935 година Германия можеше да бъде избавена от ужасната орис, която я сполетя и всички ние можехме да избегнем бедствията, които Хитлер наложи на човечеството. В цялата история не е имало война, която по-лесно би могла да бъде предотвратена посредством навременна активност от тая, която наскоро разори толкоз огромни елементи на света. Тя би могла да бъде предотвратена, без да се даде нито един изстрел и Германия би могла да бъде мощна, преуспяваща и зачитана през днешния ден, само че никой не искаше да слуша и един след различен ние бяхме въвлечени в тоя ужасяващ въртоп. Безсъмнено, ние не би трябвало да позволим това да се случи още веднъж. Това може да стане единствено като реализираме в този момент, през 1946 г, положително съгласие по всички точки с Русия под общия престиж на Организацията на Обединените нации и посредством запазването на това положително съгласие през доста години на мир посредством международния инструмент, подсилен от цялата мощност на говорещия британски език свят и всички свързани с него страни…

***

Лондон, 6 март 1946 година /Ройтер/ Агенция " Ройтер ” узнава, че английското държавно управление не е било известено за наличието на речта, произнесена от господин Чърчил и че последният не се е съвещавал нито с господин Атли, нито с господин Бевин във връзка със засегнатите въпроси. Становището на държавното управление е, че господин Чърчил е изразил личното си мнение.

В архивите е непокътната първата реакция на Труман за речта:

Вашингтон, 8 март 1946 година /Франс Прес/ Председателят Труман съобщи пред представителите на печата, че не му е било известно наличието на речта на господин Чърчил, преди тази тирада да бъде произнесена.

Председателят Труман добави, че Съединените щати са страна, в която се зачита свободата на словото и че Чърчил има цялостното право да изрича мнението си, добавяйки, че в случай че и той би отишъл във Англия, той счита, че би се радвал на същото право, на което се радва и господин Чърчил. Председателят Труман, обаче отхвърли да прави мнения във връзка със самите изрази, използвани от господин Чърчил в неговата тирада.
Председателят Труман сподели още, “когато комфортният миг за това се показа ”, той ще изкаже мнението си по отношение на предлагането на господин Чърчил за боен съюз сред Съединените щати и Англия.

***

Речта провокира реакция и от Йосиф Сталин. Из изявлението със Сталин във в. " Правда ", което е съхранено в архивите на Българска телеграфна агенция:

Москва, 14 март 1946 година /ТАСС/ Интервю на Сталин, обещано на един дописник на в. " Правда ”, по отношение на речта на господин Чърчил. 
Тези дни един от дописниците на в. " Правда " се обърна към Сталин, като го помоли да обясни някои въпроси по отношение на речта на господин Чърчил. Сталин даде съответните пояснения, които са възпроизведени по-долу под формата на отговори на въпросите на дописника.

Въпрос: Как преценявате последната тирада на господин Чърчил, произнесена в Съединените щати?
Отговор: Аз я преценям като рисков акт, който цели да посее семето на раздора сред съюзените страни и да направи съдействието им мъчно.
Въпрос: Може ли да се счита, че речта на господин Чърчил вреди на делото на мира и на сигурността?
0тговор:  …Хитлер стартира делото за разпалване на войната, като разгласи расовата доктрина, заявявайки, че единствено хората, които приказват немски, съставляват скъпа нация. Г-н Чърчил стартира делото за разпалване на войната също с расовата доктрина, претендирайки, че единствено нациите, които приказват британски, са скъпи народи, призовани да вземат решение съдбините на целия свят. Германската расова доктрина докара Хитлер и неговите другари до заключението, че германците, в качеството им на единствена скъпа нация, би трябвало да господстват над другите народи. Английската расова доктрина докара господин Чърчил и неговите другари до заключението, че нациите, говорещи британски, в качеството им на единствени скъпи народи, би трябвало да господстват над другите народи в света. Г-н Чърчил и неговите другари в Англия и в Съединени американски щати показват в действителност на нациите, които не приказват британски, един своего рода ултиматум: признайте непринудено нашето владичество и всичко ще върви добре, другояче войната е неизбежна.

Но нациите проливаха кръв през време на 5-годишната жестока война за свободата и независимостта на своите страни и не с цел да заместят господството на хитлеровци с господството на чърчиловци. Затова доста е евентуално, че нациите, които не приказват британски и в същото време съставляват голямо болшинство от популацията на земята, не ще се съгласят да се подчинят на ново иго. 

Трагедията на господин Чърчил е, че той, в качеството му на консервативен вид, не може да разбере тази елементарна и явна истина. Безспорно ориентацията на господин Чърчил е ориентировка към война, апел за война против Съюз на съветските социалистически републики. (…)

Въпрос: Как преценявате онази част от речта на господин Чърчил, в която той атакува демократическия строй в европейските страни, които са наши съседи и в която подлага на критика връзките на добросъседство, които се откриха сред тези страни и Съветския съюз? 
0тговор: Тази част от речта на господин Чърчил е примес ст оскърбителен детайли и детайли на неучтивост и липса на такт.
Г-н Чърчил претендира, че " Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София, всички тези фамозни градове и популацията в техните области се намират в руската сфера и са подложени под една или друга форма освен на руско въздействие, само че също значително и на все по-нарастващия надзор на Москва ". Г-н Чърчил окачествява всичко това, като безгранични “експанзивни трендове " на Съветския съюз. Не би било мъчно да се потвърди, че господин Чърчил клюки жестоко и безскрупулно както Москва, по този начин и упоменатите страни, съседи на Съюз на съветските социалистически републики. (…)

Германците нахълтаха в Съюз на съветските социалистически републики през Финландия, Полша, Румъния, България и Унгария. Германците можеха да нахлуят в Съюз на съветските социалистически републики през тези страни, тъй като в тях съществуваха тогава държавни управления, враждебни на Съветския съюз. (…) Налага се въпросът: какво чудно има в това, че Съветският съюз, желаейки да се обезпечи за в бъдеще, се стреми да реализира, щото в тези страни да има държавни управления, чието отношение към Съветския съюз да бъде лоялно?...

Инфо: Българска телеграфна агенция