Уинона Райдър е една от иконите на 90-те години. Тя

Уинона Райдър е една от иконите на 90-те години. Тя построи известност на секси бунтарка, която взе участие в смели и художествено издържани холивудски филми и не се опасява да опитва. Райдър има функции в произведения като “Едуард с ръцете-ножици ”, “Невинни години ”, “Малки дами ”, “Пришълец: Възкресение ”, “Дракула ”, “Бийтълджус ” и други. Тя имаше богато отразена от медиите връзка с Джони Деп, само че в един миг славата и други фактори предизвикваха колапс в живота на актрисата. Официалното обществено проваляне на Райдър алегорично идва с края на нейното десетилетие – 90-те. През 2001-а тя е задържана откакто се пробва да открадне дизайнерски облекла и аксесоари от тузарски магазин в Бевърли Хилс на стойност няколко хиляди $. Тя е несъответстваща и на опиати. Инцидентът осветява рецесията в живота на звездата. Уинона признава за битката с депресията и играта с дрогата. Краят на 90-те носи провал за една от кралиците на епохата. Но напоеното с носталгия съвремие? сервира опцията за възкресение и възмездие, а тя се възползва с помощта на съвършено озаглавения сериал “Странни неща ”.

– Уинона, по какъв начин Ви се отрази големия международен триумф на научно-фантастичния сериал “Странни неща ”?
– Беше превъзходно прекарване. “Странни неща ” избави кариерата ми и ми се случи в точния миг. Такъв луксозен екип и толкоз забавна история. Носталгичен шедьовър, който върна спомените ни от 80-те години и оплете детайли от творчеството на Спилбърг, Карпентър и Кинг в една цялостна галактика от облици и хрумвания, към които хората просто желаеха да се завърнат. А с триумфа на сериала и аз се завърнах. Но не страдах изключително от неналичието на внимание към мен. Или пък от прекомерното внимание, когато името ми беше забъркано в кавги и спекулации. Не ми пука от приказките за мен. Това е значимо качество за всеки в този бизнес.

– Какво мислите за вашата известност на безконечна бунтарка?
– Трудно е човек да управлява публичното мнение за себе си. Донякъде съм съгласна с оценките на тези, които считат, че не се регистрирам в типичното холивдудско факсимиле, само че не съм и от хората, които желаят умишлено да култивират някакъв характерен обществен облик.

– Може би това чувство за протест е фамилна линия. Вашите родители са създатели от хипи средите, а Вие сте кръщелница на психеделичния гуру и легенда на контракултурното придвижване от 60-те години на предишния век Тимъти Лиъри. Доколко израстването в такава среда ви повлия?
– Нетрадиционните хрумвания и начин на живот навици на родителите ми и Лиъри са от основно значение за моето съзряване. Тимъти имаше нещо като справочник със заглавие “Как да използваш мозъка си ”. Там той написа: “За да мислиш независимо, би трябвало да подлагаш на подозрение престижите и да се учиш по какъв начин да се поставяш в положение на отвореност на съзнанието, безредна, объркана накърнимост, с цел да се информираш. ” Той ми подари своя часовник, който аз към момента нося. Много е прекрасен. И доста характерен за Тим.

– Какви бяха връзките Ви с него?
– Бяхме доста близки. Той се държеше значително като кръстник. Помагаше ми с домашните, водеше ме на мачове. Но в никакъв случай не съм участвала, когато е взимал опиати. Всъщност помня няколко момента, когато хора са били изхвърляни от къщата за такива неща. Тим доста ме защитаваше. Той е един от най-впечатляващите хора, които съм срещала, и ми липсва всеки ден.

– В какви условия израснахте?
– От 7 до 10-годишна възраст живях с нашите в отдалечена комуна, без електричество, в Северна Калифорния, със седем други фамилии. Като бях на 10 години фамилията ми се реалокира в Петалума, Калифорния. Тогава към този момент бях пънкарка с къса прическа, която си направих в чест на Бъгси Малоун. Бях новобранец и още в първите дни в учебно заведение група девойки ме помислиха за едва и женствено момче и ме пребиха с крясъци “Хей, педалче! ”. Години по-късно срещнах една от насилничките, която не ме разпозна като своята жертва, само че ме знаеше като младата звезда Уинона Райдър. Момичето изиска подпис, само че аз я разпознах и й споделих да си го начука.

– Кога за пръв път усетихте усета на славата?
– Имах голям артистичен вкус и съумях да си осигуря постоянни и значими функции още в тийн годините. Станах звезда с “Бийтълджус ” и “Опасно привличане ”. Успехът обаче се разгръщаше редом с депресията, обилните холивудски празненства, влюбването в несъответствуващите гаджета и взимането на опиати. В един миг от живота ми всичко беше като в мъгла. Бях на викодин, диазепам, оксикодон и други субстанции, с цел да се оправя със напрежението. Друсах се, с цел да избягам от клопките на славата и на личната си нестабилна душeвност.

– Коя ранна роля е най-важна за Вас?
– Може би е “Опасно привличане ”. Филмът е шокираща за времето си ирония за тийнейджърските самоубийства. С тази роля аз си отмъстих за издевателството в учебно заведение. Изиграх трансформирало се известно момиче, което благодарение на начинаещ в учебно заведение социопат, изигран от Крисчън Слейтър, стартира да убива известните си съученички и да показва случките като самоубийства. В началото продуцентите не ме желаеха, тъй като не смятаха, че съм привлекателна, не бях задоволително красива за тях. Получих сюжета от Майкъл Макдауъл, сценариста на “Бийтълджус ”, и им се обаждах нонстоп. Отидох да се видя с тях, бях се издокарала и им споделих, че даже не би трябвало да ми заплащат. Толкова доста желаех ролята. Това беше първият път, когато играх полупривлекателна героиня.

– А в “Едуард с ръцете-ножици ” към този момент играете хубавицата на града. Как се възприехте в облика на сладка американска русокоска?
– Постоянно се шегувахме с режисьора Тим Бъртън за естетиката на моята героиня. Казвах му, че да ме пъхне в костюмче на мажоретка и да ми постави руса перука е просто скандално. Не знам какво бях направила, с цел да заслужа това!