Уилям Томас Бекфорд е един от интересните хора, които са

Уилям Томас Бекфорд е един от забавните хора, които са имали опция да творят от средата на XVIII век и съвсем доникъде на XIX век. Роден е в едно от заможните фамилии в Лондон на площад Сохо и още на 10-годишна възраст съумява да наследи цяло състояни от татко си Уилям. Родителското тяло два пъти е кмет на Лондон и в последните си минути от живота оставя сумата от 1 милиона паунда, имение в Уилтшир, няколко жилището и захарни плантации в Ямайка.

Бекфорд получава и към 3000 африкански тога, които ще продължат да работят за неговата ферма. С такова положение, Уилям е свободен освен да избере своето занимание – изкуство и архитектура, само че и да намира време за писане. Негов преподавател по музика е Моцарт. Учителят по изобразяване е Александър Козенс, с който поддържат връзка дълго след привършване на образованието. През 1783 година Бекфорд се дами за лейди Маргарет Гордън, която също има знатни корени, само че самата тя не осъзнава какъв брачен партньор си е избрала.

Богатият безгрижник е бисексуален и откакто негови писма към Уилям Кортеней са открити и оповестени във вестника. Бекфорд взема решение да се изключи от английското общество. Скандалът е много злокобен, откакто се оказва, че Кортеней е единствено 8-9 години, само че благородникът в никакъв случай не е съден за блудничество с невръстен. Неговата брачна половинка не се отхвърля от него, само че животът ѝ не е чак толкоз розов. Тя умира на 24 години откакто ражда с изключителни усложнения. През идващите няколко години ще се счита, че Уилям има интимни връзки със брачната половинка на братовчед си Питър – Луиза Пит.

В един миг взема решение, че желае да смени ситуацията и ще замине за Италия където ще напише и първата си книга „ Сънища, пробуждащи мисли и произшествия “. На френски ще напише и готическия разказ „ Ватек “. Макар и да желае да бъде създател, неговите доближени не го одобряват толкоз, а и остава един от доста положителните архитекти и колекционери на антики. Захарните плантации носят близо 100 000 паунда на година, скоро той губи една от най-големите и приходите му падат до 80 000 паунда.

Никой не знае какво е било в главата на този създател, само че легендата споделя, че е купувал антики, по-късно ги продава и още веднъж ги закупува. Повечето му сбирки остават от Ренесанса. Прахосването на всички пари ще докара и до доста съществени проблеми, които в този случай ще побързат да го заринат с налози. Поставя своите парцели, по-късно и някои редки издания на книги. Поради непрекъснатият напън от другите кредитори, неговите сбирки постоянно се продават на доста по-ниски суми, в сравнение с той самият ги е купувал.

Депресията се прокрадва в Бекфорт и скоро взема решение да се реалокира в по този начин наречената кула Лансдаун. До през днешния ден неговите закупени експонати не престават да се демонстрират в музеи по целия свят. А през 1882 година се организира една от най-големите търговии на експонати – най-вече от неговата сбирка. Последните години от живота си, Бекфорд ще прекара в една специфична постройка, която ще се трансформира и в неговата гробница. Заплаща на Хенри Гудридж да сътвори по този начин наречената кула Бекфорд, която по-късно става Ландсаун и е трансформира в нещо като музей. В един миг са поканени и посетители, които да прекарат почивката си там.

Не е разрешено на никого да размества истинските мебели, само че самият жанр продължава да се употребява по верния метод. Бекфорд умира на 2 май 1844 година във въпросната кула, само че малко по-късно тялото му е сложено в саркофаг по образеца на саксонските рицари.  Последното му предпочитание е да бъде заровен на земята на кулата, само че желанието му не е почетено и на 11 май е заровен в гробище. Кулата през днешния ден е продадена и се е трансформирала в бирария. Дъщерята на Бекфорд – графиня Сюзан Хамилтън ще я закупи назад през 1848 година и по-късно подава молба зоната към кулата да се трансформира в гробище, с цел да извърши последното предпочитание на татко си.

За да се споделя историята на един от най-странните колекционери в Англия, Сюзан продължава да демонстрира всичко, което нейният татко е съумял да резервира и закупи, като кулата пази тайната на една от най-хубавите частни сбирки и до този миг.

Някои от притежаваните експонати, които се намират в галерията в Лондон са: Света Катерина от Александрия – по това време закупена за 6000 паунда, Агония в градината, закупена от Джошуа Рейнълдс за сума от 5 паунда и продадена за 52.10. Любимата ваза се намира в музеюя на изкуствата в Ню Йорк. Известно е, че последните средства на Бекфорд, преди да изпадне в рецесия, са вложени за построяването на специфична библиотека.

Сградата е красива и в готически жанр. По това време Бекфорд съумява да влезе като член на Народното събрание и представител на Уелс, затова се чака, че ще успее да се оправи доста по-добре, като даже ще я трансформира в център на културата. Уви даже и това начинание не съумява да издържи толкоз доста. На финала го продава на Джон Фаркуар за 330 000 паунда през 1822 година и след 14 години постройката рухва. Причината е, че там има прекалено много експонати и никой от архитектите не е помислил за тежестта, което ще я събори.   

Онези, които го познават, поставят и прякора „ Глупакът от Фонтхил “. Все отново Уилям има и една доста тежка бохемска страна. Неговото благосъстояние му разрешава да сбъдне всички фантазии и в един миг ще разполага с харем от момчета, своя лична милиция за защита и една от най-богатите сбирки, както разбрахме в горните редове.

За да се реализира това, не би трябвало да забравяме, че индивидът получава брилянтно обучение и знае френски, латински, гръцки, италиански, испански, португалски. Отделно учи философия, право, литература и физика. Приживе даже личните му деца не могат да посещават личното имение, с тях се занимават частни учители. Политическата кариера също идва с проблеми, тъй като удоволствията с млади момчета и девойки стартира да притегля вниманието на съперниците. Скоро има задоволително обвинявания, с цел да бъде обесен и през 1811 година Бекфор ще избяга във Франция и ще живее там задоволително дълго време.

Поради обстоятелството, че преди да замине за Франция, този аристократ подарява доста средства на бедните, от които най-вероятно е набавял и своята прислуга. До края на живота му има доста малко хора, които го познават. На към 60 години стартира да се появява на обществената сцена като ексцентрик, само че не и като скандалджията, който всички познават. Самите историци не знаят доста за него, само че одобряват хедонизма му като повратна точка в историята на острова.

В последните години ще признае, че не съжалява за всичко е имал опцията не просто да живее по метод, по който желае, само че и в никакъв случай да не се замисля за делата си. Това е повече от задоволително за самия него.