Науката ни дава криле, но човекът трябва да реши накъде да лети - УИЛЯМ СТЪРДЖЪН
Уилям Стърджън (1783–1850) е английски физик и откривател, чиито достижения поставят основите на актуалната електротехника и електромагнетизма. Роден в Уистон, Ланкашър, Англия, той стартира своя живот като обущар, само че демонстрира ранен интерес към науката и инженерството. Въпреки скромния си генезис и лимитираното обучение, Стърджън съумява да се утвърди като един от водещите мозъци на своето време.
През 1824 година Стърджън става учител по философия в Кралския боен лицей в Лондон, където стартира да опитва с електрически и магнитни устройства.
Най-забележителното му изобретение идва през 1825 година, когато той изобретява първия на практика електромагнит . Устройството му се състои от мека желязна вътрешност, към която е намотан меден проводник, изолиран с лак.
Когато през проводника премине електрически ток, желязната вътрешност се намагнитва, създавайки мощно магнитно поле. Това изобретение съставлява първата стъпка към развиването на електрическите мотори, генератори и други устройства, които употребяват електромагнитни правила.
Стърджън също по този начин усъвършенства телеграфните технологии и се занимава с създаването на акумулатори. Освен че способства с нововъведения в региона на електромагнетизма, той е и деен популяризатор на науката, публикувайки публикации и изнасяйки лекции, които коментират правилата на неговите изобретения и тяхното приложение.
Въпреки забележителния принос на Уилям Стърджън към науката и технологиите, животът му е белязан от финансови компликации. Той постоянно работи в беднотия и не съумява да се възползва изцяло от комерсиалния капацитет на своите изобретения. Умира през 1850 година в Манчестър, оставяйки след себе си завещание, което въодушевява генерации учени и инженери.
Всяка концепция, която става действителност, стартира с любознание.
Магнетизмът е езикът на природата, който човек занапред се учи да схваща. Магнетизмът и електричеството са ключовете към разгадаването на естествените мистерии.
Всеки магнит носи в себе си историята на Вселената.
Магнетизмът е мощ, която сплотява, както и разделя – това е урок за живота.
Електричеството не е просто явление; то е душата на актуалния свят.
Енергията не е просто сила; тя е капацитетът за смяна.
Изучаването на магнетизма ни учи по какъв начин да се движим със силата на Вселената.
Прогресът в науката изисква храброст да експериментираш и да приемеш неуспеха.
Истинското познание идва от способността да наблюдаваш и да задаваш въпроси. Изобретателят е този, който вижда връзките там, където другите виждат единствено безпорядък.
Науката ни дава криле, само че индивидът би трябвало да реши накъде да лети.
Светът не е статичен; той е поле за непрестанни открития. Всичко, което откриваме, е било там; ние просто разкриваме това, което към този момент съществува.
Най-великите хрумвания постоянно идват от най-простите наблюдения.
Една искра е задоволителна, с цел да освети мрака на незнанието.
Природата приказва посредством закони, които можем да чуем единствено с науката. Енергията на природата е подарък, който би трябвало да използваме с разсъдък.
Истинското изобретение е да схванеш какво можеш да постигнеш с това, което към този момент знаеш.
Електричеството не познава граници, както и човешкият разум.
Изобретенията са инструментите, с които пишем бъдещето.
Вижте още: Вселената е талантлива с тенденция и воля – МАТИАС ДЕСМЕТ
