Как един родителски експеримент създаде най-умния човек в историята
Уилям Сидис е прочут като детето-чудо и като най-умния човек, живял в миналото на Земята. Той разполага с голям набор от познания, изключително в региона на висшата математика, физиката, астрономията, анатомията, биологията, непознатите езици и философията. Още по-изумително е, че придобива основите на тези знания още до момента в който е невръстно дете. Бихме предположили, че животът на подобен огромен разум би бил изпълнен с искра, популярност и овации, само че в действителност пътят на Уилям Сидис приключва в мизерия, самотност и давност.
Уилям Джеймс Сидис (произнасяно и като Сайдис) се ражда в Ню Йорк на 1 април 1898 година Родителите му Борис и Сара са украински емигранти, които след това стават изтъкнати лекари. Борис е евреин, който отпътува за Съединени американски щати след нахлуването на антисемитската вълна в Европа през 19 век. Когато идва в Америка той даже не знае британски, само че взема изпитите и се записва да учи в Харвардския университет. Бързо научава езика и става фамозен професор по психиатрия. Съпругата му Сара пък става доктор във времена, в които тази специалност не е присъща за дамите.
Експеримент за амбициозните си родителиИ двамата са на мнение, че всичко може да бъде научено и това разбиране бележи живота на техния наследник Уилям още от самото му раждане. Той се трансформира в самобитен опит за амбициозните си родители, които са известни в обществото със своето високо интелектуално равнище. Те си слагат за задача да изследват какъв брой мъдро може да стане едно човешко създание, когато работиш неуморно над неговото развиване и повишение на знанията и интелекта. Именно това създание – Уилям Сисис, следва да се трансформира в най-умния човек в историята.
За тяхна наслада се оказва, че дребният е наследил вродената им просветеност. Още от бебе стартират да го учат на писмеността и той възприема и реагира на показваното. Едва 18-месечен Борис и Сара го заварват да чете The New York Times, разбирайки значително написаното. На 2 години към този момент чете вестници, списания и книги напълно свободно и написа писма на британски и френски език.
На 6 към този момент е полиглот, какъвто е и татко му, само че дребният надминава неговите познания. Владее документално и говоримо британски, френски, немски, съветски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи необикновено, само че е реалност. Очаквано дребният гении се трансформира в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки публицист желае да се добере до Уилям и да опише историята му в следващия трогателен материал.
На 8 години показва личен език
Само две години по-късно Уилям Сидис показва пред света нещо нечувано досега – собствен личен език, наименуван Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски детайли. В него има граматически правила, времена и даже осем падежа. Малкият вундеркинд разказва в детайли своето създание в книга – „ Книгата на Вендергуд “. Пише и други книги на разнородни тематики, твори и лирика.
Завършва гимназия за шест месеца и се насочва на ново странствуване в дебрите на своето постоянно обучение. Едва 9-годишен кандидатства в фамозния Харвардски университет, като с лекост взима всички приемни изпити. Оттам обаче му дават отговор, че към момента е „ прекомерно прочувствено неузрял “ и би трябвало да изчака, до момента в който навърши най-малко 11 години.
Когато влиза в университета, 11-годишният Уилям Сидис се оказва по-умен освен от своите състуденти, само че и от множеството си преподаватели – именити професори в разнообразни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, одобряван в миналото да учи в влиятелния университет. Още до момента в който трае образованието му, той е поканен за преподавател и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя превзема и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното знание на 12-годишния Сидис.
По-висок коефициент от Айнщайн и Исак Нютон
Детето-чудо се трансформира в културен и исторически феномен. Когато изследват неговия IQ (коефициент на интелигентност), той се оказва по-висок от тези на великия Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении. Резултатите на Уилям Сидис демонстрират IQ сред 250 и 300 – в случай, че IQ на елементарния човек е някъде сред 85 и 115. Нечуваната му просветеност бързо му печели славата на най-умния човек в историята.
На 16 години Уилям се дипломира, завършвайки своето обучение в Харвард. Занимава се за малко с преподавателска активност, като употребява големите си качества и познания в региона на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо и той бързо се отхвърля от него.
Уилям Сидис стартира да се лута сред живота и науката, сред хората и тяхното недоумение на неговия свят. Младият талант - още не навършил 18, се усеща прекомерно изтощен от цялата популярност и шумотевица към себе си, които носи невижданият му гений в науките и цялото знание, което е натрупал. Той по този начин и не съумява да се впише в обществото. Няма другари и непрекъснато се усеща неразбираем и отритнат. Сидис декларира:
Заживява като истински бродяга
Неговата доброволна изолираност продължава до 1919 година, когато 21-годишният Уилям е задържан за присъединяване в политическа проява в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от пандиза най-умният човек в историята заживява като истински бродяга. Започва да се мести от град на град. Доброволно се трансформира в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като служител, стругар, шлосер, дърводелец и други Постоянно сменя името си, с цел да резервира самоличността си в загадка. Може би точно тази елементарност на нещата е това, което постоянно му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и други И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с същинската му идентичност и ги подписва с разнообразни псевдоними. Това е повода в последна сметка по този начин и да не излиза наяве тъкмо какъв брой и какви книги е написал. Едно от най-известните му творби е „ The Animate and the Inanimate “ („ Живото и неодушевеното “). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел съвършено над 25 езика и диалекта, които траял да упражнява.
Живот в беднотия и цялостна изолираност
Когато е на 42-годишна възраст, кореспондентка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива същинската си идентичност. Двамата стартират да се срещат постоянно и приказват на най-различни тематики. Целта на репортерката е да събере допустимо най-вече данни и обстоятелства за същинската история на тогавашното дете-чудо и мъжа, в който се е трансформирало. В последна сметка излиза материал, който не обрисува в по никакъв начин добра светлина Сидис. Точно противоположното. Историята звучи по този начин, като че ли той безусловно е блъснал дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но излъганият мъж не оставя нещата по този начин. Той съди фамозното издание за клюка и вмешателство в персоналното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че защото той е обществена персона, то и животът му е обществен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва още веднъж в цялостна изолираност и самотност. Колкото до връзката му с роднините, той самичък избира да не поддържа такава. Освен тоталната самотност, негов сателит е и бедността. Той работи като служител с доста ниска заплата – едвам свързва двата края.
Може би поради трагичния завършек на неговата история или по някаква друга, незнайна за нас причина, Сидис по този начин и не остава известен за света и бъдещите генерации. Повечето модерни хора в никакъв случай не са чували за него и необятните му знания в десетки области на науката и човешкия живот.
На 17 юли 1944 година забравеният талант умира ненадейно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
Прочети в новия брой на Списание 8 публикацията „ Гении в пелени ”
Уилям Джеймс Сидис (произнасяно и като Сайдис) се ражда в Ню Йорк на 1 април 1898 година Родителите му Борис и Сара са украински емигранти, които след това стават изтъкнати лекари. Борис е евреин, който отпътува за Съединени американски щати след нахлуването на антисемитската вълна в Европа през 19 век. Когато идва в Америка той даже не знае британски, само че взема изпитите и се записва да учи в Харвардския университет. Бързо научава езика и става фамозен професор по психиатрия. Съпругата му Сара пък става доктор във времена, в които тази специалност не е присъща за дамите.
Експеримент за амбициозните си родителиИ двамата са на мнение, че всичко може да бъде научено и това разбиране бележи живота на техния наследник Уилям още от самото му раждане. Той се трансформира в самобитен опит за амбициозните си родители, които са известни в обществото със своето високо интелектуално равнище. Те си слагат за задача да изследват какъв брой мъдро може да стане едно човешко създание, когато работиш неуморно над неговото развиване и повишение на знанията и интелекта. Именно това създание – Уилям Сисис, следва да се трансформира в най-умния човек в историята.
За тяхна наслада се оказва, че дребният е наследил вродената им просветеност. Още от бебе стартират да го учат на писмеността и той възприема и реагира на показваното. Едва 18-месечен Борис и Сара го заварват да чете The New York Times, разбирайки значително написаното. На 2 години към този момент чете вестници, списания и книги напълно свободно и написа писма на британски и френски език.
На 6 към този момент е полиглот, какъвто е и татко му, само че дребният надминава неговите познания. Владее документално и говоримо британски, френски, немски, съветски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи необикновено, само че е реалност. Очаквано дребният гении се трансформира в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки публицист желае да се добере до Уилям и да опише историята му в следващия трогателен материал.
На 8 години показва личен език
Само две години по-късно Уилям Сидис показва пред света нещо нечувано досега – собствен личен език, наименуван Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски детайли. В него има граматически правила, времена и даже осем падежа. Малкият вундеркинд разказва в детайли своето създание в книга – „ Книгата на Вендергуд “. Пише и други книги на разнородни тематики, твори и лирика.
Завършва гимназия за шест месеца и се насочва на ново странствуване в дебрите на своето постоянно обучение. Едва 9-годишен кандидатства в фамозния Харвардски университет, като с лекост взима всички приемни изпити. Оттам обаче му дават отговор, че към момента е „ прекомерно прочувствено неузрял “ и би трябвало да изчака, до момента в който навърши най-малко 11 години.
Когато влиза в университета, 11-годишният Уилям Сидис се оказва по-умен освен от своите състуденти, само че и от множеството си преподаватели – именити професори в разнообразни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, одобряван в миналото да учи в влиятелния университет. Още до момента в който трае образованието му, той е поканен за преподавател и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя превзема и студенти, и преподаватели. Всички са изумени от интелекта и необятното знание на 12-годишния Сидис.
По-висок коефициент от Айнщайн и Исак Нютон
Детето-чудо се трансформира в културен и исторически феномен. Когато изследват неговия IQ (коефициент на интелигентност), той се оказва по-висок от тези на великия Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении. Резултатите на Уилям Сидис демонстрират IQ сред 250 и 300 – в случай, че IQ на елементарния човек е някъде сред 85 и 115. Нечуваната му просветеност бързо му печели славата на най-умния човек в историята.
На 16 години Уилям се дипломира, завършвайки своето обучение в Харвард. Занимава се за малко с преподавателска активност, като употребява големите си качества и познания в региона на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо и той бързо се отхвърля от него.
Уилям Сидис стартира да се лута сред живота и науката, сред хората и тяхното недоумение на неговия свят. Младият талант - още не навършил 18, се усеща прекомерно изтощен от цялата популярност и шумотевица към себе си, които носи невижданият му гений в науките и цялото знание, което е натрупал. Той по този начин и не съумява да се впише в обществото. Няма другари и непрекъснато се усеща неразбираем и отритнат. Сидис декларира:
„ Искам да пребивавам съвършения живот. Единственият метод да постигнеш това е като живееш в усамотение. Винаги съм мразел тълпите “.И това, става известно, не са просто думи – а съдбоносно решение, което Уилям Сидис взема за себе си като фактически се отдръпва от света и хората и заживява в цялостна изолираност. Навярно цялото напрежение към личността и делата му и безконечните упования към него просто са му пристигнали допълнително. По това време младежът уверено декларира, че в никакъв случай няма да се ожени. Така и става.
Заживява като истински бродяга
Неговата доброволна изолираност продължава до 1919 година, когато 21-годишният Уилям е задържан за присъединяване в политическа проява в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от пандиза най-умният човек в историята заживява като истински бродяга. Започва да се мести от град на град. Доброволно се трансформира в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като служител, стругар, шлосер, дърводелец и други Постоянно сменя името си, с цел да резервира самоличността си в загадка. Може би точно тази елементарност на нещата е това, което постоянно му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и други И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с същинската му идентичност и ги подписва с разнообразни псевдоними. Това е повода в последна сметка по този начин и да не излиза наяве тъкмо какъв брой и какви книги е написал. Едно от най-известните му творби е „ The Animate and the Inanimate “ („ Живото и неодушевеното “). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел съвършено над 25 езика и диалекта, които траял да упражнява.
Живот в беднотия и цялостна изолираност
Когато е на 42-годишна възраст, кореспондентка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива същинската си идентичност. Двамата стартират да се срещат постоянно и приказват на най-различни тематики. Целта на репортерката е да събере допустимо най-вече данни и обстоятелства за същинската история на тогавашното дете-чудо и мъжа, в който се е трансформирало. В последна сметка излиза материал, който не обрисува в по никакъв начин добра светлина Сидис. Точно противоположното. Историята звучи по този начин, като че ли той безусловно е блъснал дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но излъганият мъж не оставя нещата по този начин. Той съди фамозното издание за клюка и вмешателство в персоналното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че защото той е обществена персона, то и животът му е обществен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва още веднъж в цялостна изолираност и самотност. Колкото до връзката му с роднините, той самичък избира да не поддържа такава. Освен тоталната самотност, негов сателит е и бедността. Той работи като служител с доста ниска заплата – едвам свързва двата края.
Може би поради трагичния завършек на неговата история или по някаква друга, незнайна за нас причина, Сидис по този начин и не остава известен за света и бъдещите генерации. Повечето модерни хора в никакъв случай не са чували за него и необятните му знания в десетки области на науката и човешкия живот.
На 17 юли 1944 година забравеният талант умира ненадейно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
Прочети в новия брой на Списание 8 публикацията „ Гении в пелени ”
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ