Уилям Пен (1644 г. – 1718 г.) е основателят на

Уилям Пен (1644 година – 1718 г.) е създателят на Пенсилванската провинция – британската северноамериканска колония, която става след това американския щат Пенсилвания.

Роден е във видно британско англиканско семейство, само че на 22 година става квакер, какъвто остава до края на живота си.

Многократно е пращан в пандиза за квакерските си убеждения по време на гоненията против тях в Англия, когато англиканството е публична вяра в страната.

Той получава територията, която подхожда на днешният щат Пенсилвания от британския крал за заем, който трябвало да погаси на бащата на Пен .

По време на виталния си път Уилям не съумява да завоюва пари от колонията и е привикан в Англия, където е съден за задължения и умира в безпаричие.

За този който живее, радвайки се на живота във вековете, гибелта не е страшна.

Да бъдеш почтен – това значи не да нямаш никаква виновност, а да бъдеш благодетелен – значи да преодоляваш личните неприятни усеща и планове.

Имат право да подлагат на критика единствено тези, които са подготвени да оказват помощ.

Първи се сърди този, който не е прав.

Избягвайте ласкателите – това са преоблечени крадци.

Всеки удар, който нанасяме в припадък на яд, в последна сметка се стоварва върху нас самите.

Една от най-пагубните наши неточности е да скапваме положителното дело с недоброто му осъществяване в живота.

Истината по-често страда от разпалеността на своите бранители, в сравнение с от причините на своите съперници.

Истинската вяра не извежда хората отвън света, а им дава опция да живеят по-добре в него и предизвика напъните им да го оправят.

Хората като цяло отглеждат по-грижливо конете и кучетата си, в сравнение с децата си.

Прекалената ерудиция угнетява мозъка и унищожава естествената светлина, което е причина за толкоз многото безполезни учени на този свят.

Да умреш е като да прекосиш света, както приятелите прекосяват морета, а отново живеят един в различен. Понеже насъщното в тях би трябвало да участва, да обича и да пребъдва във всичко, що е вездесъщо. В тази божествена бариера те се виждат лице в лице и диалогът им е лек, както и чист. Такава е утехата на приятелите — може да се споделя, че умират, но другарството и компанията им са постоянно до теб в оня висш смисъл, тъй като са нетленни.

Този, който е теоретичен да живее с малко, дължи повече на мъдростта на татко си, а този, който наследява благосъстояние, го дължи на бащините грижи.

Свободата без послушание е безпорядък, само че подчинението без независимост е иго.