Уилям Галас е един от малцината футболисти, играли за трите

Уилям Галас е един от малцината футболисти, играли за трите лондонски гранда „ Челси “, „ Арсенал “ и „ Тотнъм “. Само във Висшата лига някогашният френски национал има над 300 мача.

Съдбата уточни Галас за виновник на един от най-скандалните голове – при успеха на Франция над Ейре в баража за Мондиал 2010. Четири години по-рано бранителят игра на финала на международното против Италия, изгубен с дузпи.

По време на шампионата на легендите в Москва огромният Уилям Галас даде извънредно изявление за „ Труд “.


– Здравейте, Уилям! Срещаме ви на шампионата на легендите в Москва. Какво е възприятието да измежду толкоз звезди преди международното състезание?
– Много е прелестно да играя на този шампионат. Видях се с много другари, с които и против които съм играл. Много съм удовлетворен от срещата с един съответен – Христо Стоичков, една велика легенда. Помня, когато бях дребен, а той играеше за „ Барселона “ и за България. Сега най-сетне го видях лице в лице. Напомни ми за времената, когато единствено се възхищавах на огромните по малкия екран. Помня с каква пристрастеност Христо водеше „ Барса “ в мачовете против „ Реал “.

– А къде гледахте мача Франция – България на 17 ноември 1993 година?
– О, помня, помня. Бях на стадиона! На „ Парк де Пренс “.

– На какъв брой години бяхте?
– На 12. Помня добре драмата, тъй като по това време бях във футболна академия в Париж, която се наричаше „ Клерфонтен “. Оттам са тръгнали доста огромни играчи като Тиери Анри и Никола Анелка. От академията уредиха всички да отидем на „ Парк де Пренс “ и да гледаме мача. Това беше доста значим дуел за Франция, зависеше класирането ни за международното състезание. Всички бяхме шокирани, страдахме. Никой не предполагаше, че ще загубим. България игра в действителност добре. Заслужено вкарахте тези голове, а разочарованието остана за нас.

– Освен Стоичков помните ли други български звезди?
– Как беше името на нападателя, който вкара в последната минута…

– Костадинов.
– Да, тъкмо Костадинов. Това е.

– След този мач Франция пропусна международното състезание, само че построи златно потомство към Зинедин Зидан и Дидие Дешан. Какво се промени във френската система, с цел да станете толкоз положителни?
– Мисля, че нашите академии постоянно са учили доста добре младите по какъв начин да играят. Когато имаш футболисти като Дешан, Зидан, Анри… доста неща са вероятни. Притежавахме прелестен микс сред опитни и млади играчи. Затова и спечелихме мондиала през 1998 година. Всички се разбираха, треньорът съумя да се оправи с този тим. И както споделих, французите схванаха, че би трябвало да трансформират нещо във футбола на страната. За да стигнем до през днешния ден, когато нашата страна се радва на толкоз доста млади суперзвезди.

– Преди международното в Русия може би имате най-талантливия тим. Откъде намерихте толкоз качество?
– От академиите. Много млади и доста надарени момчета играят за Франция. Има и доста, които не сте чували, само че те към този момент са в професионалните клубове. Учили са се на улицата, а след това в школите. Там схващат какво е техника и тактичност. Затова имаме толкоз гении. Но това не значи, че ще станем международни първенци. Да спечелиш мондиал, ти трябват и опитни футболисти. Без този микс няма по какъв начин да се случи.

– Мислите ли, че Килиън Мбапе и Осман Дембеле, двама от най-скъпите играчи в света не са задоволителни за купа?
– Франция може да стигне доста надалеч в шампионата. Но дали ще го завоюва – не знам! Надявам се. Когато говорите за Мбапе, за Дембеле – не се тормозя за техните изяви. Те са млади, само че знаят какво желаят. Имат задоволително класа, стигнаха до огромни клубове и не се опасяват от нищо. Няма бранител, който може да ги тормози. Когато си млад, е доста друго дали играеш като нападател или защитник. Когато атакуваш, можеш да опитваш доста неща. Когато си откъм гърба, не можеш да си позволиш риск. Поемеш ли го, може да ти коства гол и след това куп неприятности. А нападателят не рискува, а развива качествата си.

– Има ли напрежение върху Мбапе и Дембеле поради големите пари, които ПСЖ и „ Барса “ заплатиха за тях?
– Не, не мисля. Килиън Мбапе е единствено на 20 години. Но е необикновен. Вече виждам, че той излиза със самочувствие на терена. Футболът е наслаждение и той му се любува. Там долу – на терена. Винаги желае да завоюва. Нека не забравяме, че Франция има и доста положителни халфове като Пол Погба и Н’Голо Канте. Да не изпусна и Антони Марсиал, който е по-напред. Важно е, че треньорът знае по какъв начин да извлече най-хубавото от тях. Затова имаме положителни резултати. Момчетата слушат деликатно Дидие Дешан, а той знае какво да им каже.

– Колко дълго Мбапе ще бъде в сянката на Неймар в ПСЖ?
– Всеки на света познава Неймар, знае какво може да направи. Той е един от най-хубавите. В ПСЖ не сгрешиха, каквото и да се случва, за мен той е номер едно. Обикновено футболист се нуждае от време, с цел да се приспособява към новата лига. Няма изключение за мегазвездите. А Неймар е доказателство за това, което ви споделих по рано – футболът е наслаждение. Както за Мбапе, по този начин и за него. Килиан и Неймар смениха ситуацията, само че на терена са огнени. Доста бързо двамата започнаха да се схващат по време на мач. И не считам, че Мбапе е под сянката на Неймар. Те са изцяло разнообразни. Мбапе е по-млад и още се учи. И има добър преподавател, койтосе казва… Неймар.

– Имате доста мачове за Франция. Кой е най-запомнящият се?
– Може би ще се изненадате, само че най-хубавият спомен е от първия ми мач.

– А той беше против?
– Словения. Винаги ще помня това време. Беше ми фантазия да съм национал на Франция. Когато си дете, искаш да станеш футболист и правиш всевъзможни жертви с цел да спечелиш. Не приказвам за пари, а да бъдеш експерт и да представяш родината си. Когато успееш, всяка секунда от този мач се запечатва в главата ти. Помня всички жертви, които направих, с цел да стигна до този дуел.

– Сигурно доста пъти сте говорили, само че дано ви попитам за един от вашите голове за Франция. Той беше против Ейре.
– Какво желаете да знаете? (хахаха)

– Анри ви подаде с ръка и отидохте на международно. Честно ли беше?
– Окей, одобрявам въпроса. Но и аз ще ви задам един. Голът на Диего Марадона против Англия на международното в Мексико беше ли почтен? Мислите ли, че играта с ръка на Луис Суарес в четвъртфинала на Мондиал 2010 против Гана беше почтена? Това е част от футбола. Разбирате ме добре. Всички подлагаха на критика Франция. Защо? Може би, тъй като нашите медии стартираха тази акция. Това отприщи водопад от рецензии против Франция. Мислите ли, че медиите в Аржентина подлагат на критика по същия метод тима си поради божията ръка? Не! Същото се отнася и за Уругвай. Никога! Но нашите, френските медии, напряко ни раздраха.

– Играхте в три лондонски клуба. Как отидохте в Англия и по какъв начин правихте прехвърляния сред „ Челси “, „ Арсенал “ и „ Тотнъм “?
– Всеки желае да знае за какво останах толкоз дълго в Англия и за какво играх за тези три тима. Моят отговор е доста елементарен. Когато напуснах „ Челси “, аз не желаех да го направя. Ние не намерихме позволение да продължим контракта ми. Трябваше да се напусна. Получих опция да отида в друга лига – в Италия. Но не се случи.

– В кой тим?
– В „ Милан “. Не се получи. Изборът ми бе да остана в Лондон. Много прекрасен град, който моето семейство не искаше да напуща. Когато имаш деца, първо с тях би трябвало да се съобразиш. Дойде опцията за „ Арсенал “ и отидох там. Хората би трябвало да схванат доста добре. Когато бях дете, в никакъв случай не съм имал обичан тим. Бях огромен почитател на един клуб – на клуба на футбола. За мен беше обикновено да направя този трансфер. Най-важното нещо за мен бе да давам всичко за своя тим, да играя. Така беше пет години в „ Челси “. Смених клуба, отидох за четири години в „ Арсенал “. И в този интервал дадох всичко за тях. След това прекосих в „ Тотнъм “. За англичаните е мъчно да ме схванат. От дребни поддържат един тим и одобряват като изменничество, когато се наложи да напуснеш. Нормално е да отиват на стадиона и да викат за своите. Уважавам го. Но аз не съм предал никого. Но чакам да почитат моето решение. Казах ви – като дете не съм бил почитател на никой.

– Кой е най-големият ви триумф?
– Най-добрият ми сезон бе 2005/2006 година. Спечелихме купата с „ Челси “, след това играх край на международното състезание. Имахме огромен тим. Като състезател искаш да спечелиш всичко – шампионати, трофеи.

– И въпреки всичко, нямате ли някой по-любим всред „ Челси “, „ Арсенал “ и „ Тотнъм “?
– Нямам. И в трите клуба прекарах ужасно време. Доста са разнообразни. Оставих положителни другари. Всичко беше съвършено за мен.

– По ваше време Димитър Бербатов бе една от звездите на Висшата лига.
– Да, в „ Тотнъм “. Помня, че играх против него. Нападател с отлични качества. Имам доста неприятен спомен от него. Направи ми един финт, който постоянно ще помня. Беше в мача „ Тотнъм “ - “ „ Арсенал “ на „ Уайт Харт Лейн “. Станах малко комичен. А Бербатов сподели огромна класа. Доста спокоен изглеждаше, не говореше на терена. Но качествата му бяха неоспорими.

– Съгласен ли сте, че британската лига към този момент е интернационална?
– Футболът се трансформира. Светът се трансформира. Малко съм отчаян от играта на някои клубове. Те се пробват да се приспособяват към своите противници. Сега е повече тактически. Говоря, когато дребните срещат огромните. Стараят се да се нагодят към системата им. Това обаче не работи. Трябва да играеш по твоята система. Особено когато си вкъщи. Например когато си хазаин на „ Манчестър Сити “ или „ Челси “ би трябвало да играеш твоя футбол. Не да са адаптираш към техния. Помня, когато играх в „ Челси “ беше мъчно да победиш дребните. Те бяха доста мощни, играеха с дълги топки, бореха се 90 минути. На моменти бе пъклен мъчно. Сега дребните изневеряват на себе си против огромните и не им се получава.

– Кой от треньорите-звезди във Висшата лига харесвате?
– Няма да кажа, че одобрявам този или оня. Аз съм перфекционист. Искам да взема най-хубавото от всеки, с цел да стана най-хубавият. Например в Гуардиола одобрявам концепцията му да постанова своята система и да принуждава съперника да се нагажда. Виждате, че „ Манчестър Сити “ е първи. Същото направи и в Бундеслигата, и в Примера дивисион. Ако би трябвало да приказвам за Моуриньо, който ми беше треньор, доста го одобрявам. При него всяка заран, когато отида на подготовка, би трябвало да съм 100 % на терена. Направя ли неточност на мача, той незабавно ми го споделя в очите. А във Арсен Венгер, одобрявам отношението му към играчите. Футболът непрестанно се трансформира и би трябвало да знаеш какво да им приказваш. Антонио Конте пък е човек, който гори 90 минути край терена. Не стопира да вика: „ Давайте, момчета! “ Когато си на терена и се умориш, само че видиш с каква пристрастеност влага твоя треньор, това постоянно ти дава нови сили. Всеки е друг.

– Как виждате крайното класиране?
– „ Манчестър Сити “ ще е първенец. След това ще остане „ Манчестър Юнайтед “. После идва „ Челси “. После идва сложният въпрос кой ще е излезе по-напред от „ Ливърпул “, „ Тотнъм “ и „ Арсенал “. Не мисля, че „ артилеристите “ ще съумеят да стигнат до финалната четворка. Бих заложил на „ Тотнъм “.

– Да приключим с въпрос за най-големия мач в живота ви – финалът на Мондиал 2006. Как преживяхте загубата от Италия с дузпи?
– Не беше елементарно. Бяхме по-добри от Италия. Но във футбола всичко може да се случи. Трябва да го приемеш. Не мисля за този мач. Остана в предишното. Важно е, че имах опция да съм в най-големия мач на света. Благодаря на Господ за това. Мечтата ми бе да играя финали и да ги спечелвам. Не съумях в този. Едва няколко дни по-късно осъзнах какво сме постигнали. Това, което помня от шампионата, е духа на тима. След всеки мач имахме и нашите си моменти в тима. Шегувахме се, смеехме се.

– Какво се случи със Зидан? Защо удари с глава Матераци?
– Всеки е гледал по малкия екран. Загуби хладнокръвие. Може да се случи и на най-хубавите. Беше срамно, доста срамно. Да приключи кариерата си по този метод бе доста тежко. Но Зизу е огромен! Той ни даде опция да спечелим международното през 1998 година. Отказаха се, след това се върна в националния и ни изведе до финала през 2006-а година. Един популярен човек. Не приказвам, че е популярен футболист, а човек. Но призрачен миг може да се случи на всеки.