Спектейтър: Зохран Мамдани ще унищожи Ню Йорк. Той е неинформиран, привилегирован и самонадеян
Уилям Ф. Бъкли-младши е споделил, че би предпочел да бъде ръководен от първите 2000 имена в телефонния справочник на Бостън, в сравнение с от представители на Харвард. Ню Йорк е на път да бъде ръководен от студентско тяло на Колумбийския университет. Град, който се смяташе за зрял, преди малко избра кмет, който наподобява самото олицетворение на американския студент: неинформиран, фаворизиран и самоуверен, наслаждаващ се на високо качество на живот, което зависи от цивилизация, за която той не знае нищо, само че към която изпитва пренебрежение.
Невежа по повод на частното предприемачество и публичните добродетели, Мамдани се лута из действителния свят през първите шест години след дипломирането си сред разнообразни леви активистки групи – MoveON Seattle, TexPIRG и Chhaya, като последната е финансирана от държавното управление организация за обществена правдивост в Ню Йорк. Майка му го наема за малко като " музикален съветник " в един от филмите си. Кариерата му на рапър се проваля. Той работи по една или две несполучливи политически акции за нюйоркски прогресивни претенденти, след което взема решение, че самият той е подготвен за висок пост.
Мамдани е определен в долната камара на Народното събрание на Ню Йорк в Куинс през 2020 година с листата на Демократичните социалисти на Америка. Като член на блока " Държавни социалисти на власт " в Олбани, той има заслугата за три оскъдни законопроекта и доста пропуснати гласувания. Следваща стъпка: кметството на Ню Йорк. Кампанията му се концентрира върху четири оферти, всички въодушевени от хипотетичната рецесия с достъпността в града: той ще замрази наемите; ще направи градските рейсове безплатни; ще предложи безвъзмездни универсални грижи за деца; и ще отвори държавен магазин за хранителни артикули във всеки от петте региона на града.
Тези четири оферти третират градското ръководство най-вече като средство за стесняване на ролята на предприятията за облага, разширение на публичния надзор и преразпределяне на благосъстоянието от неговите основатели към по този начин наречените небогати.
Първо предложение: заледяване на наемите
Замразяването на наемите ще се ползва за съвсем половината от всички жилища чартърен в града - тези, чиито наеми се дефинират от особено назначен съвет, а не от имотния пазар. Тези към милион жилища с контролирани наеми съставляват една трета от жилищата в града.
Дори левите икономисти са стигнали до заключението, че контролът върху наемите води единствено до дефицит на жилища. Но за тези с учебно мислене, наемодателите са алчни, с цел да желаят да печелят от пазарен наем, до момента в който наемателите, които се радват на наем под пазарния, просто получават полагащото им се.
Четиригодишното заледяване на наемите би унищожило жилищния фонд в Ню Йорк. Дребните наемодатели в града така и така са на прага на банкрута. Разходите за поддръжка са се нараснали с 28% през последните пет години; контролираните наеми не покриват поправки, налози върху собствеността или разноските за неплатежоспособни наематели. Около две години лишава, с цел да се изгони наемател, който не си заплаща, като през това време наемодателят би трябвало да му дава същите услуги, както на наемателите, които заплащат. Собствениците на жилища заплащат сами адвокатските възнаграждения, наемателите, подпомагани от деятели, не го вършат.
В града има сред 50 000 и 60 000 изоставени парцела чартърен. Този брой би се нараснал внезапно при мораториум върху увеличението на наемите, което би задълбочило рецесията. А замразяването на наемите няма да способства за понижаване на цената на другите жилища в града.
Второ предложение: безвъзмезден превоз за всички!
Близо половината от всички нюйоркчани пътуват даром. Това не е тъй като са небогати, а тъй като усещат, че им се поставят безвъзмездни неща. Въпреки че цената на билета за публичен превоз – 2,90 $ на пътешестване, с отстъпки за тези със седмични или месечни карти – към този момент е мощно субсидирана, градът предлага и билети за публичен превоз на половин цена на поданици с по-ниски приходи. По-малко от 40% от отговарящите на изискванията са се записали за програмата за билети на половин цена.
Ако се вкара правилото на безплатните пътувания с рейс, гратисчиите в метрото също ще се усилят фрапантно. Загубата за града ще бъде повече от парична. По-голямата загуба ще бъде утежняването на публичния ред.
Трето предложение: Армия от обществени служащи!
Мамдани дава обещание безвъзмездни грижи за деца на стойност 5 милиарда $ за всички поданици на Ню Йорк, считано от шестата седмица след раждането. Не е ясно от кое място ще пристигна тази армия от обществени служащи. Нивото им на подготвеност обаче е предвидимо. Занемарени организации с нестопанска цел, предоставящи финансирани от данъкоплатците приемни грижи, стратегии за обществено подкрепяне, поддръжка за незаконни имигранти и други сходни, преобладават уличните пейзажи в по-малко заможните квартали на Ню Йорк. Техните чиновници постоянно са единствено с една дребна крачка пред клиентите си във връзка с общественото действие.
Четвърто предложение: битка с глада! Или по-скоро: битка с продоволствената неустановеност! Или... както и да е!
Четвъртото предизборно предложение на Мамдани е измежду най-донкихотовските: магазин за хранителни артикули, ръководен от града, във всеки регион. Тук би трябвало да повярваме, че нюйоркчани не могат да си разрешат да се хранят от частни вериги хранителни магазини, поради устрема към облага на алчните притежатели на магазини. За да ревизирате това предложение, излезте от линията на метрото на " Лексингтън Авеню " на 125-та улица в Харлем. Ще се озовете в море от боклуци от промишлеността за бързо хранене – на половина изядени части пица, изхвърлени кутии от безалкохолно, хартиени опаковки от сандвичи, пилешки кости с месото по тях, мазни стириопорени кутии за храна. Заведенията за бързо хранене на 125-та улица въртят многолюден бизнес, макар че единствено на една пресечка разстояние от метрото има голям, добре зареден супермаркет, който предлага храна за у дома на половината от цената, предлагана от заведенията за бързо хранене.
Американският магазин за хранителни артикули е знамение на капиталистическото обилие, само че Мамдани го вижда като камшик. Трябва да имаме вяра, че държавното управление може да овладее веригите за доставки, без да взема поради ценовите сигнали, и може да ръководи чисти, добре заредени магазини, които дават отговор на потребителското търсене. Мамдани явно не е наясно със положението на търговията на дребно в комунистическите страни, нито с битките на техните нации да се освободят от оковите на държавния надзор.
Ако в Ню Йорк има проблем с храната, то това е относителният дефицит на хранителни магазини в някои региони, а не цените на продуктите. Би било по-удачно, в случай че градът понижи кражбите в магазините. Веригата " Таргет " отвори първия си магазин в Манхатън в Източен Харлем през 2010 година с огромна помпозност въпреки напъните на идеологическите съдружници на Мамдани да попречат на подобен буржоазен Голиат да опетни чистотата на града, лишена от корпоративни вериги. Магазинът в Източен Харлем се гордееше с разнообразна наличност и евтини пресни храни. Той затвори през 2023 година заради кражби на дребно и риск за сигурността на чиновниците. За загубите си може да благодари на окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг, който декриминализира кражбите в магазините. Мамдани даже не може да накара полицията да арестува крадците в магазините, защото подобен вид кражба не се счита за съществено закононарушение.
Хранителните магазини на Мамдани ще зависят от чудесата на капиталистическото произвеждане в цялата му многостранна трудност, а стоките им ще се доставят от информационни мрежи от смарт телефони и спътници, от камиони и хранилища, от куриерски компании и селскостопански предприятия, всичко това генерирано от конкуренцията и претекста за облага. Този фалшив социализъм ще почива върху солидната инфраструктура на частното предприемачество.
Толкова за програмата на Мамдани за досегаемост, състояща се от четири елементи. Но останалата част от платформата му отразява същото тотално непознаване на действителността.
Жилища за всички!
Мамдани желае да " отвърже обществения бранш, с цел да построи жилища за всички " - най-малко още 200 000. Няма значение, че съществуващото портфолио от 177 000 жилището в публични здания на Ню Йорк е толкоз зле ръководено, че Жилищната организация на Ню Йорк работи под федерален контрол. Надзорникът е наел частни мениджъри, които да преодолеят хроничната липса на топла вода и електричество в системата и разпадащата се инфраструктура. Социалистическият пурист Мамдани би прогонил частните сътрудници. Не може да се каже, че нюйоркчани не са били предупредени какво предвещава това. На 1 октомври 20-етажна вентилационна шахта от външната страна на постройка с общински жилища в Бронкс се откъсна от главната структура под лавина от тухли и хоросан.
Борбата с 1-ия %!
Мамдани пресмята, че безплатните му рейсове, безплатните грижи за децата, финансирането от данъкоплатците на разширението на достъпа до жилища и други екстри ще костват спомагателни 10 милиарда $ годишно (сумата е мощно подценена.) Няма проблем! Време е богатите " да платят справедливия си дял ", както се показва Мамдани. Кметът в никакъв случай не е виждал висока данъчна ставка, която да не го изпълва със злоба и блян, в случай че е по-висока от това, което заплащат нюйоркчани. Така че, когато следи, че прилежащите щати сякаш имат по-високи корпоративни данъчни ставки, той не вижда преимущество, а пропусната опция. " Всички пари, останали в частната стопанска система, без значение дали посредством незадоволително високи налози или несъответстващо събиране на налози, са пари, които " се прахосват ", споделя той. В противоположен случай те биха могли да бъдат " вложени в бъдещето на този град ", тъй като съгласно него частното предприемачество не генерира градски напредък.
Икономиките на тези прилежащи щати са даже по-слаби от тези на Ню Йорк; те са изправени пред същия отлив на бизнеси и поданици към щати, ръководени от републиканската партия, с ниски налози. Но защото частното дружество съществува единствено за генериране на данъчни доходи, кого го е грижа, в случай че се махне? " Находчивият " социалист може в допълнение да увеличи налозите върху бизнеса, който остава. Чрез повишение на корпоративната данъчна ставка в щата Ню Йорк от 7,25% до тази в Ню Джърси – 11,5%, Ню Йорк може да притегли още 5 милиарда $ от частния бранш.
Следва самостоятелният поданик. Един % от жителите на града печелят повече от 1 милион $ годишно. Този 1% или 34 000 семейства от 3,3 милиона души в града заплащат 48% от всички налози върху приходите в Ню Йорк. " Те се отхвърлят от справедливия си дял ", твърди Мамдани. Той в никакъв случай не е казвал какъв би бил техният обективен дял, само че като междинна стъпка към икономическа правдивост, би добавил 2% в допълнение към сегашната ставка на налога върху приходите на богатите от 3,9%, с цел да се получат предстоящите 4 милиарда $.
Подобно на доста от обещанията на Мамдани, клетвата му да накара богатите да заплащат справедливия си дял е спектакъл. Той не може да покачва градските и щатските налози самичък. Това може да се направи единствено от щатския законодателен орган и губернатора. Към днешна дата губернаторът на Ню Йорк Кати Хоукъл изключва нараствания на налозите. По същия метод Мамдани не може едностранно да замрази наемите или да освободи потиснатите пасажери на рейсове от нуждата да заплащат за услуга.
Управлението на Ню Йорк не е идеологически план, а голямо предизвикателство. През 2021 година щабът на Мамдани в събранието се състоеше от четири дами. Сега той ще управлява 300 000 чиновници в обществения бранш и хиляди други частни и нестопански реализатори. Поставянето му отпред на държавното управление на Готъм е все едно да поставите някой, който не може да чете ноти, пред оркестър и да очаквате от него да дирижира " Пролетно свещенодействие " на Стравински.
Необходима беше гражданска война в градското ръководство, с цел да се измъкне Ню Йорк от десетилетия бедност. Тази гражданска война заимства управнически техники от частния бранш: премерване на резултатите, търсене на отговорност от длъжностните лица и заплащане на изпълнителите за осъществяване, а не за старания. Кметството на кмета Рудолф Джулиани (1994 до 2001 г.) измерваше и наблюдаваше всичко. Първият заместник-кмет Джо Лота получаваше всяка заран информативен бюлетин с данни за осъществяването от предния ден: какви закононарушения са се случили, какъв брой отпадък е събран и какво е положението на улиците. Ако Лота видеше графити на път за работа, той се обаждаше да бъдат неотложно отстранени. Ако към момента бяха там на идващия ден, падаха глави.
Докато Джулиани почистваше " Таймс Скуеър " от проститутки и порно салони, до момента в който изгонваше скуотъри от парка " Томпкинс Скуеър " и други анархистки убежища в Долен Ийст Сайд, " Ню Йорк Таймс " и други водещи медии започнаха да се жалват, че Ню Йорк губи своята " харизма ".
Мамдани сигурно няма да направи нещо такова. Порасналият студент приема за даденост всички чудеса на благосъстоянието и вековната еволюция на частните институции и публичната непоклатимост, които са в основата на привилегирования му метод на живот. Мамдани може да си мисли, че това са безконечни и неизбежни аспекти на света. Градът ще научи под негово управление, че не са.
в " Спектейтър "
превод: " "
Невежа по повод на частното предприемачество и публичните добродетели, Мамдани се лута из действителния свят през първите шест години след дипломирането си сред разнообразни леви активистки групи – MoveON Seattle, TexPIRG и Chhaya, като последната е финансирана от държавното управление организация за обществена правдивост в Ню Йорк. Майка му го наема за малко като " музикален съветник " в един от филмите си. Кариерата му на рапър се проваля. Той работи по една или две несполучливи политически акции за нюйоркски прогресивни претенденти, след което взема решение, че самият той е подготвен за висок пост.
Мамдани е определен в долната камара на Народното събрание на Ню Йорк в Куинс през 2020 година с листата на Демократичните социалисти на Америка. Като член на блока " Държавни социалисти на власт " в Олбани, той има заслугата за три оскъдни законопроекта и доста пропуснати гласувания. Следваща стъпка: кметството на Ню Йорк. Кампанията му се концентрира върху четири оферти, всички въодушевени от хипотетичната рецесия с достъпността в града: той ще замрази наемите; ще направи градските рейсове безплатни; ще предложи безвъзмездни универсални грижи за деца; и ще отвори държавен магазин за хранителни артикули във всеки от петте региона на града.
Тези четири оферти третират градското ръководство най-вече като средство за стесняване на ролята на предприятията за облага, разширение на публичния надзор и преразпределяне на благосъстоянието от неговите основатели към по този начин наречените небогати.
Първо предложение: заледяване на наемите
Замразяването на наемите ще се ползва за съвсем половината от всички жилища чартърен в града - тези, чиито наеми се дефинират от особено назначен съвет, а не от имотния пазар. Тези към милион жилища с контролирани наеми съставляват една трета от жилищата в града.
Дори левите икономисти са стигнали до заключението, че контролът върху наемите води единствено до дефицит на жилища. Но за тези с учебно мислене, наемодателите са алчни, с цел да желаят да печелят от пазарен наем, до момента в който наемателите, които се радват на наем под пазарния, просто получават полагащото им се.
Четиригодишното заледяване на наемите би унищожило жилищния фонд в Ню Йорк. Дребните наемодатели в града така и така са на прага на банкрута. Разходите за поддръжка са се нараснали с 28% през последните пет години; контролираните наеми не покриват поправки, налози върху собствеността или разноските за неплатежоспособни наематели. Около две години лишава, с цел да се изгони наемател, който не си заплаща, като през това време наемодателят би трябвало да му дава същите услуги, както на наемателите, които заплащат. Собствениците на жилища заплащат сами адвокатските възнаграждения, наемателите, подпомагани от деятели, не го вършат.
В града има сред 50 000 и 60 000 изоставени парцела чартърен. Този брой би се нараснал внезапно при мораториум върху увеличението на наемите, което би задълбочило рецесията. А замразяването на наемите няма да способства за понижаване на цената на другите жилища в града.
Второ предложение: безвъзмезден превоз за всички!
Близо половината от всички нюйоркчани пътуват даром. Това не е тъй като са небогати, а тъй като усещат, че им се поставят безвъзмездни неща. Въпреки че цената на билета за публичен превоз – 2,90 $ на пътешестване, с отстъпки за тези със седмични или месечни карти – към този момент е мощно субсидирана, градът предлага и билети за публичен превоз на половин цена на поданици с по-ниски приходи. По-малко от 40% от отговарящите на изискванията са се записали за програмата за билети на половин цена.
Ако се вкара правилото на безплатните пътувания с рейс, гратисчиите в метрото също ще се усилят фрапантно. Загубата за града ще бъде повече от парична. По-голямата загуба ще бъде утежняването на публичния ред.
Трето предложение: Армия от обществени служащи!
Мамдани дава обещание безвъзмездни грижи за деца на стойност 5 милиарда $ за всички поданици на Ню Йорк, считано от шестата седмица след раждането. Не е ясно от кое място ще пристигна тази армия от обществени служащи. Нивото им на подготвеност обаче е предвидимо. Занемарени организации с нестопанска цел, предоставящи финансирани от данъкоплатците приемни грижи, стратегии за обществено подкрепяне, поддръжка за незаконни имигранти и други сходни, преобладават уличните пейзажи в по-малко заможните квартали на Ню Йорк. Техните чиновници постоянно са единствено с една дребна крачка пред клиентите си във връзка с общественото действие.
Четвърто предложение: битка с глада! Или по-скоро: битка с продоволствената неустановеност! Или... както и да е!
Четвъртото предизборно предложение на Мамдани е измежду най-донкихотовските: магазин за хранителни артикули, ръководен от града, във всеки регион. Тук би трябвало да повярваме, че нюйоркчани не могат да си разрешат да се хранят от частни вериги хранителни магазини, поради устрема към облага на алчните притежатели на магазини. За да ревизирате това предложение, излезте от линията на метрото на " Лексингтън Авеню " на 125-та улица в Харлем. Ще се озовете в море от боклуци от промишлеността за бързо хранене – на половина изядени части пица, изхвърлени кутии от безалкохолно, хартиени опаковки от сандвичи, пилешки кости с месото по тях, мазни стириопорени кутии за храна. Заведенията за бързо хранене на 125-та улица въртят многолюден бизнес, макар че единствено на една пресечка разстояние от метрото има голям, добре зареден супермаркет, който предлага храна за у дома на половината от цената, предлагана от заведенията за бързо хранене.
Американският магазин за хранителни артикули е знамение на капиталистическото обилие, само че Мамдани го вижда като камшик. Трябва да имаме вяра, че държавното управление може да овладее веригите за доставки, без да взема поради ценовите сигнали, и може да ръководи чисти, добре заредени магазини, които дават отговор на потребителското търсене. Мамдани явно не е наясно със положението на търговията на дребно в комунистическите страни, нито с битките на техните нации да се освободят от оковите на държавния надзор.
Ако в Ню Йорк има проблем с храната, то това е относителният дефицит на хранителни магазини в някои региони, а не цените на продуктите. Би било по-удачно, в случай че градът понижи кражбите в магазините. Веригата " Таргет " отвори първия си магазин в Манхатън в Източен Харлем през 2010 година с огромна помпозност въпреки напъните на идеологическите съдружници на Мамдани да попречат на подобен буржоазен Голиат да опетни чистотата на града, лишена от корпоративни вериги. Магазинът в Източен Харлем се гордееше с разнообразна наличност и евтини пресни храни. Той затвори през 2023 година заради кражби на дребно и риск за сигурността на чиновниците. За загубите си може да благодари на окръжния прокурор на Манхатън Алвин Браг, който декриминализира кражбите в магазините. Мамдани даже не може да накара полицията да арестува крадците в магазините, защото подобен вид кражба не се счита за съществено закононарушение.
Хранителните магазини на Мамдани ще зависят от чудесата на капиталистическото произвеждане в цялата му многостранна трудност, а стоките им ще се доставят от информационни мрежи от смарт телефони и спътници, от камиони и хранилища, от куриерски компании и селскостопански предприятия, всичко това генерирано от конкуренцията и претекста за облага. Този фалшив социализъм ще почива върху солидната инфраструктура на частното предприемачество.
Толкова за програмата на Мамдани за досегаемост, състояща се от четири елементи. Но останалата част от платформата му отразява същото тотално непознаване на действителността.
Жилища за всички!
Мамдани желае да " отвърже обществения бранш, с цел да построи жилища за всички " - най-малко още 200 000. Няма значение, че съществуващото портфолио от 177 000 жилището в публични здания на Ню Йорк е толкоз зле ръководено, че Жилищната организация на Ню Йорк работи под федерален контрол. Надзорникът е наел частни мениджъри, които да преодолеят хроничната липса на топла вода и електричество в системата и разпадащата се инфраструктура. Социалистическият пурист Мамдани би прогонил частните сътрудници. Не може да се каже, че нюйоркчани не са били предупредени какво предвещава това. На 1 октомври 20-етажна вентилационна шахта от външната страна на постройка с общински жилища в Бронкс се откъсна от главната структура под лавина от тухли и хоросан.
Борбата с 1-ия %!
Мамдани пресмята, че безплатните му рейсове, безплатните грижи за децата, финансирането от данъкоплатците на разширението на достъпа до жилища и други екстри ще костват спомагателни 10 милиарда $ годишно (сумата е мощно подценена.) Няма проблем! Време е богатите " да платят справедливия си дял ", както се показва Мамдани. Кметът в никакъв случай не е виждал висока данъчна ставка, която да не го изпълва със злоба и блян, в случай че е по-висока от това, което заплащат нюйоркчани. Така че, когато следи, че прилежащите щати сякаш имат по-високи корпоративни данъчни ставки, той не вижда преимущество, а пропусната опция. " Всички пари, останали в частната стопанска система, без значение дали посредством незадоволително високи налози или несъответстващо събиране на налози, са пари, които " се прахосват ", споделя той. В противоположен случай те биха могли да бъдат " вложени в бъдещето на този град ", тъй като съгласно него частното предприемачество не генерира градски напредък.
Икономиките на тези прилежащи щати са даже по-слаби от тези на Ню Йорк; те са изправени пред същия отлив на бизнеси и поданици към щати, ръководени от републиканската партия, с ниски налози. Но защото частното дружество съществува единствено за генериране на данъчни доходи, кого го е грижа, в случай че се махне? " Находчивият " социалист може в допълнение да увеличи налозите върху бизнеса, който остава. Чрез повишение на корпоративната данъчна ставка в щата Ню Йорк от 7,25% до тази в Ню Джърси – 11,5%, Ню Йорк може да притегли още 5 милиарда $ от частния бранш.
Следва самостоятелният поданик. Един % от жителите на града печелят повече от 1 милион $ годишно. Този 1% или 34 000 семейства от 3,3 милиона души в града заплащат 48% от всички налози върху приходите в Ню Йорк. " Те се отхвърлят от справедливия си дял ", твърди Мамдани. Той в никакъв случай не е казвал какъв би бил техният обективен дял, само че като междинна стъпка към икономическа правдивост, би добавил 2% в допълнение към сегашната ставка на налога върху приходите на богатите от 3,9%, с цел да се получат предстоящите 4 милиарда $.
Подобно на доста от обещанията на Мамдани, клетвата му да накара богатите да заплащат справедливия си дял е спектакъл. Той не може да покачва градските и щатските налози самичък. Това може да се направи единствено от щатския законодателен орган и губернатора. Към днешна дата губернаторът на Ню Йорк Кати Хоукъл изключва нараствания на налозите. По същия метод Мамдани не може едностранно да замрази наемите или да освободи потиснатите пасажери на рейсове от нуждата да заплащат за услуга.
Управлението на Ню Йорк не е идеологически план, а голямо предизвикателство. През 2021 година щабът на Мамдани в събранието се състоеше от четири дами. Сега той ще управлява 300 000 чиновници в обществения бранш и хиляди други частни и нестопански реализатори. Поставянето му отпред на държавното управление на Готъм е все едно да поставите някой, който не може да чете ноти, пред оркестър и да очаквате от него да дирижира " Пролетно свещенодействие " на Стравински.
Необходима беше гражданска война в градското ръководство, с цел да се измъкне Ню Йорк от десетилетия бедност. Тази гражданска война заимства управнически техники от частния бранш: премерване на резултатите, търсене на отговорност от длъжностните лица и заплащане на изпълнителите за осъществяване, а не за старания. Кметството на кмета Рудолф Джулиани (1994 до 2001 г.) измерваше и наблюдаваше всичко. Първият заместник-кмет Джо Лота получаваше всяка заран информативен бюлетин с данни за осъществяването от предния ден: какви закононарушения са се случили, какъв брой отпадък е събран и какво е положението на улиците. Ако Лота видеше графити на път за работа, той се обаждаше да бъдат неотложно отстранени. Ако към момента бяха там на идващия ден, падаха глави.
Докато Джулиани почистваше " Таймс Скуеър " от проститутки и порно салони, до момента в който изгонваше скуотъри от парка " Томпкинс Скуеър " и други анархистки убежища в Долен Ийст Сайд, " Ню Йорк Таймс " и други водещи медии започнаха да се жалват, че Ню Йорк губи своята " харизма ".
Мамдани сигурно няма да направи нещо такова. Порасналият студент приема за даденост всички чудеса на благосъстоянието и вековната еволюция на частните институции и публичната непоклатимост, които са в основата на привилегирования му метод на живот. Мамдани може да си мисли, че това са безконечни и неизбежни аспекти на света. Градът ще научи под негово управление, че не са.
в " Спектейтър "
превод: " "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ