29 декември 1993 г. - Издигната е най-високата статуя на открито на седящ Буда
, Уикипедия
На 29 декември 1993 година на остров Лантау в Хонконг завършва монтажът на най-високата скулптура в света навън на седящия Буда Амогхасидхи - Тиан Тан Буда. Намира се в двора на манастира По Лин на възвишението Анпин и символизира хармоничната връзка сред индивида и природата, хората и религията. Тя е главен център на будизма в Хонконг, а също и известна туристическа атракция.
Общата височина на статуята е 34 метра, направена е от 202 бронзови детайла с общо тегло 250 тона. Стойността на плана е 68 млн. $.
Строителството на комплекса стартира през 1990 година и приключва с откриването на статуята на 29 декември 1993 година – това е денят на просветлението на Буда Гаутама, създател на будистката вяра.
При разкриване на статуята на церемонията по откриването са поканени монаси и високопоставени посетители от континентален Китай, Хонконг, Тайван, Индия, Япония, Корея, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Шри Ланка и Съединени американски щати.
Комплексът е обект на огромен туристически интерес. От 2006 година до него главно се стига с кабинкова въжена линия. Първата ѝ спирка е в град Дунчун, а последната е Анпин. Линията минава около интернационалното летище на Хонконг.
Статуята е кръстена Tian Tan Buddha, тъй като в основата си е модел на Олтара на небето в Храма на небето в Пекин. Статуята показва Буда да седи на трон от лотос. Заобиколен е от шест по-малки бронзови скулптури, известни като " Предлагането на шестте Деви ", отрупвани с цветя, тамян, лампи, мехлеми, плодове и музика в чест на Буда. Тези блага символизират обич, морал, самообладание, старание, медитация, мъдрост и всичко належащо, с цел да се изпадне в нирвана.
Посетителите би трябвало да изкачат 240 стъпала, с цел да стигнат до Буда, въпреки да има и лъкатушен път за транспортни средства за потребностите на хора с увреждания.
Tian Tan Buddha наподобява умерено и достолепно. Дясната му ръка е леко вдигната. Статуята е със северно ревю и това е неповторимо измежду най-големите скулптури на Буда, защото всички останали са с южно ревю.
Под статуята има три подземни етажа: Залата на Вселената, Залата на благотворителен заслуги, както и залата за възпоминание, в които се влиза против възнаграждение. Един от най-известните експонати вътре е светиня от Гаутама Буда, състояща се от някои от неговите хипотетични кремирани остатъци. Има и голяма камбана с изображения на Буда, която звъни на всяка седма минута - общо 108 пъти дневно като знак на освобождение от 108 типове човешки раздразнения.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1170 година — В Англия свети Томас Бекет е погубен в катедралата си по заповед на Хенри II.
1708 година — С декрет на Петър I в Русия се основават губернии.
1845 година — Република Тексас става 28-и щат на Съединени американски щати.
1890 година — Армията на Съединени американски щати прави всеобщо изтребване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.
1891 година — Томас Едисън патентова радиото.
1911 година — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.
1937 година — Свободната страна Ирландия се афишира за република и престава да приема английската корона като висшестояща власт.
1940 година — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по сходство на Хитлерюгенд.
1940 година — Втората международна война: По време на втората огромна бомбардировка на Лондон от немски бомбардировачи умират съвсем 200 цивилни жители.
1949 година — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито декларира, че страната ще следва личен комунистически път и скъсва връзките си със Съюз на съветските социалистически републики.
1964 година — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
1972 година — Открита е първата цялостна права за транспортни средства по Автомагистрала А1 в Словения.
1974 година — При земетресение в Пакистан умират 4 700 души.
1987 година — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със международен връх по престояване в космоса — 326 денонощия.
1989 година — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.
1994 година — Сменя се управлението на Съюз на демократичните сили — на мястото на подалия оставка като ръководител Филип Димитров е определен Иван Костов.
1996 година — Подписан е кротичък контракт сред държавното управление на Гватемала и партизанската опозиция, с което се поставя завършек на траялата 36 години революция.
1997 година — В Хонконг стартира убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), с цел да се спре разпространяването на варианта на гибелен птичи грип.
1998 година — Червените кхмери сервират опрощение за осъществения геноцид на над 1 милион жители по време на своето ръководство в Камбоджа.
2001 година — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима умират 274 души.
2006 година — Индонезийски ферибот потъва сред островите Ява и Борнео, умират над 500 пасажери и екипаж.
Родени
1709 година — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)
1721 година — Мадам Помпадур, любовница на френския крал Луи XV († 1764 г.)
1766 година — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)
1787 година — Михаил Лунин, съветски декабрист († 1845 г.)
1796 година — Йохан Кристиан Погендорф, немски физик
1800 година — Чарлз Гудиър, американски откривател († 1860 г.)
1808 година — Андрю Джонсън, 17-и президент на Съединени американски щати († 1875 г.)
1809 година — Уилям Гладстон, министър-председател на Англия († 1898 г.)
1816 година — Карл Лудвиг, немски физиолог
1836 година — Георг Швайнфурт, немски ботаник († 1925 г.)
1879 година — Франц декор Папен, немски военачалник († 1969 г.)
1903 година — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)
1910 година — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 година († 2013 г.)
1911 година — Клаус Фукс, немски физик († 1988 г.)
1915 година — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)
1926 година — Ангел Каратанчев, български публицист
1930 година — Иван Манолов, български футболист
1933 година — Стоян Тарапуза, публицист от Република Македония
1937 година — Барбара Стийл, английска актриса
1938 година — Джон Войт, американски артист
1939 година — Конрад Фиалковски, полски информатик
1943 година — Стефан Мавродиев, български артист
1947 година — Кози Пауъл, английски рокмузикант († 1998 г.)
1949 година — Милан Асадуров, български публицист
1952 година — Руди Ленърс, белгийки барабанист
1961 година — Илия Вълов, български футболист
1966 година — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)
1967 година — Ендрю Уашовски, американски сценарист
1970 година — Енрико Киеза, италиански футболист
1971 година — Доминик Дейл, уелски състезател на снукър
1971 година — Иво Сиромахов, български публицист
1972 година — Джуд Лоу, британски артист
1976 година — Владислав Петров, български артист
1977 година — Катрин Мениг, американска акриса
1980 година — Дорус де Врийс, холандски футболист
1987 година — Антон Ризов, български състезател
1988 година — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка
Починали
1170 година — Томас Бекет, британски свещеник (* 1115 г.)
1825 година — Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.)
1891 година — Леополд Кронекер, немски математик (* 1823 г.)
1916 година — Григорий Распутин, съветски псевдомонах (* 1869 г.)
1920 година — Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.)
1924 година — Карл Спителер, швейцарски публицист, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1926 година — Райнер Мария Рилке, австрийски стихотворец (* 1875 г.)
1929 година — Вилхелм Майбах, немски авто архитект (* 1846 г.)
1936 година — Алфред Хейлс, австралийски публицист (* 1860 г.)
1941 година — Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.)
1969 година — Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.)
1980 година — Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.)
1986 година — Венка Асенова, българска шахматистка — гросмайстор (* 1930 г.)
1986 година — Андрей Тарковски, съветски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.)
1989 година — Харолд Макмилън, британски политик (* 1894 г.)
1997 година — Александър Геров, български стихотворец (* 1919 г.)
2004 година — Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 година (* 1912 г.)
2011 година — Иван Андонов, български режисьор и живописец (* 1934 г.)
2013 година — Войчех Килар, полски пианист, диригент и композитор (* 1932 г.)
На 29 декември 1993 година на остров Лантау в Хонконг завършва монтажът на най-високата скулптура в света навън на седящия Буда Амогхасидхи - Тиан Тан Буда. Намира се в двора на манастира По Лин на възвишението Анпин и символизира хармоничната връзка сред индивида и природата, хората и религията. Тя е главен център на будизма в Хонконг, а също и известна туристическа атракция.
Общата височина на статуята е 34 метра, направена е от 202 бронзови детайла с общо тегло 250 тона. Стойността на плана е 68 млн. $.
Строителството на комплекса стартира през 1990 година и приключва с откриването на статуята на 29 декември 1993 година – това е денят на просветлението на Буда Гаутама, създател на будистката вяра.
При разкриване на статуята на церемонията по откриването са поканени монаси и високопоставени посетители от континентален Китай, Хонконг, Тайван, Индия, Япония, Корея, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Шри Ланка и Съединени американски щати.
Комплексът е обект на огромен туристически интерес. От 2006 година до него главно се стига с кабинкова въжена линия. Първата ѝ спирка е в град Дунчун, а последната е Анпин. Линията минава около интернационалното летище на Хонконг.
Статуята е кръстена Tian Tan Buddha, тъй като в основата си е модел на Олтара на небето в Храма на небето в Пекин. Статуята показва Буда да седи на трон от лотос. Заобиколен е от шест по-малки бронзови скулптури, известни като " Предлагането на шестте Деви ", отрупвани с цветя, тамян, лампи, мехлеми, плодове и музика в чест на Буда. Тези блага символизират обич, морал, самообладание, старание, медитация, мъдрост и всичко належащо, с цел да се изпадне в нирвана.
Посетителите би трябвало да изкачат 240 стъпала, с цел да стигнат до Буда, въпреки да има и лъкатушен път за транспортни средства за потребностите на хора с увреждания.
Tian Tan Buddha наподобява умерено и достолепно. Дясната му ръка е леко вдигната. Статуята е със северно ревю и това е неповторимо измежду най-големите скулптури на Буда, защото всички останали са с южно ревю.
Под статуята има три подземни етажа: Залата на Вселената, Залата на благотворителен заслуги, както и залата за възпоминание, в които се влиза против възнаграждение. Един от най-известните експонати вътре е светиня от Гаутама Буда, състояща се от някои от неговите хипотетични кремирани остатъци. Има и голяма камбана с изображения на Буда, която звъни на всяка седма минута - общо 108 пъти дневно като знак на освобождение от 108 типове човешки раздразнения.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1170 година — В Англия свети Томас Бекет е погубен в катедралата си по заповед на Хенри II.
1708 година — С декрет на Петър I в Русия се основават губернии.
1845 година — Република Тексас става 28-и щат на Съединени американски щати.
1890 година — Армията на Съединени американски щати прави всеобщо изтребване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.
1891 година — Томас Едисън патентова радиото.
1911 година — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.
1937 година — Свободната страна Ирландия се афишира за република и престава да приема английската корона като висшестояща власт.
1940 година — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по сходство на Хитлерюгенд.
1940 година — Втората международна война: По време на втората огромна бомбардировка на Лондон от немски бомбардировачи умират съвсем 200 цивилни жители.
1949 година — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито декларира, че страната ще следва личен комунистически път и скъсва връзките си със Съюз на съветските социалистически републики.
1964 година — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
1972 година — Открита е първата цялостна права за транспортни средства по Автомагистрала А1 в Словения.
1974 година — При земетресение в Пакистан умират 4 700 души.
1987 година — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със международен връх по престояване в космоса — 326 денонощия.
1989 година — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.
1994 година — Сменя се управлението на Съюз на демократичните сили — на мястото на подалия оставка като ръководител Филип Димитров е определен Иван Костов.
1996 година — Подписан е кротичък контракт сред държавното управление на Гватемала и партизанската опозиция, с което се поставя завършек на траялата 36 години революция.
1997 година — В Хонконг стартира убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), с цел да се спре разпространяването на варианта на гибелен птичи грип.
1998 година — Червените кхмери сервират опрощение за осъществения геноцид на над 1 милион жители по време на своето ръководство в Камбоджа.
2001 година — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима умират 274 души.
2006 година — Индонезийски ферибот потъва сред островите Ява и Борнео, умират над 500 пасажери и екипаж.
Родени
1709 година — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)
1721 година — Мадам Помпадур, любовница на френския крал Луи XV († 1764 г.)
1766 година — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)
1787 година — Михаил Лунин, съветски декабрист († 1845 г.)
1796 година — Йохан Кристиан Погендорф, немски физик
1800 година — Чарлз Гудиър, американски откривател († 1860 г.)
1808 година — Андрю Джонсън, 17-и президент на Съединени американски щати († 1875 г.)
1809 година — Уилям Гладстон, министър-председател на Англия († 1898 г.)
1816 година — Карл Лудвиг, немски физиолог
1836 година — Георг Швайнфурт, немски ботаник († 1925 г.)
1879 година — Франц декор Папен, немски военачалник († 1969 г.)
1903 година — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)
1910 година — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 година († 2013 г.)
1911 година — Клаус Фукс, немски физик († 1988 г.)
1915 година — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)
1926 година — Ангел Каратанчев, български публицист
1930 година — Иван Манолов, български футболист
1933 година — Стоян Тарапуза, публицист от Република Македония
1937 година — Барбара Стийл, английска актриса
1938 година — Джон Войт, американски артист
1939 година — Конрад Фиалковски, полски информатик
1943 година — Стефан Мавродиев, български артист
1947 година — Кози Пауъл, английски рокмузикант († 1998 г.)
1949 година — Милан Асадуров, български публицист
1952 година — Руди Ленърс, белгийки барабанист
1961 година — Илия Вълов, български футболист
1966 година — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)
1967 година — Ендрю Уашовски, американски сценарист
1970 година — Енрико Киеза, италиански футболист
1971 година — Доминик Дейл, уелски състезател на снукър
1971 година — Иво Сиромахов, български публицист
1972 година — Джуд Лоу, британски артист
1976 година — Владислав Петров, български артист
1977 година — Катрин Мениг, американска акриса
1980 година — Дорус де Врийс, холандски футболист
1987 година — Антон Ризов, български състезател
1988 година — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка
Починали
1170 година — Томас Бекет, британски свещеник (* 1115 г.)
1825 година — Жак-Луи Давид, френски художник (* 1748 г.)
1891 година — Леополд Кронекер, немски математик (* 1823 г.)
1916 година — Григорий Распутин, съветски псевдомонах (* 1869 г.)
1920 година — Марко Цепенков, български фолклорист (* 1829 г.)
1924 година — Карл Спителер, швейцарски публицист, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1926 година — Райнер Мария Рилке, австрийски стихотворец (* 1875 г.)
1929 година — Вилхелм Майбах, немски авто архитект (* 1846 г.)
1936 година — Алфред Хейлс, австралийски публицист (* 1860 г.)
1941 година — Тулио Леви-Сивита, италиански математик (* 1873 г.)
1969 година — Курт Рихтер, немски шахматист (* 1900 г.)
1980 година — Тим Хардин, американски музикант (* 1941 г.)
1986 година — Венка Асенова, българска шахматистка — гросмайстор (* 1930 г.)
1986 година — Андрей Тарковски, съветски кинорежисьор и сценарист (* 1932 г.)
1989 година — Харолд Макмилън, британски политик (* 1894 г.)
1997 година — Александър Геров, български стихотворец (* 1919 г.)
2004 година — Джулиъс Акселрод, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1970 година (* 1912 г.)
2011 година — Иван Андонов, български режисьор и живописец (* 1934 г.)
2013 година — Войчех Килар, полски пианист, диригент и композитор (* 1932 г.)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ