Великата емоция на Пран при на Австрия на живо
Уикендът за Гран при на Австрия беше един от най-вълнуващите от доста години насам и светът се сплоти към това мнение по същия метод, по който се и сплоти, че предходното Гран при на Франция бе едно от най-скучните. Сякаш към този момент никой не се тормози да слага сходни избрания за едно или друго съревнование (или сезон). Това чувство обаче битува повече сякаш в обществените мрежи, а не толкоз в действителния свят, тъй като онлайн ентусиазмът към Ф1 наподобява по различен метод.
Имах страхотното наслаждение и чест да проследя протичащото се в шампионата на самата писта през предишния уикенд и най-важното, което би трябвало да се разкрие е, че Формула 1 не е спряла да буди интерес внезапно, а дори в противен случай. Близо 250,000 фенове имаше по трасето, като несъмнено над 200,000 от тях бяха холандци. Не е нужно да се допитва човек до формалните данни, с цел да откри това изказване. Оранжевите шапки и тениски бяха на всички места.
Който не се е сблъсквал с холандците, евентуално ще се учуди да разбере, че това са доста занимателни фенове на спорта. Обичам да редувам спортните събития с това да ги наблюдавам един път като публицист и един път като почитател. Никога не би трябвало да се губи вероятността, тъй като светът от падока е един, а от трибуните е напълно различен. Особено, когато е 35 градуса! В тези условия холандците се забавляваха още от четвъртък и не стопираха в нито един момент.
Прекарах събота вечер с тях в най-големия им кемп - в гората зад последния завой, източно от старт-финалната права. Говорих с доста от тях и нито един действително не се вълнуваше дали Макс щеше да отпадне в първата обиколка, щеше да е 5-ти или... вероятно да победи. Те бяха там за заниманието. В неделя, когато Макс направи едно от най-знаменитите си надпревари в кариерата, голямата вълна от страсти, която избухна при изпреварването на Льоклер в края и при пресичането под карирания байрак, е нещо, което си коства да се изживее най-малко един път.
Освен холандци, втората най-многобройна група бяха поляци, които без значение от всичко, буйно не престават да поддържат Кубица. Трети, може би, бяха финландците, които в голямото си болшинство са почитатели на Кими, като такива на Ботас съвсем не се виждат. След това общоприетата група от британци, почитатели на Хамилтън. И по никакъв начин малко хървати и българи. Преди надпреварата имаше невероятни въздушни постановки на Red Bull X-Fighters, както и на военновъздушните сили на Австрия. Eurofighter Typhoon на оптималната мощ е като 200 болида от ерата на V12 моторите на едно място.
Всички се забавляваха, всички дискутираха непрекъснато протичащото се в другите сесии, както и в другите подгряващи серии и някак отрицателни мемоари от рутинната неделна следобяд на "Пол Рикар " нямаше. И по този начин е било във всеки един сезон от историята на Формула 1. Има надпревари, които са по-интересни от други. Най-голямото неспокойствие идва, когато кулминационната точка бъде оставена за най-после. Дано случилото се на "Ред Бул Ринг " е началото на страхотна серия за свършек на европейския сезон и страстта на “Силвърстоун” е още по-голяма.
Имах страхотното наслаждение и чест да проследя протичащото се в шампионата на самата писта през предишния уикенд и най-важното, което би трябвало да се разкрие е, че Формула 1 не е спряла да буди интерес внезапно, а дори в противен случай. Близо 250,000 фенове имаше по трасето, като несъмнено над 200,000 от тях бяха холандци. Не е нужно да се допитва човек до формалните данни, с цел да откри това изказване. Оранжевите шапки и тениски бяха на всички места.
Който не се е сблъсквал с холандците, евентуално ще се учуди да разбере, че това са доста занимателни фенове на спорта. Обичам да редувам спортните събития с това да ги наблюдавам един път като публицист и един път като почитател. Никога не би трябвало да се губи вероятността, тъй като светът от падока е един, а от трибуните е напълно различен. Особено, когато е 35 градуса! В тези условия холандците се забавляваха още от четвъртък и не стопираха в нито един момент.
Прекарах събота вечер с тях в най-големия им кемп - в гората зад последния завой, източно от старт-финалната права. Говорих с доста от тях и нито един действително не се вълнуваше дали Макс щеше да отпадне в първата обиколка, щеше да е 5-ти или... вероятно да победи. Те бяха там за заниманието. В неделя, когато Макс направи едно от най-знаменитите си надпревари в кариерата, голямата вълна от страсти, която избухна при изпреварването на Льоклер в края и при пресичането под карирания байрак, е нещо, което си коства да се изживее най-малко един път.
Освен холандци, втората най-многобройна група бяха поляци, които без значение от всичко, буйно не престават да поддържат Кубица. Трети, може би, бяха финландците, които в голямото си болшинство са почитатели на Кими, като такива на Ботас съвсем не се виждат. След това общоприетата група от британци, почитатели на Хамилтън. И по никакъв начин малко хървати и българи. Преди надпреварата имаше невероятни въздушни постановки на Red Bull X-Fighters, както и на военновъздушните сили на Австрия. Eurofighter Typhoon на оптималната мощ е като 200 болида от ерата на V12 моторите на едно място.
Всички се забавляваха, всички дискутираха непрекъснато протичащото се в другите сесии, както и в другите подгряващи серии и някак отрицателни мемоари от рутинната неделна следобяд на "Пол Рикар " нямаше. И по този начин е било във всеки един сезон от историята на Формула 1. Има надпревари, които са по-интересни от други. Най-голямото неспокойствие идва, когато кулминационната точка бъде оставена за най-после. Дано случилото се на "Ред Бул Ринг " е началото на страхотна серия за свършек на европейския сезон и страстта на “Силвърстоун” е още по-голяма.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ